„Via canonica – каноничният път на Църквата“ от Александър Смочевски

В годината, в която Православната църква чества 1700-годишнината от създаването на първите правила (канони) на църковния живот от вселенски събор, един интересен сборник с ценни канонически студии излезе от печат. Това е книгата Via canonica. Каноничноправни и богословски изследвания (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025, 346 с.) от д-р Александър Ив. Смочевски. Нейни научни рецензенти са богословът доц. д-р Мариян Стоядинов от Великотърновския университет и юристът доц. д-р Мария Кьосева от Пловдивския университет. Книгата на д-р Смочевски представя различни страни от каноничното предание на Православната църква като жив и спасителен път – път на самата Църква (Via Ecclesiae), който поради това е път на спасението (Via salutis). Свещените канони не са разглеждани като външни юридически предписания, а като плод на съборния, колективния опит на Църквата. Този опит е роден под благодатното действие на Светия Дух и призван да служи на църковния живот във всички времена.

Настоящият том събира както канонично-правни и историко-канонични, така и богословски текстове, писани по различни поводи, но обединени от общо разбиране за каноничното право като богословие на Църквата, насочено към опазването на нейното единство, добрия ред в нея и спасително ѝ свидетелство в света. Заслужава да се отбележи също, че част от текстовете са публикувани през годините в интернет-проекта „Живо предание“ на портала Двери на православието.

В първия раздел – „Каноничноправни етюди“ – се разглеждат актуални въпроси от съвременния църковен живот в светлината на свещените канони и съборното предание: прекъсването на църковното общение и каноничните последствия от това, темата за свещените канони и войната, отношението на Църквата към заразните болести, употребата на извънредни канонични мерки, както и въпроси, свързани с ръкоположението и избора на архиереи. Това са все теми, подсказани и продиктувани от самия църковен живот. Както посочва авторът в предговора на книгата: „От темата за прекратяването на общение с църковното Тяло като антропологична трагедия, през въпроса за пандемиите и за войната в светлината на каноничното Предание, та до проблема за избирателната система в дадена поместна Църква – живият живот е този, който поставя на дневен ред пред нас с особена настойчивост потребността от честен, научно обоснован и богословски издържан отговор“.

Разделът „Историкоканонични ескизи“ насочва вниманието към важни, но малко познати страници от историята на междуправославните отношения през 20 в. На основата на архивни извори са представени инициативи за всеправославно сътрудничество, усилия за преодоляване на разделенията и конкретни примери за взаимодействие между поместните православни църкви. Разгледани са: формирането на конституционните отношения между държава и Църква в Гърция, инициативите на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор, проектите за постоянни всеправославни органи, както и неофициалните преговори за вдигане на българската схизма през 30-те години на 20 в. Тези текстове явно съзнателно са представени като „ескизи“, като се надяваме те да са само наброски към по-нататъшни и по-задълбочени изследвания. Те разкриват историческите причини за възникването на различни проблеми в междуправославното общуване и помагат за тяхното по-добро разбиране.

В частта „Каноничноправни становища и интервюта“ са включени експертни мнения по конкретни църковни казуси, сред които: равногласието при гласуване в Св. Синод и особено при архиерейски избори, каноничният статус на светогорските монаси, проблемът за т. нар. „частни литургии“. Към становищата е добавено и интервю по актуалната тема за регистрацията на т. нар. „Старостилна църква“ у нас, който засяга фундаменталния въпрос за единството и единствеността на Българската православна църква – Българска патриаршия. Тези текстове имат за цел да послужат за ориентация в чувствителни и често полемични теми.

Разделът „Историко-богословски етюди“ показва неразривната връзка между канон и догмат. В него са представени богословските възгледи на прот. Георги Флоровски и на други значими православни мислители. Така се подчертава, че каноничното право извира от богословието и служи на вярата на Църквата. Този раздел завършва с мащабна сравнителна студия върху догматическото богословие на митр. Антоний (Храповицки) и преп. Юстин (Попович) – ключови фигури за православното богословие между двете световни войни.

Книгата завършва с раздел от рецензии на значими нови издания в областта на каноничното и църковното право с приносен характер. В рецензиите по повод на представените книги подробно са разгледани различни теми като например появата и развитието на движението на „коливадите“, въпросът за авторството на гръцката „Кормчая“ (Пидалион), съставена от св. Никодим Светогорец, проблемът за незаличимия характер (Character Indelebilis, ἀνεξίτηλος / ἀνεξάλειπτος χαρακτήρ) на Тайнството Свещенство и др.

Via canonica е предназначена за духовници, богослови, църковни служители, историци и юристи, но и за всички православни християни, които търсят по-дълбоко разбиране за църковния ред, каноничното предание и мисията на Църквата в съвременния свят. Книгата убедително напомня, че верността към каноните не е формализъм, а верност към живота на Църквата и към нейния спасителен път.

За автора: Александър Ив. Смочевски (р. 1988 г.) е богослов и канонист. Магистър по история на философията и по теология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доктор по теология от Солунския Аристотелев университет с тема на дисертационния труд: „Уреждане на канонични проблеми в Българската църква през 20 век (до 1944 г.)“, работил под научното ръководство на митр. Григорий (Папатомас), проф. Николаос Мангьорос и проф. Ирини Христинаки-Глару. Ал. Смочевски е първият доктор на Департамента по теология на Солунския Аристотелев университет с оценка „Отличие с похвала“ (Ἄριστα μετὰ διακρίσεως καὶ ἐπαίνου). След защитата на дисертацията си той е поканен за лектор и постдокторски изследовател в Департамента по богословие към Солунския Аристотелев университет. Член е на Управителния съвет на Европейския институт по канонично и църковно право (Атина) и автор на множество публикации в областта на каноничното право, църковната история и еклезиологията. Член е също на специализирания научен съвет на многотомната поредицата за критическо издаване на ръкописи с каноничноправно съдържание Βιβλιοθήκη Ἑλλήνων Νομοκανόνων [Библиотека „Гръцки номоканони“], издание на отдела „Апостолско служение“ на Гръцката православна църква. Специализирал е в Италия като стипендиант на Римокатолическата църква (Отдел за насърчаване на християнското единство).