За Поп-Ненчовия превод на Евангелието

Преводът на Евангелието (изборно евангелие, апракос[1]) на говорим български език е основното книжовно дело на свещ. Ненчо Несторов, един от народните будители от Севлиево.

Неговите родители са от севлиевското село Млечево, но скоро след брака си се преселват в Севлиево да търсят препитание и там, в града, се ражда най-големият син на семейството – Ненчо. Според някои изследователи той е роден около 1820 г., но краеведът проф. Харалан Вълчанов[2] посочва точна дата на раждане – 12 ноември 1824 г.

Любознателен от малък, Ненчо Несторов учи в килийното училище при градската църква „Свети пророк Илия“ и с лекота усвоява четенето, писането и църковното пеене. През 1846-1847 г. се сближава с възрожденския деец Петко Р. Славейков, по това време учител в Хаджистояновото училище[3] в Севлиево, който го насърчава да продължи образованието си. Няма сведения къде още е учил, но през 1848 г. по препоръка на Славейков е назначен за учител в с. Вълчитрън, Плевенско. Като добре образован за времето си млад мъж Ненчо скоро е поканен да стане свещеник. На 13 юли 1852 г. Търновският митрополит Неофит (Византийски)[4] го ръкополага за свещеник на с. Българене, Плевенско. През 1857 г. е назначен за свещеник в севлиевската църква „Св. Илия“. В Севлиево наред с другите си дейности той прави и превода на Евангелието от църковнославянски на български. След Освобождението със свои средства доставя от Виена първата печатница в Севлиево и печата книги за просветата на народа. Името на Ненчо Несторов е често срещано и в списъците на спомоществователи на издавани по това време български книги.

Поп Ненчо Несторов е един от първите жители на възрожденско Севлиево, който осъзнава огромното значение на печатното на говоримия български език слово. Макар борбата за народна просвета да имала за лозунг „богослужение на български език“ с цел да се изостави напълно непонятният гръцки език на църковните текстове, всъщност тази борба на първо време трябвало да мине през компромиса на църковнославянския език. Защото църковните богослужебни книги, почти всички доставяни от Русия, били на църковнославянски, но той бил трудно разбираем дори за грамотните българи. Затова свещеник Ненчо по свой почин се заема да преведе на новобългарски език изборното Евангелие, което съдържа стотици текстове, откъси от четирите евангелия (на Матей, Марк, Лука и Йоан), четени по време на богослужение всеки ден през годината. В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език светото Евангелие свещ. Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на по-младия си колега в учителството и в свещенството иконом Марин Софрониев.[5]

В началото на 60-те години на 19 в., когато необходимостта от богослужение на съвременен български език се усеща особено остро, свещ. Ненчо Несторов е готов с превода и скоро красиво оформеното Евангелие се отпечатва. То се печата в откритата през 60-те години на 19 в. правителствена печатница в гр. Русе – центъра на Дунавския вилает. Печатницата е създадена основно за задоволяване на административните нужди на османската власт и за издаване на вилаетския вестник, но скоро там започват да печатат и книги на български език. Едно от първите издания е светото Евангелие, преведено от свещ. Ненчо Несторов, гордо прибавил към името си „Севлиовец“.[6] Сам поп Ненчо в разгара на църковната борба, пътувайки на кон, често придружаван от по-малкия си брат, разпространявал преведеното свето Евангелие по българските земи. Поради големия интерес се наложило отпечатването на второ, допълнено издание. Приблизително по същото време Ненчо Несторов отпечатва и текста на „Проскомидия на светата литургия“, в която на български език се дават указания на свещениците как да отслужват литургията.

И след Освобождението Севлиево не остава встрани от жаждата на българите да се учат, да се образоват, да се просвещават, да се запознават със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чувства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания. През 1886 г. свещ. Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и на светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент (възрожденския писател Васил Друмев). За новата печатница, която била до читалището, през 1887 г. поп Ненчо доставя от Виена модерна печатарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост печатницата не му носи достатъчна печалба и той не успява да изплаща заема, взет за устройването ѝ.

Междувременно му се налага да замине за Цариград да се лекува, след като бил ухапан от куче. На връщане се среща в Пловдив с известния издател Христо Г. Данов. От него научава, че по време на отсъствието му неговият зет Сава х. Иванов, като поръчител на заема, продал печатницата. Свещ. Ненчо Несторов трудно приема загубата на печатницата и на 16 декември 1890 г. почива. Погребан е при олтара на старата църква „Свети пророк Илия“ в Севлиево.

Израснал и възпитан в родолюбива среда край възрожденски будители като хаджи Стоян Николов, Петко Рачов Славейков (1827-1895 г., учителствал в града), севлиевския учител и свещеник Марин Софрониев, Ненчо Несторов се вдъхновява да им подражава в просветното дело.

Самият превод на изборното евангелие е забележително постижение. При това свещ. Несторов не прибягва към вече съществуващите и отпечатани преводи на Четириевангелието от Петър Сапунов (1828 и 1832 г. в Букурещ), нито към превода на Новия Завет от йеромонах Неофит Рилски, претърпял междувременно няколко издания и широко достъпен благодарение на добрата разпространителска мрежа на протестантските мисионери, инициирали и издали превода.

Издаденото на говоримия български език изборно евангелие „естествено“ предизвиква противодействие на Цариградската патриаршия[7]. Патриарх Григорий Шести на 19 юли 1866 г. издава Окръжно писмо, с което обявява, че евангелието е неприемливо, тъй като е написано на „вулгарен език“, и се забранява разпространението му. Българите обаче не се съобразяват с патриаршеското решение и Евангелието продължава да се разпространява широко сред народа.[8]

Заглавието на книгата е: Божественното и Священно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа / По чина на Евангелистите, преведено на българския язик и распорядено за през сичката година в най-удобен чин, според типическите означения на святата православна наша църква издава ся на свят сега първо с трудолюбието и иждивението на священника Ненча Несторов Севлиовец. Русчук. В Печатницата на Дунавската Област. 1865.

На гърба на титулната страница е записано:

Напечята ся с удобрението и дозволението на Славния Виляет.

Следва предисловието от автора, в което четем:

Предисловие

Боголюбиви Християне!

Като виждах че мнозина от священниците желаят да четат на божественната Литургия Священното Евангелие пред народа по матерния ни Българский язик, за да може да разбере секи Евангелието, което ся чете на Божественната Литургия, и понеже нямами редовно Евангелие[9] на Българский язик, и повечето от нашите Священници като не знаят Славянския язик, за да исчетат Евангелието на Български в църквата пред народа принуждаватся да търсят, което Евангелие искат, в Българското Евангелие, което има отпечятано в малак Формат.[10] И тъй големи мъчнотии и трудове опитват, аз като виждах в моите братия тия трудности, наехся с недостоинството си да ги освободя от тия мачнотии и безпорядоци. И повдигнат от голяма ревност започнах една такава голяма работа.

И тъй преведох настоящето Священно Евангелие, от Славянския на чисто Български язик, положих труд, и го разсположих наред тъй, щото един Священник, като начне от въскръсение ще чете наред и ще обръща само за сяка неделя на ред и утренните Евангелия, и те наред за сяка неделя. Тъй и за секи праздник, и за секи Святия на секи ден, и тъй особно наред. Прибавих на края и 35 таблици от Мануила Глизония, и преложих[11] ги на Български, по които ще ся управят Священниците с чуден начин за намирвание на сяка неделя Евангелията утренни и Литургиални много потребни. След тридесят и петата таблица прибавих и друга таблица, която съдържава обращанието на годините, и начина, от 1865-та година, до 2080-та година с назначението на Пасхата за сяка година, и която ще тряба на Священниците за да намират за сяка година Пасхата.

Покорно ся моля на сичките си единородни братия Священници, които служят на святата христова църква, ако би негде да срещнат някоя погрешка, да мя искренно опростят: като си наумят, че никой человек няма кой да не съгреши; и още жарко им ся моля да мя споменуват в богоугодните си молитви и благословения, амин.

Смиренний Священник Ненчо Несторов, Севлиовец

Страниците са означени с арабски цифри, като заглавната страница, тези на предисловието и илюстрациите, както и празните страници не се броят. Накрая на 44 страници, означени с римски цифри, са поместени поредица приложения с таблици за ползването на четивата откъси от различните евангелия.

