Продължение на първа част на беседата: Бог отговаря дори на молитва, които не казваме
Защо нищо в живота ни не се променя, след като молим Бога за това? Когато се моля, искам от Бога различни неща: да ми даде здраве, да ме пази, да не ми се случи зло, да не претърпя злополука – едно, друго, такива неща. Но не Го искам в живота си. Искам баща, който има три-четири имота, но самия баща не го искам в живота си – искам да го изпратя в старчески дом. Често искаме неща, които, ако наистина ни бъдат дадени, ще ни разрушат. В онзи момент не можем да го разберем. Тогава ни се струва, че само това има значение и че от него зависи целият ни живот.
Второто е, че се страхуваме да поискаме в молитвата си неща, които в крайна сметка ще ни спасят. Но не ги искаме. Страхуваме се да ги поискаме, защото, ако Бог ни ги даде, те ще ни извадят от удобството ни. Ще променят живота ни, ще донесат покаяние, промени в живота ни. Това не го искаш. Страх те е да го поискаш. Например, молиш се за някаква страст и казваш: „Отнеми от мен, Боже мой, тази страст. Вземи слабостта ми“. Но вътре в себе си, по-дълбоко, в сърцето си, казваш: „Нека си остане, добре си е. Ако ми я вземе, как ще живея? Какво ще сложа на нейно място?“.
Има страст, с която външно се боря. Но знаеш ли? Тази твоя страст е единствената ти истина. Какво означава това? Означава, че тази страст е най-истинското нещо, което имаш. Защо? Защото разкрива празнотата, която носиш в сърцето си, в душата си. Например ядеш неудържимо. Това е страст, която осъждаш, но тя е и твоята единствена истина. Защо? Защото по този начин се успокояваш. Значи нещо ти липсва. Или по някакъв друг начин запълваш празнотата си.
Много пъти симптомът в живота ни е най-истинското нещо, което имаме. Той е единственият начин, по който успяваме да се справим с трудната реалност. А когато реалността ти е трудна, трябва да си създадеш хубава приказка. Трябва да поставиш на празното място някаква страст. Нямаш Христос и казваш: „Какво да сложа на мястото на Христос?“. Заместители. И си създавам заместители, защото не мога да живея с празноти.
Затова страстите не можеш лесно да ги отсечеш. Защото те са твоята идентичност. Как аз да извадя от себе си страстта на гнева, след като така съм се научил да живея? Как да го извадя от себе си? И как ще живея без него? Аз не знам друг начин да се свързвам с хората.
Затова се страхуваме да искаме някои неща, защото те биха ни променили. А ние сме в едно удобно, макар и болно състояние – болно, но удобно. Много пъти нещо може да е болно, но не го променяме, защото ни е познато. Знаем го. Познато ни е. Свикнали сме с него. И казваш: „Остави го така“. Другото не го знам. Не знам какво е промяната, не знам как се живее без това. Това е болно, не ме изпълва, но поне горе-долу го познавам.
И третото е, че много пъти не знаем какво да поискаме, какво да кажем на Бога, защото се объркваме в собствените си желания. Не можем да ги изясним в себе си, да ги разпознаем, да ги подредим. Затова, когато стигнеш до момента, в който не знаеш какво да поискаш от Бога, когато не знаеш какво да Му кажеш, в действителност това е и добро състояние. Защото нещо в теб се пречупва, нещо се пропуква. Какво означава, че нещо се пропуква? Означава, че всъщност преставаш да контролираш дори Самия Бог. Много пъти с молитвата си ние искаме да Го контролираме. Искаме да Го завладеем, да Го подчиним. „Аз ще Му кажа какво да направи. Аз ще Му кажа как да го направи. Аз ще Му посоча.“ А Бог ти казва: „Не. Нищо от това. Ще ти съборя всичко. Ще разбия всичките ти илюзии, всичките ти заблуди, за да разбереш, че не можеш да Ме носиш в джоба си. Не можеш да Ме определяш, не можеш да Ме поставяш в рамка. Ти участваш в Мен, но Аз не ти принадлежа. Ти участваш в Моята слава, в Моето царство“.
Затова истинската, действителната молитва не започва от нашата сила. Истинската молитва не е наше постижение. Не е наш успех. Тя не е още един успех на потребителското общество, в което живеем. Молитвата започва от немощта, от нашето пропукване. Започва от онова състояние, в което егото се съкрушава.
Следователно истинската молитва е да можеш да застанеш пред Бога гол – гол от името си, гол от силата си, гол от постиженията си, и да Му кажеш: „Боже мой, дойдох пред Теб. Нямам нито една добродетел, която да Ти дам. Гол съм“. И ако Бог те види гол, ще те облече със Своята благодат. Тогава Бог ще те облече с благодатта Си, когато Му кажеш: „Боже мой, виж тази синина, това е белег от самота. Виж този белег, виж тази рана“. Но трябва да се осмелиш да се разголиш пред Бога, а не да се маскираш пред Бога.
