Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

Palm Sundayот Григорий, архиепископ на Русия

Отново Спасителят влиза в Йерусалим! Отново – чудеса! Отново – за Възкресението уверението! Отново мъртви възкръсват! Но не възкреси Лазар така, както (възкреси) сина на вдовицата: оня, току-що умрял, вдигна от носилото, докато го изнасяха от града, а този, мъртъв от четири дни и вече смърдящ, от гроба призова със слово. Тогава впрочем най-смирено разкриваше силата на Своята божественост, възпирайки юдейското настървение, тъй като времето на спасителното страдание беше още далече. Но днес, понеже за това беше дошъл, властно Себе Си показа. Идва шест дни преди Пасха, за да запази спокойствието на празника, за да изпълни тогава пасхалната радост за хората, понеже скръб им предстоеше срещу празника, когато Той щеше да бъде разпнат, светилата небесни щяха да помръкнат, основите на земята – да се разтресат. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата (Иоан 12:1-2). На десетия ден от месеца се вземаше агнето (Изх. 12:3), което на празника се принася в жертва. Оттогава започваха приготовленията за празника. Затова шест дни преди това, което е деветият ден от месеца, правеха богато угощение и този ден се смяташе за предпразненство. Затова и Господ тогава идва във Витания при Своя приятел Лазар, за да празнува според обичая. Евангелистът, искайки да покаже истината за Лазар и че като е възкръснал, не е умрял веднага след това, а дълго време е прекарал ядейки, пиейки и спейки, добавя: Лазар беше един от седналите (Иоан 12:2). Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Иисус възкреси от мъртвите (Иоан 12:9). Народът, благоразумен и непресторен, приемаше с наслада това, което вършеше Господ, и от самото начало повярва, че са божествени всичките Му дела. Затова, от ревност подтиквани, идват да видят и извършилия чудото, и възкръсналия, и най-вече очакващи да чуят от Лазар нещо за нещата в отвъдното. Представяха си, че щом е прекарал там четири дни, знае всичко тамошно със сигурност: за патриарсите, за Моисей и Аарон, за съдиите, за Самуил, Давид и Соломон, за царете, за пророците, за Кръстителя. И някои впрочем заради Лазар вярваха в Иисус, а първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря (Иоан 12:11). Такава слепота! Такава жестокост! Адът, треперейки, освободи Лазар, и гробът го върна тутакси, чувайки божествената повеля, а тези пък убийството, замислено от тях срещу Господа, и към Лазар насочваха, но така по-велики не ставаха. Защото ги глождеше и ги душеше силно това, че когато празникът настъпи, всички ще се стекат там да гледат и да слушат ставащото. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13).

И когато вече изпълни всичко, учейки, вършейки чудеса, благодеяния на юдеите правейки (а и приближаваше времето за кръста), след като извърши и най-голямото чудо с Лазар, със слава отива в Йерусалим: не пеша, както преди, а възседнал като цар върху оседлано осле, както беше обичаят царете на Израил на такъв скот да яздят. Чуй какво стори Давид, поставяйки Соломон за свой наследник и цар в Йерусалим и в цял Израил. Така е изложено във Втора книга[1] Царства: И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя. И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,[2] нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон! След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол (3 Цар. 1:32-35). Излязоха – рече – да го посрещнат (Иоан 12:13), но не просто излязоха, а и взеха палмови клончета, и не само това, но и викаха, и то не някаква мирска и за царе подобаваща прослава, достойна не за човек, а за Бога единствено: Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:12-13). Осанна пък на еврейски означава спаси, както в сто и седемнадесети псалом беше преведено от Седемдесетте: О, Господи, спаси! (Пс. 117:25), което към Единия Бог се отправя.

Ако някой пък се препира, че този възглас е бил подходящ за прослава на тогавашните царе, нека чуе Давид, пеещ в псалома: Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина (Пс. 32:16). Защото ако не се спасява цар с много войска, как щеше да бъде призоваван към спасение от толкова много хора? Но това, което от Бог Отец пророчески беше изречено отдавна, днес се изпълни, защото на кого от царете рекоха: Благословен Идещият в име Господне? На никого! Но и никого от пророците някога не почетоха така техните бащи. Но нека издирим кой ги подтикна? Кой ги научи по такъв начин да Го посрещат? Кой премъдро ги посъветва така да викат? Кой на толкова хора такова единомислие внуши? Кой непознати хора от различни краища за единогласието на възхвалата подготви? Кой накара простите неуки, живеещи по селата, да Го посрещат с хваления, достойни за Бога – но за Него писани? Кой друг, освен вседействащият Дух Свети, Царят Израилев! Понеже архиереите и книжниците щяха да се провикват към Пилат: ние нямаме друг цар освен кесаря (Иоан 19:15), тези, изпреварвайки, възгласят: Цар Израилев, и предварително на онези неверието изобличаващи и показващи, че Този, Когото от завист на смърт предадоха, царува като Бог на всички и като Цар на Израил. И понеже всички, царствали в Израил – от Саул чак до Йехония, никаква полза не донесоха на Израил, а по-скоро обратното бе при тях: говоря за войни и битки, разцепления, обсади, пленения, преселения, дойде истинският Цар, Който по същност е Цар Един, на Него се молеше Давид в псалома: издигни силата Си и дойди да ни спасиш (Пс. 79:3). И понеже дойде да спасява, и затова, както и подобава, народът вика: Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев (Иоан 12:13). Иначе би рекъл: „Нима ти, Израилю, от своя Цар се отричаш, не искаш Той да царува над тебе? Той е щедър и е дошъл да очисти греховете ти. След като те изостави, Той ще се възцари над народите, затуй Давид рече: Бог се възцари над народите (Пс. 46:9). Затова и идва, възседнал осле, младо и необуздано, което е прообраз на народите. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на осле“ (Иоан 12:14-15; Зах. 9:9; Ис. 62:11; Мат. 21:5). И какво рече? Другите евангелисти казват: изпраща двама от учениците Си да отвържат и да докарат осле (по Лука 19:30; Марк 11:1-2; Мат. 21:2). Тук Йоан нищо подобно не споменава, а казва само като намери едно осле, възседна го (Иоан 12:14). Не защото те не се съгласуват (как така, нали в тях Светият Дух е говорил!), а понеже Спасителят го намери, доведено от тях, и го възседна, давайки знамение, че след кръста и Възкресението (Светият Дух) ще се спусне върху народите. Защото доколкото този скот няма единна природа, а е смесен от кон и магаре, затова е опърничав, неуправляем и напълно безплоден. Народите пък, бидейки словесни живи същества, но и на дявола подвластни, и боледуващи от безплодието на богопознанието, и заради това бяха нечисти и мерзки за юдеите. И с основание, понеже те се наричаха люде Божии. И затова първородният син възседна осле, наподобяващо образно народите, и към града отива. Дори само с възсядането на ослето тези две неща ознаменува: че тяхната необузданост в добропокорство ще превърне и че там ще ги заведе, на кръстното място, за да се поклонят. Юдеите впрочем злото отхвърляне ще приемат, а тези пък – добрата промяна.

И чуй премъдрия Павел, който пише до филипяните: Пазете се от псетата, рече (Фил. 3:2). Понеже отначало те се наричаха синове, и народ свещен, и възлюбен Израил, и имаха обрязването като знак на вярата. Народите пък бяха беззаконници, от идолослужение нечисти, затова в Писанието и псета са наричани, затова и на хананейката, която молеше да изцели дъщеря ѝ, Господ отговори: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата (Мат. 15:26), нейния народ псета наричайки, а юдеите – чеда. Но както вече казах, веднага за двата (народа) се смени редът: псетата преди заради това, че не се обрязваха, синове станаха заради кръщението; тези пък, които бяха синове заради обрязването, псета станаха заради христоубийството. Бог Отец тях като имаше предвид, от името Господне рече: псета ме окръжиха (Пс. 21:17), защото нито един измежду зверовете обикновено не се радва така на кръвта, както псето.

Ето, твоят Цар иде при тебе кротък (Мат. 21:5). Не като първите царе, хищници, горди и високомерни, стремящи се по-скоро да те погубят, а не да те опазят, а кротък и спасяващ (Зах. 9:9). И ето ти знак, рече (Изх. 3:12; 1 Цар. 2:34; 4 Цар. 20:9). Защото не надигна херувимите, серафимите и цялото небесно войнство, идвайки към тебе като Бог Всемогъщ, а с много голяма кротост върху презряно осле идва тебе да освободи. Ликувай от радост, дъще Сионова (по Зах. 9:9). Не малко, не сдържано, а силно ликувай от радост, по-голяма от всички радости, които са ти се случили! Забрави, рече, предишните радости, които са те споходили през дните на твоето добруване, понеже злодеянията на живеещите в теб се умножиха, добрите ти дни в лоши дни се превърнаха, а веселбите и празниците ти – в плач и скръб, понеже присъствието на истинската радост беше далече от теб. Днес ликувай, защото идва и вече е в теб, измивайки те от беззаконията ти със Своята кръв, избавяйки те от ръцете на твоите врагове, като ти обещава освобождението и да не видиш зло никога вече.

Ето, твоят Цар идва при тебе, кротък и спасяващ (Зах. 9:9). Като чуваш кротък и спасяващ, да не помислиш, че е като Давид, понеже и той беше цар, кротък се наричаше, както се молят в песента пленниците: Спомни си, Господи, Давида и всичката му кротост (по Пс. 131:1). И Голиат уби, и победа постигна за Израил, и радост немалка. Кротък е, понеже иде като агне на заколение. Като Бог пък преизподнята накара да се страхува и Лазар възкреси с голяма власт. И небесното със земното ще съедини чрез кръвта на Своя Завет. Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова (Зах 9:9). Какво повеляваш да се проповядва, пророко? Издигнал глас, проповядвай величието Божие, понеже твоят Цар съзря твоето смирение. Понеже иде, за да се възцари над тебе, да изтреби оръжието у Ефрема и конете в Йерусалим, и да пречупи всяко бойно оръжие (по Зах. 9:10). Защото ето, за Него пророкът говореше: лъка ще строши, оръжието ще сломи, и щитовете ще изгори с огън (по Пс. 75:4). Проповядвай високо с радостен глас, защото Спасителят те посети, понеже Освободителят те помилва, никога повече да не бъдеш в робство, никога повече – в страх и мъка, а в смирение и пълно спокойствие, та оръжията и меча на орала и сърпове да се прековат (по Ис. 2:4), понеже никога повече копието на твоите врагове към вратите ти няма да се приближи, защото кръстът на твоя Цар насред тебе ще застане, пазейки те.

Тържествувай, дъще Йерусалимова! Тържествувай, понеже от Сион ще излезе законът и от Йерусалим – Словото Господне (Ис. 2:3). Изпрати проповедници при дъщерята вавилонска, която някога те разгроми и те плени. Разкажи ѝ за постигналата те слава и радост. Защото истината за твоя Цар беше предсказана насън на нейния цар, за свидетели имаш Даниил, Агей и Захария. Дай си сметка за своето прегрешение и вместо богата плячка доведи техните царе да се поклонят в тебе на твоя Цар, да видят красотата ти и да се засрамят, да познаят, че ти си Йерусалим, светият град Божи, опозорен някога, а днес – царстващ.

Изпрати и на изток благата вест, защото Неговото име е изток, както пише в псалома, а Писанието е истинно, понеже Той възсия за нас, седящи в тъма и смъртна сянка (по Пс. 106:10).

Изпрати и на запад, възвестявайки, че възнеслият се на запад е Владетел на всички и всички ще изпълни със Своята слава и към по-добро ще ги възведе.

Към юг не затруднявай пратениците, защото Самият Той оттук дойде според Авакум: Бог ще дойде от Юг (Ав. 3:3).

Нито пък към север изпращай, защото ти някога беше северната страна в твоето неведение поради греховния си и законопрестъпен живот (по Пс. 47:3). Но днес, когато повея от юг, откъдето Господ иде, никога повече ти няма да си северната страна, защото вече се освободи от предишната студенина и скръб и днес си град на великия Цар (по Пс. 47:3), в чиито тегоби Бог се познава. А колкото за тебе (Израилю), заради кръвта на завета ти си извел твоите затворници от рова, в който няма вода (по Зах. 9:11). Кои са те? Праведниците, патриарсите, пророците. Освободил си ги от ада чрез кръвта на Иисус, с която Той скрепи Завета Си с теб. А че адът ров се нарича, свидетелства и Давид: не бъди безмълвен пред мене, та да не би пред Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в ров (по Пс. 27:1) А че е безводен, свидетелства богатият, който моли патриарха[3] да изпрати Лазар там да намокри края на пръста си и да го разхлади (по Лука 16:24).

Заради кръвта на завета Ти, рече, понеже кръвта и жертвите и Законът на Стария Завет не там, а на Синайската планина бяха завещани. Новия Завет обаче Господ завеща в самия Сион, в горницата.

Но нека преминем от пророка към евангелиста и да видим горещата вяра на народа към Спасителя: И когато минаваше Той – рече, – постилаха дрехите си по пътя (Лука 19:36). Понеже като победител Го посрещаха (а символ на победата са палмовите клонки) и царска почест Му въздават (постилаха дрехите си). Но и това не убеди еврейските първосвещеници да повярват, а ядосани и наскърбени заради славата, с която хората Го славеха с учениците, някои от фарисеите рекоха: Учителю, запрети на учениците Си (Лука 19:39). О, безсрамен нрав и език! Как дръзнаха да изрекат това? А какво им отвърна Той: Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат (Лука 19:40). И Йоан[4] също им говореше: Амин! Казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3:9). Защото те, същински чеда на Авраам по рождение, не повярваха в Този, в Когото той вярваше още преди Бог да подтикне чрез вярата народите, подобни на безчувствени камъни, да станат чеда Авраамови, както рече чудният Павел, и по обещание наследници (по Гал. 3:29), да въздават Нему хваления и да проповядват Неговото спасение. Ако тия млъкнат, камъните ще завикат! Виж как злобата сама срещу себе си воюва! Защото мислейки да спрат и да забранят хваленията за Него и почестите, подобаващи за Бог, заради което и да рекат така безсрамно: Учителю, запрети на учениците Си, те получиха остра стрела в собствените си сърца, когато чуха: ако тия млъкнат, камъните ще завикат. И още повече, когато чуваха децата да Го наричат Син Давидов както в псалмите и пророчествата, и за Цар Израилев да Го провъзгласяват – това най-много ги разяждаше. И понеже те мълчаха, от завист заключили уста, забраняваха и на другите да Го възхваляват. Те впрочем бяха същите, на които Господ беше рекъл: Горко вам, книжници и фарисеи, задето затваряте царството небесно пред човеците: защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат (Мат. 23:13). На непорочните младенци дава благодат да Го възпяват: от една страна сбъдваше пророчеството, казващо: Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала (Пс. 8:3), а от друга страна твърде много ги посрамваше, понеже техните деца викаха осана, докато те подготвяха кръста. Незлобивите и праведните се приобщаваха към Господа, а учителите и старците се разпалваха от гняв. Децата познаваха Този, Който им даваше живот в майчините утроби, а фарисеите и законниците не приемаха Този, Който избави техния праотец от робството в Египет.

Него и ние днес заедно с децата като победител на смъртта възпяваме. Като на Цар и Бог наш Му се покланяме. Като на Спасител Му се молим да ни приобщи към Своето тридневно възкресение, та при второто Му пришествие да ни направи достойни да Го посрещнем във въздуха, според блажения Павел (по 1 Сол. 4:17) и с чиста съвест да се явим пред лицето Му и така винаги да бъдем с Него. Защото Нему подобава славата, властта и поклонението с безначалния Отец и с Пресветия Дух сега и винаги и в безконечните векове, амин.

Превод: проф. д-р Мария Спасова

[1] Цитатът не е във Втора, а е в Трета книга Царства.
[2] При Цамблак топонимът Гион е предаден с Народното място.
[3] Авраам.
[4] Всъщност евангелският стих, който Цамблак цитира по-нататък, е по Мат. 3:9, въпреки че подобен е и Иоан 8:39 и Лука 3:8.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6986a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски