Слово за отсичането на главата на честнѝя и славен пророк и Предтеча Йоан Кръстител

Защо не се засрами от мъжа, от когото преди се боеше, познавайки го като праведен и свят? Защо не послуша този, когото с наслада слушаше, а като искаше да свалиш от себе си изобличението на прелюбодеянието, падна до мерзостта и на пророкоубиството? Подобаваше за явното деяние да не безсрамничиш пред всички, защото и в Закона се заповядваше да вземеш братовата жена само когато, умирайки, не остави потомство. Тук обаче, умирайки, Филип беше оставил потомство – тази същата танцуваща, тази същата подскачаща, в която дяволът, танцувайки и подскачайки, откупуваше Йоановото посичане и тържествуваше.

И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски (Марк 6:21; като дойде – рече – сгоден ден, сиреч бесът като намери време, сгодно за лукавата жена, когато за нея ще е възможно да получи желаното), и като влезе дъщерята на Иродиада (не рече дъщерята Иродова, защото тя не беше негова дъщеря, а на тази Иродиада, на тази мерзката, на тази прелюбодейка, не съхранила верността си към своя мъж, не почела Закона, от Бога дадения, на тази, не спомнила си естествените закони, не засрамила се пред човеците), и като влезе дъщерята на тази Иродада (Иродиадина от Филип, а не от Ирод, защото, докато Филип беше още жив, прелюбодействено с майка си беше отнета от Ирод, както Йосиф[3] казва). И какво? Влезе. О, премъдри евангелисте! Нима с подобаваща за девиците свенливост и почтителност? Нима благопристойно стъпвайки и благоговейно гледайки, благочинно говорейки? Нима да умилостиви царя с умилни изражения и премъдри думи да освободи стоящите в тъмница? Не това, рече, не това, а да танцува влезе: игра и угоди на Ирода (Марк 6:22). И нещо повече, с основание рече евангелистът: угоди на царя. Такива с такива неща биват задоволявани: с развратници, със сладострастни лукавщини се веселят. Какво ли от нещата, страстите разпалващи, не вършеше онази скверна танцьорка тогава: от това да пляска с ръце, до лактите (или повече!) оголени, и някакви особени звуци да издава – по-скоро изкусителни, отколкото естествени, и подходящи думи към тях да добавя, та едното от двете да постигне разпалване на страстта – да се гъне, да възклицава и глава насам-натам да обръща, при което събраните коси да се разпилеят на много части – все неща на бесноватите, а не на целомъдрените. О, безсрамници!

И подобава ли на девици да играят и танцуват сред такъв пир, сред пияни хора, сред развратни зяпачи, или се крият и да бягат с голяма бързина и срамежливост? А царят, впрочем, какво? След като безобразието на девойката угодно му стана, рече: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство (Марк 6:22-23). О, душевно пиянство! Толкова окаян стана, толкова поробен, та да се кълне без никаква належаща нужда! Впрочем, такова нещо е страстта: когато някой ѝ се отдаде, лесно поробва свободата на душата и от много желаното я отдалечава по мъчителен начин и прави да гледа и да се упражнява само в онова, в което веднъж като стигне, да се наслади, както и този окаяният. Не погледна към своето величие, не си спомни царското достойнство, не прецени кое да предпочете за пира, а предприема достойното за голям позор и за смях, правейки това не само за девицата, но с това нейната майка ласкаейки и нейната любов привличайки. А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя. И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си (Марк 6: 24-28).

Какво вършиш, о, Ироде? Защо така неразумно с клетва се обвързваш? Защо бързаш, след като никой не те принуждава? Защо великото име Божие вестилия срещу искането за детинския танц залагаш? Достатъчно беше на танцьорката да дадеш награда и без клетва – малко злато или сребро, а не толкова много да предлагаш за искане: каквото и да поискаш, ще ти дам, – дори и половината си царство (Марк 6:23), рече. О, горделивост! О, неудържима страст! За това ли Господ Бог даде в наследство обетованата земя на възлюбения Израил и с въже деломерно я раздели (по Пс. 77:55),[4] та ти на покварената девойка заради разпътния ѝ танц в дар да я предлагаш? О, безумие! Но и главата на Кръстителя с половината си царство ли приравняваш? На този, на когото за един косъм от главата му, мисля аз, не е достатъчна цялата вселена. По-добре беше, след като се закле, да престъпиш, отколкото, като изпълниш, такова голямо беззаконие да извършиш. И ако твоята глава беше поискала, кажи ми, би ли дал да я отсекат, не можейки клетвата да престъпиш? Изобщо не, дори и да слушаш не би изтърпял, но би измъчвал осмелилата се да иска това. Но заради клетвата – рече – и сътрапезниците си не поиска да се откаже от нея. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. О, жестокост! Не заповяда да почакат, не отложи поне до рано сутринта, не забрани, гневно не погледна, а като слуга изпълни бързо, понеже онази по-скоро повелително, а не умолително говореше: искам да ми дадеш (това искам за повеляващ е!). Искам да ми дадеш тук! Не другаде, не утре рано сутринта, а още сега, тук, пред всички, защото се боеше да не би някак си да се разкае царят: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

И тя – така, той пък – веднага изпрати оръженосец, като заповяда главата да донесе! Чудо невиждано! С кои устни произнесе царят отговора, който щеше към скръб да тласне всички юдеи? Тогава впрочем всички юдеи, днес пък – цялата вселена! С какви нозе влезе в тъмницата палачът, такава убийствена заповед носейки? С кои очи погледна към оня небесен и пустинен мъж, седящ в благочинно състояние? Как пристъпи? Как извади меча? Как не се вцепени нечистата ръка, стоварила се върху светата шия? Недоумявам и се чудя! Помислям си и ума си губя от това, като отиде, отсече му главата в тъмницата и донесе главата му на блюдо, и я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. О, нечестива гощавка! О, мерзка сбирка! О, рожден ден на нечестивец! Как остана неизпепелена онази най-скверната, след като с блудни ръце святата глава пое?! Как, когато я видя на блюдото, онази сграда не се срути, справедливо наказвайки убийствената гощавка?! Как реката от тази кръв мълчаливо в тъмницата потече, а не удави тук изрода Ирод, както някога дълбините на Червено море – гордия фараон, понеже такова отмъщение тук беше по-подходящо, отколкото там. Той впрочем преследваше хора, нямащи закон, срещу предводителя си негодуващи и роптаещи, които скоро щяха да се върнат към обичайното за тях безчестие, на телеца щяха да се покланят и много други мерзости да замислят. Този пък, от всички пророци (и от самия Моисей!) по-големия, предварително очистващ людете чрез кръщение, проповядващ Господа и с пръст сочещ Го на народа, родения по обетование, толкова великия с ангелското си житие (по достойнство повече от ангел!), неправедно уби. И затова подобаваше тук по-голямото отмъщение да бъде нанесено, а не да се премълчи за такава голяма неправда. Убийство си извършил, о, Ироде, по-жестоко от убийствата от векове насам! Най-великия сред пророците си посякъл! Най-големия между родените от жени (по Мат. 11:11) си онеправдал! Гласа на Словото си отнел! Тръбата на покаянието си накарал да млъкне, но злобата никога няма да победи добродетелта. И ти, впрочем, такова развлечение дръзна, което навсякъде се разгласява, чак до краищата на вселената. Той пък и в ада Христа проповядва, и върху блюдото езика движи, тебе изобличавайки насред пира: не бива да имаш жената на Филип, твоя брат. Провали се Иродиада със замислите си и нейните надежди в обратното се обърнаха. Като се надяваше с посичането да избегне изобличителния глас, сега още повече под укорите попадна, защото носената от безсрамната девойка глава върху блюдото насред гощавката убеждаваше всички гледащи, че за истината е пострадал.

Към беззаконието прибавила си беззаконие, о, нова Йезавел,[5] към позора – позор, към изобличението – изобличение, простиращо се през дните и годините. Тогава всъщност единствено езикът на Кръстителя, изобличавайки те, към покаяние те подтикваше, а днес по всички църкви евангелските езици твоето безсрамие изкрещяват. Говорейки какво? Тя, подучена от майка си, дай ми – рече, – още сега на блюдо главата на Иоана Кръстителя. О, ненаситност на злобата! Не на плащаница, не на кърпа, не на дъска, а на блюдо, като някакво вкусно ядене – така въжделено беше за нея заколението му, така привлекателно, така прекрасно за очите, както храната за душата. Затова на блюдо: и донесе – рече – главата му на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я отнесе на майка си. На злата лъвица още по-злото лъвче, щом получи желания за нея лов, тича да го отнесе на майка си, казвайки: „Вземи това, за което ме посъветва! Вземи и желанието изпълни! Вземи и, както искаше, се наслади! И благодарност ми въздай! На това подучване ти беше причината. Приеми за моя труд наградата! Приеми за моето прошение дарението, признание за любовта на царя към тебе! Повече не тъгувай! Повече в страх не живей, защото вече замлъкна бодящият те глас и неговите раняващи те стрели престанаха“.

Но не престанаха, о, танцьорке покварена, няма и да престанат. В онова време – рече – Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса (Мат. 14:1-2). Виждаш ли, че не престанаха? Виждаш ли, че днес повече стрелят? Погледни колко голям страх имаше! Веднага чу и веднага хукна натам, където постоянно страха си въобразяваше, защото такова нещо е нечистата съвест – винаги е в страх, винаги в напрежение, винаги в трепет, винаги в съмнение! Той е възкръснал – рече – от мъртвите! По-преди, когато убийството извършваше, не си помисли нищо за възкресение, нито си спомни Соломон, казващ: Тогава праведникът ще застане с голяма смелост пред лицето на ония, които са го оскърбявали (Прем. Сол. 5:1). Днес, и без да иска, потвърждава, че има възкресение, че има възмездие, и то с голямо изобилие. Затова и рече: та затова стават чрез него чудеса. Нима защото мислеше, че Йоан, който приживе нито чудо, нито знамение беше извършил, от възкресението е приел да върши чудеса? И живият се боеше и трепереше от мъртвия; посеклият – от посечения; оня с багреницата и венеца – от носещия скромна власеница[6] от камилска вълна (по Мат. 3:4); оня седящият в царски палати – от скитащия се из суровата пустиня. И виж белега на големия страх: не казва това на някого от велможите, а на своите домашни слуги! А преди убийството, макар да биваше изобличаван, не живееше в страх. Когато го извърши, тогава го обзеха страховете, тогава си припомни Йоановите достойнства, че бе роден по обещание, че бе изпълнен с Дух Свети още от майчината си утроба, че е пустинен и безкористен мъж, на Илия подобен и на същата пустиня жител, че е Кръстител и пророк, че е ревнител, че е почитан повече от всички. А че е бил почитан повече от всички, чуй свидетелството на Йосиф,[7] който предимно за юдейските дела с много усърдие истините повествува. Когато разказва за избиването на войската на Ирод от Арета арабина, добавя, говорейки: „Някои от юдеите смятаха, че войската на Ирод е погубена от Бога и нещо повече – справедливо е избита след наказанието на Йоан, наречен Кръстителя, защото Ирод уби благия мъж, на юдеите повеляващия да спазват добродетелта и правдата един към друг, като имат благочестие към Бога, към кръщението да се придържат, така че и кръщението да изглежда приемливо: не за опрощение на греховете на получаващите го, а за чистотата на тялото, след като вече и душата е пречистена чрез истината“.

От тези неща познай каква беше славата за него, какъв беше срамът, каква беше почитта. Всичко това преди не проумя, не разбра новият Ахав, а дори и от оня е по-зъл, щом не направи извода, че всичко у мъжа беше достойно за похвали, а не за смърт. А когато го уби, тогава се страхува. Когато на изобличаващия вече бе прерязано гърлото, тогава изобличаваният сам себе си изобличава. Иоан – рече, – когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите (Марк 6:16), та затова стават чудеса чрез него (Марк 6:14). Когато умря праведният, тогава нечестивият, на одъра лежейки, трепери. Когато оня в ада проповядва, тогава на този в чертога неговият глас му се причува, говорещ: не ти подобава да я имаш. Той е възкръснал от мъртвите, рече. Не заради нещо друго мислеше, че е възкръснал, а за да му въздаде правосъдие заради неправедното убийство. В Битие беше чул Бог да говори на Каин: Кръвта на Авел, твоя брат, вика към Мене от земята (по Бит. 4:10). И като Каин седем отмъщения ще получи, а убилият него (Кръстителя) – седемдесет пъти по седем. От такива и от много други неща беше обкръжен отвсякъде, злощастникът, защото такава е злобата – сама себе си клевети, сама на себе си враг става.

Ние пък какво да речем на Кръстителя?! Как неговото честно посичане да почетем?! С кои венци да увенчаем всепочитаната му глава, срещу която желязо никога не се вдигна, освен по време на посичането?! С какви благоухания да я облагоухаем, нея, върху която Дух Свети изхождаше повече, отколкото благовоние се стичаше по главата и по брадата на Аарон?! С какви ръце да поемем нея, докосналата се с ръка до главата на Създателя?! С какви устни да я целунем?! Какви песнопения за нея да изпеем?! Ум не ми стига, езикът изнемогва, искам да видя мястото, попило честнàта кръв! Иска ми се някой като ме отнесе, да ме постави там, за да падна ничком и да притисна лице към оная свята пръст, да почерпя святост – на благото желание като получа изпълнение в името на Христа Иисуса, нашия Господ. Нему слава и крепост вовеки, амин!

Превод: проф. д-р Мария Спасова