Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (30 Votes)

Exaltation of the Crossот Григорий, архиепископ на Русия

Кръстът днес се въздига, пленява се адът, покланя се на Христос, защото Давид, с радост пеейки, отдавна пророкуваше, като казваше: Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците (Пс. 67:19). Кръстът се въздига и царства разпнатият! Кръстът се въздига и падат бесовете! Кръстът се въздига и юдейският род погива, защото кръвта на Господа, която върху себе си призоваха, когато рекоха кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:25), вече ги застигна. Кръстът се въздига и тържествува християнският род! Кръстът се въздига и заедно с него се въздига земята, по средата на която беше забит! Кръстът се въздига и всичко става ново! Кръстът се въздига и четирите краища на света събира! Кръстът се въздига и земята с небето се съединява, защото преградата на толкова страшното коварство, издигната между тях, падна, защото не успя да изтърпи сражението. И когато бе премахната, чрез помирението едно станаха, както преди да бъдат разделени от враждата. Нека дойде Адам с прамайката (Ева), и с нас да го въздигне, и с Давид да възглася: Превъзнасяйте Господа, Бога нашего (Пс. 98:5) и да се поклоним пред подножието на нозете Му (Пс. 131:7), защото е свят. Да се весели, прегръщайки кръста. Нека величае славата му, да възвестява силата му, да изповядва спасяването му, защото заради дървото[1] от рая като беше изгонен и от нетленните одежди съблечен (по Бит. 3:10), осъден беше с пот на лицето да яде хляба си (по Бит. 3:19), а като последно знамение – в земята да се върне, от която е взет (по Бит. 3:19). Нещо повече дори – справедливо, защото дяволът обикновено така награждава тези, които го слушат, и така облича тези, които му служат. А заради кръстното дърво и в небесата се засели, и в божественост се облече (както превеликият Павел казва: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте; Гал. 3:27), с безгрижен и щастлив живот се удостои и с нетление вечно да преуспява.

О, чудо! Там дърво – и тук дърво; онова е сред рая – това е насред земята; онова – зелено и избуяло, с шума украсено, с плод отрупано, с плодове съблазняващо погледа и пораждащо желание, защото беше насадено добре (ако добре беше използвано!), но непослушанието въведе, на смъртта ходатай стана, на човешкия род проклятие донесе; това пък – невлажно, сухо, дялано, но благословение донесе, безсмъртие дари, непослушанието поправи. Защото както гордостта и непослушанието станаха причина за всички злини и за смъртта, така чрез Христовото смирение и послушание всичко добро и животът се въвежда, та чрез противоположно противоположното да бъде сразено и с оръжията, чрез които дяволът се възцари над човека, пак с тях от Царството да бъде изгонен и на присмех да бъде предаден. По това именно промисълът на Божията любов за нас ще бъде не само познаваем, но и по изобилието чуден и непостижим, защото не само чрез силата – та всичко това Му е покорно! – но с премъдрост всичко сътворява. И чуй Павел: смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).

Ето, чрез това смирение на Новия Адам се очисти гордостта на стария; чрез послушанието на този – непослушанието на оня. Кръстната смърт! Какво е по-позорно от това, на висок кръст сред юдеи прикован човек да виси извън града, за да бъде зрелище за очите на влизащите и на излизащите. Но не и днес, защото кръстът, дотогава позорен и уред на смъртта, днес е причина за почест, дърво на живота, на онзи живот, за който говореше Павел: бързам да се освободя от плътта и с Христа да живея (по Фил. 1:23). От този живот блаженият нямаше нищо по-предпочитано. И кой е толкова премъдър и многоезичен да изрече кръстните дарове и благодеяния върху нас, освен Павловият език, който винаги с него се хвалеше казвайки: а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14). И пак: та многоразличната премъдрост Божия да стане сега известна на началствата и властите небесни по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего, у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие (Еф. 3:10-12).

Виждаш ли тайнствата на кръста? Виждаш ли от какви до какви неща достигнахме благодарение на него? Наистина кръстът е славата Христова, както Самият Той говореше: сега се прослави Син Человеческий (Иоан 13:31), и означава всъщност когато бъде издигнат на кръста. И виж как не само изобразяван и носен всемогъщият (кръст) спасява, но и само изображенията му носят спасение. Защото вселената с четири краища се описва, от четири елемента се състои човешкото естество, с четири сезона годишният кръг се увенчава, с четири вятъра вселената се прохлажда, но и изображението на човека носи подобието на кръста (затова и боговидецът [Моисей] чрез себе си него предобрази на планината, когато чрез простирането на ръцете си нагоре трябваше да победи Амалик[2]). И корабното платно, без което безопасно не може да се преплува морската бездна, стои кръстообразно с рога като с някакви криле горе, държи кораба над вълните и не позволява от тежестта да потъне.

А какво ли е това нещо, което се нарича кил,[3] на който се крепи цялостният строеж на кораба? Не е ли скован във вид на кръст точно по тази причина, че винаги е във водата, плувайки подобно на риба, без да излиза, освен това всички неща на кораба носи върху себе си, и хора, и товар – пазейки ги на сухо от водата.

Ако изследваш и кивота на Завета, ще откриеш, че по същия начин е устроен. Така и храмът, и жертвеникът, и роговете на жертвеника (Изх. 27:2) – всички тези неща изобразяват сладостния образ на четириъгълен кръст и нито едно от тях не е напусто и напразно, а всяко за спасение е пригодено, всяко действа според безмерно силната Божия премъдрост, както пак блаженият Павел пише до ефесяните: да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия (Еф. 3:18-19).

Него при благославянето на внуците си предобрази великият патриарх [Яков] чрез размяната на ръцете си, защото почувства, че по-малкият внук е поставен отляво, а по-големият – отдясно, и чрез Духа сменя кръстообразно ръцете си: с дясната се докосва до по-малкия, благославяйки го,[4] понеже новоизбраните народи чрез кръста щяха да се преведат към старшинството на синовството, след като първородният Израил отпадне заради убийственото настървение – Бог се отвращава от кръвта на мъжа и от коварството.

Неговият образ и в Червено море извърши превелико чудо: непресекаемото естество пресече, като с тоягата удари морето напречно и, обръщайки се, нанесе същия удар и по ширина. Водите, от спасителния знак засрамили се, на дванадесет пътя[5] се разделиха, разкривайки дъното си, което никога не е открито, и подобно на каменни стени се стегнаха от двете страни на пътищата, та преминаването на всеки човек от дванадесетте Божии колена да е не само лесно, но и бързо, понеже гонителите бяха близо, а гонените изчезваха (Изх. 14:21-23).

Него и Елисей предобрази, когато чрез дърво извади от дълбокото желязо, защото пророкът, като потопи във водата дървената дръжка, която се бе измъкнала от секирата, тутакси желязото изплува от дъното и се озова на мястото си върху дръжката (4 Цар. 6:5-7). Какво показва това, ако не естеството на лежащия долу, потопен от бездната на злите дела, и издигането към светлината чрез кръста? И защо да изброявам на пророците образите и тълкуванията за кръста? Самите серафими, служителите и предстоятелите на царския престол, високо издигнатия, научиха тайно великия Исаия на неговия образ, когато лицата и нозете си закриваха с крайните две крила, a със средните летяха (Ис. 6:1-2). И узнаваше пророкът тайнството на кръста и че заради него трисветата песен[6] на земята ще се пее, нечувана на земята преди, нито пък някому някога на ум идвала. Нещо повече – с основание, защото като се възкачи на него Господ и човека в Себе Си, когото по милост прие, и на него целия го разпростря, сякаш от някаква височина призова всички, далече стоящи и на бесовете служещи, махайки с ръце – пронизани и окървавени, и да пеят онази серафимска песен – по чест на Троицата равна! – ги научи.

Но дали напразно и без духовно прозрение издигна Моисей онази медна змия в пустинята, когато людете бяха хапани от змии? О, чудо! Безчувственото издигане на медната неподвижна змия ухапването на живите отровни змии унищожаваше само с един поглед към нея (Чис. 21:9). И щом образът на кръста е толкова силен, толкова спасителен, каква е самата тази истина, която и небето, и земята, и въздуха, и преизподнята изпълни със сила, защото всички светии, които от векове са в ада, видяха Неговата сила, когато веригите и медните порти се съкрушиха пред лицето Му (по Пс. 106:16). Видяха разбойника, ликуващ в рая чрез кръста (Лука 23:43)! Видяха пламенния меч отстранен и не възбраняващ входа за тези, които носят кръст (Бит. 3:24). И, о, чудо! Преди Адамовото падение на земята стана друго голямо падение на небето, което по-скоро беше причината за земното падение, но без изправление остана. Кръстът не само го изправи, но и падналия чрез себе си направи страшен за прелъстителя. Където се умножи грехът на престъплението, преизобилства кръстната благодат (по Рим. 5:20). И не само на земята, на която заради него доброто просия, но и на небето, защото чрез кръста познаха тайнството, скрито от векове, и съвършеното уверение за своята слава и достойнство получиха, защото дотогава се съмняваха някак си, като гледаха неочакваното преминаване от светлина в тъма на падналия Денница.[7] На човеците тогава безсмъртие се дари, а на ангелите пък се утвърди неизменността. Такива са дарованията на кръста, такива са плодовете на голготското дърво!

Него благочестивите царе държейки, противниковите пълчища побеждаваха, защото той е скиптърът на небесния Цар, с който цялото войнство на горделивеца беше повалено и крепостта на ада беше разрушена. С него и небето се украси, когато в звезден образ го показа на блажения и пръв измежду царете Константин.[8] С него перси, партяни, мидяни и скитите колесничари победи и разпростря християнските предели. С кръста светителите, приемниците на апостолите, храмовете на бесовете (едни из основи разрушиха, други затвориха) заедно с действащата в тях сила на заблудата, като им запретиха да нямат повече мощ да се разпростират за погибел на хората. Разпространиха истинното Слово, доброто наследство на благодатта препредаващи от род в род и Църквата устройващи в прослава на Троицата, на които утвърждението е кръстът.

С кръста въоръжени, мъчениците мъжествено стояха, съпротивлявайки се на заблудата, бидейки непобедими свидетели на истината. И беше чудо да се гледа и слуша как с едно истинно Слово биват унищожавани и на онемяване предавани толкова години измама, толкова време лъжи и заблуди, толкова измислици на бесовската изобретателност. Мъчителите заплашваха с всякакви люти мъчения, а те им отговаряха с гласа на своя учител Павел, казвайки: Кой ще ни отлъчи от любовта в Христа Иисуса: скръб ли, притеснение ли, или гонение, или рани (по Деян. 8:35)? „Ние да умрем, за да живее Христос, за нас е печалба“. Мятаха ги в огън – че във вода влизат си мислеха; във водата като бяха – смятаха, че по въздуха летят; онези меч оголваха – тези усърдно врат подлагаха; към лобното място отвеждани – сякаш към чашата на веселието тичаха. Всичко страшно кръстът за тях превръщаше в сладостно, а нещата, смятани за сладки, правеше презрени и омразни, защото понякога онези измамници обещаваха почести, дарове, власт и богатства. [Тогава те направо им отговаряха:] „Ако богатството тече дори, не привързваме сърцето си към него, понеже един път каза Бог, два пъти чухме това“ (по Пс. 61:11-12).

Него и земните ангели – любомъдрите иноци, казвам – имат за наставник и пазител, и оръжие, и храна, и питие, и одежда, защото него с любов като поеха (понеже послушаха повелята на Господа, казваща: който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене; Мат. 10:38), наставляеми са да пожелаят житието на ангелите и само с телесното си покритие изостават от славата им (мисля, че след освобождението от тялото – и не изостават). Пазител е, понеже толкова планински върхове прехвърлят, нощуващи бездомни, безприютни, изоставени, подобни на птици пустинолюбиви, от място на място местещи се, от пещерите пещера избиращи, със свирепи и хищни зверове живеещи и с влечуги отровни, но от неговата сила са пазени, без да бъдат докоснати нито от лютостта на зверовете, нито от отровата на влечугите, нито дори от слънчевия пек или от зимния мраз. Оръжие за тях е, понеже, на него надяващи се, излизат на мислена борба и всички битки, всички схватки, всички сражения, които стават в мислите им, побеждават и гонят, защото той за тях е и хоругва, и копие, и щит, и меч, и лък, и колчан, пълен с точно уцелващи стрели, и броня, и шлем, храна, която е от неговия плод.

