Разговор с Лимасолския митр. Атанасий след неговата беседа „Не можеш да поставиш Бога в безизходица“
Въпрос: Младите хора решават да се оженят с очакването, че бракът им ще е успешен, т. е. ще имат помежду си духовно общуване, разбирателство и любов. От страх за евентуален провал обаче помисълът им внушава, че след това горчиво ще се разкайват и ще си бият главата в стената, образно казано. Оправдан ли е този помисъл, след като става дума за една толкова деликатна тема? За мене лично това е и единствената тема, която ме занимава години наред, без да взема окончателно решение.
Този, който обича главата си, не прави нищо в живота си. Има един израз на Света гора, който гласи: „Сложил съм си главата в торбата“, т. е. отиваш да правиш нещо без страх и колебание, като казваш: главата ми отсега е отсечена и затова не се страхувам, че могат да я отсекат.
Вижте, човек не трябва да започва нещо с мисълта, че ще се провали, защото така вече се е провалил още преди да го започне. Затова са минали толкова години и нищо не си направил. Как ще постигнеш нещо, когато щом започнеш да го правиш, си казваш: ами ако се проваля? Вместо това си помисли: ами ако успея! Защо да казваш: ако не успея, ще си бия главата в стената? Ако успееш, какво ще правиш, пак ли ще си биеш главата в стената? Не можеш да се избавиш от това. Всяка глава има своята болка, се казва в Писанието. Нима мислиш, че ще се отървеш? Каквото и да стане, на главата ти все ще се струпат някакви проблеми. Нима да останеш безбрачен е решение на проблема? Не е решение, защото пак ще си биеш главата в стената, ще стоиш сам сред четири стени и пак не избягваш от болката. Според мен не трябва да подхождаме по този начин.
Старецът Софроний казваше, че човекът, който решава да стане монах, прилича на някой, който стои пред бездна и трябва да скочи в нея. Пропастта е например следното: „Пресвета Богородице, отивам в манастира, но какво ще стане с майка ми, с баща ми, с братята!“. Всичко се преобръща, взривява се, но той се прекръства и казва: „Боже мой, помогни ми!“. Затваря очи, скача и веднага щом скочи и падне, вижда, че не е било бездна. Затова не се страхувайте. От какво се страхувате? Е, ще се ожените, колко години смятате, че ще живеете? Особено пък, ако не всичко в брака ви е розово, ще си отидете преждевременно! (смях).
Ние изпадаме в такова бездействие, защото вярваме, че трябва да правим определени неща, за да станем щастливи. Например трябва да се оженя, за да стана щастлив, или да направя еди-какво си, за да стана щастлив. Но това не е целта на брака. Ще го видим и в брачното последование. Целта на брака е вашето спасение в тайнството Брак. Щастието не се състои в брака сам по себе си, а в брака ви с Бога, защото ако успеете във вашия брак, но не постигнете брака на душата ви с Бога, тогава този брак означава нещастие. Къде е щастието, къде е умната постъпка? Следователно, когато встъпваме в брак, ние казваме: Аз избирам този път и по него ще стигна до Царството Божие.
Сега ще ми възразиш: „Нима трябва да се оженя за един Калигула, да ме измъчи, за да се спася?“. Не, разбира се, избери по човешки най-добрия за тебе. Но колкото и добри предпоставки за „щастлив брак“ да имаш, съществуват неща, които не можем да планираме. Кой може да ти гарантира живота и смъртта на другия човек? Кой може да ти гарантира бъдещето на децата ти? В мястото, където живееш? Ето, ние сме в Кипър, преживяхме турската инвазия, с толкова бежанци и безследно изчезнали, случаи на смърт, беднота и т. н. Не можеш да закрепиш твоето щастие върху поклатими неща. Всичко това са човешки неща. Всичко човешко е преходно, поклаща се, не пребъдва, не можеш да строиш върху пясък. Бог е твърдата скала, върху която можеш да строиш. Затова ще включиш и брака си в твоя път към Бога. Когато направиш това, тогава и трудностите на брака се освещават и се устройват.
Също така не е хубаво да започваш нещо, мислейки за вероятността от провал. Защо започваш така? Това е маловерие. Започни с Божията помощ, кажи си: Бог ми е Помощник, ще напреднем и каквото и да стане, ще го приемем.
Да ви дам пример. Двама души сключват брак и откриват, че единият е носител на таласемията (наследствено заболяване на кръвта). И казва: Какво да правя? Да създам деца, след като има 25% вероятност да родя дете с анемия? Или да направя пренатална диагностика? Обаче не искам, защото това би означавало евентуално да се стигне до аборт. Или пък изобщо да не създавам деца? Но като искам?
Добре де, детето ми, вероятността да родиш дете с анемия е 25%. Това е една вероятност. Останалите проценти да родиш дете с левкемия, с парализа или някаква друга болест, опазил те Бог, кой ти го гарантира? Или кой ти гарантира, че бебето, което ще се роди, на шестия месец, на деветия, на осемнадесет години няма да се разболее от нещо? Нима можеш всичко да запишеш в твоя план? От момента, в който се жениш и се нагърбваш да станеш родител, означава, че поемаш върху себе си отговорността за това дете, каквото и да е то, както и да дойде, каквото и да стане. Добре, знаеш, че има вероятност да родиш дете с анемия. Ако виждаш, че не можеш да го направиш, не го прави. Никой не те принуждава. Казваш предварително: нямам силите да гледам едно дете всяка нощ с инжекции. Добре, преценила си своите сили и не можеш. Намери други пътища – или осинови дете, или не раждай дете. В крайна сметка, раждането на деца не е абсолютна цел – колко хора нямат деца, но това не означава, че бракът им се е провалил.
Трябва да укрепнеш, да кажеш: Готов съм за всичко. И Църквата това казва. При Кръщението, както и когато ставаме монаси, но и при всяко друго важно решение тя не скрива реалността от нас, а ни казва: „Ще ходиш по пътя, който е тесен и скръбен, ще се бориш, ще останеш верен до смърт, ще те заболи, ще заплачеш, ще минеш през трудности, но имай надежда в Бога!“. Така напредваш и в брака. Решил си да вземеш една млада жена за съпруга – е, какво искаш? Да отидеш при някоя гледачка да ти гледа на кафе и да ти каже бъдещето? Не стават тези неща. Представи си, ако другият човек идва да се ожени за тебе и започне да те оглежда отдолу догоре и да се опитва да разгадае дали ще живее добре с тебе. Няма ли да му кажеш: За Бога, какво съм? Лотариен билет? Коне ли купуваме?
Нещата не стават така. Ако срещнеш някой човек, който ти харесва, имаш симпатии към него, чувстваш, че има всички предпоставки да напреднете в отношенията си, обичаш го и го цениш, тогава върви напред и Бог ще ти помогне!
За съжаление, ние имаме евдемонистично разбиране за живота, т. е. че всичко трябва да върви добре, във всичко трябва да имаме успех, никога не трябва да имаме неуспех в живота, нито притеснение, нито болка, нищо лошо. И когато нещо подобно се случи, а то е нормално да дойде, всичко се преобръща.
Това се нарича двоедушие и Писанието казва, че човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. Когато поискаш да правиш нещо и започваш да мислиш дали да го направя или да не го направя и така до безкрай, тогава блокираш и накрая нищо не правиш. Ще ми възразиш: „Но аз искам да се предпазя, да съм сигурен и спокоен“. Добре, влез в един парник и остани вътре до последния си дъх! След като не можеш да продължиш напред!
* * *
В Патерика се казва, че някой отишъл да стане монах. Той казал на игумена:
- Авва, научих, че завчера еди-кой си брат е напуснал манастира и се върнал в света.
Аввата му отговорил:
- Чедо, ти се учуди за този, който се е върнал в света? Учудѝ се на тези, които останаха!
Добре, някой е напуснал манастира по една или друга причина. Ти защо се хващаш точно за този случай, а не виждаш другия? Бракът минава през криза, но има хора, при които семейството не минава през криза. Погледни тях. А знаете ли колко такива кризи се оказаха спасителни? В резултат от тези семейни трудности много хора се приземиха, станаха по-благи, остротата в характерите им се притъпи и откриваш, че този, който до вчера ходеше все с навирен нос, сега се е смирил, поправил е грешката, плакал е, заболяло го е.
Дори да претърпя неуспех и стане нещо лошо, защо трябва да погубвам себе си? Добре, станало е нещо, което не очаквах, не го планирах, но ще преживея моя неуспех по духовен начин. Ще се опитам да направя каквото мога и накрая това може да се окаже от полза.
Някои деца идват да се изповядат при мене. Понякога ги питам:
- Добро дете ли си?
То казва:
- Да-а-а!
- Най-доброто в училище?
- Да, разбира се!
Детето има впечатлението, че трябва да бъде най-доброто дете на света. Това е доброто разположение на детето. Миналата година ходих във всички основни училища и след това, когато служа по храмовете, децата идват и ми казват:
- Господине, помниш ли ме? Ти дойде в училище!
Станахме познати и приятели само понеже веднъж отидох в училището им и се срещнах с петстотин деца! В тази непринуденост е красотата на детето. Така трябва да напредва човек в живота си – непринудено и красиво, да прави каквото може, и това е. Не бива да изисквате много неща. Мисля, че когато търсим много неща, проблемът не е в другите, а в нас. Нещо подобно става. Когато търсиш много кандидати и отхвърляш много кандидати, това означава, че нещо при тебе не е наред, а не при другите.
Според св. отци двоедушието е рожба на егоизма, на себелюбието, но може и да е човешка слабост. Човек трябва да го преодолее, да помогне на себе си или най-малкото, ако не може да го преодолее, да разбере, че проблемът не са другите хора, а аз имам проблем.
Ако различавам всички мириси на света и никой не ми харесва, то това означава, че аз имам проблем, че съм своенравен човек. Ако след това си кажеш: Аз съм странен, ексцентричен, искам да живея сам, не искам друг да ми се мотае в краката, истината е, че не искам връзка, не искам да поемам отговорност, не искам да ме питат какво правя, по този начин поне приемаме себе си и осветляваме своята своенравност, т. е. преобразяваме я. Признаваш си: Харесва ми да стоя на рафта сам. Имаш това право. Но не и да стоиш на рафта и да протестираш. Избери мястото си, своя ъгъл и намери покой там. Така избрах, така искам. Човек има право да каже: Аз няма да се оженя, не искам да стана монах, нямам това призвание, това желание. Искам да живея сам, да се боря с характера, който имам. Добре, уважаваме твоя избор, стига само да успееш да осветиш това свое усамотение в живота.
Превод: Константин Константинов
