Мобилно меню

4.98 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (100 Votes)

f8e5b25bc43e05891c941e4354fd46f6Дългата подготовка, която Църквата е определила, за посрещането на Рождество Христово е достатъчна, за да ни покаже, че се случва нещо изключително и неповторимо. Отците на нашата Църква възпяват този празник като начало на спасението ни, тъй като всичко добро, последвало след това, започва от момента, в който се ражда Христос.

Не е било лесно за Бога да намери решение за проблема на човека. Човекът бил озверял и се бил отдалечил от Него. Егоизмът му укрепвал и колкото повече време минавало, толкова състоянието му се влошавало. А, както ни уверяват отците-аскети, егоизмът и високомерието са равнозначни на психическо разстройство и лудост. Закономерно хората стигнали дотам да се покланят на идоли и демони, дори на безсловесните животни и влечуги.

Макар че било достатъчно да хвърлят един поглед около себе си и да намерят решение на проблема си. Хармонията на вселената, подредеността на творението и невероятната красота на природата възпявали истинския Бог. Всичко викало на висок глас за своя Създател! Но хората, здраво стиснали очите си и запушили напълно ушите си, успявали да не забелязват Бога. И вместо Него били готови да приемат всичко друго, но не и истинския Бог.

Защо обаче е тази несмисленост и лудост? Откъде е извирало страстното желание за бягство от Бога? Причината е била една-единствена: егоизмът и високомерието на хората. Хората не са желаели Бога, понеже пред Него е трябвало да кажат истината. Една истина обаче, която не е била приятна за тях заради състоянието, в което бил изпаднал човекът. Някога човек може и да е бил царят на творението, но сега бил роб на страстите си и жертва на шизофренията си. Някога присъствието и красотата му били изпълвали всичко, сега обаче неувереността и страховете му разрушавали всеки красив копнеж, породил се в сърцето му, и всичко, до което се докоснел. Някога бил прекрасен храм, сега е куп руини и отломки.

Сега човекът е трябвало да каже на Бога тази истина: че се е превърнал в пълен неудачник. За да се изрече това обаче е било нужно смиреномъдрие и тук е трагичният момент на проблема. Това бил възелът, който не е можел да мине през гребена, както казва народът. Демоните, които били заблудили хората, ги научили на много от нещата, които притежавали. Първо ги научили, че Бог е жесток и взискателен и че иска от хората толкова много неща, че е много трудно да Го приемеш и да Го следваш. Второ, научили ги и ги побъркали с много знания. Дали им мъдрост и ги оставили да търсят истината с разума си. Най-вече и преди всичко обаче ги научили и им дарили онова, с което е изпълнено съществото им – високомерието и егоизмът.

Хората последвали учителите си във всичко и сътрудничеството се оказало изключително успешно. То обаче имало и един сериозен недостиг. Демоните никога не ги научили на смиреномъдрие. Те нито го имат, нито го познават, следователно не могат и да го дадат на някого другиго. Както личи обаче, тази липса се оказва много важна. Ако демоните нямаха този недостиг и можеха да придобият смирение, те щяха веднага да станат ангели, а сатаната отново би станал Деница, изгряваща в утрото. А ако хората познаваха тази добродетел, нямаше да посрамят човешкия род, превръщайки го в поклонник на безсловесната природа.

Демоните обаче били дали на хората това, което имали. Което познавали, на него и учили. Убедили хората, че са най-красивите на земята и всеки от тях е величие, нещо като бог. И ги оставили така, разрушени и мъдри, да търсят отчаяно истината.

Единствената истина за живота обаче е единият и неповторим Бог. И пред тази неповторимост на истината, всички останали са незначителни.

Ако отхвърлиш Бога, всички други истини за живота ти се превръщат в боклуци. И така, под ръководството на демоните, безизходицата на човека е станала трагична, а болестта му – нелечима. Как да излекуваш един егоистичен и високомерен човек, който дори не е чувал думата смиреномъдрие?

И именно тук се намесва Бог. Макар че болните се отвръщали от Него, Той се погрижил за тяхното лечение. Хората имали нужда от смиреномъдрие, но не знаели какво е това. И Бог се заел да ги научи на него. Как го направил? Първо, самият Велик Бог станал човек. Спомням си словото на един старец за Рождеството на Христос: „Когато някога видиш Бога, чедо, – ми каза той – тогава ще видиш, че Бог е наистина Всесилен. Всичко може да направи. Всичко, освен едно – да стане човек. Бог обаче успял да направи това, за което по правило нямало ни най-малка възможност. Как го направил? Наистина необяснимо. Единственото, което не може да стане“.

Вторият начин Христос да научи човека на смирение, е бил неговата бедна майка. Помислете си каква е била св. Богородица? Не сравнявайте с днешното ѝ величие, за което говорят хората. Тогава тя е била една бедна еврейка, момиче – слабо, бедно, безпомощно, без никакво обществено признание.

На Изток и до ден днешен, ако нямаш виден произход и роднини, тъй че в обществото да се страхуват и да се съобразяват с тебе, си нищо. Бедният и неизвестен произход те осъжда на мизерно съществуване. Човекът не се възприема като личност, а се гледа произходът. А Христос се родил на Изток от едно много бедно момиче, в един обор.

И още много неща направил Христос, за да научи хората на смирение, така че те да намерят психичното си здраве и лечение; и най-важното оставил след Себе си Светия Дух, с основната мисия да научи хората на тази добродетел. Оттогава Светият Дух учи на смирение всички, които обичат Христос и искат да Го познаят. И това е единственият начин да се доближиш до Него.

Какво в крайна сметка е смиреномъдрието? Може би е да говориш смирено и да имаш смирен външен вид, което е толкова популярно в църковните ни среди? Не, разбира се. Смиренословието и смирената външност са болест и то труднолечима. „Ах, аз грешната и недостойната, достойна съм за ада… Ах, какъв голям грешник съм!“.

Здравите и естествени хора никога не се изразяват по този начин. Тези смиренословия на практика ни отдалечават от търсената цел, която е Христос. Смирените хора са и духовни, а духовният човек преди всичко има достойнство и е здрав психически, затова никога не се излага с подобно смехотворно поведение.

Тогава какво е смиреномъдрието? Смиреномъдрието е да приемеш истината, която ти открива Светият Дух. Една истина, която човекът няма сили сам да открие, но когато Бог види, че си истинолюбив и честен човек, тогава идва Светият Дух, хваща те за ръката и те завежда до дълбочината на сърцето ти. И там разбираш словото на светците, които са казвали, че „няма грях, нито извращение, което да не е пожелало сърцето ми“.

Ако издържиш това, което видиш, и го изповядаш искрено, тогава ставаш и смирен; без смиренословия и други подобни показни неща. Истината от само себе си и отломките от човешкото сърце са предостатъчни, за да съкрушат егоизма на човека и да го доведат до смирението.

Стига обаче човек да притежава две качества в живота си. Първото е да обича да търси и да служи на истината, и второ, да издържи действитео на Светия Дух. Защото духът иска, но плътта е немощна. Говорим за хирургична намеса, затова е нужна дълбока и аналогична издръжливост.

Дотогава обаче, докато се случи тази хирургична намеса на Светия Дух, който да изчисти гнойния абсцес на егоизма ни, нека спрем да лъжем себе си и другите с умилни слова и нека се изразяваме естествено като здрави личности. И нека помним, че смиреното говорене, заедно с останалите неща, е проява на скрит егоизъм. А Христос днес слезе на земята, за да ни научи на истинското смирение, което е здравето, уютът, сигурността на душата; смиреномъдрието, на което ни учи Светият Дух и което само Той може да създаде в дълбочината на човешкото сърце. Човешкото смирение е много бедно и прилича на фалшиво в сравнение с това, което Светият Дух дарява на човека.

Големите празници са възможност за ново начало. Дори Христос дарява по-лесно Своите дарувания в тези дни. Нека се опитаме да отпразнуваме това Рождество с повече Христос.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6qyxp 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец