Продължение от Глава шеста
ГЛАВА СЕДМА
Антоний беше много умен. И чудното е, че, без да е учил книга, беше остроумен и интелигентен човек. По едно време дойдоха при него елински философи, които мислеха, че могат да го изкусят. Тогава той не беше на своята планина. И като поискаха от него слово за нашата вяра в Христа, те се опитаха да спорят за проповедта на Божия кръст и почнаха да се подиграват. Тогава той се въздържа малко и най-напред ги съжали за тяхното невежество, а после им каза чрез преводача си следното:
„Кое е по-хубаво – да признаваме Кръста или да приписваме прелюбодеяния на тъй наречените от вас богове? Защото това, което се твърди от нас, е признак на мъжество и доказателство за презиране на смъртта; а вашите работи са страсти на разврата.
Какво по-добро от това бихте казали: да понасяме страданието от клеветите на лошите хора или да разправяме басните за приключенията на Озирис и на Изида, за засадите на Тифон, за бягството на Сатурн, за изяждането на децата или за отцеубийството? Тези са вашите мъдрости!
А като се подигравате с Кръста, не се ли удивлявате на Възкресението? Защото същите апостоли, които говореха за едното, писаха и за другото. Или защо, като споменавате, от една страна, за Кръста, от друга страна мълчите за Възкресението, за събуждането на мъртвите и за проглеждането на слепите, и за изцеряването на парализираните, както и за очистването на прокажените, и за ходенето по морето, и за другите знамения и чудни дела, които показват Христос не вече като човек, а като Бог? Вие ми се виждате съвсем да не сте запознати с нашите Писания. Обаче запознайте се и ще видите, че това, което е направил Христос, Го представя като Бог, Който е дошъл на земята заради спасението на човеците.
* * *
Когато ние споменем името на разпънатия Христос, прогонваме с това всички бесове, от които вие се боите като от богове.
Кажете ми вие: къде са сега вашите оракули? Къде са египетските магии, къде са фокусите на магьосниците? Кога престанаха и изгубиха силата си всички тези работи, ако не откак се появи Кръстът на Христос? И дали Той е достоен за присмех, или по-скоро са слаби опроверганите и изобличавани от Него басни?
* * *
Но ето, и това е чудно, че вашите басни никога не са били преследвани, а се почитат от хората из градовете. Докато пък привържениците на Христа са преследвани. И нашето учение процъфтява и се разпространява повече от вашите приказки. И вашите легенди, макар и да се славят, се рушат, а Христовата вяра и Христовото учение, макар и да е осмивано от вас и често преследвано от царе, изпълни вселената.
* * *
Кога богопознанието е блестяло така, както днес? Или кога е имало целомъдрие и девственост толкова, колкото днес? Или кога смъртта е била презирана така, ако не откак се появи Кръстът Христов? В това никой не се съмнява, като вижда как мъчениците за Христа презират смъртта, като вижда как девиците на Църквата пазят телата си чисти и неосквернени заради Христа.
Тези доказателства са достатъчни, за да ни убедят, че вярата в Христос е единствена истинска пътеводна звезда към богочестие.
* * *
Ето, че вие още не вярвате, като търсите доказателства чрез словесни силогизми. А ние не доказваме с убедителни думи от елинската мъдрост, както е казал нашият Учител, но убеждаваме със самата вяра. Ето, тук има хора, страдащи от зли духове“.
Тъкмо бяха дошли при него някои измъчвани от зли духове и, като ги доведе в средата, Антоний рече на философите:
„Вие трябва или да очистите тези болни с вашите силогизми, или с каквото искате изкуство или магия, като повикате на помощ вашите идоли. Или, ако не можете, откажете се от борбата срещу нас и ще видите силата на Христовия кръст“.
И това като каза, повика Христа на помощ и прекръсти болните със знака на Кръста два пъти и три пъти. И веднага станаха хората здрави и читави и със здрав дух, като благодариха на Бога. А тъй наречените философи се чудеха и справедливо бяха поразени от мъдростта на този човек и от станалото чудо.
* * *
А Антоний рече: „Защо се чудите на това? Не сме ние, които го правим, а Христос е, Който върши това заради вярващите в Него. Повярвайте и вие и ще видите, че тези работи не са изкуство на думи, а вяра, която произтича от любов към Христа и която, ако бихте получили и вие, не ще търсите вече доказателствата на думите, а ще смятате вярата в Христа достатъчна за това“.
* * *
Тези са думите на Антоний. А онези, чудейки се и на това, си отиваха, като го поздравяваха и признаваха, че са имали полза от него.
Защото, макар и да беше се възпитавал в гората и макар да беше остарял там, все пак нямаше див характер. Но беше и приятен, и любезен. И думите му бяха подправени с божествена сол. Така че никой не му завиждаше, но всички, които идваха при него, повече му се радваха.
Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
