На 6 август в Одеса беше осветен уникален за Украйна храм, посветен на “Св. Елисавета” (тук), в който скоро ще започнат да се провеждат служби за глухи. В интервю за украинското издание “Вести” предстоятелят на храма о. Святослав Минаев разказва за пастирската грижа за тежкочуващите хора.
- О. Святослав, засега в Украйна има само два подобни храма, а в цяла огромна Русия те са едва три. Защо вие поехте по този труден път на пастирско служение.
- Моят брат е тежкочуващ, практически той нищо не чува и познавам много хора от неговото обкръжение, които са глухи. Общувайки с тях, разбрах, че всъщност няма подходяща духовна грижа за тях. Дълго време се чудех, как да им помогна, започнах да изучавам опита на другите църковни общини, търсех единомишленици и намерих такива само в Киев и Йоно-Троицкия манастир, където има цяла община от глухи, заради които се провежда боослужение на техния жестомимичен език. Веднъж кръстих детето на семейство глухи и реших да си припомня нещо от това, на което ме беше учил брат ми. Кръщенето се проточи и отне час и половина, но хората бяха приятно изненадани, че им беше обяснено какво се случва и че с тях общуват в църквата. Тяхното въодушевление ми помогна да направя своя избор за постирско служение.
- Кога ще се проведе първата служба за глухи във вашия храм.
- Досега не е имало нито една такава служба при нас, но вече имам един глух енориаш. Въпреки че няма жестомимичен превод, този човек идва в църквата и ние с него си общуваме. Сега активно се занимавам с превода на литургията. Необходимо е да се намери човек, който да прави жестомимичния превод в храма. Аз не мога да извършвам службата на този език, тъй като се налага почти през цялото време да съм с гръб към енориашите. Ние ще правим, както е в Киев – свещеникът си служи, както обикновено, а до него има човек, който превежда.
- Толкова ли няма подобни специалисти в Одеса?
- Има много специалисти, но се сблъсках с проблема, че дори и най-добрите си признават, че не знаят дори половината от църковните термини и понятия. Освен това преводачът трябва да има текста на литургията на руски, а не на църковнославянски език, защото иначе глухите нищо няма да разберат. С други думи богослужението трябва да се адаптира, много от глухите имат много беден речников запас. Сега работя с Екатерина Дятлова, един от най-добрите църковни сурдопреводачи, и тя ще помогне за превода на някои от богослуженията и в обучението на наколко човека в тънкостите на този превод.
- Вашите богослужения само за глухи ли ще бъдат?
-Не, не и не. Това в никакъв случай не бива да се допуска, тези хора не трябва да се чувстват различни. Техният дефект не бива да се подчертава. Това са нормални хора, които имат право да се намират в общността на енорията, а не да са изолирани. Разликата между нас и тях е в това, че ние чуваме литургията с ушите си, а те със сърцето си.
В нашия храм имаме една уникална икона – Изцеляването на глухия. В украинските храмове практически няма подобен иконографски тип. Търсих доста из интернет, за да намеря образец, от който да рисува нашият художник, и намерих само няколко варианта.
Превод със съкращения: П. Спирова
