Слово на Рождество на Йоан, Предтеча и Кръстител

Облажавам и Захариината старост, и Елисаветиното застаряване и безплодие, понеже на такава младочка бяха корените, понеже такъв сладък плод за нас отгледаха.

Облажавам и повествователя Лука, който, начевайки първия разказ за неговото раждане в писанието на Евангелието, рече: В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше безплодна, и двамата бяха в напреднала възраст (Лука 1:5-7).

И не само Захария беше от свещеническо коляно, но и Елисавета: от дъщерите Ааронови на първосвещеника Аарон, когото сам Бог избра, когото достоен намери за такава служба и на дело Бог показа за него, че не сам постъпва на свещеничеството, а защото от Неговия избор е принуден. И двамата благородни: не той по-голям, а тя по-малка, но от едно племе и отечество, и двамата праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Не пред човеците обичаха да се показват, подобно на фарисеите и книжниците, а праведни бяха пред Бога. И постъпваха безпорочно не по две или три заповеди, а по всички заповеди и наредби Господни, рече. И това не е малка причина за похвала, защото да се съхрани някой непорочен е нещо голямо и рядко срещано в човешкия род. И не показа само достойнството, като рече един свещеник, но и добави от Авиевата смяна и с това явно показвайки мъжа, както би рекъл, от седмичната служба на Авий. Защото Соломон, след като завърши първия храм (3 Цар. 6:38) и го украси пищно, постанови и седмиците: в едната нареди да служат синовете Корееви; в другата – на Авия; в следващата – на Асафат; после – на някого другиго. И нямаха чедо, понеже Елисавета беше безплодна. Бездетна беше пророчицата, понеже все още не беше наближило Христовото пришествие; понеже Гавриил още не беше получил указанието за Благовещението; понеже постановените години за служба на Закона още не бяха отминали. Затова беше държана в оковите на бездетството, та в подходящия момент Предтечата на своя Господ да доведе. За него Дух Свети с устата на пророк Исаия[1] говореше: ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе (Мат. 11:10; Лука 7:27). И подобаваше да го нарече Ангел не само като изпратен, но и като пророк, защото и пророците ангели се наричаха в Стария Завет, както Давид говори за Самуил: Господ изпрати Своя Ангел и ме взе от овчето стадо (по 2 Цар. 7:8).

Но Йоан беше ангел и по житие, само по плът по-малък от ангелите. Мнозина бяха родени по обещание от бездетни майки, но с такъв голям дар не се удостоиха като Йоан, нито между родените от жени по-големи се изявиха. Исаак беше роден от Авраамовите старчески чресла и от бездетната Сарра по обещание. И Самсон, силният сред човеците, също по обещание беше роден. И Анна роди Самуил, молитвения плод.[2] И Исаак, който прие дара, че което му бе обещано, ще се изпълни, и че от него ще се родят царе (от него е и Христос по плът). Самсон – че ще съди Израил, че ще бъде Назорей,[3] че ще побеждава чужденците. Самуил – че от младенческа възраст ще бъде даден на Господа,[4] че ще помазва царе, че ще се нарича „виждащият предстоящото“. Йоан пък чрез големия си и велик дар биде посветен в тайните от самото начало на зачатието, от самата майчина утроба: че ще се изпълни с Дух Свети преди раждането; че ще стане по-голям пророк от всички; че ще бъде ходатай на Стария и Новия Завет; че от Гавриил ще бъде благовестен; че ще се яви Предтеча на всемирната радост; че ще живее уединен и самотен живот; че ще предпочете суровата пустиня; че ще има храна, различна от храната на човеците; че ще проповядва покаяние и ще кръщава в река Йордан – тогава Иерусалим и цяла Иудея излизаха при него (Мат. 3:5); че ще познае скрития в плът Бог; че ще Го показва на народите: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан 1:29); че с ръка ще се докосне до онова пречестно и нетленно теме и ще Го потопи в речните струи; че ще чуе гласа на Отца, свидетелстващ за Този, Когото кръщава; че Светия Дух ще види с плътските си очи като гълъб, спускащ се върху Него; че ще учи човеците на подобаващ за кръщението и покаянието живот; че ще постанови закона на чистото житие и воините ще назидава да бъдат разумни и доволни от своите заплати (по Лука 3:14); че ще изобличи беззаконстващия цар (Ирод; по Лука 3:19); че не ще побегне, боейки се, от Иродиада, както Илия бяга четиридесет дни и толкова нощи от заплахите на Йезавел (по 3 Цар. 18:4); че дързостно ще изобличава идващите при него юдеи, че рожби ехиднини ще ги нарича (по Лука 3:7); че в тъмницата с меч ще бъде посечен и в ада ще благовести за чаканото избавление. Такъв е Елисаветиният плод – плодът на безплодната старица, оскърбявана заради бездетството си, която рече: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:25). Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, и цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син (Лука 1:8-13). Според Закона не на всеки свещеник беше позволено да кади или да влиза зад завесата, освен в определено време и на определен първосвещеник, което ставаше около средата на септември, понеже храмът беше разделен на две отделения, и всяко отделение знаеше своята служба. Във външното отделение, което се наричаше Светая, влизаха винаги свещеници, извършващи служба. В него се намираше светилникът, трапезата и хлебното приношение, което никой друг не ядеше, освен свещениците.[5] Вътрешното отделение зад втората завеса се наричаше Светая Светих и беше запретено за влизане. Там стоеше кивотът с тайнствата в него, а над него бяха закрилящите го херувими, които с крилете си докосваха северната и южната стена на олтара. По средата висеше дървена кадилница, обкована със злато. Под нея имаше издигнат златен олтар, а върху него имаше въглени, разпалвани отгоре по време на каденето. Там влезе първосвещеникът Захария и като се помоли, докосна се до кадилницата, като сложи тамян, и започна да прекадява с подобаващата за първосвещеника благопристойност, понеже неговата молитва беше по-гореща от въглените върху олтара, а въздишката от дън душа беше по-благовонна от тамяна за кадене.

Така и подобаваше! Ангела вижда вдясно на кадилния жертвеник, молещ за него дясно благовестие, изпълнено с благодат: първо, за раждането на син; второ, и какво ще бъде предсказвайки. Не само с думи, от които няма нищо по-истинно, но по това как е застанал. Защото за чест се смята някак си сред човеците и стоенето отдясно, и сядането. И не мисля друго, освен това, че Ангелът ознаменува промяната на Закона за всички: от лявото, което е по-малко, на дясното, което е сбъдване. Кой е десницата Господня, ако не Синът! Десницата Господня – рече Давид – сътвори сила, показвайки победата над дявола; Десницата Господня ме възнесе (по Пс. 117:16), приемането на обòжението и Възнесението като показва, понеже десницата Господня е Синът и Той ще дойде за спасение на човеците. Бидейки свещеник по Мелхиседековия чин, Ангелът наистина се явява вдясно на кадилния жертвеник, променяйки символично Аароновото свещеничество на свещеничество по Мелхиседековия чин. Смущава се Захария и се страхува, необичайното и неочакваното като вижда.

Дивя се на дръзновението на мъжа! Как изобщо не пострада, как не падна на земята, подобно на Даниил,[6] защото той разказва за себе си: „Когато аз бях на полето до град Суза, от Персийската митрополия, близо до река Ховар, и когато вървях с другарите си, случи се земетръс и тутакси разлюляване (по Иез. 3:15). Като останах сам, понеже останалите се разбягаха, паднах по лице и силата ми изчезна (по Иез. 3:25). И ето че някой ме докосна и неговото прикосновение като лед проникна до мозъка на костите ми“. Захария така не пострада. Когато в Стария Завет се случваше Ангелът да говори на човеците, редно беше и подобаващо оня велик пророк така да пострада. Впрочем, когато щеше да се яви спасителната за всички човеци Божия благодат, чийто Предтеча, както рече блаженият Павел, щеше да бъде роденият от Захария, вече не бяха толкова страшни небесните сили за земните жители, понеже тогава се разруши преградата, що беше посред (по Еф. 2:14) и се унищожи враждата и промяната настъпваше заради Този, Който сътвори от двата народа един нов човек (по Еф. 2:15). Какво му каза Ангелът: не бой се, Захарие (Лука 1:11); така и на Девата рече: не бой се, Мариам (Лука 1:30); и на жените при гроба явилият се Ангел рече: не бойте се (Мат. 28:5). Това е обичайно за онова благо безплътно същество: първо страха да прогони и така благовестието да поднесе, та после като е в безметежно състояние, сладостно да възприеме благовестеното. Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва беше чута, и жена ти ще ти роди син (Лука 1:13). Освен това се молеше не син да роди, а за людете се молеше. Чута беше твоята молитва, приета беше, рече, а не отхвърлена, както при желаещите след тебе да бъдат на такава служба. Защото те, както чрез Исаия Господ говори, когато простират ръцете си към Бога, ще отвърне лицето Си от тях (по Ис. 1:15), жертвоприношения на овни и тлъстини от агнета и кръв от телета и козли не иска (по Ис. 1:11); ако принесат напразно семидал,[7] тамянът отвратителен е за него, новомесечията, съботите и празничните събрания не търпи, поста и празниците ненавижда душата Му; ако умножат молбите си, не ще ги послуша: ръцете им ще са пълни с кръвта на Сина Му (по Ис. 1:13-15). Твоята молитва обаче, която отправи за себе си и за обикновените хора, беше чута. И както Аарон беше първият в тази служба, така и ти ще си последният в нея, защото Закона – вече остарелия и обезсилен Закон – ще премахне господарят на Закона. И не само че твоята молитва беше чута, но и жена ти ще ти роди син, понеже се освободи от скръбта на бездетството, от укорите за безплодието, и вече не тъжна и приведена към земята ще върви към храма, за да се яви на Господа, а радостна и благодаряща за благодетството. И ще го наречеш с името Иоан (Лука 1:13), понеже няма като тебе да бъде служител на скинията на Закона, а на благодатта на Сина Божи. И ще го наречеш с името Иоан, защото ще върви пред Иисуса в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, за да приготви Господу народ съвършен (Лука 1:13; 1:17). И не само ти, но мнозина ще се зарадват за раждането му, защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог (Лука 1:14-16). Ще бъде – рече – велик пред Бога. О, непостижими Божии съ̀дби (Пс. 35:7; Рим 11:33)! О, съвършено човеколюбие! О, величие на достойнството Йоаново! Ще бъде велик пред Господа. И ангелите са служебни духове, но не са велики пред Бога, понеже безбройно множество ангели Му служеха, както пише у Даниил, и хиляди архангели (по Дан. 7:10). И серафимите не са велики пред Бога. Явяват се в Исаия, закриващи лицето си и нозете си, в голям страх, с голямо смирение стоящи около престола, царския и превисокия. Самият Гавриил, на ангелите началникът, рече за Йоан: той ще бъде велик пред Господа (Лука 1:14). Така и трябва, защото такъв следваше да бъде приятелят на младоженеца (Иоан 3:29) и мнозина ще се зарадват за раждането му (Лука 1:14). А това, че казва мнозина, безбройните множества предсказа, които са били оттогава досега и които ще бъдат до свършека на света. Кой от вярващите навсякъде по вселената като чуе за Йоановото рождение и не ще се зарадва? Не само царете, князете и другите властници, богатите или бедните, но и тези, които са в рудниците, на заточение, в окови и в мрачни затвори, на път или на морски плавания и в премеждия. Като забравят страданието, на веселие се отдават, мислено обгръщайки празничния ден на мъжа, от душа ликуващи. Няма да пие вино и сикер, далече от всички плътски желания ще бъде, и то дотолкова, че да възненавиди и самото питие, вкуса в гърлото услаждащо и сърцето веселящо. На трезвено въздържание изцяло ще бъде, понеже във видения и откровения ще се съсредоточи, и с вода ще утолява жаждата. От всичко това ще се отвърне като причина за пиянския порок, понеже непорочен мъж ще бъде и с Дух Свети ще се изпълни още от майчината си утроба. Не рече както при древните пророци „след като се родиха и прекараха много време в добродетелни усилия, приеха дара на Дух Свети“, а още от майчината утроба ще бъде обиталище на Дух Свети и ще върви пред Него в духа и силата на Илия (Лука 1:17). Ще върви пред Него като воин пред Царя, проповядвайки покаяние и людете очиствайки в Йордан, за да ги направи готови за познанието на Този, Който ще кръщава с Дух Свети и с огън, и за Неговото посрещане и насочване. Понеже не послушаха и не повярваха на пророците, които възвестиха пристигането на Царя, той се изпраща като по-голям от онези пророци. И понеже Израил не пожела да Го познае, и людете му не Го разпознаха: нито поеха родилия се в пещерата, нито проумяха свидетелствата в храма от Симеон (по Лука 2:34) и от старицата Ана (по Лука 2:38), нито в светилището познаха (свидетелствата) на Исаия, който го почиташе. Поне да го приемат, посрещайки, след като беше дошъл вече да проповядва и поучава в духа и силата на Илия (по Лука 1:17), защото както в онзи действаше благодатта на духа, така и в Йоан, защото Илия е предтеча на Второто пришествие, а Йоан – на първото; в силата пък, понеже равносилно ще бъде предвестничеството на тези двама мъже, свидетелстващи за Христа, за Христа човеците събиращи. Но Йоан беше подобен на Илия и по пустинничество, и по безкористие, и по одеяние, и по ревност. И двамата Кармил[8] обитаваха, и двамата пострадаха от коварни жени, и двамата изобличаваха царя, вършещ беззакония: единият – Ахав и Йезавел, другият – Ирод с Иродиада.

И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст (Лука 1:18). От изсъхнал корен кой очаква клон да види? От земя без влага как ще бликне извор? От безжизнени детеродни органи как ще се роди дете? Утробата на Елисавета на камък е подобна, а и аз вече за гроба съм готов. А пък Ангелът: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога (Лука 1:19). И не попита Захария за името му, както Маной попита (по Съд. 13:17), но Ангелът, искайки да покаже величието на раждащия се, сам казва своето име и сан: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога. Аз съм познавач на великото тайнство, скрито от векове, и съм посланик и благ вестител. Но още не са изминали шестте месеца, за да отида в Назарет да занеса на девицата Мария, вречена на Йосиф, сродницата на Елисавета, благовестието, че ще роди свръхестествено приелия човешка плът, родения от Отца без майка преди сътворението на света, еднакво безначален и еднакво вечно съществуващ с родилия Го. Създателят чрез приемането на човешка плът ще освободи човечеството. Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, рече, и аз не съм далече, сиреч не далече от Неговите очи, а стоящ пред Него и за велики дела изпратен. Защото и Даниил аз научих по кое време Бог ще слезе при човеците, и при тебе днес съм изпратен да ти благовестя тези неща. И ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си (Лука 1:20), понеже думите ми ти се струват неверни. Не си спомни Авраам, който, бидейки столетен, роди Исаак, нито си помисли за онези бездетни жени в миналото – за жената на Маной и за Елканината Анна, не проумя как с един знак на Бога бездната в суша се превръща, как сухият камък вода избликва, нито осъзна как жезълът на Аарон, съвсем сух вече, по Божия воля разцъфна и бадем роди, а стоиш, просейки знак! И ето, ще бъдеш ням и няма да можеш да говориш до деня, когато ще видиш наяве сбъдването на моето благовестие. И след това Захария мълчеше, а Елисавета зачена и се таеше пет месеца и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна, за да снеме от мене укора между човеците (по Лука 1:24-25). А също и Сарра: смях ми стори Бог, сиреч радост; който чуе за мене, ще се разсмее. И пак рече: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми – думи на радостна душа (Бит. 21:6-7). И се таеше пет месеца и се изпълваше с голяма радост и живееше, благодарейки на Бога. Бидейки жена целомъдрена, срамуваше се, че е заченала на старини. Таеше се пет месеца, докато и Мария зачена. И след това вече беше невъзможно да се крие не само заради подуването на корема, но и заради играенето на младенеца: Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ (Лука 1:41). Позна рабът своя Владика, видя Неговото войнство – Царя, обличащ се в багреницата на плътта в Мариината утроба сякаш в чертог някакъв, и всячески се стремеше да излезе. Но понеже Неговото време все още не беше дошло и още нямаше вещаещ език, играе в утробата, покланяйки Му се. На майката дава дара на своя език да пророкува и да почете дошлата майка на Царя. Ако той не беше проиграл, Елисавета нямаше да се изпълни с Дух Свети (по Лука 1:41). Затова думите ѝ към Мария Йоанови бяха. О, чудо! Младенецът беше съвършен пророк преди още да има съвършени възприятия, преди още да е вдишал глътка въздух. Кой е видял или чул младенец пророк! Не на ръце, не в пелени, не откърмен, а шестмесечен в утроба. Защото тогава с Дух Свети се изпълни, когато проигра. А където е Духът, всичко е съвършено. Чрез Неговото действие и несъвършеното се превръща в съвършено. Това и от Йониното чудо е по-преславно и много по-голямо! Защото той (Йона), бидейки вече мъж, получи пророчески дар. И бягайки в Тарсис, беше застигнат, та вилнеещото море да го низвергне от плещите си като беглец от Бога. Той пък спеше и хъркаше и беше разбуден от варварите и накрая, понеже жребият се падна на него, беше хвърлен в морето. И когато се оказа в утробата на кита, скърбеше и тъгуваше и голяма печал показваше в думите на молитвата (по Иона 1:3-15). А Йоан от майчината утроба беше изпълнен с Дух Свети и от Него там беше помазан за пророк и за печат на пророците. Не дремеше, нито скърбеше сред такава мокрота на утробата, а бодърстваше. И виждайки отдалече от майка Си носения Господ, с играенето на целия свят радостта възвестяваше и с подскачанията сякаш с благодарствени песни изповядваше дошлия за спасение на народите. И ражда Елисавета, когато ѝ дойде времето. И се радват с нея съседите и роднините ѝ, като чуват, че е възвеличил Господ милостта си над нея (по Лука 1:57-58). И когато да го обрежат на осмия ден, изрече името на детето – Йоан (не чувано никога в нейния род). И докато всички се обявяват против, Захария се съгласява с Елисавета. О, преславно съгласие! Не беше случайност, нито предварителна уговорка, а беше от Дух Свети, защото Захария насаме го чу от Ангела и Елисавета не знаеше. А и откакто видя Ангела, до този момент не бе проговорил. Но майката, от Духа научена, преди бащата изпраща име на младенеца, за да не би някой да рече, че жената изпълнява волята на мъжа си. По собствено желание дава име на сина си. И от Ангела, и от Елисавета, и от бащата някак си името му е засвидетелствано. И тук беше от Господа речено: по думите на двама или трима свидетели да стане (по Втор. 17:6). И докато името на детето още беше несигурно, понеже пророкът мълчеше, поиска дъсчица и отговор даде на Божията воля, като написа: Йоан да му е името. И веднага се освободи от мълчанието и пророкуваше, и благославяше Израилевия Бог (по Лука 1:63; 1:67-68). Връхлетя върху всички страх и удивление и говореха: какъв е тоя младенец (по Лука 1:65-66)? Много бяха нещата, които ги хвърляха в почуда: че Захария, бидейки стар, стана баща на младенец; че безплодната Елисавета кърми; че преславното съгласие видяха за името на отрочето, а и внезапното развързване на езика и ясното говорене; и пророкуването – първо за Христа, а после и за детето. Защото, както хората изпаднаха в почуда и бяха обхванати от голям страх, когато свещеникът видя видението, съзирайки го да излиза от светилището, без да извика обичайното Мир и благослов, а осъден на немота и обясняващ с ръкомахане (по Лука 1:22), така и днес, когато той неочаквано пророкуваше след толкова време, те се чудят и страх ги връхлита.

Какво всъщност пророкува старецът за Йоан? И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища (Лука 1:76). Всеки от безсрамните юдеи ще рече: „Защо не някой друг пророкува за него, а баща му, което някак неподходящо за истината изглежда и не според обичая на пророческото достойнство“. Така също не беше редно да се изричат такива думи към дете, което нито можеше да чуе, нито да разбере казаните думи и техния смисъл, та по този начин да покажат измамни и нещата за Христовото Рождество: говоря за появата на Ангела пред пастирите, и (за) Благовещението, на звездата преславното движение, (за) пристигането на влъхвите и поклонението с дарове, подобаващи за Неговата божествена и човешка същност, както и (за) предсказанията за Него на Симеон и старицата Ана, понеже, о, юдеино, тогава в Израил изобщо нямаше пророк, понеже Законът отслабна и към последния съботен празник се приближи, а и защото много пророци бяха изпратени и пророкуваха по различно време – и преди плена, и по време на плена, и след плена. И понеже на тях не повярвахте, оскъдняваше постепенно благодатта във вас и нямаше (пророк), виждащ напред и предсказващ бъдещето. Само чрез свещениците, всекидневните жертви и много прочутия храм показвахте праведен живот, понеже още не бяхте отхвърлени докрай, понеже още не бяхте потопили ръце в кръвта на Единородния. Всичко останало, което свише и от самото начало имахте – онези чудни и божествени знамения – заради вашето непослушание към пророците от много години бяха отлетели. И понеже не им вярвахте, чуй какво вика (Исаия) към Бога: Господи, кой повярва на това, що е чул от нас (Ис. 53:1; Иоан 12:38).

Понеже тогава нямаше пророци, за Йоан се задържаше изпълнението на всяко пророчество. Дух Свети заповядва на Захария първо да пророкува за Сина Божи, а после и за своето дете. Още като прие благовестието от Ангела, беше осъден да мълчи до този момент, та и оттук да има достоверност. Понеже Йоан и Христос по едно и също време щяха да се явят на Израил – единият малко по-рано в Йорданската пустиня, проповядвайки кръщението на покаянието, Христос пък – след като се кръсти от него, по градове и села учейки и проповядвайки открито Царството небесно, затова и едновременно за двамата пророкува свещеникът.

Но понеже на Йордан Бог Отец щеше да свидетелства на хората за Сина, символично и Захария за своя син свидетелства. И понеже детето имаше необичайно раждане, играещо в утробата и пророкуващо за идването на Мария, така не се смята за невярно и нищо, изречено от бащата към него след раждането, защото е изпълнено с Дух Свети. То не играеше само по себе си в утробата, а беше движено от Духа. Ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища (Лука 1:76). Ще вървиш пред Този – рече, – Който съществува преди тебе и Който съществува вечно, Който на мене те даде днес. Ще вървиш отпред ти, синът на моята старост, синът на Отца, на оня Отец, Когото Даниил видя – Стария по дни (Дан. 7:9). Ще вървиш отпред ти, на бездетна старица плодът, пред девствения и непосят плод, Неговото лице Моисей се молеше да види и не го видя. Пред Неговото лице ти ще вървиш, пред лицето на Този, Който се яви на Илия в лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12). Ще вървиш напред към Израил с проповед и към ада – с благовестие. Ще вървиш напред, докато още не си Ме оставил заради твоето заколение и от майчината утроба в пустинните дълбини отлетял, за да приготвиш Неговите пътища. Какви пътища? Душите на повярвалите, които щяха да приемат Господа. По тях ще вървиш. Ще се вселя, рече, в тях и ще повървя. Първият от тях беше Андрей, и другият ученик на Йоан, защото, като чуха да говори за Учителя: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Иоан 1:29), веднага Го последваха, понеже повярваха на добрия свидетел. А как приготви тези пътища? Като даде, рече, учение за спасението на людете Му, понеже Иисус на еврейски език Спасител се нарича и беше дошъл за спасение на човеците. На онези, които не Го познаваха, Йоан чрез своето свидетелство им даде мъдрост да повярват, че Този е тяхното спасение за опрощение на греховете им.

А младенецът растеше и крепнеше духом и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израил (Лука 1:80). Докато телом растеше, и духовен дар приемаше: телесното израстване и благодатта бяха съизмерими, докато той не израсна до зрял мъж. И той израсна напълно духовен и се укрепваше духом. Дивя се, когато си мисля, и извън себе си съм: как младенец, лишен от майчина гръд и от завивките на пелените, изтърпя суровите условия на пустинята? Но Духът гръд и одеяние му беше вместо останалите майчини грижи. И остана в пустинята. И защо рече в пустинята? За да не бъде съпричастен на злобата в света, за да бъде достоен да му повярват, когато от пустинята се яви на Израил; за да бъде добре прието неговото свидетелство за Христа; за да бъде почтен във всичко – заради пълното пустинничество, заради одеянието, заради безкористието, заради храната, непригодна за ядене; за да бъде изобличителен, за да не гледа на лице (по Деян. 10:34) и да заслужи с много предпазливост да види житието на божествения мъж: как в телесно естество беше, а свръхчовешкото присъствие се виждаше. Каква беше Йоановата храна? Дървесни плодове (плодове с твърда черупка; орехи, жълъди и др.)[9] и див мед (Мат. 3:4) – трапеза наготово, а не от труд, не обременителна, не угояваща, не която може да воюва срещу духовната крепост. А питието? Вода пречистваща, бистра, трезвена, не размътваща главния мозък. А какво е одеянието му? Камилска вълна – украшение любомъдрено, пустинна багреница, древното одеяние на прародителите. А поясът? От кожа, мъжествеността показващ по това и че винаги ще пребивава в борба и работа, а не в сластолюбие и изнеможение. И понеже кожата е част от мъртво животно, напомняше обвитият около чреслата му кожен пояс, че изцяло за Христа живееше, мъртъв беше за всичко човешко, понеже щеше да се яви пред израилтяните, които угаждаха повече на корема си, нежели на Бога. Нещо повече: техният бог беше коремът според премъдрия Павел (по Фил. 3:19). Не само с езика, но и с дрехата, с пояса и с цялостното устройство на благочестивия живот подобаваше да привлича към покаяние и да откъсва от плътските сладострастия, за които не друго, а чревоугодието обикновено е причина. И седна народът да яде и пие, а после стана да играе (Изх. 32:6). И защо рече беше бос? Защото не се боеше от змията, дебнеща петата, понеже Кръстителят щеше да потопи змийските глави на онзи (на сатаната) във водата; и най-вече: беше предопределен да се доближава и да се докосва до Господното теме, за да не чуе като Моисей: събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята (Изх. 3:5). А защо с непокрита глава? Защото предстоеше постоянно да принася жертви на Бога от сърдечния олтар, по-свещени и по-благоугодни от жертвите на Аарон и Захария. А и редно е, когато проповедникът благовести пред народа Словото на Духа Свети, да е с открита глава и лице. Неговото честнò рождество днес подемаме с трепетни души, присъединявайки се към всемирния празник, защото е въжделен за всички и в сърцата навред носен като спасяващ и на суша, и в морето, на всяко място от беди избавящ, явявайки се бърз утешител в неволи и скърби. Но и оковите на безплодието разрушава, на немите отключва устата за прослава Божия. Него и апостолите ревностно следваха: нищо от земните блага не придобиха, а живееха живот, пълен с много усилия и скърби. На него като подражаваха, пред царе и мъчители с дръзновение проповядваха и безбожието изобличаваха. Кой подтикна мъчениците в тъмниците безстрашие да имат и врата си към меча усърдно да протягат? От него и царете се боят, знаейки, че и след смъртта си изобличава вършещите беззакония. Като чу Ирод – рече – името Христово, изплаши се и рече, че Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса (по Мат. 14:2-3). Носещите багреници, обкръжени от безброй воини, се боят и треперят от живеещия в пустинята оскъдно облечен човек. И нещо повече: така е редно, защото такова нещо е добродетелта.

Кой е примерът за иноците, за да се усамотяват в пустинята, ако не този пустинен ангел?! На кого, уподобявайки се, Антоний – нашият велик началник, вместо спокойствието в Египет, предпочете суровите (условия) на Нитрийската планина?! Като се роди, Йоан стана причина за многото добрини за човешкия род. И днес още повече дарования изпраща за нас, призоваващите го с чиста съвест и гореща любов за слава на Христа, истинния Бог наш, за Когото той свидетелства и Когото кръсти. Нему слава с Отца и с Духа Свети сега и завинаги и во веки веков, амин.

Превод: проф. д-р Мария Спасова