Чистият устрем към Бога
- Детайли
- † Български патриарх Неофит
Обични в господа братя и сестри,
Сред всички знаменателни събития от земния живот на Божията майка, запазени за нас в Преданието на Църквата, нейното Въвеждане в храма има изключително важно значение и заема особено място в богочовешката история на спасението. Пристъпването на Пречистата Дева към Йерусалимския храм, който е бил сърце и средоточие на всички очаквания на ветхозаветния Израил, светите отци и духоносни химнографи на Църквата са разглеждали като радостно знамение: „предзнаменование на Божието благоволение“, „предвестие на човешкото спасение“ и „предвъзвестяване“ за наближаващото идване на Самия Христос (Тропар, гл. 4, из Утринната на Въведение Богородично). В светлото утро на този ден в Божия храм влиза тази, която е избрана от Предвечния Божи съвет сама да стане вместилище и одушевен храм на Живия Бог – Богородица и небесна Царица, най-дивното и свято чедо и украшение на човешкия род.
С какви думи да възпеем днес Всехвалната Богородица, която Сам Бог е избрал за Свой свят храм? Как да възвеличим нея, която, още невръстно дете, се отскубна от ръцете на онези, които я въвеждаха в Божия дом, и с по детски чисто сърце се втурна по неговите стъпала, за да остане там и да се подготви за срещата си с Онзи, Който в дивното тайнство на Своето въчовечаване дойде, за да изкупи и спаси човешкия род от властта на греха и смъртта? Как да прославим Божията отроковица, която първосвещеник Захария въведе не просто в храма, а право в Святая Святих, като ѝ позволи да се моли там винаги, когато възжелае! Към нея, Пречистата Дева, отново с възторг ще възкликнем, заедно със светия архангел, благовестителя Гавриил: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28).
Рождественският пост
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожски
В тези дни на Рождественския пост, които ще ни отведат до тържеството на въплъщението Господне, Църквата ни предупреждава сурово и ясно с думите на Самия Христос. В днешната притча за безумния богаташ Христос говори за препълнените хамбари с материални блага; но ние всички сме богати по много различни начини и не е задължително материалното да е на първо място. Колко твърдо се основаваме на своите взаимоотношения с Бога, каква надеждна опора намираме в евангелските думи – в думите на Самия Христос, в учението на апостолите, в православната си вяра! И колкото повече живеем, толкова повече натрупваме мисли, знания, а сърцата ни стават все по-богати на чувства в отговор на красотата на Божието слово.
Но не това ни спасява: спасява ни силата Божия, Божията благодат, която постепенно ни учи и може да ни очисти и преобрази. Макар че Бог ни дава неограничено Своята благодат, ние се оказваме способни да приемем Божиите дарове в много малка мяра. Почти неспособни сме да разгърнем благодатта в сърцето си; решимостта на волята ни изневерява; не ни стига смелост да вървим по пътя, който сами сме избрали, защото е така прекрасен и животворен.
Негово Светейшество патриарх Неофит: Безчувствеността към другия е бичът на нашето време
- Детайли
- Н. Св. Неофит, патриарх Български и митрополит Софийски
Обични в Господа, братя и сестри,
Началото на Рождественския пост е още една благоприятна възможност за всички нас да се утвърдим в подвига на вярата ни, като се подготвим за достойно посрещане на Богомладенеца в деня на Неговото пресветло Рождество. Постът е време за духовно самовглъбяване, за смирение и усилена молитва – благословен период, който е премъдро определен от светата Православна църква с грижа за нашето духовно здраве, за утвърждаването и преуспяването ни в спасителната вяра, която изповядваме. Нека използваме това време, като с усърдие според възможностите си следваме повелята на Църквата, за да можем в края на поста с чиста духовна радост да се поздравим с деня на Рождеството. Нека тези благословени четиридесет дни бъдат за всекиго от нас време за себеизпитване и духовен размисъл над дивното тайнство на Богочовечеството, време за милосърдие и за щедра благотворителност, за дейна загриженост за болния и бедния, за самотния и изоставения до нас, и за всяка възможна проява на онази жертвена любов, на която ни научи Сам Спасителят в дните на Своя земен живот.
Поклонническият град на св. Мина в Египет – една от светините на ранното християнство
- Детайли
- Златина Иванова
Едно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.
Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.
Епископ Тихон: Господ да ни освободи от лекомислието и самомнението
- Детайли
- Тивериополски еп. Тихон
Вчера Тивериополски епископ Тихон, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, извърши маслосвет в параклиса на Александровска болница в София за болните от COVID-19 и медицинския персонал, който се грижи за тях. В словото си епископът подчерта, че тази молитва се отправя „… за всички болни, за всички, които са около нас и които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас“.
Епископът обърна особено внимание на чувството за отговорност, на доверието към авторитета на специалистите и лекомисленото доверяване на личното мнение и впечатления. Ето и основните акценти в проповедта.
„Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и това е вярно в много от случаите. Болестта обаче не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш правилата, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват“.
Христос Воскресе!
