Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

1_82.jpgПредговор към книгата Богословието и Църквата

Днес, когато православното богословие постепенно открива своята мисия сред западното общество и формулира посланието си към това общество, е особено важно то да бъде здраво вкоренено в своите основи. И действително, не може да съществува традиция без приемственост, без последователност и католично съзнание за духовно единство с онези, които са правили богословието в ситуации, различни от нашата.

През последните години за англоговорящите читатели станаха достъпни някои трудове, написани от православни богослови, излизащи от гръцки и руски среди, но, с изключение на няколкото кратки есета, публикувани в периодичните ни издания, съчиненията на най-влиятелния и продуктивен румънски богослов на нашето време, благоговейният Думитру Станилое, оставаха до голяма степен непознати. Ето защо публикуването на тази книга идва, за да запълни една очевидна празнина и напомни на западния читател за динамичното съвремие на румънското богословие. В свеж и майсторски синтез – едновременно вкоренен в традицията на Отците, но и отворен към справедливите търсения на днешната християнска мисъл, – авторът предоставя на читателите си динамично разкриване на православното учение за Светата Троица, като основа както на еклисиологията, така и на антропологията.

Думитру Станилое е роден на 16 ноември 1903 г. в румънския гр. Влъдени. Получава средното си образование в Брашов, след което учи богословие в столицата на тогавашната румънска Буковина – във факултета на Черновиц (1922-1927). Като студент той изглежда зает основно, и с пълно основание, с темата за конфесионалната идентичност на Православната църква, която – в северните румънски земи – току-що е излязла от дълъг период на борби за оцеляване под унгарско, римокатолическо и протестантско, надмощие. В края на 20-те години на столетието Станилое защитава дипломна работа на тема Кръщението на децата и докторска дисертация върху тема, озаглавена Животът и творчеството на Йерусалимския патриарх Доситей и връзките му с румънските княжества. Добре известно е, че Доситей Йерусалимски е авторът на Православното изповедание от 1675 г., в което е формулиран православният отговор на калвинистичното по дух изповедание на патриарх Кирил Лукарис (1572-1638). След относително кратък период зад граница – в Атина, Мюнхен, Берлин и Париж – отец Думитру Станилое започва своята дълга кариера в Богословския факултет на Сибиу, Трансилвания (1929-1946) – първоначално като професор, а по-късно и като ректор на този факултет.

Това е и периодът, когато богословската му мисъл и методология претърпяват съществена и съзидателна промяна. През 1930 г. той публикува в превод на румънски език тогавашния стандартен гръцки учебник по догматическо богословие на Христос Андруцос – учебник, който е пример за в основата си латинизирания и схоластичен подход към богословието. Скоро обаче той решително се обръща към изучаване на Отците. През 1938 г. в Сибиу е публикувана неговата кратка, но изключително добре документирана книга Живот и учение на св. Григорий Паламà. Тук възгледът на отец Думитру относно Бога и съдбата на човека изоставя западните концепции, оформени в периода на Реформацията и Контра-Реформацията. Той открива сотириологията на Отците и измеренията на богочовешкото общение и космическото преображение. Тези му открития намират израз пред широката аудитория в книгата Иисус Христос и възстановяването на човека (Сибиу, 1943 г.) и определят отец Станилое като пионер на богословското и духовно съживяване на Румъния.

Трагедията на Втората световна война и последвалите радикални политически промени се отразяват и върху богословската дейност на отец Станилое. Повечето от времето той посвещава на мълчаливо свидетелство за едното потребно (Лука 10:41-42) и към 1948 г. подготвя първите три тома от румънската – разширена и придружена с бележки под линия – версия на добре известният като Добротолюбие компендиум на светоотечески творения. Така, макар самият той да е женен свещеник, неговото име се свързва завинаги с обновата на монашеството в следвоенна Румъния.

През 1946 г. отец Станилое започва да преподава в Богословския институт в Букурещ, който вече е отделен от държавния университет. Особеното положение на Румънската православна църква в условията на новия политически режим все още позволява публикуването не само на няколко допълнителни тома от Добротолюбието, но и на някои негови важни богословски съчинения, като Православното християнско учение (1952 г.) и Учебник по догматическо и символическо богословие в два тома (1958 г.).

Периодът от 1958 до 1962 г. е една петгодишна празнина в биографията на отец Станилое – често явление в биографиите на много от лидерите на християнството по това време както в Румъния, така и в други балкански страни, и в Съветския Съюз.

След завръщане на преподавателска работа в Богословския институт през 1963 г. отец Думитру Станилое подновява своето забележително продуктивно творчество. Основната негова загриженост сега изглежда като че ли парадоксална за редактор на монашески текстове – в едно балансирано православно богословие той се стреми да открие учение за цялостност на творението – на света и на човешката култура. Често позовавайки се на преп. Максим Изповедник и неговото учение за творческия Логос, отец Станилое постоянно разглежда Въплъщението като основа на окончателното, решително и цялостно преобразяване на космоса. Понякога критикуван за този свой онтологичен оптимизъм и за нежеланието си да говори за вътрешното разстройство на творението вследствие грехопадението, той остава – в примера на своя живот и в настойчивостта на своето свидетелство – един богослов на надеждата. Като прилага същия този позитивен подход към отношенията между Православието и Западното християнство, той демонстрира за пореден път истинността на убежденията си – в безкомпромисното търсене на такова решение на спорните въпроси, което по-скоро да освобождава, отколкото да бъде съд над другите.

В продължение на почти половин столетие в Румъния отец Думитру Станилое води битка с рутинната схоластика, желаеща да подмени същността и въображението с празната на съдържание академична самодостатъчност. Това той прави в името на истински католичното и динамично Православие. Отец Станилое е наистина един човек на Църквата, който заслужава да бъде чут навсякъде.

Превод от английски: Борис Маринов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wwy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.