Употребата на думата предание (παράδοσις) в книгите на Новия Завет

Православната ни вяра и нейното богословие, т. е. науката за нея, се основава на Свещеното Писание и на Свещеното Предание с безспорно предимство на Писанието и преди всичко на онази неговата част, която е определяна като Нов Завет. Затова е важно за всяко нещо, което се твърди в богословието, да се знае неговата изрична или частично изразена основаност в текста на Новия Завет. Това начало е в сила и за понятието предание. Думата[1] е славянска калка от старогръцката παράδοσις, преди това преминала и в латинския език като traditio. Съответно παράδοσις е отглаголно съществително, което произлиза от глагола παραδίδωμι (предавам).

Чрез понятието „предание” в областта на християнската вяра и в частност на богословието на Новия Завет разбираме онези ценности, знания и практики, които отразяват същностните характеристики на християнството и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение вече две хилядолетия. В тази насока безспорно е интересна и словоупотребата на понятието „предание” в свещените книги на Новия Завет.

Най-напред трябва да отбележим, че под предание в текста на Новия Завет се разбира онова, което се предава (в случая: идеи, учение, вярвания, обичаи) от едни хора (съответно: поколения и пр.) на други, а не самото действие, не процесът на предаването,[2] както обикновено би могло да се схване едно отглаголно съществително. При това тук няма да се занимаваме с историко-критичното разглеждане на съдържанието на християнското предание, а ще се ограничим само със словоупотребата на понятието и на глагола, от който то произлиза (като отглаголното съществително).

Така ще се спрем най-напред на глагола παραδίδωμι, от който произлиза παράδοσις. Глаголът има значение на „предавам нещо” – предмет, препоръки, наставления, предание (т. е. образува се т. нар. етимологична фигура „предавам предание”), власт, вяра (т. е. учението за вярата), духа си или душата си (т. е. живота, съответно – на Бога). Ето примерите в книгите на Новия Завет:

- Πάντα μοι παρεδόθη ὑπὸ τοῦ πατρός μου – Всичко Ми е предадено от Моя Отец (Maт. 11:27 и пар.);[3]

- καὶ εἶπεν αὐτῷ ὁ διάβολος· σοὶ δώσω τὴν ἐξουσίαν ταύτην ἅπασαν καὶ τὴν δόξαν αὐτῶν, ὅτι ἐμοὶ παραδέδοται καὶ ᾧ ἐὰν θέλω δίδωμι αὐτήν – и рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам (Лука 4:6);

- ἀκυροῦντες τὸν λόγον τοῦ θεοῦ τῇ παραδόσει ὑμῶν ᾗ παρεδώκατε – като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали (Maрк 7:13);

- (πραγμάτων) καθὼς παρέδοσαν ἡμῖν οἱ ἀπ᾽ ἀρχῆς αὐτόπται καὶ ὑπηρέται γενόμενοι τοῦ λόγου – (събития), както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото (Лука 1:2);

- ὅτε οὖν ἔλαβεν τὸ ὄξος [ὁ] Ἰησοῦς εἶπεν· τετέλεσται, καὶ κλίνας τὴν κεφαλὴν παρέδωκεν τὸ πνεῦμα – А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух (Иоан 19:30);

- Ἰησοῦς ὁ Ναζωραῖος οὗτος καταλύσει τὸν τόπον τοῦτον καὶ ἀλλάξει τὰ ἔθη ἃ παρέδωκεν ἡμῖν Μωϋσῆς – Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей (Деян. 6:14);

- ἔστρεψεν δὲ ὁ θεὸς καὶ παρέδωκεν αὐτοὺς λατρεύειν τῇ στρατιᾷ τοῦ οὐρανοῦ – А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно (Деян. 7:42);

- ἀνθρώποις παραδεδωκόσι τὰς ψυχὰς αὐτῶν ὑπὲρ τοῦ ὀνόματος τοῦ κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ – човеци, които изложиха на опасност[4] живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа (Деян. 15:26);

- Ὡς δὲ διεπορεύοντο τὰς πόλεις, παρεδίδουν αὐτοῖς φυλάσσειν τὰ δόγματα τὰ κεκριμένα ὑπὸ τῶν ἀποστόλων καὶ τῶν πρεσβυτέρων τῶν ἐν Ἱερουσαλήμ – И като ходеха по градовете, поръчваха[5] на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим (Деян. 16:4);

- πάσχων οὐκ ἠπείλει, παρεδίδου[6] (τὴν κρίσιν – ск. м.) δὲ τῷ κρίνοντι δικαίως – кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това (съденето – ск. м.) на Праведния Съдия (1 Петр. 2:23);

- κρεῖττον γὰρ ἦν αὐτοῖς μὴ ἐπεγνωκέναι τὴν ὁδὸν τῆς δικαιοσύνης ἢ ἐπιγνοῦσιν ὑποστρέψαι ἐκ τῆς παραδοθείσης αὐτοῖς ἁγίας ἐντολῆς – За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед (2 Петр. 2:21);

- Ἀγαπητοί, πᾶσαν σπουδὴν ποιούμενος γράφειν ὑμῖν περὶ τῆς κοινῆς σωτηρίας, ἀνάγκην ἔσχον γράψαι ὑμῖν, παρακαλῶν ἐπαγωνίζεσθαι τῇ ἅπαξ παραδοθείσῃ τοῖς ἁγίοις πίστει – Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля – да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3);

- χάρις δὲ τῷ θεῷ ὅτι ἦτε δοῦλοι τῆς ἁμαρτίας ὑπηκούσατε δὲ ἐκ καρδίας εἰς ὃν παρεδόθητε τύπον διδαχῆς – Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте (Рим. 6:17);

- Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς, ἀδελφοί, ὅτι πάντα μου μέμνησθε, καὶ καθὼς παρέδωκα ὑμῖν τὰς παραδόσεις κατέχετε – Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал (1 Кор. 11:2);

- ἐγὼ γὰρ παρέλαβον ἀπὸ τοῦ Κυρίου ὃ καὶ παρέδωκα ὑμῖν, ὅτι ὁ Κύριος Ἰησοῦς ἐν τῇ νυκτὶ ᾗ παρεδίδοτο ἔλαβεν ἄρτον καὶ… – Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден[7], взе хляб и… (1 Кор. 11:23);

- Καὶ ἐὰν ψωμίσω πάντα τὰ ὑπάρχοντά μου, καὶ ἐὰν παραδῶ τὸ σῶμά μου ἵνα καυθήσωμαι – И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне (1 Кор. 13:3);

- παρέδωκα γὰρ ὑμῖν ἐν πρώτοις, ὃ καὶ παρέλαβον, ὅτι Χριστὸς ἀπέθανεν ὑπὲρ τῶν ἁμαρτιῶν ἡμῶν κατὰ τὰς γραφὰς – Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията (1 Кор. 15:3);

- ὅταν παραδιδῷ τὴν βασιλείαν τῷ θεῷ καὶ πατρί – когато Той предаде царството Богу и Отцу (1 Кор. 15:24).

Многобройни са и случаите, в които евангелистите, но заедно с тях и други автори на новозаветни книги говорят за предаването на Иисус Христос, Сина човешки, на смърт[8] (или предават Негови думи за това), като в гръцкия текст на Новия Завет е използван все глаголът παραδίδωμι:

- Ἰούδας ὁ Ἰσκαριώτης ὁ καὶ παραδοὺς αὐτόν – Иуда Искариот, който Го и предаде (Maт. 10:4) и мн. др.

Или за предаването на други хора на съд, наказания, мъчения или смърт:

- Ἀκούσας δὲ ὅτι Ἰωάννης παρεδόθη – А като чу Иисус[9], че Иоан е предаден (Мат. 4:12);

- Προσέχετε δὲ ἀπὸ τῶν ἀνθρώπων· παραδώσουσιν γὰρ ὑμᾶς εἰς συνέδρια καὶ ἐν ταῖς συναγωγαῖς αὐτῶν μαστιγώσουσιν ὑμᾶς – Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват (Мат. 10:17);

- Παραδώσει δὲ ἀδελφὸς ἀδελφὸν εἰς θάνατον καὶ πατὴρ τέκνον – И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо (Maт. 10:21);

- κἀκεῖθεν ἀπέπλευσαν εἰς Ἀντιόχειαν, ὅθεν (ο Παύλος και ο Βαρνάβας – ск. м.) ἦσαν παραδεδομένοι τῇ χάριτι τοῦ θεοῦ εἰς τὸ ἔργον ὃ ἐπλήρωσαν – а оттам отплуваха за Антиохия, отдето (Павел и Варнава – ск. м.) бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха (Деян. 14:26);

- παραδοῦναι τὸν τοιοῦτον τῷ σατανᾷ – да го предадете на сатаната (1 Кор. 5:5) и мн. др.

Но има и примери за употреба на глагола за предаване на човек или човеци на наказание за сторени грехове:

- ἔστρεψεν δὲ ὁ θεὸς καὶ παρέδωκεν αὐτοὺς λατρεύειν τῇ στρατιᾷ τοῦ οὐρανοῦ – А Бог се отвърна и ги остави[10] да служат на воинството небесно (Деян. 7:42);

- Διὸ παρέδωκεν αὐτοὺς ὁ θεὸς ἐν ταῖς ἐπιθυμίαις τῶν καρδιῶν αὐτῶν εἰς ἀκαθαρσίαν τοῦ ἀτιμάζεσθαι τὰ σώματα αὐτῶν ἐν αὐτοῖς· – затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си (Рим. 1:24);

- οἵτινες ἀπηλγηκότες ἑαυτοὺς παρέδωκαν τῇ ἀσελγείᾳ εἰς ἐργασίαν ἀκαθαρσίας πάσης ἐν πλεονεξίᾳ – дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота (Еф. 4:19).

Глаголът παραδίδωμι се среща само един път в съвсем друг, малко необичаен смисъл. Буквално преведено, мястото би гласяло: „предаване от растението на узрелия плод”, т. е. узряване на плода: ὅταν δὲ παραδοῖ ὁ καρπός, εὐθὺς ἀποστέλλει τὸ δρέπανον, ὅτι παρέστηκεν ὁ θερισμός – а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва (Марк 4:29).

Има и много случаи, в които се използва глаголът παραλαμβάνω (приемам) в смисъл на приемам нещо, което се предава по предание:

- καὶ ἄλλα πολλά ἐστιν ἃ παρέλαβον κρατεῖν, βαπτισμοὺς ποτηρίων καὶ ξεστῶν καὶ χαλκίων καὶ κλινῶν – Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки (Марк 7:4);

- ἐγὼ γὰρ παρέλαβον ἀπὸ τοῦ Κυρίου ὃ καὶ παρέδωκα ὑμῖν, ὅτι ὁ Κύριος Ἰησοῦς ἐν τῇ νυκτὶ ᾗ παρεδίδοτο[11] ἔλαβεν ἄρτον… – Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб… (1 Кор. 11:23);

- εἴ τις ὑμᾶς εὐαγγελίζεται παρ᾽ ὃ παρελάβετε, ἀνάθεμα ἔστω – който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9);

- οὐδὲ γὰρ ἐγὼ παρὰ ἀνθρώπου παρέλαβον αὐτὸ οὔτε ἐδιδάχθην ἀλλὰ δι᾽ ἀποκαλύψεως Ἰησοῦ Χριστοῦ – защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение[12] Иисус Христово (Гал. 1:12);

- Λοιπὸν οὖν, ἀδελφοί, ἐρωτῶμεν ὑμᾶς καὶ παρακαλοῦμεν ἐν κυρίῳ Ἰησοῦ καθὼς παρελάβετε παρ᾽ ἡμῶν τὸ πῶς δεῖ ὑμᾶς περιπατεῖν καὶ ἀρέσκειν θεῷ – И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте[13] от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу (1 Сол. 4:1).

Разбира се, основното ни внимание тук е насочено към употребата на самата дума предание (παράδοσις). Както и глаголът παραδίδωμι, съществителното παράδοσις може да означава предаване на някого на властите, залавяне и задържане на някого в затвор, макар че такава употреба не се среща в новозаветните книги, а само в един папирусен откъслек (P. Egerton 2)[14] от апокрифно евангелие на гръцки език. Но това място потвърждава правилото на употреба на думата в онази епоха.

Иначе думата се употребява за самото действие на предаване на някакво духовно съдържание, например учение, заръки, заповеди, повествования и пр. В такъв смисъл – на религиозни и битови предания, чиито пазители и носители са книжниците (законоучителите) и фарисеите – думата се употребява в текстовете на четирите евангелия, като се цитират самите юдейски законоучители: ἡ παράδοσις τῶν πρεσβυτέρων (преданието на старците). Но Иисус Христос в разговор с книжниците и фарисеите определя това предание по друг начин, наричайки го просто „вашето предание” (τὴν παράδοσιν ὑμῶν);[15] с това Той оспорва авторитета на въпросните „старци”, стареи (в двойния смисъл на авторитети от стари времена, които обикновено са били и възрастни, т. е. стари хора). Спасителят го нарича още „човешко предание” (τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων).[16] Последният израз се използва и от св. апостол Павел в неговото Послание до колосяни за означаване на лъжеучение, разпространило се в малоазийския град Колоса (Кол. 2:8)[17]. С оглед пък на своето юдейско минало и образование той нарича себе си „ревнител за отеческите ми предания” (ζηλωτὴς τῶν πατρικῶν μου παραδόσεων).[18]

Апостолският мъж св. Климент Римски употребява думата предание, за да изрази християнското учение като цяло: ὁ τῆς παραδόσεως ἡμῶν κανών (правилото, канонът на нашето учение).[19] Може да се предположи, че тази словоупотреба почива на изказването на св. ап. Павел, който пише: „да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас” (μὴ κατὰ τὴν παράδοσιν ἣν παρελάβοσαν παρ᾽ ἡμῶν – 2 Сол. 3:6).[20] Същата Павлова словоупотреба виждаме и в Първо послание до коринтяни: „Похвалявам ви, братя, че… държите преданията тъй, както съм ви ги предал” (Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς ὅτι, καθὼς παρέδωκα ὑμῖν, τὰς παραδόσεις κατέχετε – 1 Кор. 11:2). По повод пък на думите на апостола до солунци: „стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν – 2 Сол. 2:15) св. Папий Йераполски пише за някакво учение, което „се привежда, като да е дошло до него от неписаното предание” (ὡς ἐκ παραδόσεως ἀγράφου εἰς αὐτόν ἥκοντα παρατέθειται).[21]

Православното учение за Свещеното Предание като втория източник на Божественото откровение наравно със Свещеното Предание се основава на посочените думи на св. апостол Павел във Второ послание до солуняни: „στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν” („стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” – 2 Сол. 2:15). Както се вижда, апостолът смята устното си учение (т. е. неговото устно предание) за равно по стойност на писменото си учение (изразено в посланията му). Затова и той говори за „предания” в мн. ч., с което могат да се подразбират както различните въпроси, които апостолът е разглеждал било устно, било писмено пред вярващите в различните новосъздадени християнски общини, така също и двете форми, под които той предава своето учение: устно и писмено.[22] Но онова, което се предава, било устно или писмено, се основава на авторитета на Самия Господ Иисус Христос, както изрично подчертава св. апостол Павел на няколко места в своите послания: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох” (1 Кор. 11:23); „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел” (1 Кор. 15:3); „защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:12). Безспорно е, че личността на Иисус Христос е била онзи решаващ източник за възникване и оформяне на основната част от преданието в Новия Завет. Докато Той е учил и вършил чудеса, са Го следвали учениците и масите народ, а след възкресението Му Той остава безспорният Учител и авторитет в създадената от Него и „върху” Него Църква. Това допринася и за разграничаването от юдейството с неговото широко позоваване на човешки авторитети в изясняването на повелите на закона.

