Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен (1 Петр. 2:4).
В живота на Църквата често се е случвало, а и сега се случва, християните да бъдат отхвърляни от хората, но от Бога те са избрани и драгоценни. Естествено, в това няма нищо чудно, защото човекът без духовен опит не може лесно да разбере делата на Бога, случващото се в Църквата. Ставаме свидетели на това всеки ден, слушаме го по радиа, телевизии, вестници. Ако решите да направите някое духовно дело, другите няма да ви разберат, може и ще ви се подиграят, ще ви осмеят и отхвърлят. Ще кажат, че тези неща са непонятни, а ти си луд или болен и трябва да отидеш на лекар, на психиатър!
Един младеж, който започна да ходи на църква, ми каза неотдавна, че родителите му искали да го заведат на психиатър. Аз му казах:
- Ами иди! Защо да не отидеш?
Цялото семейство да отиде. Да видим каква диагноза ще постави психиатърът и къде ще види проблема. Защото ясно е, че нещо не е наред. Но понякога се случва и проблемът да е в самия психиатър. Има и такава вероятност...
По времето на Хунтата в Гърция, ако режимът искаше да отстрани някого, го изкарваше луд. Имаше един митрополит – Августин Флорински, чували сте за него, борец срещу Хунтата, но и твърд в своите убеждения. От нищо не му пукаше... Тази история прилича малко на онзи виц, където се казва, че в деня, когато се отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Предтеча, един проповедник, простодушен човек, отишъл и казал на християните в храма:
- Скъпи братя, днес стана много голямо зло, отбелязваме едно много голямо зло: отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. Виновен бил Ирод, този зъл човек, който имал наглостта да отсече главата на Предтечата. Виновна била и Иродиада, жената на брата му, която накарала дъщеря си да танцува и така развела мъжа си. Виновна била и Саломия, дъщерята на Иродиада, която танцувала нечестиво и принудила Ирод да се закълне, че ще й даде каквото иска. Виновни били и Ирод, и Иродиада, и Саломия. Но и ти си бил виновен, честни Предтечо, защото не си си мълчал! За какво ти трябваше да изобличаваш Ирод, а не си седя мирен!
И тъй, митрополит Августин Флорински имаше подобен характер. Той казваше всичко нередно, което виждаше около себе си. Затова се караше с Хунтата и проповядваше против нея. Хунтата естествено е Хунта, не е шега работа. Решили да го пратят на един остров на заточение. Но с какво оправдание? Че бил луд! Той ни разказваше това, когато веднъж дойде на Света Гора, че отишли при него и му казали:
- В еди-кой си ден ще дойдат военни лекари да те прегледат да видят дали си луд.
„Аз се помолих – разказваше ни митрополит Августин – и отидох в канцеларията. Там се упражнявах, правех различни опити – когато седна да не би да направя някакво странно движение или гримаса, да не поклатя главата си малко по-нервно...”. Именно за такива неща гледали онези, за да го обявят за луд и да го приберат. В крайна сметка, той ги изхвърлил навън, скарали се, не успели да го отведат в лудница, защото естествено се страхували от народа, който бил на негова страна.
За съжаление, това е пътят на Църквата, това е пътят на Христос в този свят. Църквата е отхвърлена от хората, но е честна и избрана от Бога. Светът, и когато казвам свят, имам предвид не хората, а светският дух – не може да разбере църковния дух. Как ще разбереш един човек, който правил свръхразумни неща, как ще разбереш един стълпник, например? Той отишъл и прекарал целия си живот върху един стълп. Как ще разбереш св. Неофит Затворник, този велик кипърски светец, при когото отиваме и всички му се покланяме? Никой обаче не си мисли за живота на тези хора, на този човек, който 24–годишен се затворил в една пещера за цели 60 години. По силата на каква логика? Или пък как ще разбереш логиката на мъчениците, които загинали мъченически от любов към Христос? Как ще разбереш логиката на юродивите заради Христос – тези хора, които се правили на луди, за да бъдат отхвърлени от обществото? Този сонм светци в Църквата, които се наричат юродиви заради Христос. Юродив означва луд, тези светци се правили на луди. Те решили, че ще водят своята аскетическа борба с това да се правят на луди и вършили такива неща: качвали се на маси, танцували, изливали вино върху главите си, чупели разни вещи, влизали в храмовете и хвърляли камъни, прекъсвали св. Литургия, ходели голи по улиците. Луди неща, в които няма никаква логика. Църквата обаче признала тези подвижници за светци. Защото били светци, имали благодатта на Светия Дух и вършили чудеса. Има много такива хора. По-точно имало е. Аз познавах на Света Гора отци, които бяха юродиви заради Христос. Правеха се на луди. Говореха несвързани неща, но, вършейки това, в същото време вършеха свърхестествени неща или изричаха пророчества. Техният живот беше изцяло свръхестествен. Не е възможно човек да живее така, както те живееха.
Ние не можем да очакваме, че, живеейки по Бога, ще бъдем приети и разбрани от духа на този свят. Не е възможно. Това е ясно и Христос го казва, и апостолите също, а пътят и животът на светците го потвърждава.
„И вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. Ето защо в Писанието е казано: „Ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами”. И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите – „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла”, и „Камък на препъване и Камък на съблазън”, о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени”.
Това е двоякото присъствие на Христос. Едни строят върху този камък, т. е. върху Христос своето спасение и духовно здание, а други се разбиват. Христос не е Този, Който носи отговорността за това. Христос е Същият, но човекът има отговорност, защото един я използва правилно, а друг неправилно. Това е пътят на Църквата – за едни е камък, върху който строят и вкусват спасението, а за други е скандал. Не я искат, даже я мразят, смятат я за средновековна отживелица и какво ли още не.
И за нас, свещениците, мислят същите неща. Едни ни смятат за добри, добродетелни, свети, други ни гледат като демони. Обичат ни много хора, и ни мразят много хора, вкусваме и двете неща. Има хора, които много ни обичат, подкрепят ни в нашето дело и чувстваме тяхната любов. Но има и други, които ни мразят изключително много, не искат да ни видят пред себе си и ако ни видят, освирепяват. Твърде много пъти ни се е случвало, и на мене лично също. Тези неща започнаха да се случват вече и в Кипър – заразихме се от Гърция. Но в Гърция е ужасно: веднъж отидох да си купя геврек, а продавачът на гевреци ме изхвърли навън и ми каза „Няма да ти дам!”, защото му приличах на „лош кадем”. Как така рано сутринта щял да продаде геврек на един поп? ”Попе, махай се оттук! Искаш да не ми върви през деня?!”, така ми каза...
Често се случва това. Много хора ни отхвърлят без причина, без да ни познават лично. Колко пъти в Гърция са ни хулили, плюли, казвали са грозни думи или издаваха различни животински звуци подире ни. Дори не знаеш защо го прави, нито го познаваш, нито те познава. Веднъж ходих из Солун и слушах някаква госпожа зад мене, която хулеше и ругаеше. Е, тогава бях млад, срамувах се и си викам кого ли ругае? Аз продължих, а тя вървеше зад мене и продължаваше да говори. Ускорих крачка, но пак я чувах зад мен. През витрините на магазините видях, че беше самичка. Викам си: „Не е добре жената, да си говори така самичка. Какво става?”. Казах си: „Я да видим!”. Слизайки от бул. „Игнатия” към храма „Св. София”, свих рязко и влязох в една тясна уличка, а тя пак вървеше след мене. Както вървях, спрях, уж да видя витрината на една книжарница, тя спря до мене и ми каза:
- Чу ли ме толкова време докато ругая?
Казах:
- Е, чух те!
Тя рече:
- За тебе беше!
- Благодаря! – й казах, а между другото извървяното разстояние беше близо километър...
Друг случай. Веднъж, когато бях на Света Гора, тогава бях млад 22-годишен, се разболях много лошо, защото там климатът е тежък. Аз идвах от Кипър и се простудих много лошо. Развих пневмония, нещо от този род, толкова висока температура, че погледът ми се замая. Тръгнах си набързо от Света Гора с лодка, с такси, вечерта пристигнах в Солун. Къде да отида? Имаше една дежурна клиника, където ме заведоха. Лекарите дойдоха и ми дадоха разни неща за висока температура. Както и да е. На сутринта лекарят ми каза:
- Ще отидеш в приземния етаж да ти направят рентгенова снимка, защото имаш проблем и може да се разболееш от пневмония.
Добре. Тази клиника имаше 11 етажа. Влязох в асансьора и след мене влезе една медицинска сестра. Тя беше нисичка. И досега я помня. Знаете големите болнични асансьори. Влязох навътре. Аз бях с расото. Веднага щом вратата се затвори, тя ми каза:
- Я ми кажи, бе, ти калугер ли си?
Тогава бях болен, виеше ми се свят и нищо не й казах.
Тя пак ме попита:
- Калугер ли си?
Аз казах:
- Да!
- На колко години си?
- На 22.
Какво да ви разказвам... Все едно натискаш едно копче, като пружина: тя ме заплю няколко пъти, и то истинско плюене, не просто метафорично, а ме плюеше, ругаеше, говореше вулгарни думи. Само дето не ме наби! И дори щеше да го направи, ако не се страхуваше от мене. Сещам се, че между четвъртия и пети етаж ми идваше да я хвана и да я „скалпирам”, но си казах: „Стой, асансьорът ще слезе долу, стой, мълчи!”. Както и да е. Постепенно слязохме в приземния етаж. Излязохме от асансьора и, бидейки много наивен и открит, я попитах:
- Къде правят рентгенови снимки?
Тя ми каза:
- Ела с мен!
Наивност. Тя вървеше отпред, а аз след нея, за да ми покаже къде да си направя снимки, защото лекарят ми беше казал да се върна при него. Тя отвори една врата, влезе вътре, а аз след нея. Влизайки, единственото, което помня, беше, че вътре имаше някакви шишенца, имаше и други медицински сестри, по-скоро беше лаборатория, за изследвания на кръв, не можах да разбера. Не помня, не видях добре. Влизайки вътре, вратата се затвори и аз търсих да видя къде е рентгеновото отделение. С влизането ми тя започна да крещи:
- Вижте този лукав калугер! Преследва ме от единадесетия етаж дотук! Преследва ме и ми говори неприлични неща!
В този момент исках земята да се отвори и да ме погълне. Всички онези девойки започнаха да ме гледат и да се смеят. Нищо не казах, наведох глава, тръгнах си, отидох горе в стаята си, събрах си нещата, за да си тръгна. Лекарят дойде, другите сестри също:
- Ама отче, да ти дадем документ за изписване?
- Нито документ за изписване искам, нито за влизане искам! Тръгвам си!
Дърпаха ме да остана:
- Отче, ще умреш! Ще ти се случи нещо лошо! Ще се разболееш от пневмония!
- Да умра, но тук няма да остана!
Не им казах за онази сестра, за да не я уволнят и да имам угризения след това. Върнах се на Света Гора и лежах болен месец и половина и се измъчих...
Безброй такива неща. Не мислете, че това се е случвало само с мене. Часове наред може да ви разказвам такива случаи. Разбира се, слава Богу, не се оплакваме, но факт е, че присъствието на Христос, на Църквата, на клириците и на всеки църковен човек може да предизвика такава реакция. Включително и с вас, утре, когато отидете на работа, може да ви осмеят или дори децата в училище да ги отхвърлят. Има малки дечица, 10-12 годишни или по-големи, които наистина срещат неодобрение и отхвърляне в своето обкръжение
- О-о, ти си християнин! Ти си ненормален, умствено изостанал, старомоден, поп, калугерка!
Въпреки това човек се научава да носи върху себе си този товар, това отхвърляне и дори се опитва да не отговаря по същия начин, да не стига дотам и той да прави такива неща, а се старае да погледне на това с духовно око.
Знаете ли, всички тези неща пораждат голяма радост в сърцето на човека, защото всъщност това е един от малкото случаи, в които Христос ни е казал, че трябва да се радваме. Радвайте се и се веселете, когато кажат всички тези неща за вас! Защото, когато човек страда несправедливо и особено за Христовата любов, понася скърби, изпитания, отхвърляне и т. н., тогава Бог наистина го възнаграждава, защото съществува божествена утеха, нали? Човек бива утешен от Бога и то до такава степен, че не иска да бъде утешен по човешки и казва: Виж, не искам да бъда утешен от хората, защото Божията утеха е много по-голяма от човешката!
Както казваше старецът Паисий за хората, които някой може да смята за отхвърлени и презрени, Бог ги събира и там, където не съществува човешка утеха, има божествена утеха, която е по-голяма и по-мощна от човешката. Човешката утеха е преходна, временна, слаба, няма сила, докато Божията утеха е много мощна в човека и реално го храни. Както силната храна, която човек яде и се насища и вече не се нуждае от нищо друго. Велико нещо е Бог да те утеши. Светците нарочно са отказвали всяка човешката утеха, за да имат Божията утеха в себе си. Това е много важно и не трябва да се плашим, когато виждаме пред нас облак от прах, който сатаната надига, за да ни ужаси. Нищо не е. Делата на сатаната са дим, подухване и се разпадат, нищо не остава. Единственото, което той може да прави, е да вдига дим и прах, и да мисли, че прави нещо голямо. Това, което той прави, се разпада като дим, който вятърът подухва и не остава нищо. Затова човек трябва да бъде неизменен. Вярата, върху която стои, е този краегълен камък. Христос, Който за нас е жизнен опит, не идея, а смисълът на нашия живот, Той е основата, върху която стоим и градим целия наш живот. Тя не се поклаща. Каквото и да стане, дори самата смърт да ни заплаши и покоси, тя пак се разпада. Защото този краеъгълен камък, върху който сме построили нашият дом, е Христос и живата връзка с Него. Всички ние съставяме Църквата, т. е. духовно семейство.
Чеда, това е много важно и трябва да разберем, че Христос дойде в света, не за да донесе някаква книга, която се нарича Св. Писание, не за да даде някакво учение, което се нарича евангелско учение. Той би могъл да го направи и по друг начин, чрез пророците, чрез светците, чрез всичко друго. Той не е дошъл да основе нова религия и да каже: има толкова много религии в света, те са лъжливи, суетни, нека създам една здрава религия! Христос дойде, не за да основе религия, не за да ни даде някаква идеология, нито да създаде някаква философия, нито да донесе някаква книга, а дойде в света, за да основе Църквата. И какво означава Църква? Означава семейство, съвкупност от хора, съединени помежду си и с Главата – Христос по неизказан начин. Това е Църквата. Затова ти или си част от Църквата, или не си, т. е. ние не сме последователи на една религия, а живи членове на Църквата, която е Тяло от хора, с Христос като Глава, които се съединяват помежду си чрез Христовата любов и се хранят със Самия Христос.
Затова Христос е дошъл в света, за да ни даде Себе Си като храна и питие, да се храним с Христовото Тяло и Кръв и да съставяме Църквата. Има един хубав израз: ще ходим на църква, т. е. ще ходим на вечерня, на литургия. Когато се събираме в името на Христос, тогава образуваме Христовата Църква и явяваме присъствието на Христос. Затова в Църквата е забранено свещеникът сам да извършва св. Литургия. Свещеникът не може да служи сам св. Литургия, а трябва да има поне един верен. Свещеникът не може да каже: „Я да отида сега в стаята си или да се затворя в храма и да служа Литургия сам!”. На Запад го правят, но при нас не, защото е забранено от църковните канони. Така се проявява нашата съборност и фактът, че Църквата не е индивидуално събитие, а събрание на двама-трима или повече човеци, които са събрани в името на Христос и любовта към Него.
Следват отговори от дискусията след беседата.
Отново за юродивите заради Христос
Не им подражавайте, за Бога! Тези хора са били толкова влюбени в Бога, че тяхната огромна любов ги е карала да вършат щури неща. Както, когато някой е силно влюбен и прави луди неща. Юродивите за Христос са били хора, които са имали такава ревност за Христос, че, как да го кажем, напълно са зачеркнали хорското мнение за себе си. Разбира се, те са се смирявали по този начин, защото, когато другите са им се присмивали и подигравали като на животно, с това те са унижавали напълно себе си, но едновременно с това са унищожвали и представата, която хората са имали за тях. За да разберете това, защото знам, че не е лесно да разбереш логиката на тези хора, прочетете едно житие. Например на св. Андрей Юродиви, много хубава книга, и сами ще се чудите какви неща е правил този човек. Какво ли? В житието му пише, че е ходил по кръчмите през нощта, вземал вино, качвал се на масите, изливал го отгоре, чупил каквото имало през онази епоха, спял нощем в публични домове в същото легло заедно с онези девойки, отивал и целувал девойките и го биели за това. Веднъж се качил на амвона и започнал да замерва с камъни дякона, свещеника, певците. Но същевременно вършил чудеса...
***
За технологиите
Технологиите – микрофонът, по който говорим, звукозаписното устройство, часовникът, който показва времето – всичко това са инструменти в ръцете на човека и ни служат. Когато технологията е инструмент за нас, тогава е добре. Проблемът е, когато се превърнем в инструмент в ръцете на технологията. Когато тя е под контрола на човека, тя е много добра, защото му служи. Бог просветлява човеците да откриват различни неща. За някои открития съм особено щастлив. За две особено. Да ви кажа ли кои са най-хубавите открития за мен? Първото е пералнята. Защото, когато бях на Света Гора толкова години, отговарях за прането и перях на ръка безброй чаршафи. Можеше да се случи да изпера 2000 кърпи и 700-800 чаршафа, за да разберете за какво става въпрос. Да переш на ръка толкова неща и то във варели със студена вода, на Света Гора, където има сняг, и обличахме някакви кожи. Какво да кажа, мъчение. 5-6 монаха перяхме дрехите на хората, които приемахме. Те си мислеха, че е като у тях, т. е. слагаме ги в пералнята. Откъде да знаят, че перяхме на ръка.
Второто откритие, което не е в „моя чест”, е климатикът, защото в града жегата е непоносима, та си казвам: Боже мой, тези, които са открили тези две неща, да ги вземеш в рая! И други, естествено...
Превод: Константин Константинов
