Някога думите „Христос възкръсна“ са били много повече от поздрав, те са носели убеденост, към която хората са се приобщавали, казвайки си един другиму: „Христос воскресе!“. „Воистину воскресе!“ – отговаряли им другите и на тази убеденост във Възкресението като факт всички градели своето ежедневие. Христос възкръсна – и значи не всичко свършва със смъртта. Не за да се утешават с лъжливи фантазии са се поздравявали така предците ни, а защото от тази емпирична убеденост са черпели смисъл и съдържание, черпели са ценностите на живота си. Ако Христос възкръсна, Който е самата сърцевина на нашето съществуване, то субектът или човешката личност не свършва с биологичната смърт. Тогава дори политиката, икономиката, обществените институти получават друг смисъл и перспектива. Ако отговорността на човека не се ограничава до условните предели на ортологизма и формалните задължения, ако отговорността за действията на човека в крайна сметка отвежда до разпнатата и възкръснала за него Любов, тогава и политиката се превръща в служение на любовта, в себеотдаване, в копнеж да служиш на братята си и на техните нужди.
По нашите земи тази вяра във Възкресението и това предание за Бога не като отмъстител, а като любим и Жених на човека, е крайъгълният камък, върху който се е организирал животът и социалното тяло… Десетилетия вече с упорство изкореняваме всяка вяра и всяка надежда, всяка истинска любов от душата на народа. Разрушихме душите с мъртъвината на „прогресивното“ самомнение, на маймунското подражание на уж модерни идеи, които оставят човека без корен и без чувства в ужасяваща пустош и самота. Катастрофата, която ни сполетя през последните години, и особено в образованието, е страшна. И въпреки това никой не говори за величието на нравствеността и за човешката надежда, надежда за нещо повече от инстинкта за оцеляване и потребителската истерия. А тяхното възраждане е единствената ни надежда – за да открият тези земи отново краеъгълния камък на живота. Това е молитва и необходимост.
Превод от гръцки: Златина Иванова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w6h
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж
