Мобилно меню

4.6582278481013 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (79 Votes)
1_91.jpg(Продължение)

Когато човек гладува и жадува, това е признак за живот. Но съществува и друг проблем – днес има пресищане с много неща. Какво искам да кажа? За да можеш да се движиш към Бога по правилния начин, трябва да се въздържаш не само от храна, а и от много други неща. Защо? Защото, когато поглъщаш и поемаш постоянно всички образи, информации и неща, с които светът те залива, впоследствие това не те оставя да правиш нищо друго. Нека ви го илюстрирам с един пример:

Преди време направихме две поклоннически пътувания до Патмос, макар че в крайна сметка посетихме друго място. Имаше 1200 деца - ученици от прогимназията и гимназията. „Добри деца”. Деца, за които се предполага, че ходят на църква, посещават неделните училища, които имат връзка с Църквата. У мен възникнаха много въпроси, когато виждах, че тези наистина добри деца са завладени от хиляди неща, каквито умът ви може да си представи. През цялото време те ядяха, пиеха, говореха, тичаха, смееха се без почивка. Колко неща изядоха! Всеки по 10 нескафета, 20 кока-коли, колко сандвичи! Знаете ли какво значи скакалец? В нивата, нападната от скакалци, за един час не остава нищо, става както след пожар. Беше нещо ужасно. Сервитьорите се побъркаха. Колко пари носеха в себе си тези деца! А всичко беше предварително платено. По 200-300 лири, ей толкова дечица. Освен че ядяха, пиеха, говореха, на всичко отгоре и слушаха нещо.

Имаха някакви неща в ушите си и постоянно слушаха нещо. Бре, чудех се, след като ядеш, пиеш, говориш с другите, как слушаш и музика? Взех едни слушалки и аз да послушам малко – беше все едно да си сложиш по два чука в ушите, които бият постоянно. Беше хем смешно, хем тъжно да ги гледаш - седяха, не стига, че корабът ни люшкаше напред-назад, а и те сами се клатеха от ритъма на музиката. Разбира се, ние, които не знаехме какво слушат, си мислехме „Какво им стана на тия деца?”. След всичко това - за какво говорим? Нима може да вземеш тези деца, които са пренаситени, да седнеш и да им говориш за Бога, за това, че трябва да гладуват и да жадуват за Божията правда. Какво ще ти отговорят ли? „Губиш!”.

Нека оставим Божията правда. Нека видим по–прости, човешки неща. Виждаш, как тези деца губят връзка дори със себе си. Най-трагичното е да ги виждаш подивели, да се държат като канибали и то момичета. Най-трагичното е това - девойки да говорят неприлични думи, да се държат варварски, да не дават дума да им кажеш. Изхвърлиха пердета и маси в морето! Защо, детето ми? Защо го правиш? Ей-така. Счупиха всички стъкла, където стоят пожарогасителите. Опустошиха кораба. Опитахме се да обясним на капитана на кораба, че това са деца от Църквата. Капитанът ми каза: „Отче, ще сменя вярата си!”.

Мисля, че това е белег за пресищане. Днес всички ние, както и децата, постоянно и отвсякъде сме обстрелвани с образи, с разни неща, с думи, с всичко, което умът ви може да си представи. С една пагубна последица – в един момент това ни убива. То е като машина, която постоянно е включена, зареждаш я с бензин и работи, без да спира. Е, в един момент тази машина ще се счупи. Ще изгори. Няма да издържи дълго. Ще дойде час, когато този човек ще се измори и след това няма да знае защо не иска да стане от леглото си, не иска нищо, нищо не го интересува, всичко ще му е омръзнало, ще го обхване депресия – деца, юноши да казват, че имат депресия и нищо не могат да направят. И защо, чедо мое, имаш депресия? След като досега разбиваше живота. Това нещо е ненормално. Това е ненормален живот. Знаете, че дори в нашия естествен живот не можем да ядем безспирно. Ядем няколко пъти на ден и се нуждаем от още толкова време за смилането на храната. Ако ядеш постоянно, ще умреш. Същото нещо става с ума на човека. В Писанието се казва: „Застанете и познайте, че Аз съм Господ” (Пс. 45:11). Тоест, спрете за малко, утихнете, за да разберете, че Аз съм Бог. Виждате, че Бог е поставил спирачка в човека и е казал шест дена да работим, а седмият ден да спрем. Този ден не е позволено да правиш нищо. Никой не може да работи в този ден. Неделя е и ще посветиш този ден на Бога. Бог е поставил тази спирачка, защото Той знае какво значи човек. Насила ще прекъснеш твоите дела, за да посветиш този ден на тишина, богопознание, себепознание.

Това се случва с всички нас. Ако човек не спре в определен момент, той не може да се завърне в себе си. Не може да разбере какво става. Трябва да сме внимателни, ако искаме да имаме този глад и жажда за Бога, трябва да имаме спирачка в нашия живот. В определен момент да утихнем, да замълчим, да спрем. Да асимилираме всичко това, с което постоянно ни бомбардират.

Какво става? Хората казват: „Омръзна ни в града, стана ни скучно!” и затова купуват вили. Отиват във вилата, като носят със себе си телевизор, видео, телефони, 15 приятели, всеки ден правят барбекю, вдигат такава врява и се измъчват повече във вилата. Става по-лошо от града. Не знаят как да си починат. Ако им кажеш: „Седни за малко!”, ще ти отвърнат: „Ама сами ли?”. Отегчават се, не могат. Сещам се за някои жени, които цял ден работеха и вместо да си отидат у тях, казват „Нека излезем навън”. Не ги свърта у тях. Искат врява, искат шум, искат хаос. Както едни младежи, които дойдоха в Света Гора от Атина и понеже въздухът там е толкова чист, веднага щом един от тях усети изгорелите газове от ауспуха на един трактор, каза: „Ох, преоткрихме себе си!”.

Особено днес е много важно да се научим да имаме мярка, когато се обръщаме към външния свят и да отделим време за самите нас, така че нашият организъм да функционира правилно, да гладува и жадува Бога. Защото, ако не го направи, тогава всичко, което поглъща и всичко, което го обсажда, в един момент ще го унищожи.

От една страна, е налице безапетитие, което е пагубно, а от друга, ни бомбандират с разнообразни неща, които са като храна, която поемаме с нашите сетива, слух, зрение - и която ни изморява. С други думи, човек се насища с това, което Христос в притчата за блудния син нарича рожкови, с които се хранят свинете. Според тълкуванието на св. отци рожковите са плътските наслади и страсти на човека, чрез които той се опитва запълни празнотите у себе си. Това е все едно да ядеш отрова, която отвън прилича на захар, а в същото време трови организма ти. Затова имаме нужда от промивка. Както когато ядем развалена храна, ни принуждават да върнем всичката храна, за да се успокои стомахът ни. Така трябва да се очисти нашето съществуване, за да живеем нормално.

Въпросът е, какво ще стане с тези деца? Някой ми каза, че в интернет има една игра, в която Христос е пред тебе и трябва да убиваш другите, нещо от този род. Намери му края... Извършва се едно посвещение в сатанизма. За да влезеш в следващото ниво, трябва да приемеш сатаната. Някакви такива странни неща.

Когато стоят пред компютъра, децата казват, че говорят помежду си - аз си мислех, че говорят, както си говориш с някой човек пред тебе. А те не само говорят, а и пишат.

- Когато говориш, и пишеш?
- Пиша – казва детето.
- Тоест пишеш, не говориш?
- Не. Говоря.
- Е, как говориш, след като пишеш?
- Е, говоря и пиша.

Представете си едно дете да се затвори в стаята си и да говори постоянно с някой друг, с една кутия. Къде остава личната връзка с другия? Говорят часове наред. Детето не чувства потребност да говори наживо с другия човек, да излезе да играе. Днес много семейства имат този проблем – купуват компютър на децата си и после не могат да ги извадят от интернет.

На кораба децата играеха на електронни игри. Постоянно натискаха някакви копчета. Имаше някаква игра с конни надбягвания. Около детето, което играеше, се струпваха 20 деца. Казваш им: „Деца, утре ще отидете да залагате на конните надбягвания, ще загубите парите си, ще разрушите семействата си”. Никакъв отговор. Първо на първо, не слушаха. Бяха толкова погълнати, не чуваха изобщо и не обръщаха внимание.

Гледаш колко вманиачено детето съпреживява тези неща и после как няма да късат пердетата и да ги хвърлят в морето? Или след това да хвърчат с моторите. Когато човек постоянно говори с компютъра и се занимава с такива неща, той ще се разболее и след това няма да иска да говори с ближния. Това няма да го интересува. Ще стане безразличен. Действително се изправяме пред голям проблем. Какви деца ще излязат от гърнето, в което сега готвим?

Разбира се, хубавото, е че Бог съществува. За щастие, Бог съществува. Бог, Който побеждава природните закони. Той не влиза в тези начертания. Той винаги дава изход. От горчивото става сладко. От изкривеното става право. В крайна сметка, Бог е решение на нещата. Нищо друго. С всичко, което досега сме дали на децата, сме ги съсипали. Мисля, че това, което трябва да направим, е да спрем само да им даваме.

Хората вече започнаха да осъзнават покварата на телевизията. Доскоро изостанал беше този, който не гледа телевизия. Сега хората разбират, че изостанали са тези, които гледат телевизия. И по-умни са тези, които не гледат. Младите хора постепенно осъзнават покварата, до която води поглъщането на цялата тази информация. Е, нека се надяваме, че с Божията помощ нещата накрая ще се оправят.

Във всеки случай, искам да кажа, че не трябва да засищаме нашите жажда и глад с ненужни неща, с тежки храни, които ще ни съсипят. Христос е храна за света. Той е хлябът на живота. За да ядеш от този хляб, трябва да гладуваш и жадуваш. Ако си пълен с лукави неща, никога няма да огладнееш и да разбереш, че трябва да ядеш от този хляб, който е Христос. „Всички се насладете от този пир на вярата”, казва св. Йоан Златоуст.

(Следват въпроси и отговори по изнесената беседа)
Превод: К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.