Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

1_44.jpgНякой беше казал, че „Великден е единственият ден от годината, когато всеки може да влезе в храма, без да се страхува, че ще бъде заподозрян доколко дълбоко е обвързан с християнската вяра и живот“.

И наистина, Великден е най-светият ден на нашата православна християнска вяра. Без Възкресението на Иисус животът няма никакво значение. Като споменава погребването на телата ни след смъртта, Паскал казва: „Колкото и да е била красива цялата пиеса, нейното последно действие е кърваво. Върху главите ни изсипват пепел и с това тя се прекратява завинаги“. Без Възкресението окончателният край на човека не е нищо повече от една лопата, пълна с кал, хвърлена върху мъртвото му тяло. Без Възкресението на Иисус, ако използваме думите на Ерик Хофер, „ние сме осъдени на смърт още от нашето раждане, а целият ни живот е само едно пътуване с автобус към мястото на нашата екзекуция. И цялата ни борба и съперничество е за местата в този автобус, но пътуването свършва преди дори да сме разбрали това“.

Смъртта ни заобикаля от всички страни. Всеки ден ние слушаме за войни, а земното ни кълбо е претоварено от ядрени арсенали, носещи смърт и разрушение. Стари и нови болести вилнеят по нашата земя, оставяйки след себе си смърт. Гнет и неправда непрекъснато отнемат пълнотата на човешкия живот. Смъртта присъства в живота ни под отчайващо много форми.

И ако в действителност сме част и дял от една безсмислена вселена – такава, в която Иисус би бил умъртвен на Кръста без да възкръсне, то единственото смислено нещо би било състоянието на депресия. Защото тогава наистина би имало защо да сме депресирани.

О. Димитрий Дудко казва: „Какъв смисъл би имало, ако всичко завършва със смърт? Личността умира и толкова. За живот можем да говорим само ако той е вечен“.

Ето защо за православното християнство Възкресният ден е празненството на празненствата. Този ден е празненство на най-пълното, най-решително и последно освобождение и радост, които нашата вселена е виждала някога.

В своето паметно Пасхално послание св. Мелитон Сардийски (2 в.) обяснява причината за тази пасхална радост, като поставя в устата на Възкръсналия Христос следните думи:

„Елате при Мене всички семейства народи, които сте опетнени от грехове, и ще получите опрощение. Защото Аз съм вашата прошка. Аз съм Пасхата на спасението. Аз съм Агнецът, заклан за вас. Аз съм вашето изкупление. Аз съм вашият живот. Аз съм вашето възкресение. Аз съм вашата светлина. Аз съм вашето спасение. Аз съм вашият Цар. Аз ви водя към небесните висоти. Аз ще ви покажа предвечния Отец. Аз ще ви въздигна с Моята десница“.

Централното място на Пасхата в Православната църква прот. Йоан Майендорф обяснява по следния начин:

- че насред един свят, в който господства смъртта, съществува единствената и уникална надежда: Възкръсналият Христос;

- че насред един свят, който има съзнание за своята смъртност и следователно е детерминиран от страха от смъртта, има едно решение: животът;

- че насред един свят, който постоянно предлага на човека своите фалшиви гаранции, като сигурността на властта, на парите, на илюзиите за „социален“ или „научен“ прогрес, съществува и едно предложение, направено от Самия Бог: това за вечността и за радостта в Христа.

Но ги има и онези, които казват: „Вярваме само в духовното Възкресение на Иисус“. На такива ние отговаряме: „Не съществува нищо подобно на това, което вие наричате духовно възкресение. Духът на Иисус не влезе в гроба. Там беше Неговото тяло – самò то беше положено в гробницата. Неговият Дух беше жив. Той слезе в ада, за да занесе спасението и на светците от Стария Завет“. Излезлият пък от гроба не беше дух, а цялостната личност на Иисус Христос – тяло, душа и божество. След Възкресението Си Иисус яде и пи със Своите ученици, като дори им позволи да Го докоснат, за да се уверят, че Той не е привидение… „понеже духът – каза Той – няма плът и кости, както виждате Мене, че имам“ (Лука 24:39).

Ние живеем в тъмния лабиринт на смъртта. Отчаяно търсим да открием измислената изгубена нишка на Ариадна, която да ни изведе на обратния път – на пътя към изхода. Но скъпоценната нишка на Ариадна, която ни извежда от тъмния лабиринт на смъртта не е нищо друго, освен Възкръсналият Христос. Той е Изходът, Който води от мрачния гроб на смъртта към живота. Това е изразено толкова добре в православната икона на Възкресението, която ни представя Възкръсналия Господ, достигащ лабиринтите на ада, за да издигне Адам и Ева, а заедно с тях и цялата останала част от човечеството, от смърт към живот.

В Никео-Константинополския Символ на вярата ние провъзгласяваме: „Чакаме възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!“. Събитието на Пасха включва в себе си възкръсването на тялото на Иисус. То ще включва и нашите собствени тела, когато Той дойде отново, за да ни възкреси от мъртвите при Всеобщото възкресение.

Превод от английски: Борис Маринов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wxy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.