Продължение от Глава шеста
ГЛАВА СЕДМА
Антоний беше много умен. И чудното е, че, без да е учил книга, беше остроумен и интелигентен човек. По едно време дойдоха при него елински философи, които мислеха, че могат да го изкусят. Тогава той не беше на своята планина. И като поискаха от него слово за нашата вяра в Христа, те се опитаха да спорят за проповедта на Божия кръст и почнаха да се подиграват. Тогава той се въздържа малко и най-напред ги съжали за тяхното невежество, а после им каза чрез преводача си следното:
„Кое е по-хубаво – да признаваме Кръста или да приписваме прелюбодеяния на тъй наречените от вас богове? Защото това, което се твърди от нас, е признак на мъжество и доказателство за презиране на смъртта; а вашите работи са страсти на разврата.
Какво по-добро от това бихте казали: да понасяме страданието от клеветите на лошите хора или да разправяме басните за приключенията на Озирис и на Изида, за засадите на Тифон, за бягството на Сатурн, за изяждането на децата или за отцеубийството? Тези са вашите мъдрости!
А като се подигравате с Кръста, не се ли удивлявате на Възкресението? Защото същите апостоли, които говореха за едното, писаха и за другото. Или защо, като споменавате, от една страна, за Кръста, от друга страна мълчите за Възкресението, за събуждането на мъртвите и за проглеждането на слепите, и за изцеряването на парализираните, както и за очистването на прокажените, и за ходенето по морето, и за другите знамения и чудни дела, които показват Христос не вече като човек, а като Бог? Вие ми се виждате съвсем да не сте запознати с нашите Писания. Обаче запознайте се и ще видите, че това, което е направил Христос, Го представя като Бог, Който е дошъл на земята заради спасението на човеците.
* * *
Когато ние споменем името на разпънатия Христос, прогонваме с това всички бесове, от които вие се боите като от богове.
Кажете ми вие: къде са сега вашите оракули? Къде са египетските магии, къде са фокусите на магьосниците? Кога престанаха и изгубиха силата си всички тези работи, ако не откак се появи Кръстът на Христос? И дали Той е достоен за присмех, или по-скоро са слаби опроверганите и изобличавани от Него басни?
* * *
Но ето, и това е чудно, че вашите басни никога не са били преследвани, а се почитат от хората из градовете. Докато пък привържениците на Христа са преследвани. И нашето учение процъфтява и се разпространява повече от вашите приказки. И вашите легенди, макар и да се славят, се рушат, а Христовата вяра и Христовото учение, макар и да е осмивано от вас и често преследвано от царе, изпълни вселената.
* * *
Кога богопознанието е блестяло така, както днес? Или кога е имало целомъдрие и девственост толкова, колкото днес? Или кога смъртта е била презирана така, ако не откак се появи Кръстът Христов? В това никой не се съмнява, като вижда как мъчениците за Христа презират смъртта, като вижда как девиците на Църквата пазят телата си чисти и неосквернени заради Христа.
Тези доказателства са достатъчни, за да ни убедят, че вярата в Христос е единствена истинска пътеводна звезда към богочестие.
* * *
Ето, че вие още не вярвате, като търсите доказателства чрез словесни силогизми. А ние не доказваме с убедителни думи от елинската мъдрост, както е казал нашият Учител, но убеждаваме със самата вяра. Ето, тук има хора, страдащи от зли духове“.
Тъкмо бяха дошли при него някои измъчвани от зли духове и, като ги доведе в средата, Антоний рече на философите:
„Вие трябва или да очистите тези болни с вашите силогизми, или с каквото искате изкуство или магия, като повикате на помощ вашите идоли. Или, ако не можете, откажете се от борбата срещу нас и ще видите силата на Христовия кръст“.
И това като каза, повика Христа на помощ и прекръсти болните със знака на Кръста два пъти и три пъти. И веднага станаха хората здрави и читави и със здрав дух, като благодариха на Бога. А тъй наречените философи се чудеха и справедливо бяха поразени от мъдростта на този човек и от станалото чудо.
* * *
А Антоний рече: „Защо се чудите на това? Не сме ние, които го правим, а Христос е, Който върши това заради вярващите в Него. Повярвайте и вие и ще видите, че тези работи не са изкуство на думи, а вяра, която произтича от любов към Христа и която, ако бихте получили и вие, не ще търсите вече доказателствата на думите, а ще смятате вярата в Христа достатъчна за това“.
* * *
Тези са думите на Антоний. А онези, чудейки се и на това, си отиваха, като го поздравяваха и признаваха, че са имали полза от него.
Защото, макар и да беше се възпитавал в гората и макар да беше остарял там, все пак нямаше див характер. Но беше и приятен, и любезен. И думите му бяха подправени с божествена сол. Така че никой не му завиждаше, но всички, които идваха при него, повече му се радваха.