Дългата подготовка, която Църквата е определила, за посрещането на Рождество Христово е достатъчна, за да ни покаже, че се случва нещо изключително и неповторимо. Отците на нашата църква възпяват този празник като начало на спасението ни, тъй като всичко добро, последвало след това, започва от момента, в който се ражда Христос.
Не е било лесно за Бога да намери решение за проблема на човека. Човекът е озверял и се е отдалечил от Него. Егоизмът му укрепвал и колкото повече време минавало, толкова състоянието му се влошавало. А както ни уверяват отците-аскети, егоизмът и високомерието са равнозначни на психическо разстройство и лудост. Закономерно хората са стигнали дотам да се покланят на идоли и демони, дори на безсловесните животни и влечуги.
Независимо че е било достатъчно да хвърлят един поглед около себе си и да намерят решение на проблема си. Хармонията на вселената, подредеността на творението и невероятната красота на природата възпяват истинския Бог. Всичко вика на висок глас за своя Създател! Хората обаче, здраво стиснали очите си и запушили напълно ушите си, са успявали да не забелязват Бога. И вместо Него са били готови да приемат всичко друго, но не и истинския Бог.
Защо обаче е била тази несмисленост и лудост? Откъде е извирало страстното желание за бягство от Бога? Причината е била една-единствена: егоизмът и високомерието на хората. Хората не са желаели Бога, понеже пред Него е трябвало да казват истината. Една истина обаче, която не е приятна за тях заради състоянието, в което бил изпаднал човекът. Някога човекът може и да е бил цар на творението, но сега бил роб на страстите си и жертва на шизофренията си. Някога присъствието и красотата му са изпълвали всичко, сега обаче неувереността и страховете му разрушавали всеки красив копнеж, породил се в сърцето му, и всичко, до което се докоснел. Някога е бил прекрасен храм, сега е куп руини и отломки.
Сега човекът е трябвало да каже на Бога тази истина: че се е превърнал в пълен неудачник. За да се изрече това обаче е било нужно смиреномъдрие и тук е трагичният момент в проблема. Това е възелът, който не е можел да мине през гребена, както казва народът. Демоните, които били заблудили хората, ги били научили на много от нещата, които притежавали. Първо ги научили, че Бог е жесток и взискателен и че иска от хората толкова много неща, че е много трудно да Го приемеш и да Го следваш. Второ, научили ги и ги побъркали с много знания. Дали им мъдрост и ги оставили да търсят истината с разума си. Най-вече и преди всичко обаче ги научили и им дарили онова, с което е изпълнено съществото им – високомерието и егоизмът.
Хората последвали учителите си във всичко и сътрудничеството се оказало изключително успешно. То обаче е имало и един сериозен недостиг. Демоните никога не ги били научили на смиреномъдрие. Те нито го имат, нито го познават, следователно не могат и да го дадат на някого другиго. Както личи обаче, тази липса се оказва много важна. Ако демоните нямаха този недостиг и можеха да придобият смирение, те щяха веднага да станат ангели, а сатаната отново би станал Деница, изгряваща в утрото. А ако хората познаваха тази добродетел, нямаше да посрамят човешкия род, превръщайки го в поклонник на безсловесната природа.
Демоните обаче били дали на хората това, което са имали. Което са познавали, на него са и учили. Убедили хората, че са най-красивите на земята и всеки от тях е величие, нещо като бог. И ги оставили така, разрушени и мъдри, да търсят отчаяно истината.
Единствената истина за живота обаче е единият и неповторим Бог. И пред тази неповторимост на истината, всички останали са незначителни.
Ако отхвърлиш Бога, всички други истини за живота ти се превръщат в боклуци. И така, под ръководството на демоните, безизходицата на човека е станала трагична, а болестта му – нелечима. Как да излекуваш един егоистичен и високомерен човек, който дори не е чувал думата смиреномъдрие?
И именно тук се намесва Бог. Макар че болните се отвръщали от Него, Той се погрижил за тяхното лечение. Хората са имали нужда от смиреномъдрие, но не са знаели какво е това. И Бог се е заел да ги научи на него. Как го е направил? Първо, самият Велик Бог е станал човек. Спомням си словото на един старец за Рождеството на Христос: „Когато някога видиш Бога, чедо, – ми каза той – тогава ще видиш, че Бог е наистина всесилен. Всичко може да направи. Всичко, освен едно – да стане човек. Бог обаче успял да направи това, за което по правило нямало ни най-малка възможност. Как го е направил? Наистина необяснимо. Единственото, което не може да стане“.
Вторият начин Христос да научи човека на смирение, е бил неговата бедна майка. Помислете си каква е била св. Богородица? Не сравнявайте с днешното ѝ величие, за което говорят хората. Тогава тя е била една бедна еврейка, момиче – слабо, бедно, безпомощно, без никакво обществено признание.
На Изток и до ден днешен, ако нямаш виден произход и роднини, тъй че в обществото да се страхуват от тебе и да се съобразяват с тебе, си нищо. Бедният и неизвестен произход те осъжда на мизерно съществуване. Човекът не се възприема като личност, а се гледа произходът. А Христос се е родил на Изток от едно много бедно момиче, в един обор.
И още много неща е направил Христос, за да научи хората на смирение, така че те да намерят психичното си здраве и лечение; и най-важното оставил е след Себе си Светия Дух, с основната мисия да научи хората на тази добродетел. Оттогава Светият Дух учи на смирение всички, които обичат Христос и искат да Го познаят. И това е единственият начин да се доближиш до Него.
Какво в крайна сметка е смиреномъдрието? Може би е да говориш смирено и да имаш смирен външен вид, което е толкова популярно в църковните ни среди? Не, разбира се. Смиренословието и смирената външност са болест и то труднолечима. „Ах, аз грешната и недостойната, достойна съм за ада… Ах, какъв голям грешник съм!“.
Здравите и естествени хора никога не се изразяват по този начин. Тези смиренословия на практика ни отдалечават от търсената цел, която е Христос. Смирените хора са и духовни, а духовният човек преди всичко има достойнство и е здрав психически, затова никога не се излага с подобно смехотворно поведение.
Тогава какво е смиреномъдрието? Смиреномъдрието е да приемеш истината, която ти открива Светият Дух. Една истина, която човекът няма сили сам да открие, но когато Бог види, че си истинолюбив и честен човек, тогава идва Светият Дух, хваща те за ръката и те завежда до дълбочината на сърцето ти. И там разбираш словото на светците, които са казвали, че „няма грях, нито извращение, което да не е пожелало сърцето ми“.
Ако издържиш това, което видиш, и го изповядаш искрено, тогава ставаш и смирен; без смиренословия и други подобни показни неща. Истината от само себе си и отломките от човешкото сърце са предостатъчни, за да съкрушат егоизма на човека и да го доведат до смирението.
Стига обаче човек да притежава две качества в живота си. Първото е да обича да търси и да служи на истината и второ, да издържи действието на Светия Дух. Защото духът иска, но плътта е немощна. Говорим за хирургична намеса, затова е нужна дълбока и аналогична издръжливост.
Дотогава обаче, докато се случи тази хирургична намеса на Светия Дух, Който да изчисти гнойния абсцес на егоизма ни, нека спрем да лъжем себе си и другите с умилни слова и нека се изразяваме естествено като здрави личности. И нека помним, че смиреното говорене, заедно с останалите неща, е проява на скрит егоизъм. А Христос днес слезе на земята, за да ни научи на истинското смирение, което е здравето, уютът, сигурността на душата; смиреномъдрието, на което ни учи Светият Дух и което само Той може да създаде в дълбочината на човешкото сърце. Човешкото смирение е много бедно и прилича на фалшиво в сравнение с това, което Светият Дух дарява на човека.
Големите празници са възможност за ново начало. Дори Христос дарява по-лесно Своите дарувания в тези дни. Нека се опитаме да отпразнуваме това Рождество с повече Христос.
