Мобилно меню

4.9529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (85 Votes)
Въпрос на Р. Трайкова: Може ли неразположена жена да влиза в църква?

Здравейте, отговаряме ви с отговора на св. Григорий Велики, изпратен на първия епископ на Англия Августин. Отговорът на св. Григорий е запазен в хрониката на Беда Достопочтени:

Августин, първи епископ на англите до Римския първосветител Григорий. (Св. Григорий Велики, Двоеслов)

Може ли бременна жена да бъде кръстена и колко време, след като роди, тя може да влиза в църква? След колко време детето може да приеме св. кръщение, за да се предвари възможна смърт? И след колко време мъжът й може да влиза с нея в сношение и дали тя може да влиза в църква или да приема св. причастие по време на месечните си?

03_12_sv_Grigorij_Veliki.jpgСв. Григорий Велики:

Брате мой, не се съмнявам, че ми задаваш тези въпроси, и вече сам си намерил техния отговор. Не се съмнявам, че ти просто желаеш моят отговор да потвърди твоите мисли и предчувствия. Всъщност, защо бременна жена да не може да бъде кръстена, след като нейната бременност не е грях в очите на Бога? Нали когато нашите праотци съгрешиха в рая, те се лишиха от безсмъртието, дарувано им от Бога, но Той не пожела заради този грях да изтреби цялото човешко племе. Като лиши мъжа от безсмъртие за неговата постъпка, Бог му остави мъжка сила за продължение на рода. Така че защо това, което е било дарувано на човека от Самия Бог, трябва да препятства приемането на благодатта на св. кръщение? Би било крайно неразумно да поставяме тайнството, изглаждащо всяка вина, в зависимост от такива причини.

4.5111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (45 Votes)
1_82.jpgВъпрос на М. Гущанова: Въпросът, който спешно ме интересува, е за поста на кърмещите майки. Постих с олио първата седмица, но като чe ли ми намалява кърмата и затова се обръщам към вас за съвет. Аз съм от Попово, а тук строг  пост и Причастие са неразделни и извън годишните пости на Църквата.


Здравейте, Мария!

Може би на въпросния свещеник никога не са му споменавали, че енергийните и хранителни нужди на майката по време на кърмене са много по-големи, отколкото по време на самата бременност. Просто не ми се иска да си представям как може и да е наясно, но вместо да направи всичко възможно да спести на една кърмачка всякакъв допълнителен стрес, той нарочно ви възлага такова допълнително бреме. Да не говорим, че причастието по никакъв начин не е обвързано със строгостта на постенето, както и че целта на поста е да помага на хората да се молят и да ги приближава до Бога, а не да излага на риск здравето на когото и да било. Как си представя въпросният свещеник, че от вас ще се излъчва спокойствие и любов към бебето ви, когато се притеснявате за кърмата си! Би трябвало да е точно обратното - дори да искате да постите строго, той да се постарае да ви убеди, че първата ви отговорност е детето и тъкмо през този период да ви насърчава да се причастявате редовно. Мирът в семейството също е по-важен от строгостта на поста. За какъв мир можем да говорим, ако мъжът ви и вие сте на тръни заради "активизма" на свещеника и се притеснявате за храненето на детето.

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (21 Votes)
1_1.gifК. Якимов: Здравейте! Има ли някъде в България истински прозорливи старци,които могат да напътстват обикновените миряни и да могат да отговорят на въпроси, които представляват трудност за свещениците?

Здравейте, старчеството е дар, даван от Бога на Църквата и като такъв е без съмнение необходим. Старците са получили от Бога служението да бъдат духовни наставници на Божия народ, не само като им предават своя опит от следването на Христа, но и чрез някои специални харизми, които Бог им дава, за да осъществяват служението си. Сред тях са прозорливостта, но не в смисъл на предвиждане на бъдещето, а виждане на конкретния духовен проблем на  всеки конкретен човек, на скритото съдържание на сърцето му. Такива хора, най-често монаси, са рядкост не само у нас, но и в цялата Божия църква. За щастие ги има все още, защото без тях хората много лесно биха загубили от погледа си целта, към която ги призовава Христос. Старците и по принцип святите хора носят живото предание и по този начин предпазват Църквата от подчиняването й на буквата, вместо на духа, оживотворяват това, за което четем в духовната литература. Има обаче едно голямо НО.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
1_3.jpgИскам да попитам някои неща за милостинята, най-вече за даренията в храма. Понякога, като дам определена сума се обвинявам, че е било малко, а друг път, че е било много. Това ми е ужасно неприятно все да се обвинявам за нещо или да се чувствам виновен. Знам, че трябва да се дава според това кой колкото е решил в сърцето си, но е толкова трудно да определиш това. Ще се радвам да ми кажете мнението си, защото го ценя много. Благодаря предварително!

Здравейте,
Мисля, че когато човек решава какво да отдели за милостиня, трябва да има предвид следното:

1. Милостинята трябва да бъде посилна, а не непосилна - според силите и възможностите Ви, за да не предизвиква излишно самомнение и да не поставя в затруднения вас и Вашите близки. За тях трябва също да се грижите, както и да не принуждавате другите да се грижат за Вас, заради благочестивите Ви намерения.

2. Все пак милостинята не трябва да бъде по-малка от посилната, за да представлява реална жертва за Вас. Тя не би трябвало да се състои просто в нещо, което можете да отделите без дори да забележите - за да не е от излишъците Ви, тъй като в този случай трудно би могла да се нарече Ваше дело.

3. Границата между тези неща често е трудно различима и още по-трудна за определяне изобщо. Но този грижа е част по Вашия подвиг. От вас не се изисква пожертвувание определена сума въобще, а да отделите от сърце колкото можете - без да съжалявате за него, както и и за пропуснатата възможност да пожертвате повече. Става дума за нещо, което никой не може и не бива да решава вместо вас, за да не почувствате впоследствие изнуден от него или разочарован от себе си. Подвизите и добродетелите все пак не са задължителни - но са невъзможни, ако нe ни костват нищо. Спомнете си лептата на вдовицата, която не е дала много, но е дала от сърце. Вие винаги имате нейните възможности, с тази разлика, че сигурно не сте вдовица.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
1_52.jpgПривет на този чудесен сайт! Искам да попитам следното: Аз тренирам активно спорт (професионално футбол) и въпросът ми е дали е добре за тялото ми да постя целия пост 40 дни и дали няма да се изтощя от недостига на храна и това после да ми се отрази здравословно? Или трябва да мисля, че ''няма нищо невъзможно за вярващия'' и че с вяра и този подвиг Господ ще ме дари с здраве през целия пост. Правилно ли подхожда към мен моят свещеник, като не ми дава да постя целия пост?

Радвам се, че намирате Двери за чудесен портал. От своя страна, ние пък се стараем да се придържаме както към чистотата на вярата според светотеческото ни наследство, така и към сериозност в богословските материали, а не на последно място и към поддържане на отворен диалог по всякакви актуални въпроси, повдигани от наши читатели и също така настоящи проблеми на българската и останалите поместни православни църкви.

Като лекарят в екипа на Двери, реших да дам отговор на вашият въпрос без да се посъветвам с останалите колеги, но всеки от тях може да ме допълни, ако реши, че има с какво. Ще се радваме и на вашето разрешение да публикуваме въпроса и отговора в портала.

На първо място, макар Рождественският пост да е повсеместна практика на всички православни църкви и предоставя прекрасната възможност всеки един от нас да се присъедини към този общ подвиг и да разчита на молитвената и морална подкрепа на всички останали, този пост е възникнал сравнително късно и дълго време, чак до 10 век, а може би и по-късно е продължавал само седем дни.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.