Панихида за Българския екзарх Йосиф

На 22 юни, Неделя на всички български светци, по решение на Св. Синод на БПЦ-БП ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия в софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя” от Варненския и Великопреславски митр. Йоан. В края на литургията митрополит Йоан ще произнесе слово за живота и делото на втория ръководител на Българската църква след възстановяването й през втората половина на 19 век – Екзарх Йосиф. А след това на гроба на екзарха под южната колонада на катедралата членовете на Св. Синод начело с председателя, Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, ще отслужат панихида за приснопаметния предстоятел на БПЦ.

Екзарх Йосиф, роден през 1840 г. в гр. Калофер като Лазар Йовчев, учи първо в гръцкото училище във Фенер, Цариград, после завършва френския колеж в същия град (по онова време градът с най-многобройно българско население) и отива да учи в Сорбоната в Париж – литература и после право. Завърнал се в столицата на Османската империя, най-напред работи като юрист, после при формирането на клира на новоучредената Българска екзархия – без да има духовно образование – е ръкоположен за клирик и става протосингел на екзархията при Екзарх Антим. В началото на 1876 г. е избран и ръкоположен за Ловчански митрополит, а след свалянето на Екзарх Антим е избран за глава на Българската църква, която ръководи в продължение на 38 г., запазвайки служението си и като Ловчански митрополит. Организира структурата на Българската екзархия в свободна България, както и в останалите под османско господство земи, населени с българи, част от които днес са на територията на републиките Турция, Гърция и Македония. Заедно със Св. Синод поставя български архиереи и свещеници, развива и поддържа просветата сред българското население чрез училища и читалища, за които подготвя и назначава учители и други просветни кадри като служители на Екзархията. След началото на Балканската война през 1912 г. екзархът е принуден да напусне Цариград и се премества в София, където умира на 20 юни 1915 г.