Капанът на дигиталната книжовност

Заглавието може да звучи на някого ретроградно и такъв човек да си помисли преди да е изслушал или прочел текста ми: „Този автор в напреднала възраст явно не обича дигитализацията и затова си ги плещи едни такива…“.

Само че авторът действително цени, обича и с признателност ползва всичко онова, което предимно на административен език се нарича дигитализация и което е свързано с ползване на компютър и всевъзможните програми, великодушно предлагани от или през мрежата. Но това предивно средство за общуване е, казано най-общо, нож с две остриета – и двете остриета са полезни и нужни, само че те изискват двойно по-голямо внимание при боравенето с тях.

За да съм по-ясен от самото начало, ще кажа, че в тази кратка статия думата е за дигитализираните древни или по-нови текстове, с които по редица причини се налага да работим и в научната област.

Всеизвестно е, че в последните години все повече се използват за научна работа дигитализирани древни текстове. Това е удобно за учените, но то крие и големи опасности. Първо, защото дигитализирането обикновено се прави от хора без научна квалификация, а, второ, защото ние се предоверяваме на дигитализираните текстове, но в тях понякога по различни причини се промъкват грешки, които правят съответния текст неразбираем или труден за работа. На такива случаи се натъкнах напоследък и в моята работа с богослужебни текстове на средновековен гръцки език и на църковнославянски език.

Без да изпадам в излишна подозрителност и черногледство, обобщено ще кажа нещо, с което се надявам, че повечето от читателите ще се съгласят: дигитализирането на текстовете, с които работи всеки, занимаващ се със стари писмени паметници, намали осторожността, притъпи вниманието на изследователите, а това често води след себе си опасност от грешки. Когато не погледнем и не видим проучвания текст сами, „своима очима“, тогава можем да се изправим пред несигурност в резултата от проучването си на първоизточника. И няма нужда да обяснявам, че пред такива случаи се изправя всеки един от нас в своята работа. Ще споделя един свой скорошен опит, който стана причина да напиша настоящия текст и да го предложа на просветената общност.

Заедно с български свещеник, който сега живее и служи във Великобритания, през последните години любителски превеждаме службите за неделни и празнични дни, а после той ги предлага свободно в свой блог да се ползват при богослуженията от всички, които желаят в църква да кажат пет думи разбрани, за да поучат и други, отколкото хиляди думи на език непознат (думи на св. апостол Павел от неговото Първо послание до коринтяни, 14:19). Въпросният български свещеник е наченал това дело преди много години и се опитва да се справя според силите си.[1] Започна да ме търси за решаване на трудни места в текста, особено при сравнение на преводите с оригиналите на средновековен гръцки език на служби, писани в различни времена.[2]

В хода на съвместната ни работа, при която използваме предимно дигитализирани гръцки и църковнославянски богослужебни текстове, се натъквам и на някои странни места, както и на явни грешки. Но веднъж вкарани в „оборота“, такива неясни и очевидно грешни места се ползват безкритично. Казвам безкритично, защото от църковните певци се очаква да са специалисти по църковното пеене, но не и по гръцки или църковнославянски език.

И така, при превода на канона от Триода за утринната в Неделята на митаря и фарисея в пета песен, при третия тропар, се натъкнахме на следния текст в гръцкия оригинал:

Ἁρματηλάτης ἐν ἀρεταῖς, ᾤετο δραμεῖν Φαρισαῖος, ἀλλὰ πεζὸς παρακλύδιον, ἅρμα διαθέων, καλῶς προέλαβε, συζεύξας ὁ Τελώνης οἴκτῳ ταπείνωσιν.

В църковнославянски превод (по технически причини предаден със съвременен шрифт) текстът гласи:

„Колесни́чник в добродéтелех, мня́шеся тещѝ фарисéй: / но пéший, пáче лиди́йския колесни́цы теки́й, мытáрь дóбре предварѝ, / припря́г щедрóте смирéние“.

„Фарисеят си мислеше, че кара колесницата на добродетелите; но митарят пеша го изпревари, по-бърз от лидийска колесница, защото съчета смирението с плача“ (за своите грехове, б. а.).

Църковнославянският текст безспорно е превод от гръцкия оригинал. В средата на тропара в гръцкия вариант обаче има една дума, παρακλύδιον, явно употребена като определение към следващото съществително ἅρμα. Само че в гръцкия език не съществува такава дума – παρακλύδιον (предполагаем среден род от несъществуващо предполагаемо прилагателно παρακλύδιος). За изкушените в старогръцкия език не е трудно да предположат, че тук вероятно се е промъкнала грешка, дошла от неправилно изписване на израза (поговорката) πεζός θέω παρὰ λύδιον ἅρμα, т. е. пеша се надбягвам с / изоставам от лидийска колесница.

Съвременните издания на Триода на гръцки език съдържат една несъществуваща в старогръцкия език дума παρακλύδιον (ἅρμα) вместо да пишат παρὰ λύδιον ἅρμα.

Това е явна заемка от израза (поговорка) παρὰ τὸ Λύδιον ἅρμα θέειν, който се среща при старогръцкия поет Пиндар,[3] а после и при Плутарх[4] в сродния израз παρὰ Λύδιον ἅρμα πεζὸς οἰχνεύων (или ἰχνεύων). Този израз е отразен и в сбирките с поговорки на Диогениан (1 в. сл. Хр.)[5] и на начетения Цариградски патриарх Григорий Кипърец (13 в.).[6] В античността лидийските колесници са били известни със своята бързина, затова е станало нарицателно сравнението за скорост със споменаване на лидийска колесница. Изразът се употребява от старогръцките автори със смисъла на „тичам по-бавно / изоставам от лидийската колесница“.

Проблемът тук е, че това е много рядък израз и го знаят само филолозите, но не и църковните певци или клириците, които обикновено боравят с тези богослужебни текстове. Така вместо παρὰ λύδιον ἅρμα някой неграмотен преписвач е записал παρακλύδιον ἅρμα. Излиза, че старобългарският преводач навремето правилно е превел гръцкия текст на този тропар от пета песен на канона за Неделята на митаря и фарисея, а междувременно някой грък поради недостатъчна книжовна грамотност е объркал текста.

Помолих нашия свещеник във Великобритания, който служи в гръцка църква там, да попита някой грамотен гръцки свещеник на острова за тази дума. Резултатът беше плачевен. Гръцкият свещеник, който явно не знаел как да си обясни наличието на това място на непознатата (или по-точно казано несъществуваща) дума παρακλύδιον, изразил предположение, че тя трябва да има връзка с думата παράκλησις, съответно с производното от него прилагателно παρακλητικός. Естествено е, че това е напълно невярно предположение, което няма никакво основание, освен известна фонетична близост с παρακλύδιον (по новогръцкото произношение на думите, което се прилага и за древните богослужебни текстове в Гръцката църква).

Продължих да се „ровя“ в мрежата и се натъкнах на нещо интересно. Тази най-вероятно преписваческа грешка е била засечена преди стотина години от един гръцки изследовател при сравняване на печатните гръцки богослужебни текстове с ръкописи в библиотеката на Синайския манастир „Св. Екатерина“.[7] Това е филологът Емануил Г. Панделакис, учител и директор на гимназия, който в началото на 30-те години на миналия век е бил член на комисия от гръцки филолози, натоварени от Цариградската патриаршия със сверяване на гръцките печатни богослужебни книги с древни ръкописи, за да се поправят и да се установи един добър „приет текст“ (textus receptus) за богослужебно ползване в гръцките църкви (Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Гръцка, Кипърска).[8] Е. Панделакис в своя доклад пред Християнското археологическо дружество в Атина през 1933 г.[9] пише, че заедно с екип от четирима синайски монаси той е сверил текста на печатните гръцки богослужебни текстове и е установил грешки в десетки тропари и стихири. Панделакис посочва и грешката в пета песен на канона за Неделята на митаря и фарисея. Изтъква, че никой не знае за съществуването на такава дума (παρακλύδιον), нито се съдържа тя в гръцките речници. Но, пише той, от историята на античността се знае, че лидийските колесници са били прочути и така се е създала поговорката πεζὸς παρὰ Λύδιον ἅρμα „(състезавам се) пеша с лидийска колесница“. Панделакис посочва, че изразът се среща първо при Пиндар, сетне при Плутарх и при св. Григорий Назиански Богослов в неговото Двадесето слово.[10] И прави предположението: „Като си е спомнил тази поговорка, гръкоезичният поет (химнограф, б. а.) казва, че фарисеят, състезавайки се като колесничар на попрището на добродетелта, мислеше, че ще стигне до целта преди митаря, а митарят, макар да вървял пеша покрай лидийската колесница на фарисея, го изпреварил в надбягването и пристигнал по-напред до целта. Но неуките преписвачи, като не са знаели поговорката, са създали думата παρακλύδιον, която не означава нищо“.[11]

И още един случай на „улавяне“ на тази неприятна грешка. Свещ. Павел Косаджи (1935-2020 г.) от гр. Нигрита (в област Сяр / Серес, Гърция), дългогодишен гимназиален учител, през последните десетилетия е превел на съвременен гръцки език всички богослужебни книги и ги е предоставил в своя интернет-страница успоредно с оригиналния текст за свободно ползване.[12] Той подхожда критично към текста, който превежда, и в канона за Неделята на митаря и фарисея вместо παρακλύδιον е поставил παραλύδιον, но пак като една дума, вместо да напише παρὰ λύδιον. При превода о. Павел правилно превежда с „лидийска колесница“, но видимо не се е досетил за античната поговорка πεζὸς θέω παρὰ λύδιον ἅρμα, а само е избягнал неясната и без никакво основание привмъкнала се дума παρακλύδιον.

