Филипи или Филипопол, Никополис ад Нестум или Никополис Епирус

В библейската наука, включително и в новозаветните изследвания често се изразяват предположения, градят се хипотези, полагат се огромни усилия да се защитят мнения, които се различават от традиционно приеманите факти, свързани с библейски личности или събития. Мотивите за такива усилия са различни, но много често те са свързани с желанието на определени автори да предложат решения, които да задоволят личните им амбиции в науката. Обикновено е налице и стремежът да се докаже нещо, което според авторите ще повиши авторитета на тях самите или на тяхното родно място и страна. Но и не само това може да е мотив, както е например случаят с изследванията на д-р Хайнц Варнеке относно мястото на корабокрушението на св. апостол Павел по пътя му за Рим.[1]

Такъв пример виждаме и в стремежа на някои амбициозни български учени да преначертаят пътя на проповедническата дейност на св. апостол Павел на Балканския полуостров. Подобни опити са правени и по отношение на други исторически личности, извън библейската история.

И сега конкретно към примерите. Във връзка с разказа на Деяния апостолски за проповедта на апостола в гр. Филипи, Македония, някои български учени са се поблазнили от възможността той да е отишъл не във Филипи, а във Филипопол.[2] Доводите са, че по това време Филипи е бил малък град, заселен с римски военни колонисти – ветерани, докато Филипопол е бил голям град с развит стопански, културен и религиозен живот, включително и със сграда на синагога. Градът е на брега на голямата река Хеброс (Хебър, Марица), която по онова време е била плавателна.[3]

В книгата си Апостол Павел, Филипи и Филипопол и в редица сродни публикации д-р Асен Чилингиров от Берлин се опитва да обори традиционното възприемане на свидетелството на Деяния апостолски и посланията на св ап. Павел, а позицията му получи значителна популярност сред неспециалистите. Водени от ненаучни критерии, мнозина си казват: защо апостолът да е бил във Филипи, а да не е бил в града с близкото по звучене име Филипопол? При това д-р Чилингиров посочва значителна научна литература, която е проучил и на чиито сведения той стъпва. Разбира се, обаче, той тълкува сведенията по свой начин и определено тенденциозно.

Подобно твърдение се сблъсква преди всичко с няколкократното споменаване на името на гр. Филипи извън разказа в Глава 16 на кн. Деяния. Ето примерите:

В Деян. 20:6 авторът отбелязва: „А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада“ (ἡμεῖς δὲ ἐξεπλεύσαμεν μετὰ τὰς ἡμέρας τῶν ἀζύμων ἀπὸ Φιλίππων καὶ ἤλθομεν πρὸς αὐτοὺς εἰς τὴν Τρῳάδα ἄχρι ἡμερῶν πέντε). Разбира се, отплаването е станало от Неапол, но той е служел като пристанище на важния в много отношения гр. Филипи.[4]

В началото на Послание до филипяни (1:1) е посочено името на гр. Филипи: „Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи“ (Παῦλος καὶ Τιμόθεος δοῦλοι Χριστοῦ Ἰησοῦ πᾶσιν τοῖς ἁγίοις ἐν Χριστῷ Ἰησοῦ τοῖς οὖσιν ἐν Φιλίπποις).

В края на същото послание (4:15) апостолът нарича християните там по името на града им, като ги свързва с провинция Македония: „А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония…“ (οἴδατε δὲ καὶ ὑμεῖς, Φιλιππήσιοι, ὅτι ἐν ἀρχῇ τοῦ εὐαγγελίου, ὅτε ἐξῆλθον ἀπὸ Μακεδονίας…).

В Първо послание до солуняни (2:2) се говори за случилото се с апостола в гр. Филипи: „… макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд“ (ἀλλὰ προπαθόντες καὶ ὑβρισθέντες, καθὼς οἴδατε, ἐν Φιλίπποις ἐπαρρησιασάμεθα ἐν τῷ θεῷ ἡμῶν λαλῆσαι πρὸς ὑμᾶς τὸ εὐαγγέλιον τοῦ θεοῦ ἐν πολλῷ ἀγῶνι).

Дори да се допусне, че в някое от тези места е направена грешка и вместо Филипопол е записан Филипи, трудно е да се приеме, че на всички места сведенията за гр. Филипи са сбъркани и всъщност става дума за другия град, носещ името на македонския владетел Филип Втори.[5] От друга страна, ако апостол Павел е имал за цел да отиде във Филипопол, който е все пак в провинция Тракия, а не в Македония, тогава от Троада лесно би преминал през пролива Хелеспонт (днес Дарданели) и да се отправи първо на север и после на северозапад към Филипопол. Не е било необходимо да плава до о-в Самотраки и оттам до пристанището на Неапол (днес Кавала), та чак тогава да търси път по р. Хеброс (днес Марица) към Филипопол. Отделен въпрос е, че плаването срещу течението на тази река не е било лесно. На някои места дълбочината е малка и се е плавало предимно със салове, които срещу течението са били теглени от коне. Така или иначе начертаният от автора на кн. Деяния апостолски маршрут през о-в Самотраки и Неапол естествено води към гр. Филипи.

