Въпрос от Милена: Здравейте! Наскоро прочетох една статия за брака в „Църковен вестник“ на Александра Карамихалева, озаглавена „Бракът като път за спасение“. Няколко изречения от нея ме озадачиха, не мисля, че ги разбирам правилно и затова се обръщам и за Вашето мнение. Ставаше дума за следните мисли: „Лошите бракове не могат да служат за оправдание на нехристиянски отношения у дома. Те също могат да изпълняват високото назначение, което Бог е отредил на брака. Независимо че най-вероятно са сключени против Неговата воля от своеволие, лекомислие и суета“. Кога може да се кажe, че един брак е сключен от своеволие например? Благодаря ви!
Отговор: Здравейте, в християнските среди битуват няколко различни възгледа за смисъла на брака, които външно си приличат и уж се различават само по своите нюанси, но в практически план водят до немалки разлики в „живеенето на брака“.
От една страна, бракът е тайнство, домашна църква, брачният съюз е оприличен от апостола на съюза между Христос и Църквата и т. н. От друга страна, крахът на семейния живот, който изпитват немалко хора, включително и християни, тотално се разминава с този възглед.