Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Употребата на думата предание (παράδοσις) в книгите на Новия Завет

Сряда, 20 Юли 2016 Написана от Иван Ж. Димитров

I Zh DПравославната ни вяра и нейното богословие, т. е. науката за нея, се основава на Свещеното Писание и на Свещеното Предание с безспорно предимство на Писанието и преди всичко на онази неговата част, която е определяна като Нов Завет. Затова е важно за всяко нещо, което се твърди в богословието, да се знае неговата изрична или частично изразена основаност в текста на Новия Завет. Това начало е в сила и за понятието предание. Думата[1] е славянска калка от старогръцката παράδοσις, преди това преминала и в латинския език като traditio. Съответно παράδοσις е отглаголно съществително, което произлиза от глагола παραδίδωμι (предавам).

Чрез понятието „предание” в областта на християнската вяра и в частност на богословието на Новия Завет разбираме онези ценности, знания и практики, които отразяват същностните характеристики на християнството и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение вече две хилядолетия. В тази насока безспорно е интересна и словоупотребата на понятието „предание” в свещените книги на Новия Завет.

Най-напред трябва да отбележим, че под предание в текста на Новия Завет се разбира онова, което се предава (в случая: идеи, учение, вярвания, обичаи) от едни хора (съответно: поколения и пр.) на други, а не самото действие, не процесът на предаването,[2] както обикновено би могло да се схване едно отглаголно съществително. При това тук няма да се занимаваме с историко-критичното разглеждане на съдържанието на християнското предание, а ще се ограничим само със словоупотребата на понятието и на глагола, от който то произлиза (като отглаголното съществително).

Така ще се спрем най-напред на глагола παραδίδωμι, от който произлиза παράδοσις. Глаголът има значение на „предавам нещо” – предмет, препоръки, наставления, предание (т. е. образува се т. нар. етимологична фигура „предавам предание”), власт, вяра (т. е. учението за вярата), духа си или душата си (т. е. живота, съответно – на Бога). Ето примерите в книгите на Новия Завет:

- Πάντα μοι παρεδόθη ὑπὸ τοῦ πατρός μου – Всичко Ми е предадено от Моя Отец (Maт. 11:27 и пар.);[3]

- καὶ εἶπεν αὐτῷ διάβολος· σοὶ δώσω τὴν ἐξουσίαν ταύτην ἅπασαν καὶ τὴν δόξαν αὐτῶν, ὅτι ἐμοὶ παραδέδοται καὶ ἐὰν θέλω δίδωμι αὐτήν – и рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам (Лука 4:6);

- ἀκυροῦντες τὸν λόγον τοῦ θεοῦ τῇ παραδόσει ὑμῶν παρεδώκατε – като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали (Maрк 7:13);

- (πραγμάτων) καθὼς παρέδοσαν ἡμῖν οἱ ἀπ᾽ ἀρχῆς αὐτόπται καὶ ὑπηρέται γενόμενοι τοῦ λόγου – (събития), както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото (Лука 1:2);

- ὅτε οὖν ἔλαβεν τὸ ὄξος [] Ἰησοῦς εἶπεν· τετέλεσται, καὶ κλίνας τὴν κεφαλὴν παρέδωκεν τὸ πνεῦμα – А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух (Иоан 19:30);

- Ἰησοῦς Ναζωραῖος οὗτος καταλύσει τὸν τόπον τοῦτον καὶ ἀλλάξει τὰ ἔθη παρέδωκεν ἡμῖν Μωϋσῆς – Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей (Деян. 6:14);

- ἔστρεψεν δὲ θεὸς καὶ παρέδωκεν αὐτοὺς λατρεύειν τῇ στρατιᾷ τοῦ οὐρανοῦ – А Бог се отвърна и ги остави да служат на воинството небесно (Деян. 7:42);

- ἀνθρώποις παραδεδωκόσι τὰς ψυχὰς αὐτῶν ὑπὲρ τοῦ ὀνόματος τοῦ κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ – човеци, които изложиха на опасност[4] живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа (Деян. 15:26);

- Ὡς δὲ διεπορεύοντο τὰς πόλεις, παρεδίδουν αὐτοῖς φυλάσσειν τὰ δόγματα τὰ κεκριμένα ὑπὸ τῶν ἀποστόλων καὶ τῶν πρεσβυτέρων τῶν ἐν Ἱερουσαλήμ – И като ходеха по градовете, поръчваха[5] на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим (Деян. 16:4);

- πάσχων οὐκ ἠπείλει, παρεδίδου[6] (τὴν κρίσιν – ск. м.) δὲ τῷ κρίνοντι δικαίως – кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това (съденето – ск. м.) на Праведния Съдия (1 Петр. 2:23);

- κρεῖττον γὰρ ἦν αὐτοῖς μὴ ἐπεγνωκέναι τὴν ὁδὸν τῆς δικαιοσύνης ἐπιγνοῦσιν ὑποστρέψαι ἐκ τῆς παραδοθείσης αὐτοῖς ἁγίας ἐντολῆς – За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед (2 Петр. 2:21);

- Ἀγαπητοί, πᾶσαν σπουδὴν ποιούμενος γράφειν ὑμῖν περὶ τῆς κοινῆς σωτηρίας, ἀνάγκην ἔσχον γράψαι ὑμῖν, παρακαλῶν ἐπαγωνίζεσθαι τῇ ἅπαξ παραδοθείσῃ τοῖς ἁγίοις πίστει – Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля – да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3);

- χάρις δὲ τῷ θεῷ ὅτι ἦτε δοῦλοι τῆς ἁμαρτίας ὑπηκούσατε δὲ ἐκ καρδίας εἰς ὃν παρεδόθητε τύπον διδαχῆς – Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте (Рим. 6:17);

- Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς, ἀδελφοί, ὅτι πάντα μου μέμνησθε, καὶ καθὼς παρέδωκα ὑμῖν τὰς παραδόσεις κατέχετε – Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал (1 Кор. 11:2);

- ἐγὼ γὰρ παρέλαβον ἀπὸ τοῦ Κυρίου καὶ παρέδωκα ὑμῖν, ὅτι Κύριος Ἰησοῦς ἐν τῇ νυκτὶ παρεδίδοτο ἔλαβεν ἄρτον καὶ… – Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден[7], взе хляб и… (1 Кор. 11:23);

- Καὶ ἐὰν ψωμίσω πάντα τὰ ὑπάρχοντά μου, καὶ ἐὰν παραδῶ τὸ σῶμά μου ἵνα καυθήσωμαι – И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне (1 Кор. 13:3);

- παρέδωκα γὰρ ὑμῖν ἐν πρώτοις, καὶ παρέλαβον, ὅτι Χριστὸς ἀπέθανεν ὑπὲρ τῶν ἁμαρτιῶν ἡμῶν κατὰ τὰς γραφὰς – Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията (1 Кор. 15:3);

- ὅταν παραδιδῷ τὴν βασιλείαν τῷ θεῷ καὶ πατρί когато Той предаде царството Богу и Отцу (1 Кор. 15:24).

Многобройни са и случаите, в които евангелистите, но заедно с тях и други автори на новозаветни книги говорят за предаването на Иисус Христос, Сина човешки, на смърт[8] (или предават Негови думи за това), като в гръцкия текст на Новия Завет е използван все глаголът παραδίδωμι:

- Ἰούδας Ἰσκαριώτης καὶ παραδοὺς αὐτόν – Иуда Искариот, който Го и предаде (Maт. 10:4) и мн. др.

Или за предаването на други хора на съд, наказания, мъчения или смърт:

- Ἀκούσας δὲ ὅτι Ἰωάννης παρεδόθη – А като чу Иисус[9], че Иоан е предаден (Мат. 4:12);

- Προσέχετε δὲ ἀπὸ τῶν ἀνθρώπων· παραδώσουσιν γὰρ ὑμᾶς εἰς συνέδρια καὶ ἐν ταῖς συναγωγαῖς αὐτῶν μαστιγώσουσιν ὑμᾶς – Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват (Мат. 10:17);

- Παραδώσει δὲ ἀδελφὸς ἀδελφὸν εἰς θάνατον καὶ πατὴρ τέκνον – И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо (Maт. 10:21);

- κἀκεῖθεν ἀπέπλευσαν εἰς Ἀντιόχειαν, ὅθεν (ο Παύλος και ο Βαρνάβας ск. м.) ἦσαν παραδεδομένοι τῇ χάριτι τοῦ θεοῦ εἰς τὸ ἔργον ἐπλήρωσαν – а оттам отплуваха за Антиохия, отдето (Павел и Варнава – ск. м.) бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха (Деян. 14:26);

- παραδοῦναι τὸν τοιοῦτον τῷ σατανᾷ да го предадете на сатаната (1 Кор. 5:5) и мн. др.

Но има и примери за употреба на глагола за предаване на човек или човеци на наказание за сторени грехове:

- ἔστρεψεν δὲ ὁ θεὸς καὶ παρέδωκεν αὐτοὺς λατρεύειν τῇ στρατιᾷ τοῦ οὐρανοῦ – А Бог се отвърна и ги остави[10] да служат на воинството небесно (Деян. 7:42);

- Διὸ παρέδωκεν αὐτοὺς θεὸς ἐν ταῖς ἐπιθυμίαις τῶν καρδιῶν αὐτῶν εἰς ἀκαθαρσίαν τοῦ ἀτιμάζεσθαι τὰ σώματα αὐτῶν ἐν αὐτοῖς· – затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си (Рим. 1:24);

- οἵτινες ἀπηλγηκότες ἑαυτοὺς παρέδωκαν τῇ ἀσελγείᾳ εἰς ἐργασίαν ἀκαθαρσίας πάσης ἐν πλεονεξίᾳ – дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота (Еф. 4:19).

Глаголът παραδίδωμι се среща само един път в съвсем друг, малко необичаен смисъл. Буквално преведено, мястото би гласяло: „предаване от растението на узрелия плод”, т. е. узряване на плода: ὅταν δὲ παραδοῖ καρπός, εὐθὺς ἀποστέλλει τὸ δρέπανον, ὅτι παρέστηκεν θερισμός – а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва (Марк 4:29).

Има и много случаи, в които се използва глаголът παραλαμβάνω (приемам) в смисъл на приемам нещо, което се предава по предание:

- καὶ ἄλλα πολλά ἐστιν παρέλαβον κρατεῖν, βαπτισμοὺς ποτηρίων καὶ ξεστῶν καὶ χαλκίων καὶ κλινῶν – Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки (Марк 7:4);

- ἐγὼ γὰρ παρέλαβον ἀπὸ τοῦ Κυρίου καὶ παρέδωκα ὑμῖν, ὅτι Κύριος Ἰησοῦς ἐν τῇ νυκτὶ παρεδίδοτο[11] ἔλαβεν ἄρτον… – Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб… (1 Кор. 11:23);

- εἴ τις ὑμᾶς εὐαγγελίζεται παρ᾽ παρελάβετε, ἀνάθεμα ἔστω – който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде (Гал. 1:9);

- οὐδὲ γὰρ ἐγὼ παρὰ ἀνθρώπου παρέλαβον αὐτὸ οὔτε ἐδιδάχθην ἀλλὰ δι᾽ ἀποκαλύψεως Ἰησοῦ Χριστοῦ – защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение[12] Иисус Христово (Гал. 1:12);

- Λοιπὸν οὖν, ἀδελφοί, ἐρωτῶμεν ὑμᾶς καὶ παρακαλοῦμεν ἐν κυρίῳ Ἰησοῦ καθὼς παρελάβετε παρ᾽ ἡμῶν τὸ πῶς δεῖ ὑμᾶς περιπατεῖν καὶ ἀρέσκειν θεῷ И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте[13] от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу (1 Сол. 4:1).

Разбира се, основното ни внимание тук е насочено към употребата на самата дума предание (παράδοσις). Както и глаголът παραδίδωμι, съществителното παράδοσις може да означава предаване на някого на властите, залавяне и задържане на някого в затвор, макар че такава употреба не се среща в новозаветните книги, а само в един папирусен откъслек (P. Egerton 2)[14] от апокрифно евангелие на гръцки език. Но това място потвърждава правилото на употреба на думата в онази епоха.

Иначе думата се употребява за самото действие на предаване на някакво духовно съдържание, например учение, заръки, заповеди, повествования и пр. В такъв смисъл – на религиозни и битови предания, чиито пазители и носители са книжниците (законоучителите) и фарисеите – думата се употребява в текстовете на четирите евангелия, като се цитират самите юдейски законоучители: ἡ παράδοσις τῶν πρεσβυτέρων (преданието на старците). Но Иисус Христос в разговор с книжниците и фарисеите определя това предание по друг начин, наричайки го просто „вашето предание” (τὴν παράδοσιν ὑμῶν);[15] с това Той оспорва авторитета на въпросните „старци”, стареи (в двойния смисъл на авторитети от стари времена, които обикновено са били и възрастни, т. е. стари хора). Спасителят го нарича още „човешко предание” (τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων).[16] Последният израз се използва и от св. апостол Павел в неговото Послание до колосяни за означаване на лъжеучение, разпространило се в малоазийския град Колоса (Кол. 2:8)[17]. С оглед пък на своето юдейско минало и образование той нарича себе си „ревнител за отеческите ми предания” (ζηλωτὴς τῶν πατρικῶν μου παραδόσεων).[18]

Апостолският мъж св. Климент Римски употребява думата предание, за да изрази християнското учение като цяло: ὁ τῆς παραδόσεως ἡμῶν κανών (правилото, канонът на нашето учение).[19] Може да се предположи, че тази словоупотреба почива на изказването на св. ап. Павел, който пише: „да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас” (μὴ κατὰ τὴν παράδοσιν ἣν παρελάβοσαν παρ᾽ ἡμῶν – 2 Сол. 3:6).[20] Същата Павлова словоупотреба виждаме и в Първо послание до коринтяни: „Похвалявам ви, братя, че… държите преданията тъй, както съм ви ги предал” (Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς ὅτι, καθὼς παρέδωκα ὑμῖν, τὰς παραδόσεις κατέχετε – 1 Кор. 11:2). По повод пък на думите на апостола до солунци: „стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν – 2 Сол. 2:15) св. Папий Йераполски пише за някакво учение, което „се привежда, като да е дошло до него от неписаното предание” (ὡς ἐκ παραδόσεως ἀγράφου εἰς αὐτόν ἥκοντα παρατέθειται).[21]

Православното учение за Свещеното Предание като втория източник на Божественото откровение наравно със Свещеното Предание се основава на посочените думи на св. апостол Павел във Второ послание до солуняни: „στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν” („стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” – 2 Сол. 2:15). Както се вижда, апостолът смята устното си учение (т. е. неговото устно предание) за равно по стойност на писменото си учение (изразено в посланията му). Затова и той говори за „предания” в мн. ч., с което могат да се подразбират както различните въпроси, които апостолът е разглеждал било устно, било писмено пред вярващите в различните новосъздадени християнски общини, така също и двете форми, под които той предава своето учение: устно и писмено.[22] Но онова, което се предава, било устно или писмено, се основава на авторитета на Самия Господ Иисус Христос, както изрично подчертава св. апостол Павел на няколко места в своите послания: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох” (1 Кор. 11:23); „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел” (1 Кор. 15:3); „защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:12). Безспорно е, че личността на Иисус Христос е била онзи решаващ източник за възникване и оформяне на основната част от преданието в Новия Завет. Докато Той е учил и вършил чудеса, са Го следвали учениците и масите народ, а след възкресението Му Той остава безспорният Учител и авторитет в създадената от Него и „върху” Него Църква. Това допринася и за разграничаването от юдейството с неговото широко позоваване на човешки авторитети в изясняването на повелите на закона.

