Мобилно меню

4.816091954023 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (87 Votes)

250px-Cimabue01В редакцията на Двери пристигна следният въпрос на читателката И. Христова, която е смутена от съдържанието на последния брой на Църковен вестник, съдържащ апология на архонтството. Недоумението на читателката е следното:

Натъкнах се на един парадокс в патриаршеския сайт, който се позовава на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Тук пише, че за (оня) който не одобрява архонтството, важат Христовите думи: Kойто не е с Мене, той е против Мене (Лука. 11:23). Но ние знаем, че двама митрополити - Варненският Кирил и Неврокопският Натанаил, са против въвеждането на архонтството. А според предаването Вяра и общество и патриарх Максим е против. Та се чудя, редно ли е Патриаршеският сайт строго да мъмри, да не кажа отлъчва, патриарха и двама митрополити!? И да ги нарича врагове на Църквата, които предприемат неявно и особено лукаво гонение срещу нейните изяви и разпространение в света, представяйки се дори за горещи нейни членове, които се борят за „истина и правда. Някак нередно ми се вижда...

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (46 Votes)

ag-arsenios-kappadokis-geron-paissiosПсихологически е разбираемо желанието на протестантските проповедници да уличат православните във възможно повече грехове и нарушения на библейските заповеди. Това е обяснимо, но едва ли е оправдано по християнски вторачването в греха и крайно негативното тълкуване на непонятните действия на другите християни. Сред тези упреци най-странният е обвинението към православните, че наричат свещениците си отци, въпреки ясните думи на Спасителя: И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата (Мат. 23:9). Както и в случая с иконопочитанието, протестантите хвърлят като камък по православните този библейски цитат, който обаче чупи и техните собствени прозорци. Ако те действително настояват на буквалното разбиране и приложение на старозаветната забрана за изображенията, то е редно първо да унищожат всички свои илюстровани издания и фотоалбуми, а след това да критикуват православните икони. Ако пък действително вярват, че никого не бива да наричаме отец, то нека започнат религиозно-езикова реформа в своите собствени домове и да забранят на своите деца да наричат бащите си татко. Ако протестантският лидер сам се обръща към баща си по този начин, ако в своите проповеди вмъква пасажи от типа както ме е учил моят баща (отец)…, ако призовава своите енориаши да изпълняват библейската заповед почитай баща си и майка си – то той трябва да бъде по-внимателен в критиката си към православните. Ако в семейството обръщението отец запазва своето право на живот, то нима са виновни православните, че чувстват Църквата като свое голямо семейство и изнасят и извън своите домове семейните, ласкави думи (отче, майко, брате, сестро)?

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
1_21.jpgИмам въпрос относно взимането на причастие и постенето. Болна съм от две генетични анемии - таласемия минор и глюкозо 6-фосфатна недостатъчност и не мога да постя, тоест, трябва да се храня пълноценно всеки ден. Има ли изключения за хора като мене или не?

Здравейте,

Преди всичко, приемете топлото признание и радостта на екипа ни от вашия стремеж към истински благословен живот в Христос, който не може да е пълноценен без редовно участие в Неговите тайнства и на първо място - в причастието. Чрез него сам Спасителят живее в нас и ни прави участници в Своята вечност, дарява ни желание и възможност все повече да се уподобяваме на Него, в Неговата любов и святост, и също ни дава все по-реално осъзнаване на недостатъците ни, заедно с все по-истинско покаяние и стремеж към промяна.

3.8965517241379 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (29 Votes)
1_59.jpgОт античността има свидетелства за схващането, че по-голяма ценност има "дясното", вкл. дясна ръка, десен крак, дясно око дори (виж Мат. 5:29). Това се е запазило и доднес, когато поставяме уважавания от нас човек от дясната си страна, като ние му заставаме отляво. Това е засвидетелствано и в Стария Завет на Библията (3 Цар. 2:19).

В православното богослужение подреждането на свещенослужителите по старшинство става също при спазване на принципа: дясно-ляво-дясно-ляво и т. нат. Явно това е дало и основание за такова подреждане на вярващите, когато те се разделят по пол. В едно патриархално по своя произход общество дори не прави впечатление, че по този начин на мъжете се дава предимство. Същото е и с "изпращането" на жените на балкона на храма, което между другото има паралел и в традицията на разделяне на вярващите в джамията, макар ислямът да се е появил с 6 века по-късно от християнството.

Вероятните интерпретации на това явление на подреждане на мъже и жени в православния храм с притчата за Страшния съд и разделянето на добрите (с метафора - овците) отдясно и лошите (метафорично - козите) отляво (Мат. 25:33) е насилване на текста.

За мене като християнин (мъж) наистина е проблем дори пропускането на мъжете по-напред при взимане на причастие или дори на нафора. Направо е нелепо и обяснението, че жените трябвало да си покриват главите и раменете, а и да не излизат напред пред мъжете, защото съблазнявали мъжете. В крайна сметка тези "мъжки" обяснения не взимат предвид реалността, че и жените се съблазняват от мъжете. Въпросът е наистина затова ли сме отишли в храма и не можем ли да въздържим погледа и мисълта си поне в храма от такива съблазни? Естествено, въпросът е риторичен.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
1_5.jpgЗдравейте, казват, че всеки, който се е спасил, е вървял по тесния път на разпъване на страстите. Но в същото време чувам - не осъждай и няма да бъдеш осъден. Може ли да се спаси някой, който реши да носи кръста на неосъждането, но едновременно с това не води борба със страстите си? Попаднах на разказ за един работник в манастир, който се спасил само заради това, че е спрял да осъжда ближния си. Той решил, че борбата с другите страсти не е по силите му и се хванал за тези думи и така завършил живота си. След смъртта му монасите се молили за душата на този човек, предполагайки, че тя ще бъде отхвърлена от Бога и получили откровение, че той е спасен, само заради носенето на този кръст. Това ме обърква, как е възможно след като в царството Божие няма да влязат блудници, пияници, крадци, убийци и т.н.

Отговор:
Здравейте, хората сме така устроени, че не може да решим и да поемем някой кръст. Не е въпрос на решение, а на възможности. За такива случаи важи желязно правило - в духовния живот удряме спирачките не където искаме, а където можем. С други думи, ние може да решим нещо, но ще го направим не според решението си, а според духовната си зрялост и сили. Затова са чести духовните ни катастрофи. Когато осъзнаем и признаем действието на това правило, започваме да развиваме усет за смирение. Отнесено към кръста на неосъждането това означава, че да не осъждаме не е въпрос на желание, а на духовна сила. За да е придобил този дар на неосъждането, човек е изминал доста път - познавайки себе си, а това значи смирявайки се. Затова не е възможно, човек да тъне в страсти и в същото време да е способен да не осъжда другите. Ако съзнателно е решил да върви по широкия път, то това означава, че у него липсва любов към Бога. А щом липсва любов към Бога няма как и да се смири. А щом не е смирен, не може да не осъжда. Може да си внуши, че не осъжда другите. Както често правим днешните християни. Но това остава едно лъжливо неосъждане, на ментално ниво, самите себе си мамим, че не осъждаме, докато сърцата ни казват друго, но поради липса на духовен опит и себепознание не си го признаваме. За Бога е важно неосъждането в сърцето, другото не го признава.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.