от Григорий, монах и презвитер
Благослови, отче!
Нека Давид, богоотецът, пръв начене настоящото празненство, приканвайки всяка твар на веселие.
Нека играе, свирейки на гусла, защото ето, кивотът на Божието упокоение се появява и се приготвя Престолът, който ще въздигне Цар Израилев.
Нека пее псалмопения, извисявайки глас. Чуй, дъще, и виж, и наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота.[1]
Нека се радват Йоаким и Анна,
защото родиха за нас
тази, която неизразимо ще роди Твореца;
тази, която ще стане залог на човеците пред Бога;
тази, която ще помири Бога с човеците;
защото родиха за нас
от безплодно съпружество – живоносна клонка;
защото засадиха за нас
от сух корен – градина, от Бога дарена, която ще носи мир на Израил и спасение на народите.
Нека се весели и първият човек – Адам,
защото се роди неговата внучка, която ще унищожи пламенния меч,[2]
за да не пази повече вратата на Едем;
за да не са заключени вече за него райските двери на въжделеното божествено жилище;
за да не е вече там змията, завидяла на ангелския и безсмъртен живот;[3]
за да няма вече смокинови листа – на престъплението препаската нелепа;[4]
за да не бъде вече осъдена земята, тръни и бодли да му ражда;[5]
за да не бъде вече проклета в делата му,[6] нито вече с пот на лицето си да яде хляба си;[7]
за да не чуе накрая пръст си и в пръстта ще се върнеш,[8]
защото всичко това към добро промени родилата се Всецарица:
рая отключи; змията прогони; дрехата на престъплението раздра; тръните и бодлите изкорени; проклятието унищожи; благословение разпростря; хляб небесен – Христа предложи: който яде от него, не ще умре;[9] и не в земята да се връщат, а на небето да се преселват устрои: с една дума – за всяка твар радост възвести с раждането си Богоотроковицата.[10]
Нека се радват заедно с Йоаким колената Израилеви, защото роди дъщеря, която ще роди избавлението за дома Иаковлев!
Нека с Анна заедно да ликуват майките, защото тя кърми кърмилницата на нашия Живот!
Блажен е той сред бащите, и сред племената Июдови преславен е!
Блажена си и ти сред майките, благочестива Анно! И плодът на твоята утроба е благословен!
Погледна Господ към вашето смирение и към скръбта ваша, смили се и молитвите чу. Чрез благочедието премахна срама заради бездетството и в одеянието на радостта ви облече:
да се гордеете и се показвате, а не да се криете и плачете,
да се нагиздите, когато в храма отивате и дарове носите, а не обратно с даровете да се връщате, с душа наболяла, със срам на лице,
защото дар поднесохте на Господа – от небесата по-висок и от самите ангели (без съмнение!) по-свят.
Повече от всички човеци вие се прославихте,
повече от всички колена се благословихте,
повече от патриарсите и пророците се възвеличихте, когато родители пребогати станахте
на предречената от родовете,
на предвестената от пророците!
В нея Бог ще се всели, разпиляното на Израил да събере и да обнови овехтялото от страсти човечество. И понеже вместилище на Бога щеше да стане Приснодева Мария, от началото още и свише я предрекоха божествените пророци: едни, впрочем, чрез образи; други пък – със слово. И измежду патриарсите и праведниците има такива, които предварително чрез гадания я описаха, защото така подобаваше: обиталището на Царя предизвестено да бъде!
Ноевият ковчег, оня, съхранилият от потопа за новия свят потомството на целия род, нея изобразяваше, защото тя спаси от душевния потоп не остатък малък от човешкия род, а цялата вселена.
Но и шатрата Авраамова[11] нея описваше мъгляво, като показваше, че в последно време от неговото семе Бог като се въплъти, с човеците ще поживее.
А какво е стълбата, която се яви на Иаков в Харан, когато бягаше от братовото коварство, на която Господ стоеше и ангелите Божии се качваха и слизаха по нея?[12] Има ли нещо невъзможно за Бога, кажи ми, или кое място не изпълва Неговото величие,[13] че да стои отгоре на стълбата? Или ангелите? Каква тежест на тялото и дебелина имат, та с ръце да се хващат по стълбата, а с нозе да се изкачват и слизат? Защото Той е вездесъщ и изпълва всичко, непостижим е и неописуем; те пък, леки по природа и безтелесни, и от мисълта по-бързи, но по такъв начин видението ознаменуваше, че от нея Бог ще се яви на човеците и ще въздигне човечеството. Както Бог би му рекъл: „Ти бягаш от брат си, за да не би, поради твоето добродушие, да те постигне смъртта на праведния Авел. Аз не само ще те избавя от ръцете му, но и с голямо богатство ще те обогатя, и стада от овце и друг добитък ще добавя; а земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти след тебе.[14] И нещо повече: понеже Аз съм Бог Авраамов и Бог Исааков – Бог на твоите отци, от твоите чресла плът ще взема, изпълнявайки обещанието към отците ти и към тебе, за да няма вече отделно небе и отделна земя, по средата – преградата, която изгради престъплението, а двете ще бъдат едно, когато я няма вече разделящата стена. И за човеците, подобно на ангелите Божии, безпрепятствен ще стане небесният възход, надолу пък – за ангелите спускането пак към земята при човеците“. И тъй като беше редно казаното по някакъв начин да уверява, за да не би като мине много време да се предаде на забрава или изреченото за невярно да започне да се смята, бори се с него през цялата нощ до сутринта и побеждава, показвайки на всички проявяващото се човеколюбие и божествена сила. И понеже щеше да побеждава с великата си благост човешките грехове, стана плът и подобен на нас по всичко, освен по греха.
Но Йов, великият в страданията и още по-велик в победите, с душевните си очи провидя, че невидимият, от нея роден, божество по същност, видим ще бъде, и говореше: Слушал бях за Теб със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат.[15]
Но и къпината, явила се на Моисей на планината (впрочем това, което пламъкът и по средата, и наоколо обгръщаше, по-зелено и по-младо се съхраняваше, понеже на огъня палещото във влажно се превръщаше), какво друго предобразяваше, освен тази Богоотроковица, понеже неизгарящо прие божествения огън в тленното естество и нетленно Му заимства плът от чистата си кръв. И понеже за безсмъртието щеше да стане причина, заповяда се на пророка да събуе обущата от нозете си, защото беше свято мястото, на което стоеше.[16]
А при онова преславно предводителство през Червено море, когато за евреите дълбините сух и гладък път станаха, а за египтяните – гроб неочакван и воден, нима и там стана без предзнаменование? Съвсем не! Когато морето се раздели, противно на природата, и прие човеците, предобразяваше безсеменното зачатие на Девата и неизразимото рождество; а това, че водата отново се върна в първоначалния си вид според естеството си, явно показваше съхранението на девството.
Но нейни предобрази бяха и скъпоценната скиния на откровението, и съдовете в нея: кивот, скрижали, стомна, кадилница, трапеза, свещник.[17] Скинията беше направена не от някакъв друг материал, а от кожа, явявайки Божието благоволение към мъртвите и съединението чрез нея по същност, защото кожата е белег на смъртта като остатък от умрялото животно. Нито пък онези съдове са целите златни: дървени са, отвътре обковани изцяло със злато.[18] Какво означава всъщност? Нищо друго, освен слетението на Светия Дух върху Девата и осенението на силата на Всевишния, сиреч обгръщане отвред, за да не се съзре в нея някакво плътско разложение, а тя цялата да бъде в прикосновението на Бога. Мисля, че дори златната плочица на челото на свещеника, на която като издълбано на печат беше написано Божието име, не беше приобщена.[19] А също и Аароновият жезъл, сух и без влага разцъфнал,[20] какво друго показва, ако не неизповедимото рождество без плътско съчетаване?
Оттук да преминем на Гедеоновото руно на гумното, върху което падна роса във време, по което не падаше роса,[21] и да видим гумното – цялата вселена; руното – Мария; росата – Емануил, охладил прогореното естество Адамово.
А сега да преминем към Давид и Соломон и там да видим най-явните предсказания за нея. Какво казва Давид: Застана царица Теб отдясно,[22] в одежди позлатени, в богато изпъстрена дреха.[23] Синът отдаваше в Своята слава подобаваща чест на майката – отдясно отпред да стои; позлатените одежди, надминаващи всяка представа – божествените дарования на славата. Защото бидейки майка на такъв Цар, подобаваше да бъде съпричастница и на славата на Сина и да се краси с царските одежди на непорочността. А и за да не би някой да си помисли за одежди от истинско злато или за някакво светско украшение, с които обикновено царицата, облечена, стои отпред, добави: Всичката слава на царската дъщеря е вътре.[24] Златните ресни на богато изпъстрената дреха (не от чуждата слава, рече, е нейната красота, а всичката е вътре) – ознаменуваха всички видове на добродетели, които се съзираха в онази пречиста душа. Златните ресни са сиянието на непорочната девственост. И понеже девствеността е глава на всички добродетели, ресните биват красотата на главата, а когато главата е украсена, и останалите части на тялото заедно с нея също биват украсени: подобаваше с ресни за глава да украси дъщерята на Царя. Но там – в одежди позлатени; тук пък – със златни ресни, с дреха, богато изпъстрена. Отвред преизобилно нейната слава показва, защото пъстротата не от едно, но от много неща е съставена.
А какво би казал Соломон, ако ѝ говореше лице в лице? „Много дъщери имаха власт, много придобиха богатство, ти надмина всички[25] и се издигна над всички“. Надмина означава, че надхвърли постигнатото от човешко същество, а издигна се над всички – изпревари, рече, всички ангелски чинове.
И друг образ на пророчеството показа този премъдър мъж, премъдрост изричащ: съгради Си храм.[26] От кои камъни? От кои дървета – ливаново[27] и кедрово? С какви зидарски умения? От никакви, освен от тази непорочна девица.
Но и свитък нов се вложи в устата на друг пророк да го изяде[28] (впрочем под свитък се предполагаше нея да разбираме), а словото върху него е безвременното и безначално Слово.
Да преминем по-нататък към велегласния Исая и да го видим, застанал трепетно и съзерцаващ страховитото видение: Господ, седнал на престол висок и издигнат. Около него серафими стоящи (и то не просто стоящи, а стоящи с голям страх и трепет) и заради това лицата и нозете закриват с по две от крилата си и само с две летят и възклицават трисветата песен[29] с незамлъкващи уста.[30]
Но да видим какво означава клещи. С тях серафимът носеше въглен, докосна се до устните на пророка и рече: ето, това се докосна до устата ти – и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.[31] Клещите какво друго, освен нея, предобразяват? А въгленът – Светлината, просияла от нея, осветяваща всеки човек, дошъл на този свят; Този, Който греховете на света пое и пострада заради нашите беззакония, Този, Който рече на парализирания: прощават ти се греховете.[32]
Нека видим и Даниил – възлюбения мъж, научения на толкова много божествени тайни, разгадаващия царски тайни, когато тълкува видението на вавилонския цар – да нарича тази непорочна Дева планина висока,[33] от която без докосване на ръка мъжка камък се откъсна.[34] За този камък църковният учител Павел възклицава: а камъкът беше Христос.[35] Този камък разби и раздроби златото, среброто, медта, желязото и глината на оня истукан, който беше на полето,[36] стана голяма планина и изпълни цялата земя.[37] Това предобразиха и царските отроци в халдейската пещ, обгърнати отвсякъде от огненото естество и нищичко не губещи от своето естество, а косите на главата им са меки и влажни сякаш от роса.[38] Понеже вавилонците, когато Христос се роди в пещерата, преди другите народи щяха да Му се поклонят, затова благоволи Бог и там безсеменното рождество да се предобрази.
Но и Авакум я вижда като планина сенчеста и гъста, и като облак лек, на който Бог, седящ, идеше от юг.[39] Впрочем сенчеста[40] заради осеняването на Светия Дух. От Него осенена, беше съхранена недокосната от човешката похот; гъста,[41] понеже дори за самите мисли беше непроходима; а облак – като извисила се над всяко естество измежду небесните и земните, станала достойна за приемането на божеството. Защото във Ветхия Завет Бог се явява в облак,[42] от облака говори на светиите;[43] а лек, понеже нямаше тежестта на земната влага, а целият светъл и бял, въздигнат от зефира на Светия Дух.
Нека оставя другите неща, които видя за нея чудният Иезекиил, само едно ще спомена, а именно как я видя като врата, гледаща на изток,[44] понеже според Исая Господ Изток се нарича[45] и Слънце на правдата,[46] което ще изгрее за нас, седящите в тъма и смъртната сянка.[47] Вижда я на изток поставена и очакваща изгрева на Светлината. А затворена стои, понеже нито при входа, нито при изхода Му се отвориха девствените двери, понеже за Бога всичко е възможно[48] и няма за Него нищо невъзможно.[49] Влезе безплътен, както пожела, и плътоносец[50] излезе, както благоволи. Тия врата – рече – ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой не ще влезе през тях, понеже князът ще седне в тях, за да яде хляб.[51] Какво значи ще яде хляб? Казва, че както хлябът е желан, когато хората гладуват, и че в такъв момент нищо друго не предпочитат, освен да ядат, така и Бог желае спасението на Своето създание. Заради това ще Се всели в Девата, като от нея плът за Себе Си присъедини по естество, изпълнявайки по този начин Своето желание за спасението на човеците. Така и в Самария при кладенеца говореше на учениците, когато го молеха: Равви, яж![52] Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.[53]Ще влезе през притвора[54] на тия врата – рече – и през там ще излезе.[55] А това, което казва, така е: през притвора на неведомите врата ще влезе (това означава думата на еврейски) и през притвора ще излезе.
Нея предрекоха всичките тези боговдъхновени пророци, но Йоаким и Анна я родиха: тяхното предсказание до сбъдване доведоха. Наистина леторасъл прорастоха, който не след дълго щеше да роди грозд, Който с кръвта Си ще изкупи човечеството. За нея предричаше патриарх Иаков, докато на Юда говореше, благославяйки синовете: от леторасъл израсна, сине мой.[56]
Йоаким и Анна, праведни и благочестиви,
съпружеска двойка, от Бога съчетана,
внуци Иудини и Давидови,
на благородство царско – издънки,
на Моисеевите предания – ревностни пазители,
Авраамови внуци и на Христа – прародители.
За да не скърбят вече бездетните, защото родилата се Мария премахна тъгата от бездетството, та жените никога вече да не са охулвани като виновни за престъплението, защото позора изличи явилата се Богородица. И потвърждава думите ми блаженият Павел, говорейки: Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие.[57]
Дъщери Йерусалимски, заиграйте и след нея се завтечете заедно с Давид, с тимпан и хор, песента от псалмите пеейки:
ще се доведат при Царя девиците след нея;
и нейните дружки ще се доведат при Тебе;
ще се доведат с веселие и с радост;
ще се доведат в Царевия чертог.[58]
Защото ето, Царевият чертог (Царевата църква) се приготви, в него ще влезе велик светител, приготвяйки очистването на Израил. Девици, запляскайте с ръце, защото ето, ражда се Девата и майката на Царя! Отроковици, веселете се, докато тържествено посрещате Богоотроковицата! Съберете се, хор за нея съставете, венци девически за нея изплетете! Защото тя е одъра Соломонов: около му шейсет души юнаци. Всички са въоръжени и с мечове препасани.[59] Извисете глас, нея възхвалявайки, понеже тя е тази, която вас, обеднелите от различни пленения, в порфир ще облече. И никога вече от коварството на змията не се бойте, защото под нозете си я подложи Мария чрез девствената си плът.
Нека Соломон да приглася на подобаващата за нея песен, която ѝ изпя някога в Песен на песните: Цяла си хубава, мила моя, и петно няма на тебе![60] Нека да ѝ се диви с изумление, говорейки: Коя е тая, която възлиза от Ветил[61] като димен стълб от тамян.[62] Нека красотата ѝ с удивление да описва: разкрасиха се твоите ланити като гургулици; като панделка алена – устните твои.[63] Но и Давид нека пак припява като пръв начинател на тържествата на своята дъщеря и Владичица, наричайки я планина Божия, планина Васанска, планина тучна, планината, на която Бог благоволи да обитава,[64] в която се е заселил;[65] и гълъбица с криле посребрени, а перата ѝ – с блясъка на злато.[66] Въведете я посред девиците с тимпани, за да изпреварят скоро князете пеещите,[67] за да умоляват лицето ѝ богатите от народа,[68] за да рекат: Осветил е Своето жилище[69] Всевишният. Бог е всред него;[70] той няма да се поклати.[71]
Ще ви попитаме, сионянки млади, дали знаете, ще ви попитаме, коя е явилата се и от кой род е? Знаем, рече, понеже от степенните песни научихме. Ето, ние слушахме в Ефрат; намерихме я в Иаримските полета.[72] Чухме, рече, че е от човешки род, от пророческото и царско семе Давидово, от неговия град Витлеем. И след като много я търсихме, не я намерихме сред човеците, а чак в Иаримските полета я открихме, сияеща като крин сред цветя, отделена от людете и усамотена, цъфтяща единствено за Бога, веселяща се от простора на полето и от сянката на дъбравите. Защото не просто я намерихме на поле, разположено обратно на слънцето, но на полята Иаримски, за да се съхрани неувяхваща красотата на цветето чрез сянката на дебрите. И понеже не я застигнахме, след уханието на нейното миро се завтекохме, сякаш тя е ранена от любов. От такъв дом и родно място чухме, че била. Намерихме я в църквата отгледана. Полето са Книгите на Закона и книгите на пророците, в които, подобно на пасбища различни, тя е разпростряна. Дъбравата е осеняващата светилището благодат.
Да не се окачват повече никога арфите, на мълчание осъдени, при реката Вавилонска, когато людете ридаеха и си спомняха Сион,[73] а да се напрягат струните и с радост да се пеят песните нови, които в давнашно време Давид повеляваше, казвайки: Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо,[74] защото вече се кърми [Богоотроковицата],[75] а Този, Който ще се роди от нея, голямото ни пленничество ще премахне. И никога повече новият Израил няма да се бои от вавилонското преселение, защото много скоро техните царе дарове ще поднесат на нашия Цар, защото Той е надеждата на народите, на Него народите уповават. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и с Пресветия Му благ и животворящ Дух, сега и завинаги.
Превод: проф. д-р Мария Спасова