Местата в книгите на Новия Завет, в които се среща думата παράδοσις, са следните:

- διὰ τί οἱ μαθηταί σου παραβαίνουσιν τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων; – защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? (Мат. 15:2);

- οἱ γὰρ Φαρισαῖοι καὶ πάντες οἱ Ἰουδαῖοι ἐὰνtradition of the elders (Mat. 15:2 KJV) μὴ πυγμῇ νίψωνται τὰς χεῖρας οὐκ ἐσθίουσιν, κρατοῦντες τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων – Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите (Марк 7:3);

- Διὰ τί οἱ μαθηταί σου οὐ περιπατοῦσιν κατὰ τὴν παράδοσιν τῶν πρεσβυτέρων, ἀλλὰ ἀνίπτοις χερσὶν ἐσθίουσιν τὸν ἄρτον; – защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? (Maрк 7:5);

- δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν αὐτοῖς, Διὰ τί καὶ ὑμεῖς παραβαίνετε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ διὰ τὴν παράδοσιν ὑμῶν; – А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? (Мат. 15:3);

- ἀφέντες τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ κρατεῖτε τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων – Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо (Марк 7:8);

- καὶ ἔλεγεν αὐτοῖς· καλῶς ἀθετεῖτε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ, ἵνα τὴν παράδοσιν ὑμῶν στήσητε и им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание (Maрк 7:9);

- ἀκυροῦντες τὸν λόγον τοῦ θεοῦ τῇ παραδόσει ὑμῶν παρεδώκατε·καὶ παρόμοια τοιαῦτα πολλὰ ποιεῖτε – като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща (Марк 7:13);

- καὶ ἠκυρώσατε τὴν ἐντολὴν τοῦ θεοῦ διὰ τὴν παράδοσιν ὑμῶν Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание (Мат. 15:6);

- μιμηταί μου γίνεσθε καθὼς κἀγὼ Χριστοῦ. Ἐπαινῶ δὲ ὑμᾶς ὅτι πάντα μου μέμνησθε καί, καθὼς παρέδωκα ὑμῖν, τὰς παραδόσεις κατέχετε – Бъдете мои подражатели,[23] както съм и аз на Христа. Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал (1 Кор. 11:1-2);

- περισσοτέρως ζηλωτὴς ὑπάρχων τῶν πατρικῶν μου παραδόσεων понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания (Гал. 1:14);

- Βλέπετε μή τις ὑμᾶς ἔσται συλαγωγῶν διὰ τῆς φιλοσοφίας καὶ κενῆς ἀπάτης κατὰ τὴν παράδοσιν τῶν ἀνθρώπων, κατὰ τὰ στοιχεῖα τοῦ κόσμου καὶ οὐ κατὰ Χριστόν Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8);

- στήκετε καὶ κρατεῖτε τὰς παραδόσεις ἃς ἐδιδάχθητε εἴτε διὰ λόγου εἴτε δι᾽ ἐπιστολῆς ἡμῶν стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2:15);

- Παραγγέλλομεν δὲ ὑμῖν, ἀδελφοί, ἐν ὀνόματι τοῦ κυρίου [ἡμῶν] Ἰησοῦ Χριστοῦ στέλλεσθαι ὑμᾶς ἀπὸ παντὸς ἀδελφοῦ ἀτάκτως περιπατοῦντος καὶ μὴ κατὰ τὴν παράδοσιν ἣν παρελάβο(σα)ν παρ᾽ ἡμῶν Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас (2 Сол. 3:6).

Извън чисто езиковото и описателно разглеждане на въпроса за употребата на думата „предание” в книгите на Новия Завет трябва да кажем, че по-нататъшни етапи в установяването и продължаването на преданието в Новия Завет и на неговото прилагане в ранната Църква са оформянето на сбирките на ап. Павловите послания и на евангелията (включително и установяването на техния ред),[24] както и събирането на останалите книги от новозаветния сборник като norma normans[25] за вярващите. Целият този процес довежда накрая до обособяването на канона на Новия Завет и съответно разграничаването му от псевдепиграфите и апокрифите в областта на Новия Завет, което води до тяхното изключване от канона, съответно и от църковната им употреба. Но това вече е извън периода на съставянето на книгите на Новия Завет и на началното им обособяване като носители на преданието на християнската вяра и Църква.


 

Първоначално текстът е публикуван в: Свещеното Писание в църковното предание: [Сборник], С. 2016, с. 63-74 (бел. ред.).