Откъсите от евангелията, наричани днес у нас в църковния език четива (на гръцки перикопи, на църковнославянски зачала), са смислови цялости, различни по обем. Защото водещият принцип е да се даде смислово завършен разказ за събитие или обособена част от беседите на Иисус Христос с Неговите ученици, с юдейските първенци, с отделни личности или с множество народ. Именно понеже водещ принцип е смисловата обособеност, на някои места се прескача текст, който е вмъкнат в рамките на по-пространен разказ и съответно има друг сюжет. Обикновено това се указва в изданията на изборното евангелие преди всяко четиво.

В изданието на Евангелието в превод на свещ. Ненчо Несторов е спазен установеният още през Средновековието модел на подреждане на четивата за цялата година. Най-напред са дадени четивата за Пасхалния период. Започва се от евангелското четиво на утринната в полунощ на Възкресение Христово,[12] следва евангелието на литургията, отслужвана като продължение на среднощната утринна. След това е евангелието на възкресната (наричаната още пасхална) вечерна и продължават четивата за Светли понеделник, Светли вторник и така нататък до Неделята на Петдесетница, общо 7 седмици. С изключение на първото четиво от пасхалната полунощна утринна, което е от Глава 28 на Евангелието според Матей, и някои други четива, съобразени с празнувано събитие[13] в неделите след Възкресение Христово, всички останали откъси са от Евангелието според Йоан. Това е т. нар. пасхален период, в който с предимство се чете това евангелие. Затова преди началото на периода е сложена литография с образа на св. евангелист Йоан.

От първата неделя след Петдесетница започва да се чете Евангелието според Матей. Преди началото на този раздел е поместено литографско изображение на св. евангелист Матей. Четенето на откъсите от Матей следва идейна последователност с оглед на темата на неделята, а не се чете наред текстът на евангелието. То продължава общо 17 седмици до неделята преди Кръстовден (Въздвижение на светия Кръст), като от дванадесетата седмица нататък Матеевите откъси са само в събота и неделя, а в делничните дни се четат откъси от Евангелието според Марк.

След първата неделя след Кръстовден започват четивата от Евангелието според Лука – всеки ден до дванадесетата седмица, а после до седемнадесетата седмица се четат само в събота и неделя, а в делничните дни пак се четат откъси от Марк. Преди началото на този раздел е поместено изображение на св. евангелист Лука.

От двете подготвителни седмици преди Великия пост започва великопостната поредица от евангелски четива, която свършва на Велика събота, независимо от датата, на която е Великден.[14] Преди нея е поместено изображение на св. евангелист Марк, защото следват четива предимно от Евангелието според Марк.

Накрая на тази поредица са отпечатани единадесетте възкресни утринни евангелия, които се четат в самостоятелна последователност от 1 до 11, като се повтарят в този ред през цялата година на утринната служба в неделните дни.

Следва нов раздел, който съдържа евангелски четива за празничните дни през дванадесетте месеца на годината, които са подредени по църковния календар: от 1 септември до 31 август. Поместени са на датите им четивата за т. нар. неподвижни празници (Господски, Богородични и светийски, т. е. на по-почитаните светци), които винаги се честват на определена дата.

Последните два раздела са кратки. Те съдържат указания за четива, които да се вземат от съответното място на предишните раздели. Първата група са четива на празниците на съответен вид светци: на св. Богородица (по-малки нейни празници през годината), на ангелите, на пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и пр. А втората група има указания за евангелски откъси, които да се четат при разни духовни нужди на вярващите християни: за маслосвет, водосвет, освещаване на нов дом, при земетресение и други бедствия и болести, и пр.

На с. 279 е отпечатано: КОНЕЦ И БОГУ СЛАВА!

И отдолу на църковнославянски език са дадени следните стихове:

В четырех зде проповед по чину,

В том подавшим священником причину,

Евангельскаго права,

Испьрва излагается,

И цьркви подавается:

В грехов оставление,

И души спасение.[15]

След това, както се спомена, на 44 страници с пагинация с латински цифри са отпечатани в български превод приложения с богослужебни указания в помощ на свещениците и църковните певци (от i до xxxv). В първото приложение са 35-те таблици на Емануил Глизоний, за които преводачът говори в предисловието. Те имат своя заглавна страница, на която пише: Таблици ЛЕ (т. е. 35, б. а.), наредени от Еммануила Глизония за лесното намирание на Неделнити евангелия през сяка година според Пасхата Христова на нея година; подобно и утреннити въскресни евангелия, и гласовети на сяка неделя,[16] и други които ся виждат в тях.

Второто приложение е таблица за датите на Пасха Христова (Възкресение Христово) през годините 1865-2080, т. е. с една перспектива от двеста и петнадесет години, както е посочено и в предисловието от преводача. Тя е разположена на с. xxxvi-xxxix и е озаглавена: Таблица пасхална от Христа 1865, която е потребна на священниците да си намерват пасхата на сякоя година за да си поправят редат църковный.

На с. xxxx е поместено указание за четенето на поредица от 12 евангелски откъси над човек, който страда от нечист дух. Озаглавено е: Евангелия, които ся четат над человека, който страда от нечист дух. Посочено е кои са тези откъси, от кое евангелие и кои са първите думи, както и откъде се взимат.

На следващите четири страници (xxxxi-xxxxiv) е поместен списък на спомоществователите за отпечатването на евангелието. Озаглавен е: Имена на родолюбивити спомоществователи. Изброени са поименно спомоществователи от 199 селища и манастири в цяла България, закупили от 1 до 50 бр. от евангелието или общо 378 бр.

Трябва да се отдаде заслуженото на старанието, което свещеник Ненчо Несторов е проявил да преведе Евангелието „на чисто български язик“. В превода му се наблюдава стремеж да се предадат на добър български език всички думи от текста, някои от които са библейски или новозаветни hapax legomena. Въпреки това неминуемо е да не се запази известно влияние на църковнославянския език, което се забелязва при някои остатъчни думи и изрази като человек, Отцу твоему, при изписване на представки като из-, въз-, например „искушение“, „испърво“, „испъди“, „въскръсна“; думата земя винаги се пише „земля“ и др. Възвратната частица се авторът я пише винаги „ся“.

Правописът е сравнително много добър, макар да не липсват и печатни грешки като: „комак“ вм. камак (камък, с. 153), „нокажа“ (накажа, с. 154) и др.

Предлогът с се среща и като „със“ пред дума, започваща със с, докато предлогът в не се удвоява пред думи, започващи с в.

Пълният член редовно се отделя с тире: „человек-ът“, „грех-ът“, „щение-то“, „власт-та“, „тъмница-та“ и др. Членът за множествено число в м. и ж. род не е -те, а -ти: „ученици-ти“, „гълъби-ти“, „дъски-ти“, „жени-ти“ и т. н.

Библейското преводно дело винаги е било подвиг, изискващ всеотдайност и аскетизъм. Такива са в това отношение класическите традиции в историята на библейските преводи. Така например в Пролога към библейската книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов (132 г. пр. Хр.) се говори, че при този превод от еврейски на гръцки Сирах Младши употребил „много бодърстване и умение“ (πολλὴν ἀγρυπνίαν καὶ ἐπιστήμην προσενεγκάμενος, Сир. 1:31).“[17] Тези белези има и преводаческото и издателско дело на севлиевския свещеник Ненчо Несторов в средата на XIX век, далече преди освобождението на България. Към тях трябва да се прибави и безкористната работа, влагането на значителни лични средства, за да се постигне целта – религиозната и всестранна просвета на българския народ.

На снимките:

1. Свещеник Ненчо Несторов
2. Заглавна страница на Евангелието
3. Изображение на св. евангелист Лука
4. Надгробният паметник на свещ. Ненчо Несторов в двора на църквата „Св. пророк Илия“ в Севлиево

* За първи път този текст е публикуван в: Palaeobulgarica, 46, 4, 2022 (Специално издание, БАН – КМНЦ, Сборник в чест на проф. Светлина Николова), С. 2022, с. 207-220; препечатан е в: Един е нашият учител – Христос. Юбилеен сборник в чест на проф. Иван Ж. Димитров, С.: „Софийска св. митрополия“ – Фондация „Двери“, 2025, с. 222-231 (бел. ред.).