Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

Κυρ. ΖακχαίουКогато Иисус отива към Йерихон, спрял за малко и вдигнал поглед към дърветата, настойчиво търсейки нещо. Онова, което търсил, бил един човек от най-богатите в областта и при това известен. Този човек, на име Закхей, бил началник на митарите, а това означавало грешен човек. Защото богатството на един митар било синоним на несправедливост и измами, а сребролюбието и съпровождащото го жестокосърдечие се смятат за най-големите страсти, които могат да обхванат човешкото сърце.

Този проблем изглежда не притеснявал митаря, тъй като във всекидневния си живот той установил, че парите са силен аргумент и думата на един богаташ винаги се зачита. Изглеждало, че нищо не му липсва, а земята, на която стъпвал, била здрава и сигурна. Парите му осигурявали този комфорт и животът му бил лесен и хубав.

Това обаче било само външното впечатление. Изглеждало, че има всичко, но той усещал, че нещо му липсва, само че не можел да определи какво е то. Парите, които щедро пилеел, удовлетворявали всичките му желания и той се наслаждавал на всичко, което иска. Накрая обаче винаги чувствал, че не се е насладил в живота си на онова, за което наистина копнее сърцето му.

И тогава Иисус минал през Йерихон. Закхей нямал причина да си създава без причина трудности. Бил богат и уреден човек, нямал сериозни проблеми, за да търси помощ, понеже всичко в живота му се развивало благоприятно. Мястото му не било сред народа, който следвал Иисус.

Но нещо го привличало. Нещо, което с течение на времето ставало все по-силно, докато престанал да го контролира. Искал и той да отиде да види прочутия учител Иисус. Не знаел защо, но го искал много силно.

И го направил. Трудно човек може да се противопостави на сърцето си и да се пребори с него. И понеже, от една страна, Закхей бил нисък, а от друга, искал да има панорамна гледка, се изкачил на едно дърво, за да вижда оттам по-добре учителя, който щял да мине. Разбира се, той се срамувал от постъпката си и затова се постарал да се скрие между клоните на дървото. И когато всичко вече било наред, дошъл големият момент.

Минавайки, Иисус спрял за момент и вдигнал очи нагоре – погледът му спрял върху Закхей и тогава Закхей, пред този поглед, разбрал какво е липсвало в живота му. Разбрал, че му липсвал Бог, че онази дълбочина в сърцето му, която оставала винаги празна и неудовлетворена, ще се изпълни само с присъствието на Бога. Защото само Бог може да докосне толкова дълбоко човешкото сърце.

В онзи момент Закхей осъзнал, че носталгията, която постоянно носел в себе си и която изпитвал дори след най-лудото веселие, била всъщност неговият копнеж и неутолимо желание да обикне Бога.

Слязъл и се изправил пред Иисус. А Христос приел всички добри помисли на това измъчено и грешно сърце – на едно грешно сърце, което обаче имало едно смекчаващо вината обстоятелство: че никога не се усетило удовлетворено в греха си.

На практика той също бил жертва – жертва на онзи всеяден и греховен звяр, който се нарича човешко невежество. Той също, както хиляди други хора бил лош, защото никой не го бил научил да стане добър. Бил грешник, защото никога не му обяснили, че грехът води до мрак, до безизходица, до задушаване, до отчаяние и до желание да сложиш край на живота си. Никога не го били учили, че красотата на живота принадлежи само на тези, които истински обичат Бога и наистина се интересуват от Него.

Сега обаче Закхей се разкаял за всичко това. Бил готов да се остави в Божиите ръце и да поправи всичко лошо, което извършил в живота си. И Христос възнаградил това негово покаяние и го последвал в дома му, потвърждавайки така промяната в житейския му път. Присъствието на Христос в дома му за него означавало ново начало, нов изгрев, където животът вече ще бъде напълно различен.

Но парадоксално, случилото се скандализирало религиозните хора в областта – самите те жертви на едно друго, може би по-опасно невежество. Невежество, която се лекува още по-трудно, когато се посреща със силата на логиката, а не с добро разположение на сърцето.

„Защо – мислили си те скандализирани – Христос трябва да ходи при този грешен човек?“. И тук си спомням едно мое преживяване. Малка случка, но от значение е отговорът на стареца. Когато отидох като послушник в манастира, скоро дойде и един дядо, който също искаше да стане монах. Това ме обърка и отидох да споделя помисъла си със стареца. „Значи, аз, който дойдох на осемнадесет години и този дядо на седемдесет, сме едно и също пред Бога?“. Старецът се усмихна на дълбокото ми невежество и ми отговори: „Би трябвало, обично мое дете, да се зарадваш, че този човек, макар и на тази възраст, е намерил пътя си към Бога. Този дядо дойде с нас, за да влезе заедно с нас в рая. Нима ние можем да го отхвърлим, когато Христос го приема?“.

Виждате ли колко голяма е разликата между логиката и сърдечното чувство? За съжаление, ние религиозните хора, много пъти подхождаме рационално към духовните въпроси и превръщаме Небето в бакалия. И най-лошото е, че си мислим, че така богословстваме.

Невежеството се корени в логиката, но за този, който се интересува от Бога, истинското знание е това, което Светият Дух му открива в сърцето или това, което Светият Дух ще каже на някой друг. Светият Дух общува и действа само в сърцето на човека, много често обратно на логиката и разума.

Ако познаваш много аскетични текстове от древите египетски скитове и пустини чак до новите светогорски духовни течения и учения, но не познаваш Светия Дух в живота си, ние монасите казваме за такива случаи: „Този многоучен не знае какво се случва с него“. Защото, понеже центърът на живота му се е пренесъл в главата му, с него се случва това, за което говорихме по-горе: най-многото, което може да направи с мъдростта, която е събрал, е да превърне Небето в бакалия. Този човек е загубен за духовното пространство.

Центърът, с който общува Светият Дух, е единствено човешкото сърце. Всичко останало са заместители на това сърце, които Бог е принуден да приеме и признае само тогава, когато се разочарова от сърцето на човека и ако това е абсолютно необходимо за спасението му.

Духовното невежество е по-опасно от другите, понеже се опира на знанието и логиката, което виждаме и в евангелския разказ за Закхей и религиозните хора, които осъдили Христос.

Превод: Златина Иванова

* Откъс от книгата „Слова на един монах“, т. 2 (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6fqk6 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит