В кой ден (на седмицата, а и в еврейския календар на онова време) Господ Иисус Христос влиза в Светия град Йерусалим, посрещнат тържествено и въодушевено от мало и голямо? Това е един труден въпрос в изясняването на новозаветната хронология и особено в уточняването на хронологията на последните събития от живота на Спасителя на земята.
В евангелското литургийно четиво за празника Вход Господен в Йерусалим, наричан още Вайя или Цветница, или Връбница, четем:
„(1) Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. (2) Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. (3) Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. (4) Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: (5) защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? (6) Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) (7) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. (8) Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. (9) Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. (10) А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, (11) защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. (12) На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, (13) взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. (14) А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: (15) „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. (16) Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. (17) Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. (18) Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо“ (Йоан 12:1-18).
За да си отговорим на поставените в началото въпроси, трябва преди всичко да се опитаме да уточним: коя дата според еврейския календар е бил този „шести ден преди Пасха“ и кой седмичен ден? Оттам ще може да се види и в кой ден („на другия ден“, 12 ст.) Иисус Христос е влязъл в Йерусалим.
Можем да се опрем на едно сигурно свидетелство, което се съдържа по-нататък в Евангелието според Йоан, където е посочено, че първият „велик ден“ на празник Пасха (това е 15-ият ден на месец нисан) в годината на Христовите страдания, смърт и възкресение се е паднал в събота: „И понеже тогава беше петък, юдеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат“ (Йоан 19:31). Тогава основателно може да се предположи, че шестият ден преди Пасха, когато Иисус с учениците Си е пристигнал в село Витания, преди да влезе в Йерусалим, е 9 нисан на онази година, съответно е бил първият ден на седмицата. Но това е само едно от възможните обяснения. Защото възникват и следните въпроси: Как трябва да се разбират тези шест дена? Включват ли те деня на пристигането на Спасителя във Витания и до кой ден на Пасхата се броят – до 15 нисан или до 14 нисан, когато след залез слънце е започвал 15 нисан (не от полунощ, както е съвременната традиция), т. е. започвал е празникът Пасха с пасхалната вечеря (яденето на пасхалното агне), която по съвременните ни разбирания се пада на 14 нисан?
Има различни мнения по тези въпроси от древност и до днес. Древните тълкуватели са изказвали мнения без да спорят с останалите тълкуватели, изразили друго мнение. Докато днешната „мода“ е всеки да отрича мненията на останалите и да настоява за своята правота. Но това е духът на времето, който е навлязъл и в науката.
От Евангелието според Лука виждаме, че Иисус отишъл в град Йерихон („След това Иисус влезе в Йерихон и минаваше през него…“, Лука 19:1 сл.), гостувал в дома на Закхей и по всяка вероятност прекарал в този град съботния ден. Защото според еврейския закон, основавайки се на четвъртата Божия заповед („Помни съботния ден, за да го светиш…“, Изх. 20:8-11), в събота евреите не само не е трябвало да работят нищо, но също така според равински тълкувания не е трябвало да изминат разстояние по-дълго от 2000 лакти или 6 стадия (според някои това е равно на почти 1400 м). А в първия ден на седмицата, когато вече е било разрешено да се пътува, Спасителят тръгва от Йерихон да „възлиза“ за Йерусалим („Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Йерусалим“, Лука 19:28). Старинният глагол „възлизам“ предава съответния гръцки глагол „αναβαίνω“ (анавено) в оригинала и означава изкачване към по-високо място или към столицата. Трябва да имаме предвид, че разликата в равнището на Йерихон и Йерусалим все пак е около 1000 м, така че употребата на глагола е оправдана, макар и днес той почти да не се използва в нашия език.
По пътя за Йерусалим Иисус Христос спира във Витания – това е описаното събитие в Йоан 12 гл. Пристигането във Витания трябва да се постави в първия ден на седмицата. Вероятно Спасителят е останал поне една вечер в дома на Марта, Мария и Лазар, защото се говори, че са Му приготвили вечеря (2 ст.). Също така е било нужно известно време (имаме предвид часове), за да дойдат любопитни евреи да видят Този, Който преди това е възкресил Лазар. Нека отбележим, че възкресяването на Лазар не е станало при това посещение на Иисус Христос във Витания, макар ние сега да честваме събитието в деня преди самия вход Господен в Йерусалим, но това е поради необходимостта в една богослужебна година да се вместят толкова много събития от поне тригодишното служение на Спасителя.
„Любопитните евреи“ може да са били хора от самото село Витания, макар че те са видели Иисус Христос още в деня на чудото на Лазаровото възкресяване. Може да са били и евреи от Йерусалим, което е по-малко вероятно, защото в тези дни преди празника йерусалимските жители са били твърде улисани в подготовката за посрещането на поклонниците за Пасха. Много по-вероятно е те да са били евреи от кервана пътуващи за празник Пасха от северната част на Палестина през долината на река Йордан на юг през град Йерихон и накрая през село Витания за Йерусалим. Това са били подчертано религиозни хора, за които е било интересно всичко, свързано с Божиите знамения и чудеса.
Разстоянието от Йерихон до Витания се е изминавало за пет-шест часа, а от Витания до Йерусалим пътят е бил по-малко от 3 км. Щом пристигнели във Витания, поклонниците вече били почти в Йерусалим. Затова имали време да отпочинат, да се нахранят, дори да пренощуват там, преди да влязат в Светия град, още повече че имало все пак достатъчно дни до празника.
Иисус Христос и учениците Му не се задържали много в дома на техните приятели, защото Самият Той не бил обикновен поклонник за празника, а имал още доста неща да свърши в града. Затова веднага на втория ден от седмицата (по нашия сегашен календар на Велики понеделник, а по еврейския календар 10 нисан) Спасителят е пожелал да продължи пътя Си. Още с наближаването на Йерусалим е бил посрещнат много възторжено от народа, който Му оказал почести като на цар, приветствайки Го с думите: „Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!“.
По-нататък събитията са известни. Само да отбележим накратко, че след това посрещане не е имало нито други церемонии, нито царски угощения, а Христос се е отправил веднага към храма. Това е било обичайното за Него: храмът Божи е бил средоточие на религиозния живот на еврейския народ и всичко, което Иисус Христос е имал да каже на този народ, е било най-подходящо да се каже именно в храма – всъщност в двора на храма, където са стояли хората по време на молитвите и жертвоприношенията си.
Така е започнала последната седмица от живота на Спасителя, която заради претърпените от Него страдания ние наричаме Страстна.
А ако някой попита: защо все пак празнуваме Господния вход в Йерусалим в неделя, т. е. в първия ден на седмицата по еврейския календар? На този въпрос не е лесно да се отговори. Един възможен отговор е, че в църковния календар много от честваните събития не са поставени на точните им дати или седмични дни, а са сложени в дни и периоди, които имат преди всичко образователен и назидателен смисъл, а нямат за цел да предадат точна хронология според съвременното историческо разбиране.
Покланяме се на Твоите страдания, Христе, покажи ни и славното Си възкресение!
