- Проф. Желев, през последните месеци българската общественост беше разтревожена от отрицателното отношение на Вранския епископ Пахомий към българския свещеник в Босилеград – йеромонах Йоан. Вашата дирекция има отношение към българските църковни общини зад граница. Какво ще кажете по този случай?
- Бяхме уведомени от няколко страни за онова, което е станало в Босилеград, Западните покрайнини. Наистина, без да има някакво дисциплинарно нарушение, йеромонах Йоан е бил санкциониран от своя епископ, изпратили са сръбски свещеници в града, които са поели и председателството в храма, и т. нат. Казаха ми, че отец Йоан изпитва и материални затруднения.
- Какви обвинения са отправени към о. Йоан?
- Чух за предположения, че не се нравело на сръбското духовно началство, дето о. Йоан организирал строеж на храм в с. Паралово, квартал на Босилеград, посветен на св. Иван Рилски. За националистически настроени хора това може да е някакво нарушение, колкото и абсурдно да звучи!
- Св. Синод на БПЦ не направи ли нещо по случая, за да подкрепи нашия сънародник?
- Не ми е известно да е разглеждан случаят в Св. Синод, макар че би трябвало. По начало архиереите ни не проявяват особено внимание към сънародниците ни зад граница. Още по-малко към онези, които са под чужда църковна юрисдикция.
- Тогава те обречени ли са? А държавата ни какво прави за тях?
- Милостив Господ! Те не са обречени. Имат и свои начини да си търсят правата, макар и без големи резултати. А държавата ни прави онова, което й е по силите. Чрез Агенцията за българите в чужбина и Дирекция „Вероизповедания” се полагат посилни грижи. Но знам, че те не са достатъчни. Добре би било, ако се включи и БПЦ. Тя може със съответни постъпки пред Сръбската православна църква или пред другите църкви, в чийто диоцез живеят компактни маси българи, да помагат за адекватното им обгрижване. Навремето при едно посещение в Сърбия Н. Св. Българският патриарх Максим настоя и въпреки обструкциите от сръбска страна успя да се срещне със сънародниците ни в Цариброд. Просто трябва да се настоява!
- Вие какво сте направили от страна на дирекцията в конкретния случай?
- Ние преди всичко отпускаме през последните години средства за възстановяване на българските църкви в Босилеград и района му. А за о. Йоан вече се разпоредих да му се отпуска известна сума като месечна помощ за неговата наистина добра работа сред българите в Западните покрайнини. Не е много, но все пак е по-добро от нищото. Но важно е и БПЦ, особено архиереи, които поддържат приятелски отношения с еп. Пахомий Врански, да му обърнат внимание и да поискат да не се ръководи от националистически и кой знае още какви отрицателни подбуди спрямо единствения етнически българин, който служи в Западните покрайнини.
- Чух за предположения, че не се нравело на сръбското духовно началство, дето о. Йоан организирал строеж на храм в с. Паралово, квартал на Босилеград, посветен на св. Иван Рилски. За националистически настроени хора това може да е някакво нарушение, колкото и абсурдно да звучи!
- Св. Синод на БПЦ не направи ли нещо по случая, за да подкрепи нашия сънародник?
- Не ми е известно да е разглеждан случаят в Св. Синод, макар че би трябвало. По начало архиереите ни не проявяват особено внимание към сънародниците ни зад граница. Още по-малко към онези, които са под чужда църковна юрисдикция.
- Тогава те обречени ли са? А държавата ни какво прави за тях?
- Милостив Господ! Те не са обречени. Имат и свои начини да си търсят правата, макар и без големи резултати. А държавата ни прави онова, което й е по силите. Чрез Агенцията за българите в чужбина и Дирекция „Вероизповедания” се полагат посилни грижи. Но знам, че те не са достатъчни. Добре би било, ако се включи и БПЦ. Тя може със съответни постъпки пред Сръбската православна църква или пред другите църкви, в чийто диоцез живеят компактни маси българи, да помагат за адекватното им обгрижване. Навремето при едно посещение в Сърбия Н. Св. Българският патриарх Максим настоя и въпреки обструкциите от сръбска страна успя да се срещне със сънародниците ни в Цариброд. Просто трябва да се настоява!
- Вие какво сте направили от страна на дирекцията в конкретния случай?
- Ние преди всичко отпускаме през последните години средства за възстановяване на българските църкви в Босилеград и района му. А за о. Йоан вече се разпоредих да му се отпуска известна сума като месечна помощ за неговата наистина добра работа сред българите в Западните покрайнини. Не е много, но все пак е по-добро от нищото. Но важно е и БПЦ, особено архиереи, които поддържат приятелски отношения с еп. Пахомий Врански, да му обърнат внимание и да поискат да не се ръководи от националистически и кой знае още какви отрицателни подбуди спрямо единствения етнически българин, който служи в Западните покрайнини.