В най-нови печатни издания на Триода в Гърция тази грешка вече е избягната, но тя още дълго време ще стои в по-старите печатни издания, а в православната църковна практика е обичайно богослужебните книги да се използват в продължение на десетилетия. Грешката ще остане вероятно и в интернет-ресурсите.[13]

Друг един случай на фактологична (не езикова) неточност в богослужебния текст се съдържа в една стихира от утринната на Неделя на Вход Господен в Йерусалим, наричана още Цветница или Вайя, или Връбница. В последованието, което е част от утринната и се нарича „евангелски чин“, защото в него се чете утринното евангелие за празника, се пее два пъти следната стихира:

Σήμερον ὁ Χριστός, εἰσέρχεται ἐν πόλει Βηθανίᾳ ἐν πώλῳ καθήμενος, τὴν ἀλογίαν λύων, τῶν ἐθνῶν τὴν κάκιστον, πάλαι κεχερσωμένην.

Днéсь Христóс вхóдит / во грáд Вифáнию, на жребя́ти седя́й, / безсловéсие разрешáя язы́к злéйшее, / дрéвле свирéпеющее.

„Днес Христос влиза в град Витания, седнал на осле, и прекратява най-лошото неразумие на народите, безплодно от древност“.

Проблемът тук е, че Иисус Христос според разказите и на четиримата евангелисти[14] е тръгнал пеша от селото Витания, където е бил гост в дома на Марта, Мария и техния брат Лазар. По заръка на Христос учениците Му са взели от междинното село Витфагия едно магаренце, Той е седнал на него и така всички са наближили и влезли в Йерусалим. Географското разположение на тези места е исторически добре засвидетелствано и няма спор за това. Неясно защо обаче църковният химнописец е записал друго: че Христос е влязъл в град Витания (смяната на понятията град и село се среща и на други места и не е проблем), седнал на магаренце. Такова описание обаче няма основание в повествованията на евангелските текстове.

При новогръцкия си превод на тази стихира от евангелския чин на Цветница споменатият вече о. Павел Косаджи също подхожда критично и вместо разпространилото се словосъчетание ἐν πόλει Βηθανίᾳ е поставил ἐν πόλει τῇ ἁγίᾳ. Възможно е да е ползвал извор с точен или поправен гръцки текст, но може и сам да е поправил тази географска неточност, като за целта е използвал срещащото се и на няколко други места в тази служба обстоятелствено пояснение ἐν πόλει τῇ ἁγίᾳ, още повече че метриката на изразите ἐν πόλει Βηθανίᾳ и ἐν πόλει τῇ ἁγίᾳ съвпада напълно. Така той в колонката на оригиналния текст е поместил правилното (съответно и така го е превел на новогръцки):

Σήμερον ὁ Χριστός, εἰσέρχεται ἐν πόλει τῇ ἁγίᾳ ἐν πώλῳ καθήμενος, τὴν ἀλογίαν λύων, τῶν ἐθνῶν τὴν κάκιστον, πάλαι κεχερσωμένην.

Тази грешка с Витания обаче продължава да стои в богослужебните текстове на гръцки и на църковнославянски език и само в някои издания се поправя по посочения начин:

Σήμερον ὁ Χριστός, εἰσέρχεται ἐν πόλει τῇ ἁγίᾳ ἐν πώλῳ καθήμενος, τὴν ἀλογίαν λύων, τῶν ἐθνῶν τὴν κάκιστον, πάλαι κεχερσωμένην.

Не съм срещнал поправен църковнославянски вариант, примерно:

Днéсь Христóс вхóдит / во святый град, на жребя́ти седя́й, / безсловéсие разрешáя язы́к злéйшее, / дрéвле свирéпеющее.

Но в българския превод това е сторено от българския преводач, свещеника във Великобритания:

„Днес Христос влиза в светия Град, възседнал на осле и прекратява най-лошото неразумие на народите, безплодно от древност“.

Работата ми с богослужебни текстове продължи да ми поднася изненади. При проверка на превода на един тропар от четвърта песен на канона от Триода за Неделя православна открих разлика между гръцкия и църковнославянския текст. В съвременните гръцки издания на службата за тази първа неделя от Великия пост се чете:

Ἡ Βασίλισσα στεφάνῳ κεκοσμημένη, τὴν ἀληθῆ ποθήσασα, Χριστοῦ βασιλείαν, τούτου ἀνιστόρησεν Εἰκόνα τὴν ἄχραντον, καὶ τὰ τῶν Ἁγίων μορφώματα.

Но в църковнославянския текст стои:

Царѝца по обоему́ укрàшена, ѝстиннаго возжелèвши Христòва Цàрства, Сегò написà òбраз пречѝстый, и святы́х изображèния.[15]

„Царицата (Теодора), украсена по тяло и душа, пожела истинското Христово царство и изписа пречистия Му образ и ликовете на светците“.

Вижда се, че на мястото на думата στεφάνῳ в църковнославянския вариант стои по обоему́.[16] Но този обстоятелствен израз отговаря на гръцкия κατ' ἄμφω. Само че в сегашния гръцки текст виждаме думата στεφάνῳ, която наистина прави изречението по-разбираемо. За всички обаче е известно, че при текстовата критика се следва принципът lectio difficilior probabilior. Затова предположих, че в гръцкия оригинал на този канон на мястото на думата στεφάνῳ е стоял изразът κατ’ ἄμφω, който съответства на по обоему́. Замяната в гръцкия текст е напълно възможна от метрически съображения, а така и текстът на гръцки е по-лесно разбираем. Но на църковнославянски е останал изразът по обоему́, който се разбира по-трудно. Авторът вероятно е имал предвид богато надарената личност на царицата (императрица) Теодора Втора, допринесла за прекратяването на иконоборството. Тя е била не само красива жена, но и в духовно отношение се е отличавала с много дарби. Затова е било естествено църковният поет да я опише като надарена и „в двете отношения“, т. е. и телесно, и духовно. Може да се предположи, че някой редактор на гръцкия текст е решил да облекчи ползвателите на текста и е направил замяната. Затова се постарах да сверя текста на този тропар по средновековни гръцки ръкописи на канона от Триода за Неделя православна. И усилията дадоха резултат. Наистина в един гръцки ръкопис на триода от 11 в. на това място тропарът гласи:

Ἡ Βασίλισσα κατ’ ἄμφω κεκοσμημένη, τὴν ἀληθῆ ποθήσασα, Χριστοῦ βασιλείαν, τούτου ἀνιστόρησεν εἰκόνα τὴν ἄχραντον, καὶ τὰ τῶν Ἁγίων μορφώματα.

Въпросният гръцки ръкопис е Grottaferrata Δ. β. 2, а мястото е f. 78r.[17] Така се потвърди предположението ми за произхода на църковнославянския вариант по обоему́.

Това са само три примера за грешки или промени в богослужебните текстове, които идват от гръцките издания и се натъкваме на тях благодарение на разпространението им включително и чрез дигитализираните издания. Видно е, че има необходимост от проверка и изправяне на тези текстове. И тази задача стои пред сегашното поколение книжовници.

Канон за Неделя на митаря и фарисея, пета песен, трети тропар:

Ἁρματηλάτης ἐν ἀρεταῖς, ᾤετο δραμεῖν Φαρισαῖος, ἀλλὰ πεζὸς παρακλύδιον, ἅρμα διαθέων, καλῶς προέλαβε, συζεύξας ὁ Τελώνης οἴκτῳ ταπείνωσιν.

„Колесничник в доброде́телех, мня́шеся тещѝ фарисе́й: / но пе́ший, па́че лиди́йския колесни́цы теки́й, мыта́рь до́бре предварѝ, / припря́г щедро́те смире́ние“.

Стихира в евангелския чин на Неделя на Вход Господен в Йерусалим:

Σήμερον ὁ Χριστός, εἰσέρχεται ἐν πόλει Βηθανίᾳ ἐν πώλῳ καθήμενος, τὴν ἀλογίαν λύων, τῶν ἐθνῶν τὴν κάκιστον, πάλαι κεχερσωμένην.

Слава, глас втори: Днéсь Христóс вхóдит во грáд Вифáнию, на жребя́ти седя́й, / безсловéсие разрешáя язы́к злéйшее, / дрéвле свирéпеющее.

* За първи път този текст е публикуван в: Кирилометодиевски студии, кн. 35, 2025, с. 427-434; в Живо Предание се публикува в допълнен от автора вариант (бел. ред.).