[1] Използва се като по-разпространено, особено сред хората без филологическо образование, понятието „дума” вместо научното лексема или съответно лема.
[2] Büchsel, Fr. “Παράδοσις” – In: Theologisches Wörterbuch zum Neuen Testament, Bd. II, Stuttgart 1935, S. 174.
[3] В поредиците от цитати из новозаветните книги се следва редът на книгите в НЗ, съответно в превода на Св. Синод на БПЦ.
[4] Преводът е по-свободен, затова на български не се вижда гл. „предавам”, в синодния превод предаден с „изложиха” (живота си).
[5] Букв. „предаваха”.
[6] Букв. „предаваше”.
[7] Букв. „се предаваше”.
[8] Büchsel, Fr. “Παραδίδωμι” – In: TWNT, Bd. II, S. 172.
[9] В текстовокритичните издания (по които се цитира гръцкият текст) липсва името Иисус, но то е налице във византийския текст, от който е направен българският синоден превод (по който се цитира тук българският текст).
[10] В гръцкия оригинал стои παρέδωκεν (αὐτοὺς) – „предаде (ги)”.
[11] Тук отново срещаме гл. παραδίδωμι в отбелязаното по-горе значение на предавам някого на наказание, съотв. на смърт.
[12] Това е едно ново измерение на преданието, т. е. съдържанието не е предадено, не е дошло от човеци, колкото и да са духовно извисени те, а чрез свръхестествено откровение от въплътения Божи Син Иисус Христос, което при това се разбира не като нещо статично, а като динамичен процес, насочен от Откриващия се (Бог) към приемащия (човек, съотв. хората).
[13] Букв. „приехте”.
[14] Bell, H. J., T. C. Skeat Fragments of an Unknown Gospel and Other Early Christian Papyri, London 1935; там думата се среща на 29 ред на този гръцки папирусен откъслек.
[15] Виж Мат. 15:3, 6; Maрк 7:9, 13.
[16] Виж Марк 7:8.
[17] „Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа”. Тук става дума за увличане по философски, човешки учения, които апостолът от християнско гледище нарича „празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа”.
[18] Гал. 1:14; срв. Йосиф Флавий, Юдейски древности, 13, 297: τά ἐκ παραδόσεως τῶν πατέρων („онова, което е от преданието на отците”). С това се подразбират преданията от равините (т. е. „отците”, срв. определението им като Pirqe Aboth), които предания садукеите – за разлика от фарисеите – не приемали.
[19] Първо послание, 7, 2.
[20] Формата от критичното издание на гръцкия оригинал παρελάβοσαν следва да се преведе „са приели (от нас)”, но в българския синоден превод необяснимо защо е използвано съвсем рядко срещано четене с глаголна форма в 3 л. ед. ч. В църковнославянския превод стои „прияша”, а в руския синоден превод съответно  – „приняли”.
[21] Папий Йераполски, фрагмент 2, 11. Думите му са предадени от Евсевий Кесарийски в неговата Църковна история, 3, 39, 11; виж: Eusèbe de Gésarée. Histoire ecclésiastique, ed. G. Bardy, 3 vols, Paris, 1952 (= Source Chrétiennes, 31) , p. 156.
[22] В тази насока е и казаното от св. Василий Велики в неговия труд За Светия Дух: „От запазените в Църквата учения (δογμάτων) и проповеди едните ги имаме от писменото учение (διδασκαλίας), а другите приехме от преданието на апостолите (εκ της των αποστόλων παραδόσεως), предадени ни чрез тайнството; и едните, и другите имат същата сила за благочестието” (т. е. за вярата; в ранната Църква думата εὐσέβεια означава не само буквалното „благочестие”, но и „вяра” в по-широк смисъл, т. е. „доброто почитане” на Бога – б. а.) (Περί του Αγίου Πνεύματος, 27, 66 – PG 32, 188).
[23] Думата „подражатели” (μιμηταί) също намеква за спазване на определена традиция, която е създадена, поддържана и предавана чрез подражаване на добрите примери.
[24] Müller, P.-G. “Tradition: II. Neues Testament und Urchristentum” – In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, S. 697.
[25] Лат. „нормираща норма”, т. е. онова, което задава нормата за вяра и живот.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w8chr 

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме