Досега все още не е съставено подробно, систематизирано и документирано богословско обобщение на румънското богословие. Наченки на един вид „етно-теология“ се появяват откъслечно през IV век в Скития (Добруджа). Това, по думите на Мирча Елиаде, „примитивно“ богословие е с изразен местен и народностен характер и е вкоренено в монашеството. Основен тласък за зараждането на писмено предавана догматична мисъл дава силното византийско влияние. През XIV век в монашеските среди се появяват първите богословско-катехизаторски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В тази връзка трябва да се спомене най-вече дейността на йеромонах Макарий (началото на XVI век) и главния му труд Liturghierul slavon (Славянски Служебник).
Влиянието на Реформацията дава нова насока на това движение. За централна фигура на румънското православно богословие се счита дякон Кореши. Основният му принос се състои в превода на четирите Евангелия(1561). В по-късните му трудове – Întrebare crestinească (Християнски въпрос) (1561), Evanghelia cu învăţătură (Обяснено Евангелие) (1564), Molitfelnicul (Молитвеник) (1564), Psaltirea românească (Румънски псалтир), намират израз и реформаторски идеи. От това време много по-самостоятелен и задълбочен е вече догматичният, нравоучителен сборник на Neagoe Basarab: Învăţăturile lui Neagoe Basarab către fiul său Teodosie(Поучения на N. Basarab за сина му Теодосий).
Със събора от Яш (1642) започва нова епоха за румънското православно богословие. Основополагащ за нея е символът на вярата, признат от целия православен свят, както и от митрополита на Киев Петър Могила (1596–1646).
Доминираща роля на богословската сцена имат митрополитите Варлаам(1632–1653) и Дософтей (починал 1693). Двамата се опитват да се противопоставят на славянската и византийска ригидност. Варлаам пише румънския учебник: Cartea românească de învăţătură (1643) и редица критични бележки срещу протестантизма: Răspunsurile împotriva Catehismului calvinesc (Отговор на калвинисткия катехизис) и Catehismul calvinesc (Калвинисткият катехизис) (1645). Някои тогавашни политици също се чувстват привлечени от богословието. Към тях се числи Николае Милеску, който превежда Стария завети творбите на Св. Симеон Солунски за Ересите; Константин Кантакузин сътрудничи при превода на Библията на румънски (1688) и е съавтор на практическия Справочник (За безпомощността); Димитър Кантемир обобщава исторически (Descriptio Moldaviae), философско-нравствени (Divanul), апологетични (Loca Obscura) и не на последно място и църковно-исторически творби (Curanus); Константин Бринковиану участва наред смитрополит Антим Иверианул в дискусията за пресъществяването и претворяването на св. Тайни.
Въпреки богатата литература още не можем да говорим за самостоятелна богословска дейност. Важно е да се отбележи, че тогавашните опити са положили основите на по-нататашното румънско богословие. Светоотеческата ориентация на онова време оказва голямо влияние върху днешното румънско богословие и върху Станилое.
XVIII век започва с болка и ужас за Румънската православна църква. През 1700 г. се усъществява унията на Гръцката униатска църква с Рим. Разбираемо е, че както от православна (Ion Circa, Visarion Sarai, Sofronie de la Cioara и други), така отчасти и от униатска страна (предимно Трансилванската школа – Scoala Ardeleană, представена основно от Samuel Micu-Clain, Gheorghe Sincai, Petru Maior) се публикуват силни, антипапистки, полемични творби – против примата и непогрешимостта на папата, против идеята за чистилището, против някои богословски виждания за тайнствата и т.н. Въпреки че това време не ражда систематизирана догматика, се изясняват много догматически и най-вече еклесиологични въпроси.
Характерено за XIX век е влиянието на рационализма, на позитивизма и на теософията; може да се установи и схоластично въздействие. Прави впечатление, че новата метафизика оказва също силно влияние. Богословието придобива нов облик, придобива дидактичен характер. Откриват се нови богословски факултети и светоотеческата литература се култивира още по-силно.
Самостоятелното румънско православно богословие води началото си от Вениамин Costache (1768–1846, в Молдова) и Григорий IV (наричан още Григорий Даскал, 1765–1834, в Угровлахия).
Развитие на догматиката
В началото на ХIX век опитите в областта на догматичното и на нравственото богословие все още се преплитат. При тези условия и под руско влияние възниква догматическо-нравственият богословски наръчник на Gheorghe Lazăr (1779-1823) През 1854 г. е публикуван първият наръчник по догматика, съставен от Йоан Raici. Опитите на I. Olariu, A. Comorosan und S. Melchisedec не са задълбочени. В техен превод излизат например творби на Булгаков, Silvestru de Canev и А. Амфитеатров.
Самостоятелни, но по-кратки съчинения публикуват S. Saghin (Догматът за въплъщението съгласно учението на Православната църква – 1899; Dogma soteriologică [Догматът за Изкуплението] – 1903), V. Loichiţă (Numirile biblice ale lui Dumnezeu si valoarea lor dogmatică [Библейските имена Божии и догматическото им значение] – 1927). От много по-голяма важност обаче са: Свидетелствата и най-важните изложения на вярата на гръцко-ориенталската църква (Leipzig 1904) както и Compendiul de Teologie simbolică (1904) от I. Mihălcescu. Усилията на редица богослови през изминалия 20. век, сред които N. Bălan, G. Comsa, N. Popovici, P. Rezus, I. Todoran, D. Belu, D. Stăniloae, N. Chiţescu, I. Bria и други водят до възникването на силно светоотечески вдъхновено, самостоятелно „румънско” богословие.
Цели, задачи и становища на съвременното румънско православно богословие
След революцията през 1989 г. румънското богословие най-сетне си отдъхва след дългия период на изолация и ограничаване. Но новите предизвикателства на времето не търпят отлагане. Пропуснатото и забранявано до този момент трябва да бъде наваксано. Сега не бива да бъдат разглеждани само високоакадемични богословски теми. Вместо това са необходими основополагащи богословки пояснения. Емигрантските вълни от Средна, Източна и Южна Европа, навлизането на религиозни секти, разпространяването на секуларизма, многобройните проблеми, произтичащи от все по-бързото развитие на техническата цивилизация и не на последно място религиозните търсения на хората поставят и Православната църква пред нови проблеми. Богословието трябва да говори на следните въпроси: човекът и неговия Бог, достойнството на човека, християнският път в днешния свят, ролята на литургията, същността и мисията на Църквата и т.н. Затова богословието и богословите получават ясни „насоки“.
Цели, задачи и становища на съвременното румънско православно богословие
След революцията през 1989 г. румънското богословие най-сетне си отдъхва след дългия период на изолация и ограничаване. Но новите предизвикателства на времето не търпят отлагане. Пропуснатото и забранявано до този момент трябва да бъде наваксано. Сега не бива да бъдат разглеждани само високоакадемични богословски теми. Вместо това са необходими основополагащи богословки пояснения. Емигрантските вълни от Средна, Източна и Южна Европа, навлизането на религиозни секти, разпространяването на секуларизма, многобройните проблеми, произтичащи от все по-бързото развитие на техническата цивилизация и не на последно място религиозните търсения на хората поставят и Православната църква пред нови проблеми. Богословието трябва да говори на следните въпроси: човекът и неговия Бог, достойнството на човека, християнският път в днешния свят, ролята на литургията, същността и мисията на Църквата и т.н. Затова богословието и богословите получават ясни „насоки“.
Най-общо казано, на преден план трябва да се поставят следните цели: В първостепенна задача се превръщат разпространяването на Евангелието, запознаването с вечните истини и разкриването на пътя към истинска реализация и изпълване на личността. Стъпвайки на тази основа, трябва да се покаже пътят, който води до християнско единство, път, който свързва човека с любящото му начало, с ипостаста на върховната любов. Освен това се търси органична връзка между догмат, култ, духовност и мисия. Стремежът е да се покаже доксологичния характер на догматите, догматичното съдържание на литургията, връзката между догматите и живота, екзистенциалните заключения на християнското битие и мисионерския характер на изразеното в догматите послание на Евангелието.
В много публикации се изследват и допирните точки и взаимодействието между Църква и общество. Общо е схващането, че една защитна самоизолация на Църквата с цел да се противопостави на нововъзникващите „болести на капитализма”, с което и да се оттегли от обществените събития, би означавало да се пренебрегне земното измерение на човека и да се омаловажи „материалната”, но дадена ни от Бога реалност.
Разширява се и хоризонтът на икуменическия диалог с католиците, а също и със западните протестантски и англикански църкви. Сравнителните, апологетични и полемизиращи разработки от миналото днес отстъпват място на взаимното допълване, без да се прикриват разликите.
Така периодът след Втората световна война, но основно след прехода 1989 г. се превръща за румънското православно богословие в ново стъпало на съзряване и на самоутвърждаване. Това е път на откриване на себе си чрез другите.
Под въздействието на значимите социални, политически и икономически промени възраства ново богословие: богословие на мира – мирът като историческа необходимост, като условие за духовно и материално развитие, като едно по-високо стъпало на човешкото битие; богословие на служението – установява се неразривната връзка между богослужение и служба на човека; богословие на обновлението, на развитието – за справедливо, човечно общество; политическо богословие – Божия народ, Църквата, която не е от този свят, но е в света, и това означава съвсем конкретно, определено от времето и пространството общество.
В резюме може да се каже: При разглеждане на съвременното православно богословие в Румъния се установява изразена антропологична ориентация. Всичките му аспекти водят до христо-образна, духовна антропология. Не случайно богословието на Станилое е и богословие на човека. Еднакво определящ е и един тясно свързан с антропологията аспект на църквата, телесността, която представлява основата на една нова или поне новоразработвана православна космология. На преден план излиза нова антропология и космология. Нова в смисъл, че се прави опит да се преосмислят „старите извори” по нов, съвременен начин, което поставя светоотеческото наследство от първите векове отново в центъра на богословския интерес, за да се формира там и центърът на християнската антропология и космология.
Превод от немски: Вера Биюкова
