- Проф. Желев, чуха се много слухове тези дни около вас. Каква е истината?
- Истината е, че преди година навърших 63 години и беше в реда на нещата моят работодател да ме изпрати на заслужен отдих. Дори това закъсня с година.
- Значи това не е уволнение, както злорадствата някои хора?
- Няма как да бъде окачествено като уволнение в онзи отрицателен смисъл на „отърваване” от някого. Отношенията ми към началството винаги са били коректни, а и аз ни най-малко не мога да се оплача от неговото отношение към мене. Когато човек си гледа работата, и резултатите са положителни, и отношенията са добри.
- Напоследък се писа за създаването на междурелигиозен съвет в България. Имате ли отношение към създаването на тази организация и затова ли Пловдивският митрополит Николай ви определи като икуменист?
- Не съм разбрал, че митрополитът ме определя така, но не ме и засяга, защото той винаги говори много емоционално за мене. Още по-малко има право да ме нарича икуменист в отрицателния смисъл на тази дума, както я разбират хора като митрополит Николай. Аз съм професионален богослов и съм доказал православното си мислене и действие. Но не съм човек с капаци и не смятам, че трябва да се изолираме от останалия свят. Никой не е самодостатъчен, когато става въпрос за доброто на хората. А в качеството си на директор на дирекцията в Министерски съвет, която опосредства отношенията между държавните институции и вероизповеданията и се грижи последните да съществуват и работят в мир и съгласие за доброто на целия български народ, не мога да не подкрепя всяко желание за „мирно съвместно съществуване” (както се казваше някога) между тях. Ако това не се харесва на някого, той би трябвало да си провери мерилото за обществени отношения.
- С какво ще се запомни вашата работа в тази дирекция?
- И с този междурелигиозен съвет на разбирателството, разбира се. Но преди всичко:
- Защо свързват освобождаването ви с делото в Страсбург?
- Защото някои хора се ползват произволно от свободата на словото, гарантирана от демократичното ни общество. Известно е на всички заинтересовани, че през 2004 г. БПЦ потърси правото си на собственик върху храмове и манастири, завзети от отцепили се от нея клирици и миряни. Дирекция „Вероизповедания” по никакъв начин не се е намесвала в онези събития, нито имаше възможност за намеса.
- С тъга ли се разделяте с поста си?
- Не ми е тъжно за поста, дори се радвам, че пада от плещите ми голямата отговорност. Малко ми е тъжно за прекрасните възможности да се срещам с хора от села и градове, да им помагам, да виждам тяхната оценка за работата на дирекция „Вероизповедания”. Никога не е правено проучване за рейтинга на дирекцията, но бъдете сигурни, че ако се направи, ще се получи изключително голяма популярност. Радвам се все пак, че така сме помогнали за рейтинга и на двете правителства, по време на които служих.
- Какво ви очаква оттук нататък?
- Очаква ме Богословският факултет, моите студенти. Като професор имам възможност още някоя година да поработя в научната и преподавателската област.
- Не съм разбрал, че митрополитът ме определя така, но не ме и засяга, защото той винаги говори много емоционално за мене. Още по-малко има право да ме нарича икуменист в отрицателния смисъл на тази дума, както я разбират хора като митрополит Николай. Аз съм професионален богослов и съм доказал православното си мислене и действие. Но не съм човек с капаци и не смятам, че трябва да се изолираме от останалия свят. Никой не е самодостатъчен, когато става въпрос за доброто на хората. А в качеството си на директор на дирекцията в Министерски съвет, която опосредства отношенията между държавните институции и вероизповеданията и се грижи последните да съществуват и работят в мир и съгласие за доброто на целия български народ, не мога да не подкрепя всяко желание за „мирно съвместно съществуване” (както се казваше някога) между тях. Ако това не се харесва на някого, той би трябвало да си провери мерилото за обществени отношения.
- С какво ще се запомни вашата работа в тази дирекция?
- И с този междурелигиозен съвет на разбирателството, разбира се. Но преди всичко:
- с новия закон за вероизповеданията от 2002 г., благодарение на който се преодоля по възможно най-безболезнения начин разколът в БПЦ;
- с подобряване на климата в отношенията между държавата и вероизповеданията;
- с подобряване на отношенията между самите вероизповедания;
- с няколкократното увеличаване на държавната субсидия за вероизповеданията, в резултат на което хиляди храмове бяха подпомогнати в изграждането и ремонтирането им;
- с подпомагането на издаването на религиозна книжнина;
- с отпускането на финансова персонална помощ за свещенослужителите на БПЦ зад граница, в Европа;
- с подпомагането на българските църковни общини зад граница – закупуване на утвар и други принадлежности, даряване на резбовани иконостаси и икони за тях в няколко храма от Брюксел до Цариград;
- с възстановяването и освещаването на двата български храма в Одрин – „Св. Георги” и „Св. Константин и Елена”;
- със започналия процес на възстановяване на желязната църква „Св. Стефан” в Цариград-Истанбул, на сградата на Българската екзархия там и др.
- Защо свързват освобождаването ви с делото в Страсбург?
- Защото някои хора се ползват произволно от свободата на словото, гарантирана от демократичното ни общество. Известно е на всички заинтересовани, че през 2004 г. БПЦ потърси правото си на собственик върху храмове и манастири, завзети от отцепили се от нея клирици и миряни. Дирекция „Вероизповедания” по никакъв начин не се е намесвала в онези събития, нито имаше възможност за намеса.
- С тъга ли се разделяте с поста си?
- Не ми е тъжно за поста, дори се радвам, че пада от плещите ми голямата отговорност. Малко ми е тъжно за прекрасните възможности да се срещам с хора от села и градове, да им помагам, да виждам тяхната оценка за работата на дирекция „Вероизповедания”. Никога не е правено проучване за рейтинга на дирекцията, но бъдете сигурни, че ако се направи, ще се получи изключително голяма популярност. Радвам се все пак, че така сме помогнали за рейтинга и на двете правителства, по време на които служих.
- Какво ви очаква оттук нататък?
- Очаква ме Богословският факултет, моите студенти. Като професор имам възможност още някоя година да поработя в научната и преподавателската област.
