В навечерието на Новата година усещаме по-силно от друг път тайната на времето. Усещаме, с други думи, че този поток, в който всички живеем и в който с всяка минута „миналото“ изчезва и всяка минута ни изправя лице в лице с неизвестното бъдеще – този поток и съдържа в себе си главния въпрос, на който всеки е призван да отговори в своя живот.
„Дар напразен, дар случаен, защо си ми даден, живот?“ – пита поетът в своя безсмъртен стих. И наистина, достатъчно е само за миг да се откъснем от погълналите ни грижи, достатъчно е мислено само за минута да спрем безспирния, изчезващ в бездната водопад на времето, за да изплува от дълбините на подсъзнанието, където обикновено го крием от самите себе си, въпросът: „Защо е даден животът и в какво е неговият смисъл?“ – и да застане пред нас с цялата своя неумолимост.
Мен ме нямаше – и ето сега съм, мен няма да ме има, хиляди векове са изминали преди мене, хиляди ще изминат и след това… И на повърхността на този необозрим безкраен океан аз съм само мимолетно мехурче, в което за няколко секунди се запалва лъчът на живота, за да угасне и изчезне още същия миг.
„Дар напразен, дар случаен, защо си ми даден, живот?“. И какво означават в сравнение с това единствено честно, изпълнено с болка питане всички гръмогласни теории, с които се опитват да отговорят на него скучните теоретици на „щастливото бъдеще“? „Мы наш, мы новый мiр построим, кто был ничем, тот станет всем“… Дори най-простодушният и доверчив, най-недалновидният човек не може да не разбере, че всичко това е измама. Защото и този, за когото се казва, че „бил нищо“, и този, комуто обещават, че „ще стане всичко“ – и двамата ще изчезнат от лицето на земята, от този безнадеждно смъртен свят.
И затова, каквото и да ни внушават жалките пророци на жалкото щастие, истинският въпрос, вечно стоящият пред човека въпрос е само един: има ли смисъл в този толкова кратък живот? Какво означава в сравнение с необозримата бездна на времето този изблик на съзнание, тази способност да мислиш, да се радваш, да страдаш – този удивителен живот, който, колкото и да изглежда напразен и случаен, все пак усещаме като дар?
Ето, часовникът бие в полунощ на новогодишната нощ. И докато все още бие, за дванадесет кратки секунди животът спира, замира и като че всичко се съсредоточава върху онова, което сега трябва да започне, да се открие, да отговори на този мъчителен въпрос: какво е това – още една крачка към безсмисления край и изчезването, или неочаквано блясналата мълния на обновлението и новото начало? И в отговор идват от безкрайната висота или от безкрайната дълбочина думите: Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии... И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца... И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат (Иоан 1:9-12, 14, 16).
Това са думи на св. ев. Йоан Богослов в самото начало на неговото Евангелие. Те са пронизани с радостта, увереността и любовта на човека, видял светлината на истинския живот, за която е казано, че в тъмнината свети и тъмнината не я обзе (Иоан 1:5). Заслушваме се в тях и същата радост, същата увереност, същата любов започват да горят и в нашата душа. Безсилно е времето, ако над нас свети тази светлина. Не е напразен, не е случаен животът, той е дар свише, от Бога, за Когото сам Йоан Богослов казва, че в Него имаше живот и животът беше светлина за хората (Иоан 1:4). Във всеки човек, идващ в света, отново се запалва, отново се дарува този живот и към всекиго е обърната Божията любов, към всекиго е обърната Божията заповед: „Живей!“. Живей, за да обичаш! Живей, за да изпълваш живота с любов, светлина, мъдрост, знание! Живей, за да се преодолява в живота ти тъмнината, безсмислието и в края на краищата самата смърт! Защото през този свят, през този земен живот вече прозира вечността. И за да влезе в нас този вечен живот с Бога и в Бога, получаваме дара на живота в света и със света.
Да, страданията, съмненията, изпитанията, болката на раздялата – всичко това стана наш жребий. Толкова често губим сили в тази борба, и се предаваме, и падаме, и предаваме! И толкова често ни е страшно и самотно, и толкова често униваме, виждайки как в света тържествуват злото и ненавистта! Но Този, Който ни е дал живота, дарил ни е със свободата, научил ни е да разпознаваме доброто и злото, Той ни е дал и най-големия от всички дарове – любовта. Той каза и продължава да говори днес: В света ще имате скръб, но дерзайте: Аз победих света (Иоан 16:33). В него, в този свят, може и ние да побеждаваме, и нашият живот може да свети в него със същата светлина, която един път и завинаги засия – светлината, която тъмнината не може да обземе.
Часовникът бие… Нека дойде при нас това тайнствено бъдеще, защото, каквото и да носи то със себе си, ние знаем, ние вярваме, че Бог е с нас, че Христос не ни е оставил сираци, че Той е верен на обещанията Си (Евр. 10:23). Ето удивителните думи на Владимир Соловьов:
Време и тленост света ни владеят
ала не са ни владици, нито ни сгряват кръвта,
впрегнати чезнат, в мъглата мъждеят
вечно стои неподвижно слънцето на любовта.
Да, в това е нашето призвание, нашата свобода на Божии чеда: да не наричаме „владици“ тези, чието господство е разрушено, да не затваряме достъпа си до Слънцето на любовта, вярата и надеждата. Скоро ще свърши този празник и ще започнат делничните дни, трудът, умората, унинието. Но няма да допуснем делникът да завладее душата ни! Както слънчевата светлина прониква и през закрити прозорци, нека така и Христовата светлина като тайнствен празник присъства и в нашия делник, превръщайки целия ни живот в издигане, в причастност на Бога – труден, но радостен път във вечния живот. Защото св. ап. Йоан казва: Толкова възлюби Бог света, че отдаде Своя Единороден Син, за да може всеки вярващ в Него да не загине, но да има живот вечен (Иоан 2:16).
Честита Нова година!
Превод: Златина Иванова
* „С новым счастьем!“ – В: Шмеман. А. Беседы на Новый год, изд. Православного Свято-Тихоновского университета 2009 (бел. прев.).
