Продължение от Глава пета
ГЛАВА ШЕСТА
А във вярата си бил усърден и напълно достоен за удивление. Защото той не общувал никога нито със схизматиците, последователи на Мелетий, понеже познавал още отначало тяхната злоба и тяхното вероотстъпничество, нито говорел приятелски с манихеите или с други еретици, освен само колкото да ги поучи, като мислел и заявявал, че приятелството и общуването с тях е вреда и гибел за душата. Така също той се отвращавал от ереста на арианите и заповядвал на всички да не се доближават до тях, нито да приемат тяхното лъжеучение. И когато веднъж някои от безумните ариани отишли при него, той, като ги изпитал и разбрал, че са нечестиви люде, пропъдил ги от планината, като казал, че техните думи и мисли са по-лоши от змийска отрова.
* * *
И когато по едно време арианите заявиха лъжливо, че той мисли еднакво с тях, тогава той възнегодува и се много ядоса. Тогава той слезе от планината, защото беше извикан от епископите и от всички братя. И като влезе в Александрия, пред всички осъди арианите, като каза, че това е последната ерес и предтеча на Антихриста. И поучаваше народа, че Син Божи не е творение, но че е Слово и Мъдрост и е от съществото на Отца.
И всички се радваха, като слушаха от един такъв човек да се проклина противната на Христа ерес. А хората от града се стичаха вкупом да видят Антоний. Елините-езичници, пък и самите тъй наречени техни жреци, идваха в църквата, като казваха: „Искаме да видим Божия човек“. Защото всички му казваха така. И защото и там Господ очисти чрез него мнозина от зли духове и изцери онези, които бяха умоповредени. И мнозина, дори езичници, искаха само да се докоснат до стареца, понеже вярваха, че от това ще имат полза. И действително в онези няколко дни станаха християни толкова много хора, колкото едва е видял някой да станат в цяла година.
* * *
А когато тръгна да се връща и ние го съпроводихме, след като стигнахме до градската порта, една жена извика зад нас: „Чакай, човече Божи! Дъщеря ми страшно се измъчва от зли духове. Чакай, моля ти се, за да не пострадам и аз, като тичам“. Като чу това, и помолен от нас, старецът се съгласи и спря. И когато жената се приближи, момичето се хвърли на земята, а след като Антоний се помоли и спомена името на Христа, момичето се събуди оздравяло, понеже нечистият дух беше излязъл от него. Тогава майката благославяше Бога и всички благодаряха. И той се радваше, отивайки на планината като в собствения си дом.
Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