По начало цел на проповедническата дейност на ап. Павел, както може да се види от описанието на неговите мисионерски пътувания, са били по-големи градове по крайбрежието на Средиземно море, в които е имало и юдейски синагоги, т. е. еврейски общности. Апостолът винаги се е стремял да проповядва най-напред сред тях, както сам той посочва: „Първом на юдеин, сетне и на елин“ (Ἰουδαίῳ τε πρῶτον καὶ Ἕλληνι – Рим. 1:16; 2:10). Това той прави както поради запознатостта на евреите с очакването на Месия, така и заради познанията им върху Свещените Писания.

Наистина, в Мала Азия ап. Павел отива и навътре в континенталната част, но там поради географска близост до Палестина във всяко по-голямо селище е имало и еврейска общност. И въпреки това апостолът не навлиза много дълбоко в сушата на п-в Мала Азия. Докато проблемът с Филипопол е, че градът е твърде отдалечен (на ок. 300 км) от крайбрежието на Средиземно море, съответно и от обичайния маршрут на апостола, пътувайки на запад или на изток.

Другият древен град, за който се изказват претенции да е библейско място, е градът Никополис ад Нестум в средното течение на р. Места, в Южна България. Колкото и странно да е, някои изследователи твърдят, че това е градът, в който св. апостол Павел е пожелал да прекара зимните месеци, както пише на своя ученик Тит: „Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам“ (Ὅταν πέμψω Ἀρτεμᾶν πρὸς σὲ ἢ Τύχικον, σπούδασον ἐλθεῖν πρός με εἰς Νικόπολιν, ἐκεῖ γὰρ κέκρικα παραχειμάσαι – Тит 3:12).

На няколко километра от сегашния български град Гоце Делчев днес могат да се видят разкопани останки от Никополис ад Нестум.[6] Според археологическите находки градът е съществувал още през второто хилядолетие преди Христа. Като тракийско селище през елинистическата епоха той е известен с гръцкото име Александропол, а е наречен Никопол от имп. Марк Улпий Траян през 106 г., когато той завоюва Дакия и я обособява като римска провинция. Траян дава името Никопол („град на победата“) на два града в Тракия, разположени край реките Истър (Дунав) и Нестос (Места).[7] Това обаче става едва в началото на второто столетие след Христа или около половин век след предполагаемото презимуване на ап. Павел в град с името Никопол.

Тит 3:12 е единственото място в Новия Завет, където се споменава град Никопол. В посланието не е уточнено къде точно е бил този град, а действително в древността има много градове с повтарящи се имена от типа Никопол, Неапол, Кесария, Антиохия и др. Известно е, че Октавиан Август основава два града с името Никопол, посветени и двата на победата му при Акций: единият е в областта Епир, на брега на Йонийско море, недалече от днешния гръцки град Превеза, а другият – в Египет.[8] Никополис Епирски е основан през 31 г. пр. Хр., а египетският – през 24 г. пр. Хр.

Никопол в Епир със своето двойно пристанище е бил най-големият по онова време град на западния бряг на Гърция. Август го изгражда и организира като гръцки полис, използвайки съществуващите селища наоколо,[9] и оформя една нова столица на провинцията Епир. От Никопол до Бриндизи(ум) по море са около двеста мили, а оттам по Виа Апиа се стига в Рим. Като главен град и пристанище за контакти с Италия и Рим градът е могъл да бъде естествена цел на пътуващия на запад апостол Павел.

За разлика от епирския Никопол, Никополис ад Нестум все пак отстои на повече от сто километра от крайбрежието, а пътят до него минава през високи планински седловини, защото по долината на р. Места теренът на места е непроходим. И може би най-важното: от Никополис ад Нестум няма лесен излаз към други големи селища, които биха представлявали интерес за мисионера Павел. Затова изглежда безсмислено избирането на такова място за зимна пауза.

Тези съображения обаче не пречат на някои автори да настояват, че апостолът е останал през зимните месеци тъкмо в Никополис ад Нестум. Дори изтъкват като доказателство топлите минерални извори в околностите на града, както и съвременни църкви и параклиси, посветени на св. ап. Павел.[10]

Причините за интерес към подобни хипотези са ясни: всеки се блазни от мисълта, че неговото място или неговата страна е имала славна, но вече забравена история; че само по-известни страни и градове се приемат за средища на събитията от световната, включително и от християнската история. Нали обаче историята е памет за истината, а не за измислени събития!

Естествено е, че и такъв вид разкази и истории като споменатите хипотези за Филипопол и Никополис ад Нестум имат място в световната литература, но когато говорим за истината и то истината за важни събития от живота на Църквата, не можем да се увличаме и доверяваме на недоказуеми измислици.[11]

* За първи път този текст е публикуван на английски език като: Dimitrov, I. „Philippoi or Philippopolis, Nicopolis Epirus or Nicopolis ad Nestum“ – In: Sacra Scripta. Journal of the Centre for Biblical Studies, 1-2, 2021 (Aufsätze zur Bibel und Ihrer Auslegung: Festschrift für Karl-Wilhelm Niebuhr), p. 16-22 (бел. ред.).