Интервю с дякон д-р Петър Симеонов, първия българин доктор по богословие на Атинския университет
Д-р Петър Симеонов е роден на 13 май 1971 г. в Чепеларе. Основното и средното си образование завършва в София. През 1991 г. е приет за студент в БФ на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1992 до 1997 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ, заедно с още няколко младежи, е изпратен да продължи образованието си в Богословския факултет на Атинския национален университет. Това е първата група български студенти по богословие в Гърция след близо 20 години прекъсване. През 1998-2000 г. П. Симеонов прави магистратура по Църковна история в Православния институт в Шамбези (Швейцария), с научен ръководител проф. Фидас. От 2001 г. е редовен докторант по Църковна история в БФ на Атинския университет. Темата на дисертационния му труд е “История на Българската църква през първата половина на XIII век”, а научен ръководител му е известният гръцки учен проф. Димитриос Гонис. След успешната защита (с отличен успех) на дисертацията през ноември 2008 г. П. Симеонов стана първият българин с докторат по богословие от Атинския университет. Връчването на дипломата се състоя на тържествена церемония през м. март т. г.
- Защо избра да следваш богословие?
- Винаги съм вярвал в Бога. След отбиването на военната ми служба обаче, която съвпадна по време със смяната на политическия режим в България, Бог се превърна в основното нещо в живота ми. Започнах живо да се интересувам от всичко свързано с Него, исках да науча повече неща за Бога, за Църквата, за вярата като цяло. В един момент в съзнанието ми се зароди тази идея и не исках нищо друго, нито съществуваваше нещо, което да ме интересува повече. След като се уволних, кандидатствах и бях приет за студент с отличен успех и със стипендия в Богословския факултет към Софийския университет.
- Ти си първият българин доктор по богословие на Атинския национален университет „Каподистрия”.
- Да, наистина аз станах първият българин, доктор по богословие на този университет. Вярвам, че за в бъдеще ще има и други.
- Към настоящия момент има ли други българи, докторанти на Атинския или на други гръцки университети?
- Мисля, че да. Познавам една девойка, която е докторант и се занимава с историята на Българската църква през комунистическия период, както и други двама магистранти, които са в процес на написване на магистърската теза. Пожелавам им да имат сили и успех в кариерата.
- Защо избра като тема на дисертацията „История на Българската църква през първата половина на XIII век”?
- Историята на Българската църква през Средновековието в миналото често пъти е била обект на научни изследвания от страна на български, но и също така и на гръцки, руски и западни изследователи. Периодът между IX до XI век, т. е. времето на Първото Българско царство, е бил изследван обстойно през изминалото столетие главно от славянски изследователи. Този факт се дължи най-вече на съществуващия интерес към делото на учениците на двамата братя Кирил и Методий, които намерили убежище в България и впоследствие действали усърдно в лоното на Българската църква. Бихме могли да кажем, че до голяма степен този период е достъчно добре изследван и до голяма степен проблематиката тук е изяснена. Докато периодът на XIII век (времето на Второто Българско царство), през който също са се разиграли събития от особено значение за църковния живот в България, не е достъчно добре изучен и до ден днешен, като същевременно редица частни въпроси са останали неизяснени. С него са се занимавали предимно светски историци, изказвани са и различни противоречиви мнения, някои от които с течение на времето са намерили място в науката и се поддържат и до днес. Състоянието на историческото дирене по тези въпроси до момента беше и причината да насоча изледването си към изучаване на историята на Българската църква през първата половина на XIII век, както и отношенията й с Вселенската патриаршия, а и с Апостолическата катедра в Рим. В този план обект на особено и задълбочено изледване от моя страна представлява развитието на отношенията Църква-Държава след възстановяването на българската държава в края на XII век, както и ролята на владетелите в църковния живот в България през първата пловина на XIII век.
- Защо предпочете да следваш в Гърция?
- Гърция е една правослвана страна, в която можеш да намериш всичко. Зависи какво търсиш. Съществува невероятно голямо разнообразие както в светската, така и в духовната област. Усещаш духовния живот всекидневно и навсякъде в гръцкото общество. Съществува богата традиция и духовност, живи енории и митрополии, монастири с живи и многочислени братства, т.е. автентичното съкровище на Църквата.
- Къде в съвременното ни общество вижда своето място един млад богослов?
- При всички случаи в Църквата. Желанието ми е да стана свещеник и следващата седмица предстои да бъда ръкоположен в първата степен на свещенството, дяконството. Дано Бог ми даде сили същевременно да продължа и научния си път в България, за да бъда полезен на страната и на сънародниците си колкото мога повече.
- Къде виждаш ролята на Църквата за съхраняването на духовността в нашия все по-плуралистичен и глобализиращ се свят?
- Аз не мога да разбера защо за българските политици Православието не е национален приоритет за българското общество. По този въпрос между политическите партии не бива да съществуват противоречия. Православието е това, което ни обединява и то, както го е доказала историята, ни е съхранило като етнос. Тази роля на Православието в Гърция са я разбрали от много отдавна и там до ден днешен продължават да отъждествяват тези две понятия, народ и вероизповеднание: за тях грък означава православен. Дано не се налага днешният духовен и нравствен упадък на българите да продължи, за да си спомним ролята на Православието като фактор за развитието и съхраняването на духовните и нравствени ценности. Именно тук Църквата може да изиграе съществена роля, стига държавната власт да й върне полагащото й се място в средното образование, защото отттам тръгва всичко. Неслучайно в Гърция съответното министерство се нарича Министерство на образованието и вероизповеданията. Не знам колко още поколения трябва да се сменят и какво още трябва да се случи, та да станат ясни тези неща и у нас. Защото когато двете власти – Държавата и Църквата – си сътрудничат, тогава има и политически, и нравствен, и културен, ако щете и икономически напредък.
- Благодаря много за интервюто и ти пожелавам още по-големи успехи!
- Благодаря и аз.
Заб. Интервюто е подготвено за гръцката редакия на БНР