На 14 януари преди точно петдесет години ни напусна нашият учител Апостол Михайлов, богослов и филолог. След продължително боледуване от тежка болест той си отиде от нас може би не пълен с години, но пълен с трудове и добри дела, оставил светъл спомен преди всичко у своите хиляди ученици от Пловдивската и Софийската духовна семинария, но също така и в цялата ни църковна общност и в интелектуалните ни среди като добър преподавател, научен работник и опитен лексикограф.
Апостол п. Михайлов Апостолов е роден на 22 ноември 1910 г. в с. Константиново, разположено южно от Варненското езеро, на няколко километра от морския град. Родителите му са били преселници от радомирските села Дебели лаг и Извор. Баща му Михаил е бил свещеник в с. Константиново и в гр. Провадия, а после близо двадесет години е служил в Доростоло-Червенска епархия, в гр. Силистра, където Доростоло-Червенски митрополит Михаил го назначава за архиерейски наместник и отличава с титлата иконом – тогава рядко давана.
Апостол получава основно образование в Провадия и Варна, а след това като по-големия си брат Христо учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Завършва семинарията през 1931 г., работи няколко месеца в канцеларията на митрополията във Варна и с препоръка на мастития Варненски и Преславски митрополит Симеон до Атинския архиепископ Хризостом (Пападопулос, 1923-1938 г.) заминава да учи богословие в Атина.
По това време БПЦ от почти шест десетилетия е в схизма и няма официални отношения с останалите поместни православни църкви. Но митр. Симеон, който е сред първите митрополити на Българската екзархия (избран през 1872 г.) и в 30-те години е най-стар сред митрополитите, не престава да подготвя кадри за междуцърковните връзки на БПЦ. Той е изпращал със стипендии десетки младежи да се обучават в Богословския факултет в София, както и в академиите и факултетите на други православни страни. Митрополитът отдавна е следял развитието на одарѐния юноша Апостол п. Михайлов и го насърчава да научи гръцки език и след това да завърши Богословския факултет на Атинския университет (1931-1937 г.). Осигурява му и стипендия от църковно-просветния фонд на митрополията.
Апостол Михайлов оправдава надеждите на архиерея. Усърдно изучава богословие и класически езици, необходимо нужни за усвояване на богословските науки в столетната православна университетска школа (Атинският университет е основан през 1837 г. и сред първите му факултети е Богословският). Заслужава да се спомене, че през изминалите дотогава стотина години съществуване Атинският университет е дал богословско, филологическо и друго образование на редица известни български църковни дейци: пловдивските митрополити Паисий и Панарет, Браницки епископ Неофит (ректор на българската Цариградска духовна семинария), архим. Антим (Ризов), книжовник, игумен на Зографския манастир. Според нашия църковен историк и учител Ганчо Велев вероятно големият авторитет на митр. Симеон е изиграл важна роля за добрия прием на Апостол Михайлов, идващ от една схизматична църква, както и толерантният дух в университетските и в църковните среди.
В Атина българският богослов оставя траен спомен на умен и жизнерадостен, ученолюбив и трудолюбив студент, който е влюбен в класическата древност и опиянен от славата на Атина, по чиито беломраморни улици са отеквали стъпките на св. ап. Павел и е звучало убедителното му слово в прочутия Ареопаг.
По време на моето няколкогодишно пребиваване в Атина (1972-1975 г.) съм се срещал и съм разговарял с не един състудент на моя покоен учител по класическите езици. И бях радостен да чуя най-ласкави отзиви за него от видни гръцки църковни дейци – висши духовници като Китруския митрополит Варнава, почетен доктор на нашата Духовна академия, рождените братя митрополити Парамитийски Тит и Маронийски (седалище в Гюмюрджина) Тимотей, учени като професора по Св. Писание на Новия Завет д-р Марко Сиотис и др. Проф. Сиотис, при когото имах честта да специализирам, често ми е разказвал за любимия си другар от студентската скамейка, за неговото усърдие и трудолюбие, показвал ми е стаите в манастира „Петраки“ в Атина, където някога се е помещавало общежитието на студентите-богослови.
От Атина Апостол Михайлов се завръща с наистина ценни богословски и езикови знания. Въодушевявали го идеите за всеправославна солидарност и за добросъседство между гърци и българи.
След кратко повторно чиновничестване във Варненска митрополия Св. Синод насочва младия богослов към педагогическа работа в Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“. Той започва своето учителско поприще като учител-възпитател в ПДС на 5 февруари 1939 г. От учебната 1939-1940 г. е преназначен за редовен учител в семинарията по класическите езици. Дотогавашният преподавател по тези езици Боян Пиперов, по-късно доцент и професор по Св. Писание на Стария Завет в Богословския факултет и Духовната академия „Св. Климент Охридски“, за четири години успял да създаде подчертан интерес сред семинаристите към класическите езици. Апостол Михайлов използва заварената добра подготовка и се постарава да направи преподаването интересно. Въвежда и извънкласни занимания с любознателни и даровити ученици както върху съчинения на старогръцки, византийски и латински автори, исторически документи и богослужебни текстове, така и по новогръцки език. По този начин насажда научен интерес към историческото изворознание и към патрологията.
През 1950 г. по решение на тогавашната власт двете семинарии – Пловдивската и Софийската – се сливат в едно под името Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която на всичко отгоре е изгонена от сградите си в Борисовата градица и интернирана на гара Черепиш, Врачанско, където дотогава е бил Пастирско-богословският институт на БПЦ.
Дотогава обучението по класическите езици в семинариите се е водело по общоприетите учебници за класическите гимназии у нас, но след 1944 г. тези гимназии са закрити, а древните езици продължават да се преподават само в университета и в двете духовни семинарии, междувременно слети в една. С чувство за отговорност Ап. Михайлов се заема заедно с университетския преподавател и после професор в Духовната академия Александър Милев (семинарист, богослов и филолог-класик) да състави подходящ учебник, отпечатан през 1954 г. като издание на Св. Синод под заглавието „Учебник по гръцки език за духовните училища“. В него като примери за упражнения са включени гръцки текстове от Св. Писание, светите отци, богослужебни последования. Учебникът се ползва вече десетилетия наред в нашите духовни учебни заведения, а интерес към него е проявен и в чужбина, например в духовните семинарии в Москва, Ленинград (Санкт Петербург) и Одеса. И нещо любопитно: дори ректорът на семинарията в Адис Абеба, Етиопия, гръцкият възпитаник йером. Хапте Мариам, е молил Българския патриарх Кирил да му се изпратят екземпляри от този учебник заради нагледното изложение на материала и добрите примери за упражнения.
Когато през 1950 г. Българската академия на науките замисля да издаде гръцкобългарски и българскогръцки речник, Апостол Михайлов е привлечен към авторския колектив и става деен и продуктивен негов член. Сполучливото съставяне на тези речници и тяхното издаване съответно през 1957 и 1960 г. безспорно е изиграло немалка роля за българогръцкото културно сближаване, още повече че в Гърция по това време не е имало подобни издания и нашите речници се използват еднакво от българи и от гърци и до днес.
С вдигането на схизмата на 22 февруари 1945 г. се разкриват големи възможности за общуване с останалите православни църкви, сред които няколко (Вселенска, Александрийска, Йерусалимска, Кипърска, Гръцка, донякъде и Албанска) ползват гръцкия език като официален, а в други има архиереи и богослови, учили в Атина (Солунският богословски факултет се открива едва в 1942 г.) – много от тях по времето, когато и Ап. Михайлов е учил там. Затова неговите лични познанства в тези среди, наред с езиковите му познания, много помагат при установяване на отношенията с поместните църкви.
