Разговор с отец Благой Топузлиев, свещеник в българския катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" в Ню Йорк.
- Отец Благой, сега сте свещеник в нашата катедрала "Св. св. Кирил и Методий" в Ню Йорк. От колко години сте в САЩ? Все тук ли сте служили?
- По покана и с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф, вече втори път за последните десетина години съм свещеник в Българската източноправославна епархийска катедрала в Ню Йорк. А иначе “дните на моето странстване” в САЩ са двойно повече. Навършиха се 20 г. от деня, в който комунистическата Държавна сигурност ме прогони от България. Не считам обаче, че “кратки и злочести са дните на моя живот” (Бит. 47:9). Напротив, животът и тук е интересен, включително скиталчествата. Първите 11 години бях в клира на Православната църква в Америка (ПЦА) и през това време съм обгрижвал духовно енории в град Ню Йорк, Бъфало и в щата Индиана. През 2001 г. се завърнах в България и БПЦ. Оттам дядо Йосиф ме покани в Ню Йорк.
- Били сте свещеник и в България. Тук по-трудно или по-лесно се служи?
- И в България бях свещеник 20 години, но с много повече преживявания. Ръкоположен съм в 1969 г. в гр. Кържали. Бях много млад и, изглежда, съм попрекалил с ентусиазма. Точно преди службата на Великден 1971 г. ДС ме арестува и ме осъдиха по чл. 108 от НК “за противодържавна агитация и пропаганда” на 5 години лишаване от свобода “с изтърпяване на наказанието при усилено строг режим” и 8 години лишаване от всички права по чл. 36 от НК, включително “правото да упражнява професията свещенослужител към БПЦ” (И такова право имаше тогава ДС!). За “примерно поведение” присъдата ми беше увеличена с 6 месеца и бях “изписан” на Въздвижение на пречестния Кръст Господен - 14.9.1976 г. Но още 4 години ДС не позволяваше на моя Епархийски архиерей, Пловдивския митрополит Варлаам (Царство му небесно!), да ми възложи енорийско служение. От 1980 г. до края на 1988 г. служих последователно в два пловдивски храма - “Възнесение Господне” и “Св. великомъченица Неделя”. На 11.1.1989 г. група правозащитници бяхме арестувани в Пловдив. В Главно следствено управление на ДС в София ни беше казано, че трябва да напуснем България в най-кратък срок. Така се озовах със семейството си в САЩ. Животът ми в България не беше лек, но това беше заради богопротивния комунистически режим, а не поради “тежестта на служението“. Христовият служител знае, че Неговото иго е благо и бремето Му леко (Мат. 11:30), че “Неговите заповеди не са тежки”(1 Йоан 5:3), където и да се намираме по света, защото са заповеди да любим (Мат. 22:37-40)! Трябва да призная, обаче, че служението ми в САЩ е по-благодарно. В България бях гонен не само от ДС на комунистическия режим. По тяхно внушение, след прогонването ми от Родината, тогавашният Пловдивски митрополит Арсений (Бог да го прости!) ме низвергна от сан - представяте ли си, за антикомунистическа агитация и пропаганда!!! (Разбира се, след сгромолясването на комунизма, Св. Синод поправи грешката си, за което голяма заслуга има митрополит Йосиф.)
Тук, в САЩ, отношението и условията са различни. Още докато бяхме в Европа, Американското правителство ни издаде документи да пристигнем легално и да получим гражданство. А Св. Синод на ПЦА ми даде офикия “свещеноиконом” и ме награди (в 1994 г.) с най-високо отличие, Златен кръст, “За смело изповядване на вярата в условията на враждебен към Църквата режим и във връзка с 25-годишнината” от моето ръкоположение.
- Познавате дейността на другите православни юрисдикции в Америка. В сравнение с тях къде се нареждаме?
- Ще бъдат последните първи (Мат. 20:16).
- Разбрах Ви... Напоследък български свещеници в САЩ и Канада си отиват от служение. Как виждате попълването на техните места с назначаване на не-българи, добро решение ли е?
- По-добро е от попълването на българския епископат с недообразовани архиереи.
Христовата Църква е първият в историята “интернационал” (И това се опитаха да ни откраднат комунистите!). Христос не се впечатлява от етнически произход и национална принадлежност (Гал. 3:28), но у всеки народ оня, който Го обича и върши правда, приятен Му е (Деян. 10:35).
Всички, които познават свещениците и миряните от американските енории в нашата епархия, са възхитени. Те са ревностни и образовани; затова са и открили Православието. Огромното мнозинство от нашите сънародници са “езичници от български произход”. Иначе те се считат за “исконно православни”, но не знаят нищо за отеческата си вяра, някои дори не знаят да се прекръстят правилно по-православному! Разбира се, вина за това имаме и ние, българските свещеници.
Друга е картината в нашите американски енории. За пръв път в историята на БПЦ чужденци масово навлизат в наша епархия. Похвално е, че дядо Йосиф прозря развитието на Църквата в Америка и реагира адекватно. След две-три поколения всички българи тук ще говорят английски като матерен език. В който и православен храм да влязат, ще слушат “всички своя си роден говор” (Деян. 2:8).
Разбира се, няма проблеми български свещеници да бъдат избирани в енории на нашата епархия, стига да са конкурентноспособни.
- Разумни са доводите Ви. Какво ще пожелаете на читателите на Двери?
- Да четат. Който чете, разумява (Еф. 3:4).
Бел. ред.: Иконом Благой Василев Топузлиев е син на ставрофорен иконом Василий Топузлиев от гр. Кърджали, кв. Гледка. Негови братя са Видински митрополит Дометиан и ставроф. ик. Милко Топузлиев, служещ в гр. Банкя, София, заедно със сина си свещ. Василий Милков Топузлиев. През 1984-85 г. заедно с Илия Минев, Едуард Генов и техни приятели започва дейност за създаване на организация за защита на човешките права. Той е сред учредителите на Дружеството за защита правата на човека през 1988 г. През 1989 г. е сред основателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.
