Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

thumРазказът за представянето на 40-дневния Иисус Христос в храма съгласно изискването на Моисеевия закон се съдържа във втора глава на Евангелието според Лука. Евангелистът пояснява подробностите, както и в други случаи, когато пише за еврейските религиозни обичаи (което дава основание да се смята, че той е писал благовестието си за читатели-неевреи).

В книга Левит са дадени разпоредбите за очистването на жената, родила момче или момиче съответно: След като изтекат дните на очистянето й, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста (12:6-8). Тъкмо тези разпоредби изпълнили св. Дева Мария и Йосиф Обручник на 40-ия ден от раждането на Иисус Христос, както се вижда от разказа в Лука 2:22-24. И Църквата още в дълбока древност е разпоредила да се отбелязва това събитие на 40-ия ден след Рождество Христово, разбира се, след окончателното установяване на празнуването на Рождество на 25 декември.

Съгласно практиката да се изчисляват дните от дадено събитие, брои се и денят на събитието, т. е. 7 дни от декември, 31 дни от януари и 2 дни от февруари събрани дават датата на празнуване на Сретение Господне.

Тук не е важен въпросът на коя точно дата се е родил Иисус Христос, защото установяването на празниците, свързани с Неговия живот в плът на земята, станало няколко века след случването на самите спасителни събития. Но в църковния ни календар тези събития са разположени в разумните срокове: 9 месеца преди Рождество Христово честваме Благовещението (25 март), при което е станало свръхестественото зачатие на Иисус Христос от св. Дева Мария, след Рождеството пък се разполагат празниците Обрезание (на осмия ден, Лев. 12:3, т. е. 1 януари) и Сретение. Тъй като в Евангелието според Лука 1:26 е посочено, че Благовещението е станало на шестия месец от зачеването на св. Йоан Предтеча и Кръстител от майка му Елисавета, последното събитие се чества като празник на 23 септември, а раждането му – след девет месеца, на 24 юни.

Но нека се върнем на Сретение Господне. В разказа за него четем:

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици или две гълъбчета. Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него (Лука 2:22-40).

Преди всичко трябва за незнаещите да уточним, че името на празника означава „срещане”, „посрещане”, като „сретение” е стар превод на гръцкото наименование на празника ὑπαπαντή τοῦ Κυρίου („Посрещане на Господ”).

286И така, в евангелския разказ виждаме най-напред личностите на първия план: 40-дневния Иисус, определян в българския синоден превод като „Младенец” (превод на гръцкото βρέφος, което означава „новородено”, „бебе”), „родителите Му”, отделно „Йосиф и майка Му”, както и Симеон, „човек праведен и благоговеен”, който „чакаше утехата Израилева и Дух Светий беше върху него”. На него било „предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен”, т. е. Божия Помазаник (или Христос на гръцки, или Месия на еврейски). Така че без да съобщава за самия обряд на очистването с принасянето на жертвата за бедни хора („две гургулици или две гълъбчета”) евангелистът ни разказва за четири свещени личности: за Богочовека Иисус Христос (още в пелени), св. Дева Мария, Йосиф Обручник и стареца Симеон. Те са на първа линия.

За Симеон не се казва на колко години е бил, но явно е бил стар човек, щом като вероятно отдавна е чакал „утехата Израилева”, т. е. очаквал като всички израилтяни идването на Месия, Спасителя, както казва във вдъхновената си песен (която произнасяме всеки ден на вечерното богослужение, а е добре и всеки от нас да си я казва като лична молитва) „Нине отпущаеши/Сега отпускаш”: „очите ми видяха Твоето спасение”.

Четиридесетдневният Иисус е бил видян от стария Симеон като Спасител! Това пророческо прозрение го прави важна личност в християнската история и затова Църквата е постановила да се чества паметта му на следващия ден – 3 февруари.

cart353 2Но искаме отделно и специално да се спрем на втория план на този разказ и да видим личността на една стара жена – Анна, чиято възраст е дори точно посочена: „осемдесет и четири години”. Любопитното е, че и други подробности са записани в свещения текст за нея: тя била „пророчица”, точно е посочено родословието й (важно при евреите заради принадлежността към богоизбрания народ) – била „дъщеря Фануилова, от коляно Асирово”; уточнява се още, че била „достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем”.

Уточнява се и още една подробност, която изглежда незначителна, но впечатлява точността й: била вдовица, като „проживяла с мъжа си (само) седем години след девството си”. Тук можем да се опитаме да направим едно просто изчисление. Според тогавашните обичаи девойката Анна се е омъжила вероятно в своите „горни” тийнейджърски години, т.е. някъде между 15 и 19 г. Ако приемем средното, т. е. че се е омъжила на 17 г., тя е овдовяла на 24 г. и след това шестдесет години е живяла като вдовица, докато се удостои да срещне Спасителя, макар и като пеленаче.

Тези изчисления са без значение за свещената история, но на любопитния ум показват предаността на тази жена към вярата в Бога и Неговия Помазаник, появил се, „когато се изпълни времето” (Гал. 4:4).

Сравнявайки описанието на Симеон и на Анна, виждаме, че писателят на евангелския текст отделя специално внимание на тази жена „от втория план”. Сякаш иска да ни подскаже, че в свещената история няма първи и втори, още по-малко – второстепенен план.

sretenie gospodne ikona 13За Симеон не е дадено родословието му, макар че безспорно и той е бил от потомците на Авраам, щом като чакал Месия. Не са посочени годините му, нито кога Светият Дух му е дал предсказанието „няма да види смърт, докато не види Христа Господен” – на младини, в зряла възраст, на старини?

Съществуващите житийни разкази за това предсказание (изкарващи го едва ли не 300-годишен) са късни и нямат опора в евангелския текст. Ако това наистина е било така, евангелистът не би пропуснал да го отбележи и подчертае дори.

Не е казано също, че Симеон постоянно е в храма, във външния двор макар, където богомолци и поклонници от еврейски произход имат свободен достъп. Симеон идва нарочно в храма, „по вдъхновение”, за да посрещне малкия Иисус. А Анна била постоянно в храма: „не се отделяше от храма”. Тя денем и нощем с пост и молитва служела на Бога. В гръцкия текст на евангелието липсват думите „на Бога”, но самият глагол, употребен на това място в причастната форма λατρεύουσα, в библейския гръцки език се използва изключително за почитането на Бога, като самата дума Бог може и да не се изпише, но тя със сигурност се подразбира.

Не е трудно да си представим как може една възрастна жена да служи на Бога с пост и молитва. Такива примери винаги е имало, има у нас и сега по църкви и манастири. Винаги може да се намери дейност, колкото и незначителна да изглежда тя, с която такава жена да е полезна на свещения дом Божи. Това правела и Анна – тихо, скромно, с надежда на Бога и Неговата милост.

И когато дошъл благословеният ден на Сретението, тя без подкана от когото и да било, но явно по внушение от Светия Дух „се приближила” и започнала да слави Бог и да говори „за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим”.

Нищо повече и нищо необичайно, защото за всички присъстващи е било безспорно, че тази жена говори по Божие внушение. Но тъкмо разпознаването в повития в пелени Син на видимо бедните родители се проявява нейното богодарувано й пророческо действие.

Можем само да гадаем, но не можем да знаем дали Анна и преди тази съдбовна среща е била приемана от хората като пророчица, или това нейно изповядване и свидетелство за малкия Иисус като Господ и Изкупител е дало основание на светия апостол и евангелист Лука да я нарече пророчица.

Нейната памет също се чества на 3 февруари. На първи план заедно със Симеон!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8q9ww 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит