- Ваше Високопреосвещенство, макар и "на другия край" на света, Вие следите събитията в БПЦ. Няма да Ви питам за това, което се случва през последните дни, но искам да попитам: как се отрази разколът на БПЦ във Вашата епархия от 1992 г. насам?
- Разколът си е разкол. Той е произведение на дявола, който много иска да владее всичко и всички навсякъде. Като такъв той се добра и до нас. Епархията ни в САЩ, Канада и Австралия, неразделна част от Българската Патриаршия - Българската православна църква, изпита същите страдания, тормоз, побоища, хули, нападения и даже уволнения. Всеизвестно е, че бях два пъти уволняван от директора на изповеданията и Министерския съвет по чл. 12 от Закона за изповеданията от 1949 г. Заповедта беше изпратена дори в Министерството на външните работи на САЩ. Всички енорийски църкви в епархията официално я получиха. Директорът на изповеданията лично дойде и организира събрание в Ню Йорк с обещание за подкрепа на всички нива, ако народът ме изгони. Посланиците и консулите във Вашингтон и Ню Йорк обикаляха цяла Америка и по всички енорийски църкви всяваха разделение. Първият ни “демократичен” президент посети уж “продадената” от менe църква в Акрон, Охайо, и след завръщането си и дума не обели, че “продажбата” е лъжа. Следващият президент, братовчед на тогавашния свещеник в Ню Йорк, също с мълчание отмина разделението и след посещението си на катедралата, не изяви никакво желание да се срещне с митрополита, който служеше св. Литургия в съседното помещение.
Първият ни “демократичен” министър-председател пък, който постави грозното начало с “нашите искариоти” в Бачковския манастир, като посланик в САЩ години наред тровеше епархиотите ни с посещенията и апелите си да ме напуснат и да отидат в алтернативния синод. И този психологически тормоз беше всяка неделя, а в Ню Йорк - всеки ден. Организирано, на банди разколниците идваха, тропаха, трошеха, викаха, хулеха, биеха! Няма да забравя “голямата борба” с трима яки поддръжници на алтернатовния синод в олтаря пред св. престол на катедралата ни. Те бият, аз се отбранявам, те бутат, аз се държа за св. Престол, късат одеждите ми, аз ги отбутвам настрани да не оскверняват мястото, където като цивилни не бива да стъпват. След службата, ако може да се каже, че това е било служба, заковаха с дълги пирони всички врати на катедралата към светата митрополия. В неделните и празнични дни стояха на групи да не ме допускат с поддръжниците ми да влезем на църква. Безпокояха ни дори в малкия параклис, който устроихме в библиотеката. Милостив Господ! Без Неговата помощ нямаше да оцелеем!
Така че, зле се отрази разколът и в Ню Йорк. Това много попречи на православната ни мисия и на служението ни зад граница. Вместо да сме едно и единни, ние станахме за срам и позор. За много хора разделението си остава и днес.
Кой е виновният? Кой следва да поеме отговорността за разкола? Макар и да е минало време, все пак трябва да потърсим отговорност. Слагам себе си на първо място като член на Св. Синод с Негово Светейшество Патриарх Максим. Но веднага в съзнанието ми изскача мисълта, защо ние не разрешихме проблемите си в Св. Синод, в БПЦ - вътрешно и помежду ни. Защо първите шест митрополита, двама от които са и в сегашния състав на Св. Синод (Врачански митрополит Калиник и Сливенски митрополит Йоаникий - бел. ред.), послушаха външните и разделиха единството на базата на “обичайното право“? Защо беше това клатушкане ту към едните, ту към другите? И така до днешен ден! Ако стояхме здраво на мястото си като авторитети, нямаше да стигнем до 1998 г., когато в центъра на София, след доклада на директора на изповеданията, Вселенският патриарх Вартоломей каза: “Чухме докладите на политиците, сега ще си решим нещата по църковному, според каноните!” Нямаше да достигнем и до настоящия момент, когато се чудим какво да правим с предизвикателството на политиците, които според тяхното виждане ни го връщат почти в същия нюанс: “Не вземаме предвид каноните, нито всеправославното решение от 1998 г., а си решаваме нещата по нашите политически закони!”
И понеже светските съдии действително не се занимават с каноните на Църквата и нейните постановления, а решават само материалните и парични спорове в нея, ако е повдигнат спор, си мисля: фактически кой кого ограби в БПЦ по време на разкола и кой какво трябва да връща, като собственикът е знаен от всички и защо отново другородци църковници и светски хора ще решават нашите български църковни дела? Нали сме самостоятелна, самоуправляема, автокефална православна църква!
Нека споделя моя опит в Ню Йорк. По време на съдебните процедури в Ню Йорк, пак по имотни спорове, кой е собственикът и кой трябва да контролира църковните имоти занапред, съдията ме повика при себе си с адвокатите на двете страни и ме попита: “Епископе, ако си на мое място, как би разрешил спора за църковните имоти, когато казвате, че сте две епархии, с два синода и имате двама патриарси?”
“Г-н съдия, му казвам, преди да дойдем при Вас, аз бях съдията и на базата на документите, които сме Ви представили, отсъдих, че собственикът на имотите в Ню Йорк е каноничната епархия, а контролът е право на митрополита с Епархийския съвет по Устава, които следва да се отчитат пред Епархийския събор всяка година. Относно откраднатия имот от групировката, наречена “Св. Андрей - източноправославна катедрала” с пет души цивилни членове в борда й от Ню Йорк, казвам, че имотът следва да се върне на Епархията.”
Пита ме отново съдията: “А как може да стане това, когато преди повече от 20 години е станала продажбата за един долар от Епархията на т. нар. “Св. Андрей” и срокът на давност вече е минал?” Казвам му: “Г-н съдия, аз съм от България - селянче. Нямахме съдии по селата. И когато стане някоя кражба, всички знаехме, че крадецът ще изнесе стоката или животното на битака, за да го продаде и вземе пари. Ако аз, като собственик си позная предмета или животното на бит пазара, вземам си го, ако ще и 30 години да са минали от кражбата. Нещо повече, ако крадецът упорства, може да изяде и бой. Така си разрешавахме споровете на село.”
Светнаха му очите на тоя съдия, засмя се, изпляска с ръце и каза на висок глас:
“Браво! Много ми хареса тази присъда. Подобно нещо има и при нашия случай. Благодаря ти, Епископе!”
След няколко дни получихме решението, че имотът се връща на Епархията, защото хората в Ню Йорк не са били законни представители на собственика, нямат протоколно решение за продажбата и подписите им върху документа за прехвърлянето на същия имот само за един долар са незаконни.
- Благодарение на какво така успешно преодоляхте разколническите набези от Родината?
- Благодарение на апелативния върховен съд от петима съдии на щата Ню Йорк, който след десетгодишни съдебни процедури срази “разколническите набези от Родината” и потвърди на 1 май 2005 г. решението на първия съдя, че имотите на 101-ва и 50-та улици в Ню Йорк са собственост на Българската източноправославна епархия на САЩ, Канада и Австралия, под контрола на митрополит Йосиф (Босаков). Това ни даде право да влезем във владение на заграбения от разколниците чрез самоуправство църковен имот, преди още маршалът да дойде да го освободи.
Позволявам си да споделя с досточтимите читатели на сайта следните преживявания по време на апелацията. Всички с адвокатите на двете страни бяхме в съдебната зала. Веднага след влизането си петимата съдии заеха мястото си на високата трибуна и председателстващият попита адвоката на опонентите: “Сър, кой е Вашият митрополит?” Отговаря му адвокатът: “Митрополит Йосиф“. Пита го втори път: “Сър чухте ли ме добре? Кого защитавате? Кой е Вашият митрополит?” Отговаря му отново адвокатът: “Митрополит Йосиф“. Трети път с по-силен глас го пита съдията: “Сър, разбирате ли ме добре? Кой е митрополита, когото представлявате и защитавате?” За трети път му отговаря адвокатът: “Митрополит Йосиф.” Съдията тогава ме посочва и казва: “Другият адвокат представлява митрополит Йосиф, който е тук. Къде е Вашият митрополит Йосиф?” “Той е умрял, г-н съдия.” му отговори адвокатът. “О, каза съдията, ние не се занимаваме с мъртъвци!” - и затвори дебелата книга пред себе си. Същото сториха и другите четирима. След пет дена получихме решението в наша полза: Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия е собственикът на двата имота на 101-ва и 50-та улица в Ню Йорк за вечни времена, а контролът да се упражнява от митрополит Йосиф (Босаков) с Епархийския борд на тръстиите, съгласно Устава на епархията.
- Да преминем сега към по-положителни неща. Какво е сега състоянието в епархията Ви, за която Вие винаги се изказвате с възторжени думи?
- Прав сте, че, когато стане реч за епархията ми, “винаги се изказвам с възторжени думи”. Мисля, че така трябва и да бъде. Защото, тя е моето съществувание, моя живот денем и нощем, моята молитва, надявам се и моето спасение. И, знаете ли, народът в епархията ми поддържа моята вяра, надежда и любов. Епархиотите ми държат нащрек моето богословско съзнание, моя живот - да е в благочестие и чистота, моето задължение - да бъда образец в много неща. Защото народът ми гледа, интересува се, пита, разпитва дори и за неща, на които аз не обръщам голямо внимание. Постоянно епархиотите ми са във връзка един с друг и знаят веднага, как е минало тържеството в енорията да речем, която съм посетил.
Постоянно държат връзка с мен по интернета, по телефона, с писма и искат моя съвет и най-вече моята молитва. Право да Ви кажа, понякога виждам зор, особено при срещи с БПМА (Български православен младежки апостолат). Всички мои отговори се записват, отпечатват и сравняват с думите и делата на каноничните православни епископи от другите юрисдикции в САЩ.
Това дава основание да правим всичко възможно по духовна, просветна, културна и материална линия всички клирици, миряни и децата в епархията ни да са на ниво, а състоянието й - на завидна висота.
- Не е ли много екзотично БПЦ да има енории в Аляска?
- Как Ви дойде на акъла тази чудна дума? Защото цяла Аляска с остров Кодиак е една истинска екзотика! И не на последно място сред тази екзотика, разбира се, е нашата академия с отец Паисий Де Лучия и богообичните учители, служители, момичета и момчета - учащи се. На първи септември 2008 г. при честването на десет годишнината от основаването на академията произнесох поздравление в присъствието на цялата управа на град Кодиак и на стотиците гости и приятели като отбелязах точно екзотичните неща при нас: академия с около 65 студенти момичета и момчета от 15 до 35 годишна възраст, на ръба на риска, които с труд и молитва се учат на наука, придобиват най-различни навици, помагат и служат на хора в нужда, спасяват стотици души по вода, въздух и на земята - под ръководството на харизматичния ни свещеник с италиянски произход, под духовните грижи на български владика и то в Аляска, която все още живее с руски традиции. То е цяло щастие да имаш възможност макар и за малко да се влееш в ежедневието на академията и за минути макар да почувстваш Божието благословение в този пазен от Бога дом. Приятно е да гледаш как американчета си служат с езика на богослужението и като четци, всички постригани от мен, четат пеят особено светата литургия от амин до амин на църковно-славянски език по традициите на Българския Зографски манастир “Св. Георги” на Св. Гора Атон. Част от екзотиката е, че самите те желаят да са неразделна част от Българската православна църква и да имат като духовни отци Българския Патриарх Максим и българския владика в САЩ. Всичко българско за тях вече е родно и любимо.
- Каква е мисията на Вашата епархия днес?
- С думи и на дело да вдъхновява, въодушевява и окуражава всички българи, американци, канадци и австралийци в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия да поддържат българската права вяра, традиции, морал, език, бит и душевност в семействата си, като водят православен начин на живот за прослава на Пресвета Троица, Която ни пази и ни дарява лично добруване; да полагат старание да помагат в нужда, за да постигннат не само благоденствие на земята, но също спасение и живот в бъдещия век.
Такава е и моята молитва: като му дойде времето всички до един от епархията да застанем пред Господа и от името на всички спокойно пред всички да кажа: Господи, това съм аз, а това са децата, които ми даде (Евр. 2:13), с упование Той да ни каже: “Дойдете!” и с десницата Си да ни покаже мястото сред благословените на Бога Отца (Мат. 25:34).
- Не мога да се въздържа да не Ви провокирам: Работата с небългарите във Вашата епархия не поставя ли на заден план работата със сънародниците ни?
- Отговорът на провокацията Ви е: Няма заден план в епархията ми. Всички и всичко в нея е на преден план. Защото един е Бог, една е вярата, едни са тайнствата, една е епархията, един е владиката, един е уставът, един е Съборът, на който вземаме решенията за изпълнение от всички. Няма мъжки пол, нито женски, няма българин, канадец, американец или австралиец. Всички сме едно в Христа Иисуса. Българите се стараят да усвоят английския и френския език като не забравят българския, а американците, канадците и австралийците се стараят с голямо усърдие да изучат духовността, светостта, езика, пението, богослужението и традициите на България и на БПЦ. И може да прозвучи провокационно, но в много отношения небългарите в епархията ми са по-усърдни и изпреварват сънародниците ни, поради което в очите на някои аз едва ли не изоставям “на заден план работата” си с тях.
- Чикагският проблем зае доста важно място в нашия сайт през последните месеци. Как виждате решаването му?
- Наистина много се писа в сайта Ви по този въпрос. Всеки път “с право на отговор”. На мнозина в България даже им омръзна да четат в повечето случаи само негативни неща. Аз също не желаех да се вмесвам лично, защото вече съм решил в себе си да радвам читателите си само с полезни и поучителни слова. Затова ще завърша с отговора на въпроса Ви като помоля уважаемите читатели да имат търпение и да изчакат решението на съдията. А то, както винаги ще е: едните ще задоволи, а другите ще огорчи. Защото сме църковници, но не изпълняваме светото Евангелие, което ни умолява да се разберем помежду си, преди да отидем пред съдията.
- Издателската дейност във Вашата епархия е впечатляваща. Споделете нещо за нея с нашите читатели.
- Просвещението за всички в епархията ни е грижа и задължение # едно. То включва всички - възрастни и деца - във всички енорийски църкви. Затова освен академията в Кодиак, двете ежедневни училища в Бостон и Санта Роза и неделните енорийски училища, ние издаваме на епархийско и енорийско ниво ежемесечни и ежеседмични вестници и списания, листовки и вести, в които всеки може да намери по нещо за себе си. От епархийска гледна точка след “Житията на българските светци”, “Животът, заветът, службата и акатистът на св, Иоан Рилски” и “Акатистът на св. Иоан Рилски” на английски език плануваме да издадем “Историята на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия” на английски език. За наша радост синът на отец Георги Драгас като студент в "Св. Кръст” в Бостън разработи първата половина на тезата и очакваме да ни помогне и на продължението. Ще включим в изданието и българи, които се занимават в тази област. Във вид на дискове издаваме наша музика, а сайтовете на повечето ни скитове и енорийски църкви еженеделно се пълнят с богословски статии и църковни новини от БПЦ и православните юрисдикции по целия свят.
- Правеха добро впечатление посещенията на Ваши клирици и миряни от небългарски произход по светите места на България. Подготвяте ли ново такова посещение?
- Да, наистина, незабравими ще останат в съзнанието ни няколкото посещения на наши епархиоти клирици и миряни от небългарски произход. Те искаха да знаят вярно ли е всичко това, което съм им говорил. Затова посетиха България, името на която поменават всеки ден. Видяха с очи, разговаряха лично и получиха благословението на Българския Патриарх, когото толкоз много обичат, че пазят портрета му до иконите във всеки дом. Всички групово посетиха сградата на Св. Синод и видяха кой е стола, на който седя по време на заседания. Щастливи бяха, че стояха в залата, в която се взе решението да бъдат приети в Българската юрисдикция. Посетиха и Троянския манастир, където съм замонашен и в който минах всички степени до длъжността игумен. Гостуваха на снаха ми и на църковното настоятелство в родното ми село Славовица, Пазарджишко, и седнаха на чаша студена вода у дома. В селската ни църква “Св. Пророк Илия” чуха разказа на леля ми как като дете съм се молил на Господа като порасна да мога да разбирам и прелиствам големите дебели “шарени” минеи и октоиси на клироса. Пешком изходиха трите километра от паметника на Стамбилийски с 485-те стъпала на “Янини грамади” до края на селския ни район, за да минат и те по пътя, по който съм ходил и аз като дете. Страницата няма да ми стигне, ако опиша поклонението ни в Рилския манастир, скалата на Св. Иоан и гроба му. Изумени оставаха всички и в манастира и в постницата “Св. Лука”, когато чуха на наш език и мелодия тропара и кондака на Св. Иоан. Дълго ще помним манастирите и на дядо Натанаил в Неврокоп, Мелник и Хаджидимово. Най-харесаното място в Св. Гора счетоха, че е Българския манастир “Св. Георги Зографски”. Приеха го като най-близкия, най-благодатния, най-хубавия на Св. Гора Атон.
Поради финансовата криза не сме планували посещение през 2009 г. За 2010 г. обаче много желаем да организираме поклонение до светините в България на младежи от БПМА (Българския православен младежки апостолат).