Местата в книгите на Новия Завет, в които се среща думата παράδοσις, са следните:

- διὰ τί οἱ μαθηταί σου παραβαίνουσιν τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων; – защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? (Мат. 15:2);

- οἱ γὰρ Φαρισαῖοι καὶ πάντες οἱ Ἰουδαῖοι ἐὰνtradition of the elders (Mat. 15:2 KJV) μὴ πυγμῇ νίψωνται τὰς χεῖρας οὐκ ἐσθίουσιν, κρατοῦντες τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων – Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите (Марк 7:3);

- Διὰ τί οἱ μαθηταί σου οὐ περιπατοῦσιν κατὰ τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων, ἀλλὰ ἀνίπτοις χερσὶν ἐσθίουσιν τὸν ἄρτον; – защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? (Maрк 7:5);

- Ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν αὐτοῖς, Διὰ τί καὶ ὑμεῖς παραβαίνετε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ διὰ τὴν παράδοσιν ὑμῶν; – А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? (Мат. 15:3);

- ἀφέντες τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ κρατεῖτε τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων – Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо (Марк 7:8);

- καὶ ἔλεγεν αὐτοῖς· καλῶς ἀθετεῖτε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ, ἵνα τὴν παράδοσιν ὑμῶν στήσητε – и им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание (Maрк 7:9);

- ἀκυροῦντες τὸν λόγον τοῦ θεοῦ τῇ παραδόσει ὑμῶν ᾗ παρεδώκατε·καὶ παρόμοια τοιαῦτα πολλὰ ποιεῖτε – като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща (Марк 7:13);

- καὶ ἠκυρώσατε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ διὰ τὴν παράδοσιν ὑμῶν – Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание (Мат. 15:6);

- μιμηταί μου γίνεσθε καθὼς κἀγὼ Χριστοῦ. Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς ὅτι πάντα μου μέμνησθε καί, καθὼς παρέδωκα ὑμῖν, τὰς παραδόσεις κατέχετε – Бъдете мои подражатели,[23] както съм и аз на Христа. Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал (1 Кор. 11:1-2);

- περισσοτέρως ζηλωτὴς ὑπάρχων τῶν πατρικῶν μου παραδόσεων – понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания (Гал. 1:14);

- Βλέπετε μή τις ὑμᾶς ἔσται ὁ συλαγωγῶν διὰ τῆς φιλοσοφίας καὶ κενῆς ἀπάτης κατὰ τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων, κατὰ τὰ στοιχεῖα τοῦ κόσμου καὶ οὐ κατὰ Χριστόν – Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8);

- στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν – стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2:15);

- Παραγγέλλομεν δὲ ὑμῖν, ἀδελφοί, ἐν ὀνόματι τοῦ κυρίου [ἡμῶν] Ἰησοῦ Χριστοῦ στέλλεσθαι ὑμᾶς ἀπὸ παντὸς ἀδελφοῦ ἀτάκτως περιπατοῦντος καὶ μὴ κατὰ τὴν παράδοσιν ἣν παρελάβο(σα)ν παρ᾽ ἡμῶν – Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас (2 Сол. 3:6).

Извън чисто езиковото и описателно разглеждане на въпроса за употребата на думата „предание” в книгите на Новия Завет трябва да кажем, че по-нататъшни етапи в установяването и продължаването на преданието в Новия Завет и на неговото прилагане в ранната Църква са оформянето на сбирките на ап. Павловите послания и на евангелията (включително и установяването на техния ред),[24] както и събирането на останалите книги от новозаветния сборник като norma normans[25] за вярващите. Целият този процес довежда накрая до обособяването на канона на Новия Завет и съответно разграничаването му от псевдепиграфите и апокрифите в областта на Новия Завет, което води до тяхното изключване от канона, съответно и от църковната им употреба. Но това вече е извън периода на съставянето на книгите на Новия Завет и на началното им обособяване като носители на преданието на християнската вяра и Църква.

* Първоначално текстът е публикуван в: Свещеното Писание в църковното предание: [Сборник], С. 2016, с. 63-74 (бел. ред.).