Св. Антоний: Добродетелта има нужда само от нашето желание
- Детайли
- -
Продължение от Глава втора
ГЛАВА ТРЕТА
Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина имали горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое светилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си място на дошлите при него.
А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от неподвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го знаели преди отшелничеството му.
И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на словото. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враждуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.
Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от личния си живот и се записвали да живеят на небето.
Някой трябва да преподава, обяснява, съпреживява с децата християнските ценности
- Детайли
- Двери
Събитията от последните седмици, свързани с насилието над жени, изведоха отново в публичното пространство темата за агресията в българското общество. Наред с призивите за законови промени се търсят и причините, довели до подобни прояви на жестокост. В тази обществена дискусия все още не се чува гласът на Църквата, която би следвало да дава основните морални ориентири.
В търсене на християнската гледна точка към въпроса за насилието редакцията на Двери се обърна към няколко човека, на различни житейски поприща.
Първото интервю е с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?
- Ако се обърнем към статистика, ще се убедим, че нивата на агресия днес не са по-различни от преди. Просто в последно време се случиха емблематични прояви на насилие, което ни направи по-чувствителни към темата. И това се вижда от различния прочит на случаите „Тити Папазов“ и „Вежди Рашидов“.
В очакване на зората
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Един английски богослов казва: „Когато се окажеш в тъмнина, не забравяй какво си научил, когато си бил в светлината“. Мисля, че е трудно да се намерят думи, които да са по-подходящи за християнина в който и да е момент от живота му, и особено сега. Винаги сме изкушени да изпаднем в отчаяние. Защото обикновено най-реален ни се струва моментът, в който живеем сега. Миналото си е отишло и не може да бъде възстановено. Бъдещето е неясно и изпълнено с тревога. А настоящето най-често изглежда по-лошо от миналото, но всеки момент може да се измени в още по-лошо бъдеще. Какво може да ни даде подкрепа в този момент?
Спомням си за учениците на Христос. Дълго време животът, който водели, им се струвал несъмнено райски. Под крилото на Учителя те били защитени от всякакви неприятности и трудности. Правили планове, разпределяли местата около трона, който Месия щял да заеме. И това не било самозаблуда: те били видели чудесата, които Иисус вършил, получили обещанията за ключовете на Царството, властта да „връзват и развързват“ и „каквото и да поискате от Отца в Мое име…“.
Христос храни душите и телата ни
- Детайли
- Коронийски митрополит Пантелеймон, Атина
Христос е велик. Той храни душите и телата ни. И това виждаме в днешния евангелски откъс. С учението Си Той храни душите на хората – на пет хиляди мъже, освен жените и децата, а те забравят глада на телата си. Но Христос не ги оставя телесно гладни и по чуден начин засища техния глад, като благославя и умножава петте хляба и двете риби.
Човекът наистина е единственото живо същество, което има два вида глад – физически и душевен. Защото е материално и духовно същество. А животните са само физически гладни и когато намерят храна, се засищат. Човекът обаче, дори физически да е сит, си остава душевно гладен. Ето защо се опитва да задоволи душевния си глад, като търси задоволство в различни посоки.
Св. Антоний: Нищо няма да ме раздели от любовта към Христос
- Детайли
- -
Продължение от Глава първа
ГЛАВА ВТОРА
Ала врагът на доброто – завистливият дявол, като видял у младия човек такова начинание, не могъл да търпи. Но каквото имал обичай да върши с всички, това предприел да направи и против него. И то най-напред го изкушавал, за да го отвърне от поетия път, като му внушавал спомена за неговите имоти, грижата за сестра му, връзките на рода му, сребролюбието, славолюбието, удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на живота, а най-сетне – суровостта на добродетелта и колко голямо усилие е нужно за нея. Към това прибавил и телесната му немощ, и продължителното време за постигане на целта. Въобще събудил в ума му цяла вихрушка от мъдрувания, като искал да го откаже от правия му избор.
* * *
Но когато лукавият се видял безсилен срещу решението на Антоний и нещо повече – победен от неговата твърдост, повален от силната му вяра и паднал от непреклонните му молитви, тогава пристъпил да се бори с други оръжия срещу младежа, като нощно време го плашел с всякакъв вид шум, а денем така му досаждал, че онези, които гледали отстрани, разбирали, че между двамата се води борба. Единият внушавал нечисти мисли и представи, а другият с помощта на молитви ги обръщал в добри и с пост укрепявал тялото си. Това било първото сражение на Антоний с дявола и първият му подвиг, но било повече подвиг на Спасителя у Антоний.