Истинското щастие е само у Бога
- Детайли
- Архим. Серафим (Алексиев)
Първа неделя след Неделя подир Въздвижение – св. първомъченица и равноапостолна Тèкла. Преп. Коприй.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплава малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплавай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:1-11).
Веднъж, в момент на несполука, Иисус Христос заварил някои от бъдещите свети апостоли край брега на Генисаретското езеро. Той се качил на един от корабите, изрекъл от него божествено слово към натрупалия се на брега народ и подир всичко това заповядал на Симон да отплава към дълбокото и да хвърлят мрежите си за ловитба. Симон Му отговорил: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Това като сторили, апостолите уловили, за своя почуда, голямо множество риба.
В тая малка евангелска случка е описан целият наш живот. Не сме ли и ние като апостолите – ловци на щастие? Не се ли мъчим и ние в морето на житейските грижи да хванем богат улов? Каква е нашата ловитба? Какво сме успели да придобием ние до сега? Постигнали ли сме си целта? Доволни ли сме от живота си? Запълнено ли е сърцето ни с трайно щастие?
Позицията на Българската православна църква към кървавите събития от 1923 г.
- Детайли
- Цветомира Антонова
В българския празничен календар месец септември сякаш е най-наситен със събития, чествания и противоречиви оценки. Ако дните на Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември) се приемат почти безусловно от обществото като повод за национална гордост и единение, то датите 9 септември и 23 септември продължават да провокират и разгарят политически страсти. Познаването на автентичната църковна позиция върху спорно историческо събитие като септемврийското въстание от 1923 г. може да обогати представите ни за миналото и да допринесе за създаването на една по-обективна и идеологически неутрална оценка. Това се налага и от необходимостта за нов прочит на травматичните полета в историческата ни памет, които все още носят заряда на идеологическото противопоставяне и са обременени от историографските клишета.
Обща историческа рамка на „септемврийското въстание“ от 1923 г.
Решението да се вдигне в средата на септември 1923 г. въоръжено въстание в България е наложено от Комунистическият интернационал (Коминтерн) в Москва[1] и показва неориентираност в политическата обстановка и обществените настроения в страната след преврата срещу правителството на БЗНС от 9 юни 1923 г.[2] По това време зад новия министър председател Александър Цанков (9 юни 1923 – 4 януари 1926) и сформираното от него правителство застават Народният сговор, Военният съюз, армията, полицията, ВМРО, значителна част от градската интелигенция и професионалните съюзи, Българската православна църква, политическите партии, обединени в Конституционен блок от 1922 г., национал-либералите и социалдемократите. Поредицата от безпрецедентни дотогава конфликти между Св. Синод и правителството на Александър Стамболийски, както и действията на земеделците, характеризирани като „оранжев болшевизъм“,[3] поставят Българската православна църква сред моралните поддръжници на деветоюнския преврат от 1923 г. и искрени врагове на земеделския режим.
В любовта страх няма
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
На брега на Тивериадското езеро Господ участвал във всекидневните дела на Своите ученици и използвал техните корабчета, за да благовести. Той поискал от тях да отдалечат една лодка на малко разтояние от сушата, за да може да се обърне към множеството и да му говори за Божието царство.
Всичко, което е наше, е Божие: домовете ни са Божии, всеки предмет, който притежаваме, е на Бога, разумът на всеки християнин е на Бога, всяка институция, учреждение, което се основава, е Божие, защото в него на първо място се прославя Бог и едва след това се обръща внимание на характерните за самото учреждение дела.
След като Иисус благовестил от лодката, едва тогава учениците започнали да се занимават с характерните за тях дела по морето, т. е. с риболова. Господ бил с рибарите, когато те уловили голямо количество риба, след като Той им заповядал да хвърлят мрежите си надълоко в морето. С Божието слово се случват нещата, всичките неща на този свят, а ако те се случат противно на словото Му, то те стават разрушителни и унищожават човека.
Да заживеем в Христовата свобода
- Детайли
- -
Неделя след Въздвижение - св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов; св. мчца Теодотия
Литургийно свето евангелие:
Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Марк 8:34 – 9:1)
Никой не зове към свободната човешка воля така, както Христос нашият Спасител. Никой, както Него, не желае доброволно, драговолно, свободно да Го следваме: „Който иска,… нека Ме последва…” (Марк 8:34).
И чудно! Макар Христос да ни зове към това, което е противно на нашата ежедневна воля, към това, което е противно на нашите непосредствени преживявания и желания, човеци от всички векове и народи свободно и вдъхновено Го следват.
Христос ни зове да завоюваме съкровищата на добродетелите, а ние с всички сили се стремим към тленните и скоропреходни съкровища, към богатствата на греховните ни ламтежи. Христос ни зове към безкористна и саможертвена любов, а ние чувстваме в сърцата си груб, безмилостен егоизъм и нерядко изпитваме желание да унижим и да унищожим нашия ближен. Христос ни зове към радостите на духа, а ние изгаряме от непреодолимо влечение към радостите, към удоволствията и страстите на плътта.
Светостта не е в съвършенството
- Детайли
- Архим. Харалампос Пападопулос
Превърни своето отчаяние и неверие в молитва. Кажи: "Боже мой, не вярвам. Господи, губя Те!" Архимандрит Йоил Янакопулос казваше: "Христе мой, дръж ме, губиш ме! Загуби ме!" Той превръщал чувството си на отчаяние в молитва, не се молил само в добрите моменти на душевно умиление, а превръщал в молитва и трудните моменти, когато чувствал, че е нищо, една дрипа.
Св. Порфирий казвал: "За да се покае душата, трябва да се събуди. В това събуждане става чудото на покаянието и тук е мястото на произволението на човека. Човекът съучаства в събуждането. Събуждането обаче не е дело само на човека, понеже не е достатъчно само моето желание, което е немощно". Трябва да разберем това - нашето желание е безсилно, недостатъчно, имаме дълбок недостиг в себе си, недостиг във всичко, което правим.
Кога започват неврозите? Неврозата е един дълбок душевен сблъсък. Какво се сблъсква в нас? В неизразимата дълбочина, в несъзнателната, тъмна част на нашето аз се сблъсква това, което сме, с това, което бихме искали да сме. Това, което сме, с това, което са ни казали, че трябва да бъдем. Там, в този сблъсък се раждат неврозите.
