Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (110 Votes)

thumРазказът за представянето на четиридесетдневния Иисус Христос в храма съгласно изискването на Моисеевия закон се съдържа в Глава 2 на Евангелие според Лука. Евангелистът пояснява подробностите, както и в други случаи, когато пише за еврейските религиозни обичаи (което дава основание да се смята, че той е писал благовестието си за читатели-неевреи).

В кн. Левит са дадени разпоредбите за очистването на жената, родила момче или момиче съответно: След като изтекат дните на очистянето ѝ, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за оная, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста (12:6-8). Тъкмо тези разпоредби са изпълнили св. Дева Мария и Йосиф Обручник на четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос, както се вижда от разказа в Лука 2:22-24. И Църквата още в дълбока древност е разпоредила да се отбелязва това събитие на четиридесетия ден след Рождество Христово, разбира се, след окончателното установяване на празнуването на Рождество на 25 декември.

Съгласно практиката да се изчисляват дните от дадено събитие, брои се и денят на събитието, т. е. седем дни от декември, тридесет и един дни от януари и два дни от февруари събрани дават датата на празнуване на Сретение Господне.

Тук не е важен въпросът на коя точно дата се е родил Иисус Христос, защото установяването на празниците, свързани с Неговия живот в плът на земята, е станало няколко столетия след случването на самите спасителни събития. В църковния ни календар обаче тези събития са разположени в разумните срокове: девет месеца преди Рождество Христово честваме Благовещението (25 март), при което е станало свръхестественото зачатие на Иисус Христос от св. Дева Мария, след Рождеството пък се разполагат празниците Обрезание (на осмия ден, Лев. 12:3, т. е. 1 януари) и Сретение. Тъй като в Лука 1:26 е посочено, че Благовещението е станало на шестия месец от зачеването на св. Йоан Предтеча и Кръстител от майка му Елисавета, последното събитие се чества като празник на 23 септември, а раждането му – девет месеца по-късно, на 24 юни.

Нека обаче се върнем на Сретение Господне. В разказа за него четем:

„А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици или две гълъбчета. Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него (Лука 2:22-40).

286Преди всичко, за незнаещите трябва да уточним, че името на празника означава „срещане“, „посрещане“, като „сретение“ е стар превод на гръцкото наименование на празника ὑπαπαντή τοῦ Κυρίου („Посрещане на Господа“).

И така, в евангелския разказ виждаме най-напред личностите на първия план: четиридесетдневния Иисус, определян в българския синоден превод като „Младенец“ (превод на гръцкото βρέφος, което означава „новородено“, „бебе“), „родителите Му“, отделно „Йосиф и майка Му“, както и Симеон, „човек праведен и благоговеен“, който „чакаше утехата Израилева и Дух Светий беше върху него“. На него е било „предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“, т. е. Божия Помазаник (или Христос на гръцки, или Месия на еврейски). Така че без да съобщава за самия обред на очистването с принасянето на жертвата за бедни хора („две гургулици или две гълъбчета“) евангелистът ни разказва за четири свещени личности: за Богочовека Иисус Христос (още в пелени), за св. Дева Мария, за св. Йосиф Обручник и за стареца Симеон. Те са на първа линия.

За св. Симеон не се казва на колко години е бил, но явно е бил стар човек, щом като вероятно отдавна е чакал „утехата Израилева“, т. е. очаквал е като всички израилтяни идването на Месия, Спасителя, както казва във вдъхновената си песен (която произнасяме всеки ден на вечерното богослужение, а е добре и всеки от нас да си я казва като лична молитва) „Нине отпущаеши“ („Сега отпускаш)“: „очите ми видяха Твоето спасение“.

Четиридесетдневният Иисус е бил видян от стария Симеон като Спасител! Това пророческо прозрение го прави важна личност в християнската история и затова Църквата е постановила да се чества паметта му на следващия ден – 3 февруари.

cart353 2Искаме обаче отделно и специално да се спрем на втория план на този разказ и да видим личността на една стара жена – Анна, чиято възраст е дори точно посочена: „осемдесет и четири години“. Любопитното е, че и други подробности са записани в свещения текст за нея: тя е била „пророчица“, точно е посочено родословието ѝ (важно при евреите заради принадлежността към богоизбрания народ) – била е „дъщеря Фануилова, от коляно Асирово“; уточнява се още, че е била „достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем“.

Уточнява се и още една подробност, която изглежда незначителна, но впечатлява точността ѝ: била е вдовица, като „проживяла с мъжа си (само) седем години след девството си“. Тук можем да се опитаме да направим едно просто изчисление. Според тогавашните обичаи девойката Анна се е омъжила вероятно в своите „горни“ тийнейджърски години, т. е. някъде между петнадесет и деветнадесет. Ако приемем средното, т. е. че се е омъжила на седемнадесет, тя е овдовяла на двадесет и четири години, след което шестдесет години е живяла като вдовица, докато се удостои да срещне Спасителя, макар и като пеленаче.

Тези изчисления са без значение за свещената история, но на любопитния ум показват предаността на тази жена към вярата в Бога и Неговия Помазаник, появил се, „когато се изпълни времето“ (Гал. 4:4).

Сравнявайки описанието на Симеон и това на Анна, виждаме, че писателят на евангелския текст отделя специално внимание на тази жена „от втория план“. Сякаш иска да ни подскаже, че в свещената история няма първи и втори, още по-малко – второстепенен план.

За Симеон не е дадено родословието му, макар че безспорно и той е бил от потомците на Авраам, щом като е чакал Месия. Не са посочени годините му, нито кога Светият Дух му е дал предсказанието „няма да види смърт, докато не види Христа Господен“ – на младини, в зряла възраст, на старини?

Съществуващите житийни разкази за това предсказание (изкарващи го едва ли не тристагодишен) са късни и нямат опора в евангелския текст. Ако това наистина е било така, евангелистът не би пропуснал да го отбележи и подчертае дори.

sretenie gospodne ikona 13Не е казано също, че Симеон постоянно е в храма, във външния двор макар, където богомолци и поклонници от еврейски произход имат свободен достъп. Симеон идва нарочно в храма, „по вдъхновение“, за да посрещне малкия Иисус. А Анна е била постоянно в храма: „не се отделяше от храма“. Тя денем и нощем с пост и молитва е служела на Бога. В гръцкия текст на евангелието липсват думите „на Бога“, но самият глагол, употребен на това място в причастната форма „λατρεύουσα“, в библейския гръцки език се използва изключително за почитането на Бога, като самата дума Бог може и да не се изпише, но тя със сигурност се подразбира.

Не е трудно да си представим как може една възрастна жена да служи на Бога с пост и молитва. Такива примери винаги е имало, има у нас и сега по църкви и манастири. Винаги може да се намери дейност, колкото и незначителна да изглежда тя, с която такава жена да е полезна на свещения дом Божи. Това е правела и Анна – тихо, скромно, с надежда на Бога и Неговата милост.

И когато е дошъл благословеният ден на Сретението, тя без подкана от когото и да било, но явно по внушение от Светия Дух „се приближила“ и е започнала да слави Бога и да говори „за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим“.

Нищо повече и нищо необичайно, защото за всички присъстващи е било безспорно, че тази жена говори по Божие внушение. Но тъкмо разпознаването в повития в пелени Син на видимо бедните родители се проявява нейното богодарувано ѝ пророческо действие.

Можем само да гадаем, но не можем да знаем дали Анна и преди тази съдбовна среща е била приемана от хората като пророчица, или това нейно изповядване и свидетелство за малкия Иисус като Господ и Изкупител е дало основание на св. апостол и евангелист Лука да я нарече пророчица.

Нейната памет също се чества на 3 февруари. На първи план заедно със Симеон!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8q9ww 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски