Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (120 Votes)

Maundy Thursdayот монаха презвитер Григорий, игумен на манастира Пантократор

(За предаването на нашия Господ Бог и Спасител, Иисус Христос; и за Юда; и срещу извършващите тайнството с безквасен хляб;[1] и за сребролюбието)

Печал изпълва душата ми и недоумение обзема мисълта ми, когато си спомня окаяния Юда! От каква голяма височина в каква дълбока пропаст сам себе си хвърли! От каква велика слава на апостолския лик до какво страшно безчестие стигна, нещастникът! От какво наслаждение от Учителя се лиши! С каква горест себе си покри заради сребролюбието! Защото то му изходатайства горчивата смърт на обесването. И се сбъдна за него пророческото слово: Ето ония, които се отдалечават от Тебе, ще загинат (по Пс. 72:27). Защото Владиката и на дело, и с думи го отдалечаваше от дълбокия ров: на дело – когато нозете му уми и с вечеря го удостои; с думи пък, когато говореше: истина ви казвам, един от вас ще ме предаде (Мат. 26:21), обобщавайки това, за което става дума. Не искаше да го изобличи пред всички, а съвестта му да изобличи и към покаяние да го подтикне. Кого не биха трогнали тези думи: прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Мат. 26:24). Той обаче не разбра, защото това е жестоката душа: трудно стига до покаянието, а към унищожителна погибел постоянно гледа. И виж какво свидетелство за покаянието имаше – блудната жена. Но дори и тогава не се обърна към покаянието, а в същия момент, когато тя се спасяваше, точно тогава той погиваше. Това показвайки, евангелистът рече: Тогава, един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, като отиде при първосвещениците, рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? (по Мат. 26:14-15). Тогава, като отиде… рече. Кога тогава? Когато блудницата своите грехове възненавидя и към покаянието прибягна; когато нечистата дреха на блудството съблече; когато към Учителя се затече; когато донесе скъпоценното миро – с изобилието на донесеното показваща силата на любовта; когато със сълзи измокри пречестните нозе; когато с косите на главата си отри мокротата от сълзите; когато получи пълно опрощение на многото грехове и написаното раздра; когато дявола посрами – тогава той, като отиде, за цената се пазареше. Защото, когато помрачи душевното око чрез страстта на сребролюбието, не чувстваше и от неговото стъпало отпадаше.

О, чудо! О, внезапна размяна, на двамата! Тя впрочем бидейки в началото слугиня на сатаната, свобода получи, когато падна в нозете на Спасителя. Той пък, от Учителя като избяга, слуга на среброто ставаше. Тя позора на блудството заменяше за място при мироносиците, а другият пък ученическото име заменяше за мерзостите на предателството. И тя получаваше вече прослава по целия свят, защото Господ рече: Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши (Мат. 26:13), а този с лоша слава се покриваше. О, Юдино окаянство! Заради това Павел говореше: Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне (1 Кор. 10:12). Когато рече: Тогава, като отиде един от дванадесетте, на име Иуда Искариот, показа, че беше ученик не от другите – другите бяха седемдесет, – а беше от дванадесетте, от онези, които винаги съпровождаха Учителя; които слушаха сладостните и небесни поучения и в църквата, и сред народите, и насаме. На тях откриваше тайнствата, на тях възложи чудеса да вършат, на тях даде власт да прогонват бесове, на тях заповяда да кръщават, на тях обеща да седнат на дванадесетте престола и да съдят дванадесетте колена Израилеви (по Лука 22:30). Рече един от дванадесетте, за да покаже на какво небе стоеше и в каква бездна на злобата себе си долу срина. Добави и бащиното му име, като каза Иуда Искариот, понеже имаше и друг Юда – Яковлев. А те му предложиха тридесет сребърника (Мат. 26:15). О, Юда, защо продаваш Учителя? Защо оценяваш Безценния? Защо бързаш да отнемеш от Сион крайъгълния камък? Каква причина те подтикна към предателството? Нима другите нарече апостоли, а тебе те пропусна? Нима с тях беседваше, а тебе те прогонваше? Нима на тях ковчежето връчи, а от тебе го скри? Нима с тях ядеше, а тебе пренебрегваше? Нима на онези нозете уми, а от тебе се погнуси? О, слепота! Какво ще ми дадете… Какво друго, по-голямо от нещата, които изоставяш, искаш да ти се даде? Оставяш светлината и ставаш мрак. Оставяш нещата, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9) и получаваш вечен позор. Оставяш чашата, която Владиката обеща на приятелите нова да пие в царството на Отца Си (по Мат. 26:29) и изпиваш чашата на мъчителното обесване. Отказваш се да бъдеш съдия на вселената с Петър и останалите и ставаш слуга на дявола. О, Юдино безумие! Какво ще ми дадете… Така ли изпълняваш учението на Учителя? Той, проповядвайки, повеляваше да не трупате ни злато, ни сребро, и да не се обличате в две одежди, нито да имате медна монета в поясите, нито торба (по Мат. 10:9-10), а ти така безсрамно рече Какво ще ми дадете… О, въпиеща безчувственост! Не си спомни радостното общение с Учителя, постоянното поучение – и личното (защото много пъти ги наставляваше, приемайки ги насаме, за да подготви сърцата им вместо да мълчат, да започнат да проповядват, да вършат чудеса, предсказание на бъдното, уверение в ковчега), тайнството на самата тази вечеря, когато казваше: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха (Лука 22:15). И върхът на всичко: не се засрами, когато Владиката стана от вечерята, съблече горната си дреха (Иоан 13:4), подобно на слуга, препасан с кърпа, наливащ вода в умивалника и умиващ нозете на учениците (по Иоан 13:5), като най-напред уми неговите предателски нозе, както твърдят църковните богослови.

Защо, о, Юда! Ако те, бидейки чисти, умиваха нозете (Господ говореше: и вие сте чисти, но не всички (Иоан 13:10), тебе към доброто насочвайки), защото за проповядване се готвеха и добрите работници скоро щяха да бъдат изпратени за сеитба на евангелските истини, след като Утешителят ги кръсти и ги освети, ти защо безсрамно протегна нозе за умиване, щом се канеше да се втурнеш веднага към предателството, за да видиш сребърниците в ръцете си?

О, предателско безумие! Така че ако те, бидейки посветени в тайнствата и князе на вселената – Ти ще ги туриш – казва Давид – князе по цяла земя (Пс. 44:17), – приемаха тайнствата, с които вселената щяха да обновят, ти, бидейки предател, защо протягаш дръзко ръка към хляба, себе си тутакси на лукавия да предадеш, за да се изпълни реченото в псалома: този, който яде хляба ми, повдигна клевета срещу мен (по Пс. 44:10). Тези неща не чу, нито помисли дори безумният ученик, а непокаян остана, защото единствено душата, загубила срам, нито от жестокостите се вразумява, нито от смирението се трогва, а и след това си остава като оня град,[2] който пророкът оплакваше: Ти се превърна в блудница, безсрамна стана към всички (по Иез. 16:15 сл.). От това пострада и окаяният Юда. По същия начин страдат и тези, които с безквасен хляб принасят жертва, мамещи и мамени, не свенящи се да казват, че Господ на Тайната вечеря безквасен хляб даде, като рече: това е Моето тяло (Мат. 26:26), не чуващи Павел, учителя на народите, възгласящ и говорещ: Аз приех от Господа това, що ви и предадох, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото колчем ядете тоя хляб и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Кор. 11:26). Апостолът рече: Аз приех от Господа. Те не се срамуват безквасно да предлагат. Заслужават да им се каже: „Вие ли, почитащите своя Закон, ще сте по-правдиви, или Павел, учителят на вселената? Павел, до небето докосналата се душа, човекът, въздигнал се чак до третото небе, толкова и така велик. Бидейки първо гонител, него изпрати Господ сред народите да проповядва тайнството на Евангелието, като рече: той Ми е избран съд (Деян. 9:15). Не рече също безквасен хляб – а можеше това да каже тогава, ако беше поискал, – но рече хляб, понеже безквасното хляб никога не се нарича, защото е неправилно. Как брашно с вода без квас, носещо образа на смъртта, хляб ще се нарече? Хлябът квасно се нарича и е (квасно), защото квасът прилича на живота заради набухването, което във вид на разумна и словесна душа се приема. Затова всеки, който въвежда безквасното за жертва, боледува от ереста на Аполинарий и Евагрий, които се осмеляват да наричат тялото Господне бездушно и безумно. „Евангелистът – казват те – в началото рече: А в първия ден на Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасха (Мат. 26:17)? И понеже беше първият ден на безквасните хлябове, явно рече, че подходящото според Закона отреди да се яде, понеже тогава беше празникът Безквасници“. Няма такова нещо! Нищо подобно не рече евангелистът за ядене на безквасен хляб: И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло (Мат. 26:26). Как така Господ, приелият разумна и одушевена плът, щеше да нарече Своето тяло бездушна вещ? И как щеше да даде безквасен хляб преди още Безквасниците да са започнали? Впрочем, квасният хляб не беше напълно забранен, защото агнето се колеше на четиринадесетия ден от месеца привечер, когато Владиката, нашата Жертва, премахвайки жертвата на Закона, на кръста се пожертва. Същия ден тръба възвестяваше отказа и забраната на квасния хляб от шестия час. През тази нощ до сутринта ядяха безквасен хляб, както повеляваше Законът, стоейки прави, подпирайки се на тояги, препасани и обути. Нищо варено във вода, а всичко – печено на огън, без кост да строшат, а остатъците изгаряха с огън. Когато развиделееше петнадесетият ден, което беше и събота, тогава започваха да ядат осем дни безквасни хлябове със синап. Това беше празникът Безквасници, който и пасха се наричаше. Отначало евангелистът нарече пасха не самия ден Безквасници, петнадесетия от месеца, а третия ден преди него – тринадесетия ден от месеца и случилото се беше преди него – така е според Матей. Марко пък (казва): В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? (Марк 14:12). Но ето и премъдрия Лука: И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем (Лука 22:7-8). Рече: настана денят Безквасници, защото (празникът) беше пред вратите, настъпваше вече. Така, когато зимата свършва, казваме, „Пролетта дойде“, но не защото влизаме в нея, а защото е близо. Също и като чуем за някои приятели и близки, че са на път и идват към нас, радостно казваме на намиращите се около нас: „Пристига еди-кой си“, сякаш вече е тук, макар че е далече и разстоянието е голямо. Така и за жътвата, когато се знае, че приближава, земеделците казват: „Жътвата дойде“. И макар че още класовете са зелени, щом слуховете тръгнат, сърповете се наострят, жътварите се приготвят, харманът се почиства, хамбарите се потягат. Така и тук настана рече, понеже беше близо: И като отидоха двамата ученици, и като намериха, както им рекъл Господ, горница голяма, постлана, и приготвиха пасхата (по Лука 22:13), също без да спомене нещо друго. И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам (Лука 22:14-15). Вечерята нарича пасха – рече го с желанието да покаже, че много малко беше за Него времето да предаде тайнството и времето за кръстната смърт. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; правете това за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива (Лука 22:19-20). Виждаш ли, че учениците приготвяха пасхата според Закона. Очакваше се вече законният ден според обичая. Владиката пък, извършвайки Тайната вечеря, нея нарече пасха въжделена, по време на която и тайнството предаде на приятелите. Не стояха също и прави, както изискваше Законът, подпирайки се на тоягите и печено ядейки, а лежащи и варени ястия имащи: течно беше яденето, в което Владиката, като натопи хляб, даде на коварния ученик. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, учейки ги да свещенодействат и към благодарност подтиквайки техния разум, защото така се удостоиха с велики дарове. Това е Моето тяло, което за вас се дава. За вас, Мене последвалите и към Моите страдания и гонение присъединилите се. И за цялата вселена, която ще кръщавате, навлизащи, подобно на овци сред вълци, и тяхната свирепост в овча кротост превръщайки. Правете това за Мой спомен, понеже искрено се приобщих към вас по плът и кръв и цялото тайнство на промисъла идвам вече да изпълня и повече няма така да общувам с вас, както преди. Правете това за Мой спомен. Казвам ви, скръбта да не обземе сърцата ви, понеже ви изоставих, вас, които някога избрах. Ядейки този хляб – Моята плът, и пиейки тази чаша – Моята кръв, ще пребъдете в Мене и Аз във вас. Но окаяният Юда остана безчувствен за всичко това. Когато прие от ръката Господня хляба със сребролюбивата си ръка, тогава, подир залъка, сатана влезе в него, както рече възлюбеният Йоан (Иоан 13:27), защото дотогава сатаната го изкушаваше, тласкайки го към предателство. Оттогава обаче, понеже изцяло беше изоставен заради непреклонното си намерение, (сатаната) получи пълна власт над предателската душа. Такова безчувствие го владееше, че и към блюдото безсрамно да протегне ръка. Господ, след като той така дръзна, натопи хляб в блюдото и му подаде. По заобиколен начин показа на попиталия Го ученик, че този е предателят. След това му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро (Иоан 13:27). Впрочем, от една страна, криейки от учениците ставащото (защото ако беше узнал усърдният по вяра Петър, който отряза ухото на слугата на архиерея пред много войници, какво не би сторил, имайки такава голяма свобода – непременно би убил Юда!), от друга страна, и заради кръста – смъртта сладостно привличайки. Това не разбра никой обаче от насядалите на трапезата, защо му каза това. А понеже Юда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромасите (по Иоан 13:28-29).

Чуйте вие, които презирате бедните, които сребро трупате, как Владиката заради съвършеното милосърдие обедня до образа на слуга (по 2 Кор. 8:9). И макар да нямаше къде глава да подслони (по Лука 9:58), милостиня дава. Ти, който притежаваш двукатни и трикатни къщи, в двора си дори не пускаш бедняка, а Той, Който нищо от никого не получава, обичайната всекидневна храна не само на себе си и на учениците си, но и на бедните предлагаше. Ти, който имаш ниви, имоти и приходи, бедните дори не споменаваш. Какъв отговор искаш да имаш, щом пренебрегваш учението на Владиката, което и на дело, и с думи учи винаги милостиня да се дава и винаги да се проповядва: Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден (Лука 6:36). Впрочем и пророкът казва: Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно (Пс. 111:9). Ти пък, вършейки обратното, събираш и колкото повече трупаш, толкова повече се стремиш да прибавиш, защото такъв е свирепият мъчител на сребролюбието: колкото (повече) изяжда, толкова по-ненаситен става, докато доведе окаяния любител на среброто до пълен позор, за да се сбъдне за него словото на пророка: ще му се присмеят и ще рекат: ето човек, който не постави Бога за свой помощник, а се надяваше на многото си богатства, укрепваше се в своето злодейство (по Пс. 51:8-9). Защото по повелята на Владиката земята среброто предава (навярно за потребност на тези, които добре го използват), а ти обратното вършиш: в земните недра го криеш, разпалвайки с него страшната геена за немилостивите, ставайки по-безчувствен и от земята със страстта на алчността – от второто боледуваше окаяният Юда. А какво, ако не беше предал Господа? Защото той изобщо нямаше да Го предаде, ако с мрежите на сребролюбието не беше обгърнал душата си. Безсърдечието към братята Му аз смятам еднакво по големина предателство. Ще възвестявам Твоето име на братята си (Пс. 21:23). Никога вече няма да ви нарека слуги, а братя (по Иоан 15:15). И отново: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Виждаш ли, че са Негови братя и за всички тях се грижи, защото, по Исая, нашите недъзи понесе (Ис. 53:4), служейки на естеството не само с промисъл, но и със самите дела. Беше добър Пастир и овците бяха Негови (по Иоан 10:14) и се безпокоеше за тях, слабите повдигайки, с грижа удостоявайки безпризорните и на дело изпълнявайки това, което рече: и душата Си полагам за овците (Иоан 10:15). А и не беше доволен Пастирът да се засити с любовта само към овците, за които е положил душата си. Но виж какво преизобилие: Имам и други овци, които не са от тоя двор, и тях трябва да приведа… и ще бъде едно стадо и един Пастир (по Иоан 10:16). Не в двора на Закона, нито в кошарата на Писанията и пророците бяха народите, а в планините и в пустините бродещи, всеки ден ставайки храна за невидимия звяр. Тях освободи Пастирът, като на Себе Си ги предаде и ги направи едно стадо, като им предложи трапеза – Своето тяло и чашата на Своята кръв. И на Петър като го предаде, същото рече: ако Ме любиш, паси Моите овци (по Иоан 21:17). И не веднъж, а три пъти пита дали е обичан от него, искайки не Той самият да узнае (какво да узнае създалият Сам сърцата и разбиращият всичките им дела), а ти да научиш колко голяма е грижата Му за овците, защото не със сребро или злато, а със Своята кръв ги изкупи.

Нека всеки да внимава, та да не би, наричайки се агне от Христовото стадо, към вълците и противниците на благочестието – към еретиците да се затече и нещата, за тях отредени, да получи. По име – Христов, на дело дяволски се оказва, защото и Юда така правеше: с апостолите общуваше, а с фарисеите се договаряше; приемаше хляб от пречистите ръце, а сребърници от ръцете на нечестивците; с Учителя вечеряше, а със сърцето си сред безумните стареи седеше.

Моля се на ваша милост да не би някой да се окаже предател Христов чрез сребролюбието. Защото ако душата на оня окаяник не беше обзета от него, не би дръзнал за предателство, както и преди вече казах. Защото как ще се причастиш с тялото и кръвта Христова, без да се осъдиш, ако носиш порока на предател? Моля се да не бъде! Избавяйки се от този горък порок, който Павел нарече идолослужение (Кол. 3:5) и корен на всички злини (1 Тим. 6:10), нека да пристъпим към Тайната вечеря за опрощение на греховете и за надежда на бъдещите блаженства, които всички ние дано да получим чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, а с Него и на безначалния Му Отец и на Пресветия и животворящия Му Дух слава, мощ и поклонение днес и в безконечните векове. Амин.

Превод: проф. д-р Мария Спасова

[1] Терминът е опреснок, „безквасен хляб“ (бел. прев.).
[2] Градът е Йерусалим – Иез. 16:2 (бел. прев.).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/698fk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата