На 17 септември в Народното събрание се състоя заседание на парламентарната комисия по образованието, на което бяха дискутирани предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищно образование. Общо 13 проектопредложения за промени са постъпили в комисията, но депутатите решиха да ги разгледат тематично. На заседанието вчера те коментираха 6 предложения, свързани с въвеждането на задължителен предмет Добродетели и религия (религии).
Заради големия интерес към темата в залата присъстваха гости от различни институции и неправителствени организации, сред които зам.-министърът на образованието Таня Панчева, директори на дирекции от МОН, представители на Регионално управление на образованието в София-град, деканът на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Ивайло Найденов и др.
От страна на Българската православна църква в заседанието участваха трима архиереи – Ловчанският митр. Гавриил, Неврокопският митр. Серафим и Мелнишкият епископ Герасим, а също и двама юристи - доц. д-р Мария Кьосева и адвокат Стефка Спиридонова. Мюсюлманското вероизповедание не беше изпратило свои представители.
Епископ Герасим прочете становището на Св. Синод по законопроектите. То е било прието от синода в пълен състав на 13 септември. В текста се посочва, че синодалните архиереи изразяват принципна и последователна подкрепа за провеждане на обучение по религия в българското училище и приветстват усилията за включването на предмета в раздел А на учебния план, т.е. в състава на задължителните дисциплини.
В становището си синодът като цяло настоява да се даде възможност на ръководствата на вероизповеданията да контролират учебното съдържание и подбора на преподаватели в конфесионалния модул на предмета. Те приведоха примери за подобен подход от Гърция, Румъния и Австрия. В становището беше посочено, че БПЦ не цели индоктриниране на учениците, а постигане на базисна религиозна грамотност и на систематично знание, което прави личния избор наистина свободен.
Наред с изразената обща подкрепа, архиереите предложиха "конкретни юридически уточнения, без които целите на закона трудно биха били постигнати". Те посочиха, че формулировки от типа „с елементи на конфесионално обучение“ са недостатъчно прецизни, и предлагат в закона да се използва юридическото понятие „конфесионално обучение“.
От Св. Синод настояват в закона да залегне "ясен принцип на съгласуване" на конфесионалните учебни програми по религия с даденото вероизповедание. Независимо, че обучението по религия е в обсега на държавното Министерство на образованието, архиереите изискват учебните програми от 1 до 12 клас да се изпращат за съгласуване до компетентните органи на съответното вероизповедание, а преподавателят по религия да получава препоръка от епархийското ръководство. Според синода, това „гарантира, че вероизповедното учение ще бъде представено вярно, компетентно и от надлежно подготвени лица“.
От Св. Синода настояват законът да осигури поне един учебен час религия седмично, а не половин, както е според сегашната концепция (тук). Да се създаде държавен образователен стандарт за предмета, искат от БПЦ, и да се даде възможност за индивидуално обучение – когато няма достатъчно ученици, които желаят да изучават конфесионален вариант на дисциплината, да се осигури обучение дори и за един или няколко ученика.
В становището на синода се предлага учениците всяка година да избират в кой от трите модула (Православие, Ислям, добродетели) да се включат.
Не на последно място архиереите считат, че по религия трябва да се поставя оценка, както по останалите задължителни и избираеми предмети.
В заключението на становището си Св. Синод подчертава, че подкрепя по принцип разпоредбите, свързани с предмета религия, и предлага на депутатите да приемат закона на първо четене, а преди второто да обсъди и приеме направените от тях предложения.
В края на няколкочасовото заседание не се стигна до гласуване и обсъжданията на промените в закона за образованието ще продължат и през следващите седмици.
