Рождественските обичаи на византийците наследяват много от традициите на римляните и са свързани с края на старата и началото на новата година. В навечерието на Рождество Христово те се събирали в храмовете, където се отслужвала "панихида", т. е. всенощна служба (от грц. παννυχίς - "всенощна"). Подът на храма обикновено бил посипван с лаврови листа или други благоуханни растения. Хората се обличали задължително с хубави дрехи, а който нямал такива, било обичайна практика да вземат назаем от по-богати свои съграждани. Едно от централните събития на празничния ден било шествието на императора от двореца до "Св. София", което имало характер на пищно зрелище. Императорът отивал до храма, придружен от всички дворцови велможи, всички облечени в разкошни дрехи, под съпровода на различни песни. Заможните домове във византийската столица Константинопол били украсявани нерядко със сребърни и златни украшения.
Религиозният обичай да се украсява дърво преминава от древногръцкия обичай „Ειρεσιώνη” (είρoς – вълна от овца) и в християнска Византия, като там се свързва с новогодишните празници. Древните гърци украсявали дърво от дива маслина или клонче с бели и червени гирлянди от вълна (напомнящи за нашите мартеници - б. р.), с есенни плодове, орехи, бадеми и др. В Древна Гърция обаче този обичай бил свързан с есента. Във Византия вратите на къщите били украсявани с лаврови клони, сплетени във венци. По време на рождественските празници по заповед на епарха на всеки град не само се почиствали улиците, но и се украсявали определени колони с розмарин, мирта и цветя.
Украсата на иглолистно дърво със свещички има късен произход. Според една от версиите тя е въведена от Мартин Лутер, който, като се разхождал една нощ в гората, гледал зимните звезди да блестят между клоните на дърветата и му хрумнала идеята да украси със светлинки едно рождественско дърво в дома си като символ на небето, откъдето Христос дойде в света.
Така разпространената ясла, която днес се поставя в основата на
Рождественската елха, води своите корени от византийски обичай. По време на Рождественските празници византийците приготвяли макети на пещери и в тях поставяли сламени ясли, а в тях дете, което изобразявало Иисус. Днес тази традиция се е развила преди всичко на запад, където макетите на витлеемската пещера с главните персонажи на Рождественската нощ са неизменна украса през тези дни.
Как византийците празнували Нова година
Византийците считали за свят ден началото на всеки месец и особено първия ден на януари. Следвайки обичая на римляните, които вярвали, че какъвто бъде 1 януари, такава ще бъде цялата година, византийците се опитвали да прекарат този ден колкото си може по-приятно, „отдавайки се на веселие” според св. Григорий Нисийски, който добавя, че по римски обичай хората се дарявали взаимно с различни парични суми. Известно е от изворите, че на 1 януари пари си разменяли не само обикновените граждани, но и членовете на императорското семейство – за което имаме сведения за домовете на императорите Теодосий и Аркадий. С най-голямо нетърпение чакали този ден децата, те благопожелавали на своите родители здраве и благоденствие и получавали за награда в устата си монета. Освен това обикаляли от къща на къща, отново благопожелавали благоденствие и дарявали сребърна монета, а в замяна искали от дарения двойна сума. Византийците наричали монетата от 1 януари – „strenna” (на грц. στρήνα - подарък, особено за Коледа и Великден). Отглас на този обичай е „парата”, която ние днес поставяме в празничната пита, за да бъде „късметлийска” цялата следваща година. По време на януарските календи парични дарения получавали лекарите, актьорите и учителите, за които пари законите изрично споменавали, че не се считат за „заплата” – тези празнични суми се наричали „kalandika”. Днешна далечна реплика на тази римско-византийска традиция е даването на 13-та коледна заплата в Гърция и други страни.
Още в навечерието на календите градските пазари зареждали с различни продукти, зеленчуци и други земеделски култури, диви птици. В нощта срещу 1 януари по улиците били запалвани много лампади, а много от гражданите на Константинопол и другите градове на империята прекарвали нощта пиейки, а празникът продължавал и на сутринта на следващия ден. В проповедите на св. Йоан Златоуст (Слово за калeндите) има запазени описания на тези празненства, като светецът, разбира се, остро критикува пиянските гуляи на мъже и жени през цялата нощ.
На 1 януари византийците си разменяли подаръци, плодове и сладкиши, като от сутринта обикаляли улиците и пазарите, за да купуват подаръци. Не било рядкост през този първи ден от годината да се дарява и свобода на роби в дома на заможните граждани. Всички очаквали гости, като вярвали, че влизащият с добри намерения и благосъстоятелен човек ще донесе късмет на дома през цялата година.
Освен това, вярвайки, че какъвто бъде първият ден на януари, такава ще бъде цялата година, византийците се маскирали, като се обличали като животни, камили, кози, елени – те скачали и викали срещу минувачите, тропали по вратите на занаятчийските работилници и цяла нощ не оставяли хората да спят. Според по-сериозните жители и църковниците тези маскаради били истински „шествия на демони”, а градът приличал на обсаден. Тези маскаради явно са били много разпространени, защото и през 12 век Теодор Валсамон твърди, че те се извършвали в провинцията и били много популярни.
Като цяло тези обичаи проявяват изключителна устойчивост във времето и започвайки от Древна Гърция и Рим преминават през Византия, запазват се и през османския период чак до наши дни. В различните европейски страни тези традиции се обогатяват с времето, но остават свидетелство за общия корен на християнската европейска култура.
