Мобилно меню

4.5223880597015 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (67 Votes)

imgаМиналата седмица българският богослов проф. Иван Ж. Димитров беше в Германия при откриването на дейността на новия институт за източните църкви на Католическата църква в Германия в гр. Падерборн. На тамошното тържество се закри официално и работата на Източноцърковния институт в Регенсбург, давал възможност в продължение на половин век на стотици православни клирици и миряни да научат немски език и да се специализират в богословските факултети на Германия. С проф. Димитров разговаря Полина Спирова.

Проф. Желев, Вие присъствахте на важно събитие в Германия през миналата седмица. Същевременно сте от българските стипендианти, които са учили там. Разкажете накратко за впечатленията си от тази форма на обучение.

- Това беше отдавна, през 1984 г. Тогава Св. Синод на БПЦ имаше програма за повишаване на квалификацията на своите служители, клирици и миряни, и изпращаше хора на специализация в чужбина със стипендия на църквите в съответните страни. Най-често млади монаси бяха изпращани в Московската духовна академия, рядко и в Санктпетербургската (тогава наричана по града Ленинградска) академия, а след това те ставаха епископи и митрополити. Монаси, свещеници и миряни бяха пращани в Гърция, Германия, Швейцария, Франция, Англия, Ирландия и др. Аз бях изучавал немски език и работех с този език, но ми беше необходимо да упражня говоренето му и така Св. Синод ме изпрати на двумесечен летен курс през 1984 г. Там ме посрещна директорът на Източноцърковния институт д-р Алберт Раух, който вече беше приемал в института и други българи в предишните години (проф. Антоний Хубанчев, архим. Игнатий, сега Плевенски митрополит, архим. Галактион, сега Старазагорски митрополит), а беше посещавал България още в 1967 г. и познаваше добре нашата Църква. Аз бях в летния езиков курс с още 20-ина православни монаси, свещеници и миряни-богослови. От тях сега един е архиепископ в Йерусалимската патриаршия, друг е професор в Мюнхен, трети е епископ в Етиопия и т. нат.

- Беше съобщено, че през Регенсбург са минали около 700 стипендианти през тези 50 години, откакто е основан. Това наистина е голямо число. Същевременно се съобщи, че българите са били 84 души от тези 700 – това са 12 процента от всички стипендианти!

- Така е, но всъщност не всички българи са били на езиков курс или на научна специализация. Особено в последните години през лятото в Регенсбург се „изсипваха“ по 10-ина български богослови, някои от които въобще не говорят езика, нито го учеха, още по-малко правеха проучвания на богословска книжнина, а просто използваха стипендията да си изкарат една отпуска. А пък и те се броят сред стипендиантите. Но по-важното е, че редица български учени-богослови показаха добри успехи в науката тъкмо благодарение на специализацията си в Германия. Десетина семинарски учители също се усъвършенстваха благодарение на обучението си в Регенсбург.

- Сега дейността продължава на ново място. Защо се наложи тази промяна?

- Сградата, в която беше институтът в Регенсбург, беше част от стар манастир, който по време на секуларизацията при окупацията на Наполеон е отнет от монасите и двеста години беше собственост на градската община. Сега общината пожела да продаде на частен инвеститор целия манастир и институтът трябваше да се изнесе. Същевременно директорът на института д-р А. Раух, както и неговият колега и съ-директор д-р Н. Вирвол вече навършиха съответно 80 и 75 години и е време да се оттеглят на заслужен отдих. Затова Католическата църква в Германия реши да премести тази дейност в Падерборн, в централната част на страната, където има подобен институт за отношения с източните църкви, макар и този институт да не се е занимавал досега със стипендианти. Но там има един сравнително млад директор, д-р Йоханес Йолдеман, който е натоварен с грижата за чуждестранните стипендианти. Сам той е специализирал в Русия, говори руски език, познава православните църкви и иска да развива отношенията с тях.

- Доколкото се разбира, там се върши сериозна работа. А лесно ли е да се отиде на специализация?

- И да, и не. Програмата за стипендии е насочена към специализанти в областта на богословието (клирици и миряни, монаси и монахини), които са изпратени от своите епископи да се обучават в Германия. А Св. Синод на БПЦ в последните години не изпраща никого да се обучава в учебни заведения на неправославни църкви. Изключение правят Старозагорският митрополит и някои епископи, но за приемащата страна препоръката от епископ или митрополит е достатъчна. Изискването за обучение в Падерборн сега е кандидатите да са завършили поне една степен на богословското образование (семинария или бакалавърско равнище) и да имат наистина желание да се усъвършенстват в науката, а не да се пласират като гастарбайтери в Германия. Стипендиите се предоставят целево – за изучаване на езика, за проучване на богословска книжнина и за придобиване на по-висока образователна степен (магистър или доктор съответно).

С такава стипендия само в Падерборнския университет ли може да се учи?

- Езиковите курсове за православни стипендианти се провеждат в Падерборн. Стипендиантите се записват в университета и придобиват статус, който им дава определени предимства (здравна осигуровка, ползване на намаление в транспорта и пр.). За богословски проучвания или за придобиване на по-висока образователна степен по богословие обаче кандидатите могат да дадат заявка да отидат в католически богословски факултет в Германия по техен избор, но само в католически.

- А в Германия редом с Католическата църква съществува и голямата Евангелска църква, която също има 25-30 факултета. Те дават ли стипендии на чужденци, особено на православни?

- Да, Евангелската църква в Германия (ЕЦГ) се съревновава с Католическата църква в това отношение. Те също предоставят много стипендии на православни студенти и специализанти. Но след отказа на редица стипендианти да се завърнат в страната си, от ЕЦГ дадоха друга възможност: при немскоезичния протестантски факултет на университета в Сибиу, Централна Румъния, от 20-ина години се провеждат езиковите курсове за младежите от Източна Европа. Издръжката на тези курсове е от Евангелската църква в Германия. Които издържат изпита по немски език на съответното равнище и желаят да продължат обучението си по богословие, им се дава възможност да отидат в Германия със стипендия на ЕЦГ.

- Това са чудесни възможности, стига човек да има желание да се занимава с наука и да се развива.

- Така е. Но не бива да се забравя, че тези програми са насочени към подпомагане на научното израстване на кадрите на православните църкви. И винаги е важно изпращащата страна (обикновено църква, епархия или православно учебно заведение) да носи отговорност за изпратения специализант. Защото всеки човек е ценен и не бива да ги пилеем. Да им даваме възможност да се усъвършенстват, но и да ги използваме след това за делото на Църквата. Иначе наистина пилеем човешки ресурси. Една наша богословка защити с отличие докторат в Швейцария, владее пет езика, а сега се занимава със съвсем непривична за доктор по богословие и за квалификацията й работа, понеже от нещо трябва да живее жената. Наличието на такива случаи е показател за отношението ни към човешките ресурси на Църквата.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xrwxh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий