На 28 октомври 1965 г. е приета декларацията на Втория ватикански събор "Nostra aetate" (В наше време). Този документ бележи исторически поврат в отношенията на Католическата църква с последователите на другите религии, като категорично отхвърля дискриминацията и насърчава взаимното опознаване и уважение. Днес, шестдесет години по-късно, ние си припомняме дълбокия смисъл на този текст. Той утвърждава диалога не само като средство за мирно съжителство, но и като духовен път, който може да отведе човека от страха към доверието и от отчуждението към любовта. Делкларацията остава и ориентир за пастирските и богословските решения на Църквата във време, когато разделението често надделява над диалога, религиозната свобода системно се нарушава, а Божието име бива предавано и използвано за оправдаване на насилието и тероризма.
По повод тази значима годишнина, на 16 септември 2026 г. ватиканският официоз "L'Osservatore Romano" представи новия документ „Път на надеждата“. Той е подготвен от три дикастерии на Римската курия, подписан е от папа Лъв XIV и е получил папско одобрение на 22 юни 2026 г. Официалното му публикуване е знаково избрано в навечерието на празника на света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. Този празник чества Божията премъдрост, проявена именно чрез тези три най-важни добродетели.
Основният смисъл на "Nostra aetate" и нейното продължение днес в „Път на надеждата“ се корени в разбирането, че надеждата не е пасивно очакване, а активно духовно движение. В съвременния свят, белязан от войни, насилие, религиозни преследвания и секуларизация, новият ватикански документ прави равносметка на изминатия път и призовава към укрепване на междурелигиозния диалог като конкретен инструмент за защита на човешкото достойнство. Особено място е отделено на отношенията между християни и юдеи, като се потвърждава неотменимият Божи завет с юдейския народ и нуждата от обща борба срещу антисемитизма. Посочват се и плодовете от диалога с исляма: изградени приятелства, общи социални инициативи и съвместни позиции срещу войната, бедността, фундаментализма и ислямофобията.
Диалогът, завещан от "Nostra aetate", не означава смесване на верите, религиозен синкретизъм или отказ от истината. Той изисква вярност към собствената традиция, съчетана с уважение към свободата на другия, защото всички ние стоим пред Бога като Негови творения и принадлежим към едно човешко семейство. Важното значение на ватиканския документ се състои в призива вярващите да не се ограждат със стени, а да бъдат строители на мостове. Различията не трябва да се превръщат в основание за вражда, а във възможност за общуване. Така пътят на диалога се превръща в път на надеждата, а вярата намира своето най-убедително свидетелство в любовта между хората.
Авторът е участник в църковно-дипломатическите отношения между БПЦ и Апостолическата нунциатура в България, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет и в Папския латерански университет в Рим, свещеник в Българската църковна община "Св. Седмочисленици" в Рим.
На снимката: Папа Лъв XIV подписва документа „Път на надеждата“ в присъствието на кардиналите-префекти на ведомствата за доктрината на вярата, за насърчаване на християнското единство и за междурелигиозен диалог.
