Витлеемската странноприемница
- Детайли
- Отец Ипомоний
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Отново се подготвяме да посрещнем светлото Христово Рождество. И пак мислено се пренасяме през вековете към скромната Витлеемска пещера, където в тези часове се случва чудото – раждането на Младенеца, Спасителя на света, положен в яслите на безсловесни. И подобно на пастирите в полето нека чуем ангелското слово: „ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11). И да възпеем, заедно с ангелите, „слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).
Такава благочестива картина би ми се искало да ви опиша, братя и сестри, но струва ми се, че тя не би била съвсем достоверна. Нашето присъствие в тази благословена сцена често пъти е малко по-различно. Не, ние не сме пастирите. Не сме за жалост и мъдреците, последвали от Изток Звездата, за да се поклонят и принесат дарове на Младенеца. Най-вероятно сме... гостите в странноприемницата, в която е нямало място за Него.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- -
„Божията любов към нас в това се яви,
дето Бог проводи в света Своя Единороден Син,
за да бъдем живи чрез Него“
(1 Йоан. 4:9)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Благоговейно притихнали пред дивната тайна на явяването в плът на Божия Син и тази година посрещаме раждащия се в света Богомладенец Господ наш Иисус Христос. Прекланяме се пред величието на безграничната и жертвена Божия любов към нас и, следвайки звездата, заедно с мъдреците мислено се отправяме към приютилата Го пещера, където, присъединявайки се към ангелския хор, пеем и възпяваме: „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието“ (Тропар, гл. 4).
Христовото Рождение озарява всеки от нас и цялото творение. И затова, в неизразимата си радост и благодарност, Църквата тържествува и изповядва: „Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера Ангели с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват. Защото заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (Кондак, гл. 3).
Днес се изпълнява обещанието, дадено на съгрешилите наши праотци (Бит. 3:15) и на ветхозаветните патриарси (Бит. 22:18; 49:10). Открива се „тайната, умълчавана от вечни времена“ (Рим. 14:24), днес за всички нас и за цялото творение настъпва „благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2; Лука 4:19).
Възприел човешката природа, Бог се ражда, за да освободи човечеството от онзи, който незаконно e притежавал властта на греха и смъртта (Евр. 2:14-15). „Затова се и яви Синът Божий“ – свидетелства св. апостол и евангелист Йоан Богослов, за да разруши делата на мрака (1 Йоан. 3:8), защото в Христа Иисуса „имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4). И защото, както свидетелства и Сам Господ: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10).
За коледните символи и земните свидетели на Христовото Рождество
- Детайли
- На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Коледа е! Низ по село тръгнали са коледари; с чудни песни, с китка здравец да споходят млади, стари. Ой, Коледо, мой Коледо, теб песни пеем и Бога славим. Елин Пелин пък добавя: Коледари песни пеят: „Божи Син роди се днес!“ и по цели свят се носи тая мила блага вест. А българският народ приглася: Пеят клони и листа, пеят, пеят всички, и разгласят песента ангели и птички. Пещерата и звездата са в нашите сърца, пастирите с мъдреците славят Бога редом с нас! С Рождеството сестри, братя, нека да се поздравим: да сме живи, да сме здрави, да се трудим в мир. Амин.
Това е Рождество Христово! Празник всенароден! Ден, в който споделяме, слушаме и празнуваме най-голямата новина, която ни е известена от Ангел Господен с безсмъртните слова: „Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:10-12).
Да търсим горното, а не земното и тленното
- Детайли
- Протопрезвитер Поликарп Тимбас
Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци; св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил
Неделно апостолско послание: „Братя, кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос” (Кол. 3:4-11).
Ветхият човек
В апостолския откъс, който чухме, св. ап. Павел говори за двама човеци – ветхия и новия. Първият е потопен в греха и върши лукави дела, от които светият Бог се гнуси. Вторият е възроденият чрез тайнството на светото Кръщение човек, който непрекъснато напредва във все по-дълбоко познание на Бога и става все по-съвършена икона на Христос, Който го е сътворил. Днес св. апостол ни призовава да се освободим от нашето старо и повредено от греха „аз“ и да се съединим с новия човек, който е възроден по Божията воля, та да живеем в правда и святост (виж Еф. 4:24). „Съблякохте – казва апостолът – ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател“.
С наближаването на Христовото Рождество
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
С наближаването на Рождество Христово нека се запитаме какво да принесем на Родилия се заради нас Богомладенец, Когото влъхвите изповядаха като Бог и като Цар, и като приготвен за жертва? Всъщност какво ли повече да кажем от това, което пеем сутринта на Рождество, че Христос изисква от нас „божествени и православни слова“, т. е. да Го изповядваме като наш божествен и вездесъщ Спасител, като Светлина от Светлина, като Бог истинен от Бог истинен, като роден, несътворен.
Мнозина, ако бъдат запитани за Христос, ще кажат, че за тях Той е някакъв пророк или велик човек и социален реформатор и тям подобни. Ние обаче, събиращите се в Църквата, сме дошли да Го приемем и да Го изповядаме като наш Бог и наш Господ, да изповядаме, че единствено само Бог спасява човека и че човекът се мята в безумието и тленността си.