Днес, когато се спомене думата „дявол” или „сатана”, повечето хора се кискат или подсмихват. През последните два века атеизмът направи всичко възможно, за да превърне злото начало в метафора, в карикатура, в безлична идея, която няма нищо общо с реалния живот. Но именно през ХХ век ние доживяхме да видим и почувстваме действията на дявола. По неговото внушение бяха създадени човеконенавистни идеологии като комунизма и фашизма, избухнаха две световни войни с десетки милиони жертви, бяха създадени ужасни средства за унищожение на човечеството като ядреното оръжие и генната модификация.
Самата дума „дявол” на гръцки означава „клеветник”. Както казва Христос, той е баща на лъжата от самото начало на човечеството (Йоан 8:44). Първата му поява в Библията е в образа на лукавата змия в райската градина, където живеят невинните прародители Адам и Ева. Книгата Битие го характеризира по категоричен начин: „Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде” (3:1). Тези думи прозвучават зловещо в сравнение с дотогавашния разказ за прекрасното Божие творение. Хитрост, лукавство, измама, фалш – тези качества отличават предвечния силен дух, който от завист и ревност към Бога отпада от Него и заедно с пълчищата на своите демони започва да се бори с Него.
Ако дяволът беше откровен и честен, той нямаше да бъде дявол. Неговата тактика е проста и успешна, защото разпространява лъжи за себе си. На първо място най-голямата негова лъжа е, че всичко писано и изречено за него е лъжа. Той, който съществува преди появата на човечеството, залъгва лековерните, че не съществува, че е само един смешен мит от миналото. Той мечтае да бъде нареден сред другите човешки измислици и отживелици като караконджулите, таласъмите, призраците и подобни плашила на децата. Дяволът е щастлив, само когато успее да убеди хората, че го няма. Ако вярваме, че няма сатана, ние не търсим Божията помощ срещу него и не го отблъскваме със средствата, които Църквата препоръчва: молитвата, кръста, светената вода, Причастието.
Днес е времето на дявола, който мечтае от хилядолетия за нашата безбожна епоха. Той се наслаждава на изкуствения образ, който си създаваме за него: същество с кози рога и копита, гърбав нос, опулени очи, криви зъби, обкръжено от серен дим. Тази представа е внушена от фолклорните приказки, литературните произведения и оперите, в които Мефистофел купува душата на Фауст.
Ако дяволът не успее да ни излъже, че не съществува, той има и друго оръжие – внушението, че е всезнаещ и всесилен като Бог. Дуализмът учи, че светът е арена, на която отвеки се борят две равностойни сили – доброто и злото. Подобна идея е отразена в легендата за митарствата. Но истината е, че дяволът няма тези съвършени качества, защото не е вечен, а е сътворен. Затова св. Йоан Богослов увещава вярващите, подложени на страшни гонения, че Бог, „Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света” (1 Йоан 4:4), т. е. дявола.
Трябва да се признае, че дяволът е невероятен имитатор. Той умее да се приспособява към всякакви ситуации и всякакви хора. Апостол Павел дори пише, че сатаната се преобразява в ангел на светлината, за да измами и да се изгаври с хората (2 Кор. 11:14). Дяволът може да се престори на светец, на праведник, на образец на добродетелта, защото неговата стихия е лъжата. Той е в буквалния смисъл на думата „антихрист” – не само понеже действа срещу Христос, но защото иска да замени Христос със себе си в съзнанието на християните. Той внушава на искрени и търсещи хора, че всичките им неблагополучия се дължат на лош „късмет” или направена „магия”. Такива хора търсят съвет от близки и роднини и често прахосват средствата си и поробват душата си при врачки и сектанти. За момент човек усеща, че „късметът” най-сетне е дошъл, че „магията” е премахната, но скоро след това изпада в още по-голяма криза и отчаяние, защото е потърсил неистинско решение на истинските си проблеми. А те са неговите лични грехове, които той дори не съзнава.
В Патерика св. Макарий Велики признава, че дяволът има редица преимущества пред нас. Ние спим, а той никога не спи; ние преяждаме и препиваме, а той не се нуждае от храна или питие; ние мързелуваме, а той е вечно активен. Може да прозвучи парадоксално, че можем да се поучим от дявола. Но както сам той признава на св. Макарий, единственото, с което християните го превъзхождат, е любовта. Лукавият дух е способен да мисли само зло, да говори само зло и да върши само зло. Всеки християнин е по-силен от сатаната, защото излъчва Божията любов, която е чужда на злото (1 Кор. 13:5).