И каква е тя, принеслата се в жертва плът на Агнеца Божи, която се принася винаги за опрощение на греховете и като залог за бъдещия живот. С нея които в неделя се причастяват, останалите дни от седмицата по-леко прекарват с малко овощие и сурови зеленчуци, чувството за глад залъгващи, но с надежди за бъдещето заслаждащи си. Питието пък, от същия кръстен плод, е чашата, напълнена с кръвта на Новия завет (Лука 22:20; Мат. 26:27), която премъдростта си наля според Соломон и наля – рече – в чашата си вино[9] (Прит. 9:2). Нея пиещи, не ги наляга дрямка, а към молитвено съзерцание се въздигат и чувството от земните неща като удържат, в усилия за горното пребивават, разсъждаващи за небесното, и с ум, и с душа до божественото озарение близо биват. Одеждите пък – понеже плътта разпъват със страсти и похотливост, – чрез неговата сила и с неговата помощ с безстрастие се обличат. Очакват оттук не след дълго и с нетленност да се облекат, когато на престола да съди седне разпналият се на него Христос, когато за почестите и венците настъпи времето, когато за труда и страданията настане отплатата.

Всичко това са победи на кръста, всичко това и извършва, и може, защото е изпълнен със силата Христова, защото дърво в Неговата плът е вложено, както беше речено: елате и да турим дърво в неговото ядене[10] (по Иер. 11:19).

С какво ли друго, ако не с действието на кръста островите се обновяват, според Исаия, и се подигат от дълбините, покриващи ги отначало (по Ис. 40:15; 41:1). Тези от народите, сиреч църквите, преди скривани във водите на безчестието, днес – раждащи чрез водите на кръщението всички родове, всички племена, всяка възраст; тях и острови наричаме заради подслона, и майки – заради кръщението, и планини високи – заради въздигащото. Кой ги откри и от водния покров ги освободи? Кой, като ги откри, ги превърна във високи планини, та Христос Глава да им бъде, както рече Павел, от същата дълбина чрез кръста извлеченият: Христос е глава на църквата (Еф. 5:23). Кой такива множества хора в тях събира и ги учи да прекарват заедно в молитви, пост и молба, ако не това дърво, божествено и небето докосващо. С неговата сила и действие прикованият на него Христос да дари и на нас преуспяване в добрите дела в живота и да ни удостои да получим вечните блага, защото Нему подобава слава, чест и могъщество сега, и винаги, и вовеки веков. Амин!

Превод: проф. д-р Мария Спасова

[1] Дървото за познаване на добро и зло (Бит. 2:9; 2:17; 3:3-6; 3:11-12).
[2] И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик (Изх. 17:11).
[3] Килът е голяма греда, около която се изгражда корпусът на кораба. Минава в средата на кораба, от носа до кърмата, и служи за основа в строежа му.
[4] След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него. Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден (Бит. 48:13-14).
[5] Сведението, че след разделянето на водите на Червено море на дъното са се образували дванадесет пътя, по които да преминат дванадесетте колена израилеви, се среща в редица сборници Въпроси и отговори (виж: Шахматов, А. А. „Толковая палея и Русская летопись“ – В: Статьи по славяноведению, 1, ред. В. И. Ламанского, СПб. 1904, с. 248).
[6] Свет, свет, свет е Господ Саваот (Ис. 6:3)!
[7] Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите (Ис. 14:11-12). Денница е името на падналия ангел, син на зората, който в различните религии има различни имена. В християнството е познат предимно като Сатана и Луцифер.
[8] Св. Константин I Велики (272-337 г.). Църковният историк Евсевий Кесарийски, в Животът на блажения император Константин, разказва за пророческия сън на императора, в който онзи видял отчетливо кръст от два кръстосващи се лъча и букви върху кръгъл облак, подобен на щит. Евсевий пише, че е чул от самия император за знамението на кръста от светлина и за надписа „С него побеждавай“. Св. Константин се позовава на този пророчески сън, издига знаме с кръст и побеждава в сражението с Максенций. През 313 г. той издава Медиоланския едикт, с който постановява веротърпимост към християнството. Повече за св. Константин I Велики и за знамението с кръста виж в: „Всемирно въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен (Кръстовден)“ (тук) и „Константин Великий“ (тук).
[9] Текстът е по Прит. 9:2 от Църковнославянската библия.
[10] Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“ (Иер. 11:19).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/68u4w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата