от Григорий, епископ на Русия
Днешният празник е изпълнение на промисъла, който за човешкия род осъществи Единородният Син Божи, изпратен не рабски, а божествено, волята на Отца като изпълни; не привидно явил се на света, а действително: в нашата немощ като се облече и човешки образ като прие, подобен стана по плът на нашата нищожност, както казва премъдрият учител Павел. И не само чрез кръста, гвоздеите и пробождането с копие в ребрата истината за Себе Си доказа, но и чрез смъртта, гроба, Възкресението, докосването от ученика, и – последно – днес чрез Своето божествено Възнесение всички увери. Възнесението, чрез което въздигна стария Адам и Той стана Нов Адам, понеже подобаваше престарелият от новия да се обнови, болният – от лекаря да се изцели, падналият – от силния да се изправи, умрелият – от живота да се възкреси, осъденият за грях – от безгрешния да се оправдае, тленният – от нетленния безтленен да стане, земният – от небесния да се въздигне. И след като родствено се приобщи към нас, рабите, към нашата плът и кръв (освен към рабството!), приобщихме се и ние към Неговата слава и чест (освен към господството!). И понеже Иисус беше първенстващ сред множеството братя, пръв и от мъртвите (възкръсна). Чрез името на осиновяването почете вярващите в Неговото име, а чрез безсмъртието ги облагодетелства, пътя на Възкресението като проправи, та умиращите заради ветхия Адам да се оживотворят заради Новия. И при това да няма слизане в ада, както беше заради оня, а възход на небесата, както днес заради Новия. И понеже човекът, като овехтя във всичко заради престъпленията и непотребен после стана, погина, като увреди разума чрез заблудата на обожествяването, разумното на душата в неразумно превърна (от това напълно неразумен стана, по външен вид само различаващ се от безсловесните животни), Словото става плът, надебелява, та неразумното чрез Себе Си да изцели; разумния и одушевен човек приема, та увредения разум да излекува и прелъстената душа да възвърне и във всичко напълно цялостен и съвършен чрез Себе Си да обнови човека. Защото не за ангелите, не за архангелите, не за херувимите и серафимите, не и за която и да било друга твар беше подобаващо това дело, а само за Този, Който в началото сътвори човека. Понеже като го обнови всецяло и в новия като се облече (по Кол. 3:10), както казахме, страдащ, него от страданията освободи; умиращ, него обезсмърти; възкръсвайки, него възкреси; а след това възнасящ се, и него със Себе Си възнася и го настанява вдясно на Бога и Отца, от Когото никога не отстъпи. Ще изпрати Своя Пресвети Дух във вид на огнени езици да освети света, да утеши скърбящите ученици, дарования да им раздаде, да ги кръсти, премъдри да ги направи, да ги въоръжи с божествена сила и да ги изпрати да проповядват, езиците им като изкове и изостри подобно на огнените езици. Понеже Синът се появи в света и с човеците поживя, редно беше и Духът да се спусне, показвайки действията Си. Вие стойте – рече – в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лука 24:49). И като рече това, както те гледаха, Той се издигна и облак Го поде пред очите им. И докато гледаха към небето, двама мъже застанаха пред тях в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите, гледайки към небето? (Деян. 1:9-11).
Колко ли трябва, кажи ми, да са страдали тогава учениците, прекарали толкова време с Учителя, страданията Му съпреживели, и когато след толкова скърби тъкмо са видели радостта на Възкресението, тя веднага да им бъде отнета? Затова бяха застинали, гледайки към небето, обзети от тъга. И като в изстъпление мислеха, че не Него виждат, а ангели, появили се да възвестяват, че Той пак пристига. А пък са в бели одежди, та от тези одежди скръбта на радост да обърнат. Мъже галилейци пък рекоха, понеже юдеите Господа галилеянин наричаха, оскърбявайки Го. Затова и ангелите мъже галилейски ги наричат, а към същото име като ги приобщават, дръзновение и утеха им вдъхваха. Този Иисус, Който се възнася от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:11). Този Иисус, не друг – рече, – а този. Не когото юдеите чакат като спасител (губител същи!), а Този, за Когото свидетели сте вие: разпнатия, погребания, измамник наричания, възкръсналия, а сега изпомежду ви възнасящия се на небето – рече, – за да не Го помислят, че се е понесъл във въздуха като Илия, защото за него се пише: и Илия се понесе във вихрушка сякаш на небето (по 4 Цар. 2:11), а тук не сякаш на небето, а на небето. Този Иисус, възнасящ се от вас на небето, пак така ще дойде. Как пак така! В образа, в който Го видяхте, възнасящ се на небето, така ще дойде в плът да съди всяка плът! Така, на облаците небесни, със слава пристигащ ще Го види всяко човешко същество! Нека се затворят нечистите уста на еретиците, защото в плът се възнася Бог, но непроменен пребивава в двете: в едно същество две естества носейки несмесно. Не само Тома, докосвайки Го, Бога и човека изповяда, но и ангелите така учат апостолите, говорейки: така ще дойде, защото не е обнажен Бог, нито пък обикновен човек, а Бог и човек, човек, съединен с Бога. Защо стоите, гледайки към небето, сякаш че казват: Защо скърбите, докато Той отива при Отца, сякаш сте изоставени? Не помните ли, че преди разпятието завещавайки, ви говореше: Няма да ви оставя (Иоан 14:18), а и на планината в Галилея обеща да бъде с вас, като рече: Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света (Мат. 28:20). И понеже Той ви избра от света и свои приятели ви нарече (по Иоан 15:19; 15:15), отива да ви приготви място при Отца, за да бъдете заедно с него (по Иоан 14:2-3) и да виждате славата Му, съществуваща вечно заедно с Отца и Светия Дух, която имат отпреди сътворението на света, и Утешителя да ви изпрати от Отца – Духът на истината (Иоан 15:26), не в плът, както Той се въплъти, но Сам ще се спусне, защото е Бог и се появява както пожелае (по Иоан 14:16-17).
О, преславни дела! О, непознаваеми тайнства! Защото още някога, от самото начало, велики и спасителни дарования от небето към земята долу се изпращаха и после свише към долното място се подаваха, както в Изход: стълб облачен през деня, а през нощта – стълб огнен (Изх. 14:24), и в пустинята манна и пъдпъдъци (Изх. 16:13), и Завет, даден на планината, и облак, засенчващ скинията на събранието (Изх. 33:7-11), когато Аарон и синовете му служеха, и огън, спускащ се върху принасяната жертва (Лев. 9:24), и различните появявания на ангелите, както и при Иисус (Иис. Нав. 5:14), Маной (Съд. 13:3), Даниил (Дан. 9:21), Захария (Лука 1:11-13) и Йезекиил, когато една нощ ангелът уби сто седемдесет и пет хиляди от асирийската войска (4 Цар. 19:35; Ис. 37:36), и стоенето на светилата и обратното движение, както беше в Йерихон при Иисус (Иис. Нав. 10:13) и в Йерусалим при Исаия (Ис. 38:8) и много други. Днес небесата от земята се облагодетелстват, от долу – горе (свръхестествено!) се изпращат пребожествени и превелики дарования и началото им е Възнесението Господне от маслиновата планина. Днес се изпълни пророчеството от псалома, което казва: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6). И повече подобаваше, защото за Царя подхожда с възклицание да се възнесе, защото възклицанието е възвестяване и прослава от народа, оказвано на царе и победители, а нашият Цар като победител възхождаше при Отца, водейки Му вселената за служение.
Възклицаваха ангелските войнства, и възвестяваха с голям страх и бързина. Техният глас на тръби подобен беше. Какво казваха, възклицавайки, небесните сили: славеха, възпяваха, хвалеха, трисветата песен поднасяха като дар, дивяха се на такова слизане, с Отца виждайки Го, седящ на херувимите и възпяван от серафимите, в плът като Господ възнасящ се от земята. И от трепет обзети, на по-горните сили вратата да вдигнат повеляваха. Когато онези питаха в недоумение „Кой е този?“, те начеваха, че е крепък и силен в бран, Цар на славата е и Господ на силите. Този е наистина потъпкалият смъртта чрез смъртта, и съединилият разделеното. „И защо са червени дрехите му“, рече. „За да се познава, че е нашият Цар, но никога в багреница не Го видяхме“. А те отново: „От Восор идва“ – казваха (по Ис. 63:1). „Плът носи – рече, – която заради човеколюбие прие“ (по Ис. 63:9), защото на сирийски плът се нарича восор. Изглежда, че и към Него небесните сили с ужас и удивление въпрос отправят. „И защо дрехите Ти са очервени като на оногова, който е жлеб тъпкал?“ (по Ис. 63:2). Гледайки Го с ранени ръце, нозе и ребра, до това питане стигат. „И ако заради великата Си благост – рече – Се облече в плът чрез благодатта, тогава защо окървавени и прободени крайници носиш, щом болка не усещаш поради Своята божественост?“. „Пòстава – говореше – стъпках Сам, кръвта Си пролях Сам за всички, и от народите нямаше мъж с Мене (по Ис. 63:3). И не сред народите – рече – този пòстав на Моята кръв стъпках, а сред възлюбеното лозе, сред Юдея, извън град Йерусалим, когото очаквах да роди грозде, но роди тръни. Затова са очервени дрехите Ми“ (по Ис. 63:3). А те пък какво: „Слава тебе, Господи, слава на Твоето страдание, Възкресение и Възнесение!“.
Неговия светъл празник отдалече призоваваше Богоотецът, казвайки: „Възнеси се на небесата, Боже, а по цялата земя да бъде славата Ти!“. Откакто Той се възнесе, по цялата земя на кръста се покланят, защото навсякъде кръстът слава наричат. И Авакум: Господ се възнесе на небесата и загърмя; ще съди краищата на земята, бидейки праведен (1 Цар. 2:10). Там Давид казва: Господ възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6), а тук Авакум загърмя рече: Господ се възнесе на небесата и загърмя. И нещо повече: когато Той се възнесе, загърмяха навсякъде евангелските тръби. Пък и божественият Йоан, нареченият от самия Господ син громов, сякаш от някакво небе на богословието отвисоко вещае към земните краища с глас, по-ясен от гръмотевица: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало (Иоан 1:1; 1:3).
Нека отидем пак при евангелист Лука и да видим как след Възкресението на Спасителя Той спохождаше учениците в изнеможението (им), многократно падналия им дух повдигаше и към висините помислите им насочваше. И така беше много дни: явяваше им се през четирийсет дена и говореше за царството Божие (Деян. 1:3). Не рече „За четирийсет дни им се явява“, а през четирийсет дни. Не както преди Възкресението, когато винаги с тях беше, така и тогава, понякога се явяваше, понякога си отиваше. Когато се явяваше, често с тях и към трапезата се присъединяваше, предишните навици припомняйки им и известявайки ги, че няма да бъдат изоставени. Главното на всичко това е Възкресението да докаже. Така и към трапезата приобщавайки се, да не се отдалечават от Йерусалим им заповядваше (по Деян. 1:4), защото, боящи се и треперещи, в Галилея ги беше завел, та заради свободното място и безмълвието на планината с много тишина и свобода да чуят нещата, които говори. Когато ги чуха и приеха и прекараха четирийсет дни, заповяда им от Йерусалим да не се отдалечават. Защо? Понеже ако неколцина войни излизат срещу многобройни, никой не позволява да излязат, докато не се въоръжат, така и на тези преди слизането на Светия Дух не позволява да се явят на бран, за да не бъдат лесно хванати и пленени от многото. Не само това, но и понеже мнозина щяха да повярват от случващото се там. И трето, за да не би някои да рекат, че познатите си йерусалимци като са изоставили, са дошли тук да се гордеят. Чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене (Деян. 1:4). Кога са го слушали? Тогава, когато казваше: А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15:26). И още: Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас (Иоан 16:7).
Докато Той беше тук, Утешителят не дойде, а щом Той замина, веднага дойде, но след десет дни. И защо, ще речеш, не веднага, след като Той се възнесе, слезе Дух Свети? За да Го възжелаят силно, за да се опечалят от очакването и с голямо усърдие да Го приемат. Защото ако единият беше слязъл, а другият Се беше възнесъл, (Утешителят) щеше да остане и не би било толкова голямо утешението. Затова забавя и не слиза веднага, та като се опечалят малко и като жаждат обещаното, чиста наслада да изпитат за обетованието. А и понеже всички възхваляваха Йоановото кръщение, да не би сами да помислят нещо по човешки поради простосърдечие, показва колко голяма е разликата между Него и Йоан и подчертава, че Йоан кръщава с вода, а вие ще се кръстите с Дух Светий (Деян. 1:5). И не само това, но и самите тях по-големи от Йоан показа, понеже чрез Дух Свети те други (хора) щяха да кръщават. И не рече докато ви кръстя, а докато се кръстите, във всичко примери на смиреномъдрие оставяйки за нас. И виж след толкова думи, след толкова наставления, след толкова посещения как още неразумни и любопитни бяха. И уместно добави: и облак Го подзе (Деян. 1:9), защото облак покриваше храма някога (по Изх. 33:9-11).
И в (книгата на пророк) Даниил показва видението на Господа на облак: Гледах, рече, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни (Дан. 7:13). И понеже на облаците със слава ще дойде (по Деян. 1:11), подобаваше и по този начин да се възнесе. Чудно беше зрелището: човек на облак носен, въздуха прелитащ и небесните кръгове достигащ, и небесата под Себе Си оставящ, и над серафимите с Отца на престола сядащ. Пренесен беше Енох, но по друг, неведом начин (Евр. 11:5); възнесе се Илия, но на огнена колесница и огнени коне, които са белези за земни неща, а не (се възнесе) на облак (по 4 Цар. 2:11): затова Илия като раб чрез себе си предобрази Възнесението на своя Владика. Както и Моисей, превеждайки людете, образ беше на Този, Който ни изведе от тъмата и смъртната сянка (Пс. 106:14). Защото божествените пророци не само с думи предсказаха всичко за Христа, но и с веществени неща. Други чрез себе си Го предобразиха. Така и кожухът на Илия, паднал върху Елисей, слизането на Духа върху апостолите предобрази, защото след като прие кожуха, паднал върху него, двойна благодат имаше и с него Йордан разделяше. Те, със силата на Духа като се облякоха, заблудата пресякоха и вселената обхванаха с евангелската мрежа. Нека и ние бъдем част от неговото наследство, за да получим вечните блага в името на Христа Иисуса нашия Господ. С Него и на Отца, заедно със Светия Дух, слава, крепост, великолепие и поклонение сега и завинаги и в безконечните векове. Амин.
Превод: проф. д-р Мария Спасова
