Въпрос: Решила съм да постъпя в манастир. Моля да ми помогнете и да ме насочите: къде трябва да отида и с кого трябва да се свържа? Според мен, отговарям напълно на изискванията и ще съм ви много благодарна да ме насочите към манастир, в който да отида.
Отговор: Преди всичко нека кажа, че това с пълното отговаряне на изискванията е относително и не е наша работа да го коментираме. Ще се опитаме да Ви дадем някои съвети, без да настояваме да ги следвате:
1) Не ще казване, но „за протокола“: щом сте жена, ще трябва да се насочите към женски манастир.
2) В БПЦ има десетки женски манастири, които са или с по една монахиня, или с по една възрастна жена, колкото да пази манастира и да не се разграбва той, има и манастири без нито един човек в тях.
3) Естествено е, когато човек като Вас пита къде да отиде, да му се препоръча да отиде в някой манастир, където ще има други опитни монахини с духовен опит и с желание да помогнат на други жени да последват пътя на монашеския живот и постигане на спасение на душата си. Това за съжаление не е саморазбиращо се. В някои манастири определено не приемат възрастни жени, които или имат, или скоро ще имат нужда от гледане, защото просто не стигат физическите сили за това.
4) Факторът „аз съм от еди-коя си епархия и искам там да стана монах/монахиня“ в никакъв случай не е важен/задължителен, тоест можете да отидете на другия край на България и да станете монахиня.
5) Няма как да знаем какво знаете Вие за монашеския живот, но излизаме от предпоставката, че имате представа какво сте си пожелали. Защото монашеството е преди всичко по-голяма отговорност пред Бога, отколкото живота в света дори като най-ревностен християнин/християнка.
6) По човешка преценка, която никога не може да претендира за абсолютна правилност, добри женски манастири са Врачешкият, Ботевградско, и Ресиловският, Дупнишко. Това обаче не значи, че там ще Ви приемат „от раз“. Навсякъде преценяват кандидата/кандидатката и тогава решават.
7) Ако познавате митрополита на своята епархия (това може да е и патриархът, ако сте от Софийска епархия), можете и към него да се обърнете за съвет.
8) Не се отчайвайте, ако не Ви приемат в първия манастир, който си изберете. Това не означава да обикаляте безброй манастири, ако се случи на няколко последователни места да не поискат да Ви приемат, защото в такъв случай човек трябва да се замисли: Защо всъщност не ме приемат? И по християнски, и по монашески трябва първо да потърсим причината в себе си.
9) Ако имате имущество, което сте готови да предоставите на манастира, в който ще постъпите, не започвайте с този въпрос. Защото постъпването в манастир не е сделка. Също така и ако имате някоя професия или умения – това не е непременно решаващо предимство. Основното е защо сте пожелали да отидете в манастир, а понякога въпросът може да се модифицира и в „защо чак сега сте решили да отидете в манастир?“. Могат да Ви питат и да задават всякакви подобни въпроси, не се обиждайте – хората в манастира са изправени пред вероятността да живеят с Вас десетилетия напред!
10) Ако имате някакви изисквания/претенции за живота в манастира, включително относно битовата и трудовата страна, кажете ги откровено от самото начало, защото после това става причина за много взаимни разочарования. В едно семейство и в едно манастирски братство/сестринство откровеността е задължителен елемент в отношенията.
11) Не на последно място: надяваме се това свое решение да сте го споделили със своя изповедник (изхождаме от предположението, че имате такъв). Ако не сте, просто поговорете със свещеника, при когото се черкувате (ясно ни е, че повече от 4/5 от населените места в България нямат свещеници, но все пак човекът-християнин винаги има контакт с някой свещеник).
Ще се радваме да намерите „обителта на своето покаяние“, както се казва в такива случаи. Бог да помага!