Разбира се, на първо време най-важни са отношенията с Вселенска патриаршия. С нея БПЦ скоро обтяга отношенията си, след като на 10 май 1953 г. сама, без санкция от майката-църква, възстановява патриаршеското си достойнство. Последват осем години на „студен мир“, но неофициалните контакти не престават. Заедно с няколкото гръкоезични български архиереи и Ап. Михайлов полага много усилия да се постигне признание на патриаршеския статут на БПЦ, за да бъде приета тя и с това достойнство във всеправославното семейство. Провеждат се срещи и разговори на „неутрална територия“, разменят се писма, търсят се посредничества. Цялата тази църковно-дипломатическа дейност не минава без участието на Ап. Михайлов, на когото много разчитат патриархът и синодните митрополити. Той редовно преглежда пристигащия периодичен църковен печат от гръкоезичните църкви и изготвя бюлетин за патриарха и синода. Негови съвременници споделят, че Апостол Михайлов е имал определен дял за преодоляване и на последните трудности в отношенията с Фенер и за пълното нормализиране на общението с църквата-майка. Патр. Атинагор, който имаше известни познания по български, е държал на писалището си неговите речници. Високата си оценка за именития наш преводач патриархът изразява с отличаването му с почетната титла „архонт велик референдарий на Великата Христова църква“. Така той става първият българин, носител на това отличие на патриаршията. В Държавния архив у нас се пазят писма от личната кореспонденция на Ап. Михайлов с патр. Атинагор.
Когато се организират всеправославните съвещания през 1961 и 1964 г. на о-в Родос, Ап. Михайлов участва заедно с делегацията от български архиереи. През 1962 г. придружава Българския патриарх Кирил при неговите исторически мирни посещения в древните патриаршии и в Гръцката църква.
Написва поредица от пространни статии за голямата гръцка Религиозна и етична енциклопедия, участва в научни конференции по линия на балканистичните институти на България и Гърция, превежда на гръцки устава на БПЦ, поместен през 1972 г. в огромния труд на Китруския митр. Варнава „Основните закони за управление на православните патриаршии с исторически преглед“ (на гръцки). Ап. Михайлов написва и пространна статия за историята и настоящото състояние на БПЦ, поместена преди текста на устава. От Института за литература на БАН беше публикувано неговото изследване, посветено на новомъченика св. Георги Софийски (Стари) – „Един неизвестен софийски мъченик“ (1971 г.). Във връзка с кончината на своя колега Апостол Михайлов историкът Ганчо Велев (на втората снимка, заедно с Ап. Михайлов) преди петдесет години пише, че Ап. Михайлов е превел неиздадените писма на Българския екзарх Антим и предстояло да се издадат от Института по история на БАН.
Не на последно място трябва да се спомене и хабилитационният труд на доц. Апостол Михайлов „Езиковите особености на Пастирските послания“ (1967 г., неиздаден).
Последното му престижно участие в научен форум е на Втория конгрес по балканистика в Атина през 1970 г., откъдето се завръща с първите симптоми на своето коварно заболяване. Страданията му се увеличаваха и той не успя да преподава през зимния семестър на учебната 1970-1971 г. При подготовката ми за кандидатдокторантски изпити през същата есен по решение на Академичния съвет трябваше да го посетя в Александровска болница, за да определи темите и текстовете, които да влязат в изпита по Библейски гръцки език. Той не можа да участва в изпита, проведе го проф. Б. Пиперов. А моят учител почина в болницата на 14 януари. Не успя да завърши много свои научни планове, но и онова, което успя за завърши, успоредно с отличната му работа като преподавател и труженик в областта на междуцърковните връзки, е достойно за отбелязване и възпоменаване, за да не бъде забравено името му в нашата нова църковна история.
Бог да го прости!
Бел. авт.: 1. Братът на Апостол, Христо Михайлов, става свещеник и служи в гр. Варна до края на живота си. А след кончината на Ап. Михайлов съпругата му Елена и двете му дъщери отиват в манастира „Св. Лука“ в Княжево. 2. По повод кончината на доц. Апостол Михайлов е публикувана статия за личността му в списанието на Солунска митрополия "Γρηγόριος ο Παλαμάς" от българиста проф. Хараламбос Папастатис (+2012 г.). 3. Публикуваните снимки са от личния архив на г-н Борис Цацов. На втората снимка Апостол Михайлов е с Ганчо Велев в Бачковския манастир (неуточнена година), а на третата – в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ при посещението на патр. Атинагор в България (20-23 октомври 1967 г.). На тази снимка се виждат: на първа линия отляво надясно – Български патриарх Кирил, доц. Апостол Михайлов – преводач, Вселенски патр. Атинагор; на втори план: Халкидонски митр. Мелитон, Главиницки еп. Стефан, главен секретар на Св. Синод на БПЦ, Ловчански митр. Максим (после Български патриарх).
