Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)

gennisis05На прага сме на големия празник на Рождеството на Спасителя, който Църквата  чества толкова величествено, за да помогне на всички ни да преживеем голямата тайна, че заради нас Бог стана човек. И да подражаваме на любовта на Христос, вървейки по пътя, който Той прокара пред нас - пътят на крайното смирение, на кръстната любов към нашия брат, разбира се според нашите възможности и сили. Ако искаме да разберем по каква причина Бог стана човек, ще намерим отговора в онова, което самият апостол и евангелист Йоан казва в първата глава на своето Евангелие, а именно, че Словото стана плът и живя между нас, че Логосът стана човек и живя заедно с нас и на онези, които Го приеха, даде власт да станат Божии чеда. Тоест, които са приели Христос като въплътен Бог, са получили от Него властта, силата и възможността да станат действително чеда на Бога. Това е смисълът и причината Бог да стане човек – да обожестви човека по благодат. „Бог се въчовечи, за да стане човекът Бог по благодат”, за да върне човека към целта на неговото битие, за да намери човекът истинския смисъл на своята ипостас и на своя път в този свят, на своя живот, на своето „аз”.

И така, това е причината, заради която Бог се въплъти. Защото, ако целта беше ние просто да научим истините на Евангелието, тогава Бог не би станал човек, но би ни пратил по някакъв начин Евангелието като писмено или устно учение, чрез пророци, апостоли или дори ангели. Но това, че самият Бог става човек, означава, че нашето спасение е от Самия Бог, а не от нещо друго. Означава, че човекът е призван да развие връзка с Бога, лична връзка на любов с Христос, защото ако Бог бе останал невидим за нас и непостижим, как бихме могли да установим връзка с един такъв Бог? Бихме ли могли да Го обичаме, ако не Го познавахме, ако не знаехме пътя и начина, по който бихме могли да отидем при Него? Ние видяхме Бога в лицето на нашия Господ Иисус Христос, защото Словото стана плът и живя между нас. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина, както казва евангелист Йоан. Ето защо Църквата има уникалната възможност да съединява човека и Бога в пълно общение. Затова често пъти казваме, че Църквата се различава неимоверно от другите, да ги наречем религии или философии, защото Църквата не се базира на някаква етична или философска система, която да ни учи как да ставаме по-добри хора и как да влезем в Божието царство. Не е това Църквата. Църквата е опитът от познаването на Христос, Христос като Богочовешка личност, с която можем да влезем в общение, в пълно единение с Него. Затова тайнството на тайнствата на Църквата е Божествената евхаристия. Всеки път, когато се причастяваме с Тялото и Кръвта на нашия Господ, ние се съединяваме със Самия Него, ставаме членове на Христос и ставаме действително христоносци и богоносци.

А относно въпроса защо Второто лице на св. Троица слезе на земята, а не стана човек например Отец или Светият Дух, ще отговорим така: защото човекът е икона на Христос. Логосът е създателят на човека, тоест Христос преди своето Въплъщение е творецът на всичко, защото чрез Словото Бог всичко сътвори. Затова и в съответния момент Логосът стана човек, за да възроди и спаси човека, когото създаде. Човекът е икона на Христос, а Христос е икона на Отца, както ни казва апостол Павел. И поради тази причина, че ние сме икони, образи на Словото, затова и Той стана заради нас човек, а не някое от другите две Лица на Св. Троица.

А как ние преживяваме великата тайна на Христовото раждане? Без съмнение всички празнуват – и друг път сме казвали, че цялата вселена днес се изпълва с радост, както се пее в тропара, защото Христос се ражда в света и нашата надежда се сбъдва. Така че справедливо е всички да се радват и празнуват, като този дух разкрива, как да го кажем, светското благолепие на градовете, с техните празнични украси и всички други неща, които макар и да не са задължителни, бихме могли да възприемем положително като част от общата радост на тези дни. Но разбира се, смисълът на Рождество Христово е нещо много, много по-дълбоко. То е нещо, което се случва по същия начин, както Христовото Рождество през онази свята нощ – тоест в пълна тишина (исихия), далеч от човешката суета, далеч от светската мощ и светските фантазии, в смирената Витлеемска пещера. И така незабележимо Бог направи най-голямото благодеяние на човека – Той стана човек. Тоест, за да се роди Христос и в нашите сърца, Той действа в пещерата на нашето сърце, където влиза чрез Своята благодат и първо прогонва страстите и греха, лукавите и нечисти духове и тогава нашето сърце, което е истинският източник на страстите и греховете, става действително трон на Бога и палат на Царя и Христос се ражда в него. Там, в бедността на нашата човешка ипостас се извършва и тайнството на нашето спасение. Защо там? Наистина, както казва един друг светец, каква е ползата, ако Христос се беше родил, но аз не Го познавам в действителност? Може да го познавам мисловно, разсъдъчно, мога дори да вярвам в Него, теоретично, но в дълбочината си не Го познавам, не притежавам този опит на любовта. Не обичам Христос със страстта на непреодолимата любов към Него. Но за мен Христос е просто една теория, идеология, която приемам и признавам за истинска, по-добра от всички други. Но липсва опитът. Въпросът е, както и друг път сме говорели, не просто да вярваме в Бога. Писанието не ни говори за заповед на Бога да вярваме в Него. Това е само първото стъпало и нещо разбиращо се от само себе си, понеже вярата в Бога е заложена в нашата природа. Писанието ни казва, че първата и най-главна заповед на Бога е да обикнеш своя Господ. Ние сме призовани да обикнем нашия Бог, което е напълно възможно, защото Той стана заради нас човек и видяхме славата на Богочовека. И не само Го видяхме, не само Го чухме, но и се съединихме с Него, приемайки този Хляб и тази Кръв от св. Потир, станахме едно с Христос. Извършваме това в Църквата всеки ден, защото то именно е онова, заради което Бог стана човек. Ако Той не беше станал човек, то и ние не бихме могли да Го познаем, да се съединим с Него, защото Той щеше да бъде недостъпен за нас и непознат, нещо невидимо, без пълна възможност да бъде познато. Но Господ Иисус Христос, който показа Себе си чрез Своето въплъщение, ни даде възможност да се научим да Го обичаме и тази любов да стане нашия отговор, оскъден отговор, на Неговата голяма любов. Ние обичаме Христос, защото Той пръв ни обикна.

Това в общи линии е смисълът на Христовото Рождество – ние сме призовани да обикнем Бога. Всеки от мястото, където се намира, носейки кръста си и тежестта на дните си с търпение, с благодарност, гледайки единствено към Спасителя Христос, а не към други неща. Като очистим прахта от множеството теории и възможности, които ежедневието ни предлага, нека се опитаме да видим какъв е истинският смисъл на този живот, от какво действително се нуждаем, кое е онова, което търси сърцето ни. Ако разберем това, ще видим, че човек в крайна сметка намира покой единствено в любовта на Бога. Всички останали неща в един определен момент ни уморяват – и богатството, и славата, и силата, и знанието, и младостта и хиляди още неща. И не само ни уморяват, но в един момент ни напускат или пък ние ще ги напуснем в последния час на своя живот. Онова обаче, което ни отморява истински, е прегръдката на Бог Отец, Който никога не ни оставя сами, Който ни прикани да се приближим до Него, за да си починем. Както ни казва и сам Христос: елате при Мен всички отрудени и обременени с хиляди неща – хиляди грижи, хиляди грехове - и Аз ще ви успокоя. Наистина човек се успокоява в прегръдката на Бога. Само там. Всички останали неща преминават, затова и утехата, която ни носят, е временна, ефимерна, изпълват ни със стрес и затова, за съжаление, чувството за самота и несигурност неизменно присъства в днешния живот и общество. Пожелавам на всички благословено посрещане на празника на Христовото Рождество, което да изпълни сърцата ви с непреходен мир.

Превод: Златина Каравълчева


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a9d9d 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Имайте непресторена любов помежду си, пазете преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов"
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.