Едно литургическо предложение

Продължение от „Венчанието“

Един последен въпрос, който с право може да бъде зададен, е: дали първоначалната връзка, съществувала между Евхаристията и брака, не би трябвало да бъде възстановена в практиката на Църквата? Мнението ни е, че трябва – по един отговорен и компетентен начин, под съответстващото ръководство на църковните власти.

Всъщност както гръцкият Евхологион, така и славянският Требник изискват службата да бъде извършвана „след божествената Литургия“, докато свещеникът все още „… стои в светилището“.[1] Тъй като обаче това изискване никога не се изпълнява на практика, така че връзката между Евхаристията и брака не става видима изобщо от начина, по който се отслужва Венчанието (обичайно следобедно време), едно възстановяване на първоначалния чин на Венчанието в рамките на самата Литургия (виж Глава 4 по-горе – тук) би било най-добрият начин – и от пастирска, и от литургична гледна точка – за разкриване на действителните измерения на християнския брак.

Очевидно е, че последованието на Обручението ще трябва да се отслужва отделно, предишния ден, по възможност в навечерието на самото Венчание. Така Венчанието би могло да се състои по време на редовната неделна св. Литургия в съгласие със следното:

- Начало с обичайния възглас: „Благословено е царството...“;

- Велика ектения с допълнителни прошения от венчалната служба;

- трите венчални молитви, всяка от които последвана от по един от антифоните на Литургията (впрочем, антифоните може и да бъдат пропуснати, следвайки образеца от богослужението, отслужвано заедно с вечерната в навечерието на големи празници);

- полагане на короните;

- Малък вход, Трисветата песен и четения от Писанието, последвани от останалата част от св. Литургия;

- след приемане на св. Причастие женихът и невестата отпиват от общата Чаша, като се благославят със съответни молитви;

- трикратно обикаляне около аналоя („Исайе, ликувай“);

- сваляне на короните и край на службата.

Тази последователност не би удължила Литургията с повече от десетина минути и би придала на венчалната служба действителното ѝ и изначално място в литургичното действие на цялата Църква. Разбира се, така описаното последование не би могло да се извърши в случаите на „смесени бракове“ или „повторен брак“. В тези случаи, предвид изключването на съвместното причастяване, последованието ще се отслужи отделно от божествената Литургия.

Следва

Превод: София Ангелова

* „A Liturgical Suggestion“ – In: Meyendorff, J. Marriage: An Orthodox Perspective, Crestwood, NY: „St. Vladimir’s Seminary Press“ ³2000, p. 42-43 (б. пр.).

[1] Виж, например, началото на Последование бываемое о обручении: „По Божественной литургии, священнику стоящу в святилищи, предстоят хотящии спрягатися пред святыми дверьми: муж убо одесную, жена же ошуюю“ – цит. по Требник от 1906 г., достъпен на страницата Азбука.ру – тук (б. пр.).