Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (40 Votes)

82Въпрос: Какво е да си богослов според Православието? Има една известна мисъл на Евагрий Понтийски, че който истински се моли, той е богослов. Какво означава това и как се хармонизира с твърдението, че има само трима богослови (Симеон Нови, апостол Йоан и Григорий Богослов). Какви са различните аспекти на понятието „богослов” и каква е разликата (ако има такава) с католическо-протестантското схващане по този въпрос? Благодаря!

На вашия въпрос може да се даде кратък, както и пространен отговор. Краткият е, че днес обществото в това число и църковното нарича богослов човека, който има богословско образование, тоест познава историята, развитието и съдържанието на православното богословие, както и на инославните изповедания. Т.е. според формалните, светски критерии богословът е професионалист по отношение на църковната материя и учение. Това е разбирането и на католиците и протестантите по въпроса - тоест, богослов е човек, който е изпълнил формалните критерии за рационално усвояване на определена материя, специалист.

4.816091954023 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (87 Votes)

250px-Cimabue01В редакцията на Двери пристигна следният въпрос на читателката И. Христова, която е смутена от съдържанието на последния брой на Църковен вестник, съдържащ апология на архонтството. Недоумението на читателката е следното:

Натъкнах се на един парадокс в патриаршеския сайт, който се позовава на официоза на БПЦ - Църковен вестник. Тук пише, че за (оня) който не одобрява архонтството, важат Христовите думи: Kойто не е с Мене, той е против Мене (Лука. 11:23). Но ние знаем, че двама митрополити - Варненският Кирил и Неврокопският Натанаил, са против въвеждането на архонтството. А според предаването Вяра и общество и патриарх Максим е против. Та се чудя, редно ли е Патриаршеският сайт строго да мъмри, да не кажа отлъчва, патриарха и двама митрополити!? И да ги нарича врагове на Църквата, които предприемат неявно и особено лукаво гонение срещу нейните изяви и разпространение в света, представяйки се дори за горещи нейни членове, които се борят за „истина и правда. Някак нередно ми се вижда...

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (46 Votes)

ag-arsenios-kappadokis-geron-paissiosПсихологически е разбираемо желанието на протестантските проповедници да уличат православните във възможно повече грехове и нарушения на библейските заповеди. Това е обяснимо, но едва ли е оправдано по християнски вторачването в греха и крайно негативното тълкуване на непонятните действия на другите християни. Сред тези упреци най-странният е обвинението към православните, че наричат свещениците си отци, въпреки ясните думи на Спасителя: И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата (Мат. 23:9). Както и в случая с иконопочитанието, протестантите хвърлят като камък по православните този библейски цитат, който обаче чупи и техните собствени прозорци. Ако те действително настояват на буквалното разбиране и приложение на старозаветната забрана за изображенията, то е редно първо да унищожат всички свои илюстровани издания и фотоалбуми, а след това да критикуват православните икони. Ако пък действително вярват, че никого не бива да наричаме отец, то нека започнат религиозно-езикова реформа в своите собствени домове и да забранят на своите деца да наричат бащите си татко. Ако протестантският лидер сам се обръща към баща си по този начин, ако в своите проповеди вмъква пасажи от типа както ме е учил моят баща (отец)…, ако призовава своите енориаши да изпълняват библейската заповед почитай баща си и майка си – то той трябва да бъде по-внимателен в критиката си към православните. Ако в семейството обръщението отец запазва своето право на живот, то нима са виновни православните, че чувстват Църквата като свое голямо семейство и изнасят и извън своите домове семейните, ласкави думи (отче, майко, брате, сестро)?

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (20 Votes)
1_21.jpgИмам въпрос относно взимането на причастие и постенето. Болна съм от две генетични анемии - таласемия минор и глюкозо 6-фосфатна недостатъчност и не мога да постя, тоест, трябва да се храня пълноценно всеки ден. Има ли изключения за хора като мене или не?

Здравейте,

Преди всичко, приемете топлото признание и радостта на екипа ни от вашия стремеж към истински благословен живот в Христос, който не може да е пълноценен без редовно участие в Неговите тайнства и на първо място - в причастието. Чрез него сам Спасителят живее в нас и ни прави участници в Своята вечност, дарява ни желание и възможност все повече да се уподобяваме на Него, в Неговата любов и святост, и също ни дава все по-реално осъзнаване на недостатъците ни, заедно с все по-истинско покаяние и стремеж към промяна.

3.8965517241379 1 1 1 1 1 Rating 3.90 (29 Votes)
1_59.jpgОт античността има свидетелства за схващането, че по-голяма ценност има "дясното", вкл. дясна ръка, десен крак, дясно око дори (виж Мат. 5:29). Това се е запазило и доднес, когато поставяме уважавания от нас човек от дясната си страна, като ние му заставаме отляво. Това е засвидетелствано и в Стария Завет на Библията (3 Цар. 2:19).

В православното богослужение подреждането на свещенослужителите по старшинство става също при спазване на принципа: дясно-ляво-дясно-ляво и т. нат. Явно това е дало и основание за такова подреждане на вярващите, когато те се разделят по пол. В едно патриархално по своя произход общество дори не прави впечатление, че по този начин на мъжете се дава предимство. Същото е и с "изпращането" на жените на балкона на храма, което между другото има паралел и в традицията на разделяне на вярващите в джамията, макар ислямът да се е появил с 6 века по-късно от християнството.

Вероятните интерпретации на това явление на подреждане на мъже и жени в православния храм с притчата за Страшния съд и разделянето на добрите (с метафора - овците) отдясно и лошите (метафорично - козите) отляво (Мат. 25:33) е насилване на текста.

За мене като християнин (мъж) наистина е проблем дори пропускането на мъжете по-напред при взимане на причастие или дори на нафора. Направо е нелепо и обяснението, че жените трябвало да си покриват главите и раменете, а и да не излизат напред пред мъжете, защото съблазнявали мъжете. В крайна сметка тези "мъжки" обяснения не взимат предвид реалността, че и жените се съблазняват от мъжете. Въпросът е наистина затова ли сме отишли в храма и не можем ли да въздържим погледа и мисълта си поне в храма от такива съблазни? Естествено, въпросът е риторичен.

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен