Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

149147910450054На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.

Но когато кажем, че почитаме църковно даден светец, обикновено се разбира, че в определен ден се отслужва богослужение в негова чест. А богослужебното честване включва вечерна и утринна (с техните десетки кратки текстове на възхвала), последвана от литургия, на която се изпяват тропарът и кондакът на чествания светец (за незапознатите: това са два кратки молитвени текста, да ги наречем строфи, от няколко реда, които съдържат накратко основни моменти от житието или заслугите на светеца). В реда на литургията другите молитви (които се четат или пеят) са си обичайните за всяка литургия.

Значи, когато говорим за богослужебно честване на светец, трябва да имаме съставена служба за него, която да съдържа текстовете (стихири и тропари) на вечерната и утринната в негова чест. В тях винаги се говори за живота и духовните подвизи на светеца, които са пример за нас, вярващите. И тук се появява един сериозен въпрос: не за всички почитани светци има написани служби в тяхна чест. Или онова, което е написано и съответно отпечатано в богослужебните книги, не е пълно.

Точно такъв е случаят и със славянския просветител св. Методий. За деня на неговото успение (заспиване, т. е. смърт) няма пълна служба. На 6 април се чества паметта на св. Евтихий, Цариградски патриарх, за когото са повечето текстове в минея (или месечника, книгата със службите на светци или събития за даден месец). А за предполагаемо високо почитания славянобългарски просветител св. Методий има твърде недостатъчни текстове. На всичко отгоре неговата памет в около 95% от случаите се пада през Великия пост, когато службата му трябва да се съчетава с великопостните служби от постния триод (книгата за службите през Великия пост). И църковните певци се изправят пред голямата трудност да направят това съчетание, за което и указанията в типика (книгата за богослужебния ред) са недостатъчно ясни.

Най-лошото е, че много често певците не се ориентират достатъчно добре и се пренебрегва паметта на светци, които иначе бихме искали да почетем. Такъв беше и случаят тази сутрин в столичната катедрала (богослужението се предаваше по митрополийското радио), където певците си изкараха с чиста съвест великопостна утринна без въобще да почетат паметта на св. Методий! Защо? Защото в службата му, отпечатана в сборника „Служби на българските светии“, на утринната няма нищо за светеца освен канона, който обаче… не се чете в енорийските църкви! При това певците не бяха съобразили да погледнат на съответната страница (427) в българския типик, където все пак нещичко е казано за случаите на „празнуем светия“ през Великия пост. И опитните певци знаят как да си намерят липсващото в утринната за 6 април „в делничен ден на Великия пост“ (последните думи са своего рода типикарски код).

За повечето ни читатели този въпрос сигурно изглежда дребнав. Но всъщност не е. Защото едва ли някой от читателите ще приеме, че е дребна работа да се пренебрегне паметта на св. Методий, учител и просветител славянски (дори славянобългарски). Щом Църквата е отредила на 6 април да се чества неговата памет, длъжни сме (клир и певци) да го правим. По това не може да има две мнения.

Отделен въпрос е защо службата за деня на успението на св. Методий е непълна. Тук вече трябва да се замислят онези, които могат и трябва да вземат отношение: богослужебната комисия при Светия Синод на БПЦ-БП (надявам се да има още такава), архиереите, които познават тази нелека материя, и църковните певци, особено преподавателите по духовните семинарии и богословските факултети. Чия (от всички тези хора) ще бъде инициативата и откъде ще тръгнат нещата в тази насока, това е второстепенен въпрос. Но в крайна сметка не става дума за „откриване на Америка“ в богослужебния ред (типика), а за попълване на липсващите текстове и за допълване и доизясняване на съществуващите пояснения. Няма кой да ни го направи това – то е наш дълг. И първоучителят св. Методий най-много от всички родни светци заслужава това.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8rxfq 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum